06-03-2019 | 22:02 ч.
Тома Биков: Посещението на Медведев е част от процеса на прагматизирането на отношенията между България и Русия
Тома Биков: Посещението на Медведев е част от процеса на прагматизирането на отношенията между България и Русия
Тома Биков, народен представител от ПГ на ГЕРБ, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Отхвърлянето на президентското вето върху промените в Изборния кодекс.
Тома Биков обясни, че от ГЕРБ предварително са обявили, че приемат част от забележките на президента, той обаче е обявил цялостно вето върху 18 текста. От тях ГЕРБ са склонни да преразгледат един - този за преференциите. Държавният глава е атакувал текстове, от които ГЕРБ не са оттеглили подкрепата си, например за обжалването във ВАС. Според народния представител по този проблем е имало доста сериозни спекулации от страна на БСП и на президента. На заседание на правната комисия обаче председателят на ВАС доста добре е обяснил за какво всъщност става въпрос. Биков обясни също така, че Емилия Друмева, съветник на президента, през 2011 г. е била докладчик по дело в КС, като това дело се е развило в същата посока, каквато е била приета сега в Народното събрание на първо и второ четене. „Това вето ще остане в колонката за интересни гласувания, защото това е първото вето от 30 години насам, откакто има демократичен живот, което получава 0 гласа „за"! Това е заради отсъствието на БСП, които отказаха да се съобразят дори с президента, който ги помоли да влязат в зала!", изтъкна Тома Биков.
Народният представител обясни, че на заседание на правната комисия ще се разгледа предложението за връщане на преференциите в досегашния им вид. А ако говорим и по-цялостно, вече тече процедура за избор на нова ЦИК.
Решението на ПГ на „БСП за България" да не влиза в пленарна зала.
„По-лесно ли се работи без опозиция в Народното събрание?", попита водещата Клара Маринова. Тома Биков отговори, че чисто технически законодателството тече по-лесно, с по-малко дебати и съответно по-малко скандали. Той обаче подчерта, че в Народното събрание е добре да има и опозиция, и управляващи. От управляващите обаче зависи законодателният процес да не прекъсва и това в момента е факт.
Евроизборите и посоката на предизборната кампания.
„Колкото се приближаваме към евроизборите, се изяснява, че българските избиратели се интересуват повече от битката ГЕРБ-БСП, отколкото от евровота. Дискутират се преди всичко вътрешно-политически, български икономически, социални, обществени проблеми. Коментират се състоянието и действията на нашенските власти и институции Защо? Какво кара българските граждани да подменят еврофокуса и да налагат национална гледна точка в предизборната кампания за евровота?", попита водещата Клара Маринова. Тома Биков отговори, че това едва ли е така само в България, а самите евроизбори са и един лакмус за състоянието в момента. Според него сегашните евроизбори са наситени с доста повече европейска тематика в сравнение с предишните. Това се дължи на факта, че контекста на Европа в момента е доста по-различен в сравнение с преди няколко години. По време на мандата на сегашния ЕП Европа е преживяла много тежка мигрантска криза, която е отворила изобщо въпроса за идентичността на континента. Затова и за много български граждани европейските теми не стоят толкова далечни, както преди време. „Вече не говорим за това какви директиви трябва да бъдат приети, а за това какво е Европа, кои сме ние, накъде отиваме? Това са фундаментални въпроси, които са и достатъчно емоционално натоварени, за да станат част от публичния дебат и според мен те са част от публичния дебат в България!", категоричен бе народният представител.
„Какви са Вашите прогнози, накъде ще отиде Европа след тези избори?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че през последните години старият континент е претърпял сериозна трансформация, включително и отварянето на нов политически разлом. На мястото на разлома между социалдемократи и християндемократи се е появил разломът между либерали и консерватори. Той разделя партиите на хоризонтален принцип, защото се оказва, че в почти всяка партия има и либерали, и консерватори. В същото време социалдемокрацията преживява сериозна криза на идентичността, защото в рамките на либерално-консервативния разлом тя не може да намери своето място. Според народния представител социалистическата идея започва да придобива някакъв национален характер. Социалистите в различните държави вече мислят по различен начин, което вероятно ще намери своето отражение и в евроизборите. В същото време виждаме засилването на националистически, патриотични и дори антиевропейски тенденции. Голямото предизвикателство е пред консервативните течения, които са разположени в Партията на европейските консерватори и реформисти и в ЕНП. До момента в рамките на кризата на идентичността консервативните движения са критикували либералния ред в Европа и възможността либералната идеология да се превърне в държавна за целия ЕС. „Според мен има край на либералния консенсус, но оттук нататък започват големите предизвикателства да се каже каква Европа искат консерваторите. По-скоро има един импулс в европейските общества Европа да бъде силна, а не само просперираща, защото просперираща и силна са две различни неща! За щастие Европа е най-проспериращото място на Земята, но от гледна точка на физическата сила се усеща слабост, която прави Европа неконкурентна на фона на новия световен ред, който вече е многопопюсен!", обобщи народният представител.
Посещението на Дмитрий Медведев в България.
„Повечето коментари твърдят, че няма резултати от това посещение, какво е Вашето лично мнение?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че е скептичен по отношение на това, че едно посещение на когото и да било може да донесе веднага след себе си някакви резултати. Той продължи, че посещението на руския премиер е част от процеса на прагматизирането на отношенията между България и Русия, започнал преди повече от година. Идването на Медведев в България по-скоро е препотвърждаване на тази линия. „Ако някой е очаквал той да дойде тук и изведнъж да тръгнат най-различни проекти!? Аз не мисля, че е без резултат, имаше достатъчно много послания, още повече, че това посещение беше обявено малко като протоколно по повод 3-ти март. Но имаше послания и към туризма, който е един много съществен сектор, когато говорим за Русия. Имаше разбира се и трудни разговори по отношение на газа. Имаше и заявена позиция от страна на българското правителство, че България желае да бъде преносител на руски газ. Така че не мисля, че можем да генерализираме и кажем, че това е било най-великото посещение или пък най-лошото. Смятам, че то е част от процеса и е добре, че този процес продължава в този прагматичен характер!", завърши Тома Биков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 6-ти март 2019 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
