12-09-2011 | 22:11 ч.

КОМЕНТАР НА ВОДЕЩИЯ

Няма народ, пропаднал, защото има много училища

 

Няма народ, пропаднал, защото има много училища

Мисля си, че ако дядовците ни бяха разсъждавали с нашия акъл  и килийни училища нямаше да създадем, защото не приличали на Сорбоната. Само че познавате ли народ, който да е пропаднал, защото има много училища, университети и болници? И каква е диагнозата на народите, които са застрашени от изчезване?

 

Техните  граждани са неграмотни, отчуждени, бедни, отчаяни и болни. Като общност те са загубили и погубили духа си.

 

Училищата и университетите са светилищата на една нация. Държавата ни няма да фалира, ако си обещаем, че в следващите 10 години образованието и културата ще бъдат нашият основен приоритет. Нека с това  ни събуждат медиите сутрин. Нека тези хора - млади и енергични, или отдадени и мъдри - показваме по телевизията и слушаме по радиото. Нека те ни гостуват, говорят и напътстват чрез публичността.  Нека те - свободните души на писателите, артистите, поетите, художниците, учителите и университетските професори - станат "звездите" на новото българско време. На възраждането, за което  копнее  българският народ.

 

Ако зависеше от мене радикално бих дала много пари за образование и култура. Смисълът на политиката и на общият бюджет на държавата е да прави живота на гражданите си по-добър. А не да ги подлага на безконечни социални, културни и политически експерименти. Не мога да си представя общество с импулс за развитие и растеж, общество със съзнание за общи  цели, ако то не проектира в живота на своите граждани  позитивни резултати от изразходването на общите пари на държавата. У нас според мен отсъства точно тази осмислена връзка. Всяка година  в парламента се водят политически  спорове  за бюджета, но досега не съм чула отчет, от който да е станало ясно какви цели са били постигнати през изминалата година с изхарчените бюджетни пари. Такъв разговор е нужен, защото той би осмислил данъчната политика  и би дал отговор на въпроса ефективна ли е  приходно-разходна стратегия на държавата.

 

Ако държавата не успява чрез инструментите на бюджета да постига целите на общото благо, вероятно трябва да се потърсят причините за това и да се помисли как общите пари да почнат да работят по-ефективно. Ако поради различни обстоятелства това е невъзможно, може би е време да измислим как все повече пари да остават в гражданите и фирмите.

 

С идеята, че там те биха могли по-рационално да проектират  благоденствие и икономическа възвръщаемост.