13-09-2011 | 16:32 ч.

Коментар на водещия

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕХОД

 

Странностите на нашенския дълъг, дълъг преход не свършват. Те се множат и стават все по-естравагантни и провокативни. Някои от тях са вече традиционни, а други дори ни изненадват. Но не бих казала приятно!

 

Това че партиите се явяват на избори в най-невероятни коалиции, понякога граничещи с абсурди, дори не може да ни впечатли. Остава само да разчетем и запомним абревиатурите им, защото те всеки път се менят като хамелеон. А дали и партийните цели, идеи, послания хамелеонстват както лидерите си? Избирателите не могат да насмогнат и да си изяснят кога левицата става от социална свръх либерална и кога десницата е съюзна, обединена или не знам каква си. Да не говорим за коалиционните партньори, които са ту едни, ту други, ту нови, ту позабравени стари „приятели", с които лидерите са се любили-недолюбвали в различни периоди в зависимост от личните си пристрастия и интереси.

 

Другата впечатляваща особеност на българския политически елит е нестихващото номадство. Няма избори и парламент, в които да не сме видели най-причудливи партийни люспения, прескоци, прелитания. Тези лупинги на думи винаги са продиктувани от разни видове разочарования на политика или групата политици, а всъщност нещата са доста по-простички, прагматични и прозаични. Става дума за едноличното оцеляване на даден индивид, вживял се в ролята на крупен политик с огромна полза за род и родина в собствените му представи. Днес той се кандидатира от една партия с нейните намерения и послания, утре, след избора, прегръща топло идеите на друга. Стига да му е изгодно! Пак за лична угода на тези избори е десен, на следващите ляв, на третите - краен патриот, а после - силен европеец и глобалист! Да се ненагледаш и неначудиш на подобни превъплащения!

 

В предизборната суматоха на 2011-та имаме поредни рекорди по странности. Една много дясна коалиция номинира и избра претендентите си после тя се поразпадна и друга се опита да ги припознае, ама не съвсем. Един достолепен политик дълго ни убеждаваше, че не става за президент и не иска да бъде такъв, а изведнъж се оказа, че е най-подходящия вицепрезидент! Да се неначудиш какви ли са му личните, политическите и партийни критерии!

 

Изобщо живеем си в една странна смесица на политически причудливости, на партиен тюрлю-гювеч, на лични подскоци и прескоци на единични политици и цели партийни колективи, както би казал Остап Бендер!