17-02-2019 | 11:49 ч.

Пламен Димитров: КНСБ от „Акулите“ ли сме ще каже историята, но не сме от онези, които ще бъдат изядени

Пламен Димитров: КНСБ от „Акулите“ ли сме ще каже историята, но не сме от онези, които ще бъдат изядени

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3" коментира актуалните политически теми:

29 години КНСБ - равносметката.

      Водещата обясни в началото на разговора, че идеята й е била да покани в студиото и председателя на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов, изтъквайки, че двата синдиката играят много важна роля в синдикалния живот на България. Той обаче се е разболял и не може да участва. Пламен Димитров заяви, че наистина през годините на прехода ролята на КНСБ и КТ „Подкрепа" е била значителна. „Не мога да твърдя, че сме безгрешни, но със сигурност сме част от целия процес, в решаващи моменти без нас не би могло да се случи същото в държавата!", категоричен бе той.

   „Шеговито озаглавих нашия разговор „За „Акулите" и „рибките" в политиката, икономиката, синдикализма", вие от акулите ли сте?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Това ще го каже историята, но със сигурност не сме от онези, които ще бъдат изядени!".

   „Кое е най-важното нещо, човек си прави равносметки, утре ще се събудите и ще си кажете - за 29 години успяхме в това?", попита водещата Илиана Беновска. Президентът на КНСБ отговори, че са успели да запазят много от трудовите, социалните и синдикалните права на българите и това може да се докаже. През последните години е установен диалог с работодателите, с всички власти, който понякога е давал резултати, понякога не. „Но това, в което най-важното не успяха всички, в това число и ние, не успяхме да направим така, че справедливостта в душата и в главата на българина, да я възприема като нещо нормално, което го съпътства в живота му! И не успяхме и отново не успяваме, въпреки че правим много през последните години, особено през последните 4-5 години, да постигнем едни доходи, които да го карат да не се срамува, че е българин в ЕС!", заяви Пламен Димитров.

    „Сега един зрител или слушател ми пише - „Коя е най-голямата фалшива новина през тези години?", той може би визира по-широко прехода?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори: „Може би най-голямата фалшива новина беше, че приватизацията ще бъде справедлива!". „Това не беше ли една от най-големите грешки, че първо трябваше да се извърши приватизацията, а после реституцията, защото реституцията даде един стартов капитал в ръцете на определен кръг хора, а обезкърви други?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че със сигурност са били направени доста грешки, като цяло начинът на демонтиране на тоталитарната система не е бил такъв, какъвто в някои други източноевропейски страни.

Проблемите на автобусните превозвачи.

 

 

    „На пресконференция автобусните превозвачи казаха, че няма да протестират преди евроизборите и техните искания не са инспирирани от никоя политическа партия и няма да бъдат употребени!", насочи водещата Илиана Беновска разговора към темата за исканията на автобусните превозвачи. Пламен Димитров отговори, че е убеден, че това е така. Той заяви, че и първия, и във втория пакет „Мобилност" е имало наши справедливи искания, които обаче не са били добре разбрани от тези, които е трябвало да решават. С протест в България обаче трудно може да се реши нещо, което трябва да бъде решено в Брюксел.

   „Но знаете, че те имат и други искания!", подчерта водещата. Президентът на КНСБ заяви, че синдикатът провежда постоянни разговори с КАП и ще се опитат да постигнат споразумение с конфедерацията по много точки, в това число с квалификацията на водачите, системата, която ги обучава, заплащането, условията на работа и т.н.

    Пламен Димитров изрази мнение, че по отношение на пакета „Мобилност 1", сме закъснели с диалога в България и не са били използвани всички канали, както на бизнеса, който има възможност за влияние в Брюксел, така и на синдикатите. Държавата е направила каквото е могла, но интересът и натискът основно на французите е довел до този резултат. Той продължи, че новият формат на ЕП ще бъде различен и там националното ще тежи много повече от европейското. „Така че аз мисля и се надявам, че в следващия ЕП ще имаме ново раздаване и трябва да се подготвим за него с общи усилия тук и това е апелът ми и към автомобилните превозвачи, тъй като те бяха по-малко диалогични от нас, решиха, че сами могат да се справят, понеже са много силни!", изрази своето мнение президентът на КНСБ. Според него е имало момент, в който, ако сме успели да договорим една минимална работна заплата за международните шофьори, това е щяло да ни позволи да имаме други компромисни текстове.

Вносът на кадри от чужбина.

   „Автомобилните превозвачи казаха, че ще искат внасяне на работна ръка, но това става болезнена тема за българския пазар?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че от КНСБ вече от 5 години обяснява, че отвореният европейски пазар и свободното движение на хора и капитали предоставят възможности, от които много от квалифицираните българи се възползват. „Аз поставих въпроса за тези хора, които не владеят езика, те ми отговориха, че става дума за българи от Молдова и Украйна, и Вие ли мислите така по този въпрос?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че КНСБ има проект, по който работи от 6 месеца и през март месец ще лансира идеята си да върне 100 000 българи от Украйна и от Молдова в следващите 3 до 5 години с подкрепата на всички институции, работодателите и общините. Този процес е отворен и върви, но трябва да бъде канализиран и да не бъде диктуван само от пазара на труда, а от това, че страната ни има нужда да се пребори с демографската катастрофа.

   „Това дали не е абдикация от нашата обща цел да наложим дуалното и професионалното образование, ние скоро ще започнем и кампанията, това не е ли абдикация да внасяме отвън?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че вносът на работници не може да реши изцяло проблемите на пазара на труда. „Но как ще заселим тези хора тук?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че тук става дума за хора с българско самосъзнание и държавата трябва да им предостави определи улеснения и облекчения при закупуването на жилище и т.н., както например правят унгарците по отношение на представителите на унгарските малцинства в съседните страни. Президентът на КНСБ подчерта, че в отношенията им със сериозния бизнес винаги е преобладавала отговорността за бъдещето, а не само за проблемите, които съществуват в момента.

Проблемите на шофьорите в градския транспорт в София.

    „Прави ли са БСП в упреците си, че шофьорите от градския транспорт в София се експлоатират, плаща им се нищожно, не работят регламентирано?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че за съжаление има остър недостиг на шофьори, а на пресконференция на 18-ти февруари КНСБ ще предложи 3 конкретни мерки. Те са коментирани с ръководствата на двете транспортни дружества и със Столична община, за да може от една страна да бъде намален извънредния труд, който наистина на моменти е прекомерен и да се гарантират приходите на дружеството и интересите на софиянци. Водещата попита президента на КНСБ дали не заема страна в спора ГЕРБ-БСП. Той отговори: „Не, заемаме страната на шофьорите, които представляваме!", с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 17-ти февруари 2019 г.