13-03-2019 | 20:43 ч.

Деница Сачева: Съвместно със социалните партньори ще разработим модел за справяне с агресията в училище

Деница Сачева: Съвместно със социалните партньори ще разработим модел за справяне с агресията в училище

Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Агресията в училище.

    „Две ученички така жестоко се биха, така жестоко се налагаха, особено едната, че това стана една от основните теми тези дни. Защо такава агресия се развива между учениците? Защо такава агресия се развива между учители и ученици?", попита водещата Клара Маринова. Деница Сачева отговори, че това е наистина доста сложен проблем. В конкретният случай реакцията на възпитателя е била доста неадекватна. „Много са причините, училището фокусира всичко, което се случва в обществото. За съжаление в нашето ежедневие ние често сме свидетели на много агресия, има и много агресия в медиите, филми, интернет програми, така че агресията става все по-трудна за справяне в училище, защото училището е по-скоро следствието, отколкото причината за това!", заяви заместник-министърът на образованието.

   „Казвате медиите, вярно, че доста филми са наситени с агресия и тук е ролята на родителите, които просто трябва да определят на децата си какво да гледат и какво да не гледат. Но агресията не се проявява толкова в семейна, колкото в училищна среда. Какво провокира в училище децата да стават агресивни?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че не може напълно да се съгласи с това твърдение, защото агресията е част и от семейната среда. Тя обясни, че за съжаление повече от 24 000 деца в България живеят в условията на така наречения родителски конфликт. Много деца са жертва на различни ситуации, които възникват между родителите им и това се отразява в училище. Относно факторите, които са свързани със самото училище, на първо място може да се изтъкне огромното струпване на деца, защото има много големи училища с над 1000 деца и това създава напрежение. МОН се опитва да направи така, че всички училища в страната да минат на едносменен режим, което също би помогнало за намаляване на агресията. Почти 1000 училища вече са на едносменен режим, остават 333. Друга мярка за намаляване на агресията е увеличаване броя на психолозите, като през тази година ще бъдат назначени нови 500.

   „За да завършим темата, какви са Вашите очаквания в близко и по-далечно бъдеще?", попита водещата Клара Маринова. Деница Сачева отговори, че е започнал проект с Уницеф, като с помощта на синдикатите и работодателските организации в образованието ще се разработи модел за справяне с агресията. На първо време той ще бъде пилотен за 5 училища, а идеята е след 3 години да може да се разпространи в цялата страна.

Механизмът за приобщаване на деца и ученици в образователната система.

    „Много се говори за този механизъм, какво съдържа той и защо е полезен?", попита водещата Клара Маринова. Деница Сачева отговори, че всъщност това е механизмът, по който 40 000 деца са били върнати обратно в клас. „7 души на 19 години са се записали за първи път в училище, своеобразна „бяла лястовица", но е важно да отбележим, че има такава тенденция!", заяви тя. Заместник-министърът продължи, че механизмът е създал безпрецедентна екипна работа между институциите, защото на терен в момента работят около 1100 екипа, в които има учители, социални работници, полицаи, представители на общините, на места и представители на здравни институции. Изградена е съвместна информационна платформа между институциите, в която се събира информация за децата в риск. Този обмен ще се усъвършенства, така че за всяко едно дете в риск да има максимално интегрирана информация от всички служби. Същевременно трябва децата, върнати веднъж в училище, да останат там. Министър Красимир Вълчев вече е обявил, че ще бъдат внесени в промени в Закона за социално подпомагане и за семейните помощи за деца, за да има допълнително обвързване между получаването на социална помощ и ходенето на училище, както и допълнителни санкции.

   „Имате ли данни за напускащите училище в България в учебна възраст?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че за настоящата година има намаление на отпадащите деца от образователната система и това е признато от ЕК. През последните 7-8 години отпадащите деца са били 13,7%, но през миналата учебна година бележим спад от около 1%. През миналата учебна година са отпаднали около 12500 деца. Около 8000 от тях са деца на емигранти. Това обаче трудно се определя, защото много деца пътуват с родителите си на сезонна работа, тоест те не са трайни емигранти. Сезонната работа на родителите им не им позволява да се запишат никъде в училище. За тях трябва да се търсят конкретни политики и мерки, защото броят им нараства. Възможно е да се търсят различни форми на дистанционно или индивидуално обучение.

Дигитализацията на образованието.

    „Вие сте известна с пристрастеността към дигитализацията на образованието, какви са предстоящите проекти и на какво ще обърнете внимание?", попита водещата Клара Маринова. Деница Сачева отговори, че в следващите месеци предстои да бъде подписан договор с ЕК за дигитализация на средното образование на стойност 105 милиона лева. По този проект около 12 500 български учители трябва да премината курсове за дигитални умения. Ще бъде разработена облачна платформа и портал за отворени образователни ресурси, което на практика ще означава, че всяко българско дете в следващите 2 години ще има достъп до своите уроци, игри, тестове в електронен формат.

    „Направи ми впечатление статистика на „Евростат", тя се отнася не само за нас, но България е посочен като един от лошите примери за неравномерното регионално развитие в почти всички области, как изглежда дигитализацията по райони в България?", попита водещата Клара Маринова. Заместник-министърът на образованието отговори, че дисбаланси със сигурност има, неслучайно се говори, че бъдещите неравенства ще бъдат именно дигиталните - хората ще се делят на дигитално грамотни и дигитално неграмотни. За България обаче относително равномерно е разпределението по отношение употребата на технологии в училище. Положително е, че усилията на правителството са насочени именно към намаляване на тези регионални неравенства. Например до края на 2019 г. във всички български училища ще има безжичен интернет. По отношение на учителите през миналата година е започнал проект с „Гугъл", който се е оказал доста успешен, за обучение на 450 учители от Северозападна България. Учителите са останали доста доволни. „Имаме ли достатъчно подготвени педагогически кадри, за да могат да бъдат големите медиатори на дигиталното бъдеще?", попита водещата. Гостът й отговори, че все още няма достатъчно подготвени кадри и точно затова се правят тези политики по отношение на обучението на педагогически специалисти за дигитални умения. „Имаме и национална програма „IT бизнесът преподава", която съм представила пред Вас в предишно интервю, където отново ще подпомогнем учителите, които преподават технологии. Но положителното е, че почти 77% от българските учители имат желание да преподават чрез новите технологии. Този висок процент показва, че учителите нямат страх от употребата на дигитални устройства, по-скоро наш ангажимент е да направим така, че те да получат необходимите умения и да имата възможност да работят с дигитално съдържание!", завърши Деница Сачев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 13-ти март 2019 година.

Можете да чуете цялото интервю ТУК