21-10-2018 | 10:04 ч.
Пламен Димитров: Борисов помирява „Обединени патриоти”, Каракачанов слага синя каска, а след два дена пак се случва нещо
Пламен Димитров: Борисов помирява „Обединени патриоти”, Каракачанов слага синя каска, а след два дена пак се случва нещо
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в ексклузивно интервю за предаването „Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3", заяви позиции по следните теми:
Увеличаването на максималния осигурителен доход.
„Взимаме това интервю на 19 октомври 2018 година. В кабинета сме на президента на КНСБ Пламен Димитров. Добро утро, г-н Димитров! Ще Ви излъчим в привечерен час, но Ви записваме в сутрешен час. Като казвам сутрин - не се ли опитахте да изгрее Вашето слънце, на синдикатите, малко зад гърба на работодателите, като подписахте преди няколко дни споразумение с правителството по редица важни въпроси?", обърна се водещата Илиана Беновска към своя събеседник. „Не мисля. Още през юли месец КНСБ обяви своите намерения и искания, както по отношение на доходите, така и по отношение на социалния ни пакет, който договаряме с правителството всяка година. Там почти всички искания, които видяхте в споразумението, бяха заложени. Така че това беше анонс преди 4 месеца. През това време ние имахме много срещи, които не са обявявани медийно - с премиера, с финансовия министър. Това всъщност беше края на този разговор, който не винаги има пряко отношение към работодателите, тъй като бюджетните заплати не са предмет на частния бизнес в много голяма степен, имайки предвид, че там конкретното разпределение на това на кого - какво, тази справедливост, която търсим в държавата, да дадем един приличен размер на възнагражденията, за да можем да изискваме от всички тези служби да си вършат работата към фирмите и гражданите по-ефективно - повече ни приляга на нас. Да не говоря за енергийно бедните, което е компонент от това споразумение", отговори роденият през 1963 г. в Русе синдикален лидер.
„Сега ще се спрем на отделните компоненти на това споразумение, но все пак Вие сте членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тоест има и трети партньор - работодателите. Не беше ли редно все пак и те да скрепят с подпис подобно споразумение? Още повече, че става дума за нивото на осигурителния праг и за пенсиите, което касае работодателите", попита Илиана Беновска. „Абсолютно сте права! Последният елемент от това споразумение е нещо, което излезе в последните седмици, в които коментирахме тази възможност. Вие знаете нашия анонс отдавна. Максималният доход за осигуряване е замразен в последните 4 години. С увеличението му хората не получават натоварване, получават повече права. С неговото вдигане максималната пенсия расте. Тя има директна връзка", аргументира се дипломираният инженер, който е завършил Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" във Варна.
„Но все пак тя ще има таван! Така че независимо от нивото на осигурителния праг, ти ще получаваш някаква пенсия до тавана. Това не демотивира ли заетите в бизнеса, които получават много високи заплати, да се осигуряват?", продължи Илиана Беновска. „Трябва да се обясни първо какво се случва. Имаме 2600 лева максимален доход за осигуряване, който генерира максимална пенсия в размер от 910 лева. Увеличаваме максималния осигурителен доход на 3000 лева, с 400 лева, и максималната пенсия се увеличава на 1200 лева. Тоест почти с 300 лева. Тази пряка зависимост и връзка трябва постоянно да се подчертава. Затова казвам, че те генерират повече права. IT бизнесът в момента и специалистите, в които някой ги подвежда, че: „Искат Ви още едни пари, за да ги вземат в бюджета и да потънат", всъщност получават тези права. Утре, когато говорим за техните пенсии, ще почнем да говорим от четирицифрени числа. Можем да нормализираме пенсионната система и да стигнем до някакви прилични пенсии за добре платените хора, които да ги получават в България, а не да ги търсят в Германия или другаде", разясни магистърът по Управление на човешки ресурси.
Отпадането на избора на трите най-добри осигурителни години при калкулацията на пенсията.
„Тук още нещо искам да Ви попитам за пенсиите - през 90-те години, благодарение на инфлация и други процеси на икономизация на държавата, имаше хора с много високи възнаграждения. Сега с отпадането, тя не е обект на вашите споразумения, на възможността да избереш трите осигурителни години, когато си получавал най-високо възнаграждение, това няма ли да ощети много хора, които са се осигурявали на това високо възнаграждение?", постави за разискване друг актуален проблем Илиана Беновска. „Не, трябва да гледаме мерките в тяхната комбинация. Това, което се случва през всичките тези години в пенсионната реформа. От 1997 г. насам - всяка година осигурителен стаж и това, което си плащал през нея, ти се калкулира директно към твоята индивидуална пенсионна формула. Тоест конкретният размер, който получаваш вече повече от 20 години, тоест повече от половината от стажа е конкретен, автентичен. Всеки един от хората, които се пенсионират в момента, има възможност да види конкретната връзка между приноса и неговите права, тоест какво е внасял и какво се получава там като число, което се изчислява на неговата пенсия. Вдигането на тавана на пенсиите влияе пряко върху старите пенсионери. 65 000, които към момента сме ги отрязали. Те имат права да получат по-голяма пенсия, но не им я даваме, тъй като има таван. Тези хора са миньори, IT специалисти, химици, металурзи, лекари, военни летци, които са имали добри заплати и са плащали добри вноски. Когато говорим за тази справедливост - от всички страни трябва да бъде погледната. Аз смятам, че това правим с тази стъпка. Затова не разбирам този вой. Отново ще припомня - 4 години максималният праг беше замразен, при положение, че растат доходите. Миналата година заплатите в частния сектор се увеличиха. Минималната работна заплата върви нагоре. Всичкото това предполагаше подобно движение на максималния размер за осигуряване. Две думи още да кажем по споразумението - двата други компонента. С тревога видяхме, че по независещи от нас причини, цената на газа, оттам - цената на парното, топлата вода и много стоки от първа необходимост вече се увеличиха и то със сериозни проценти!", отбеляза Пламен Димитров, който е специализирал в Института за индустриални отношения и мениджмънт ОКОМ - София.
Компенсаторни механизми срещу скока на цените.
„Нека да отбележим, че това е световна тенденция, това не е българско хрумване", отчете Илиана Беновска. „С това почнах - по независещи от нас причини. В пазарния свят не можем да го регулираме, но можем да реагираме и да защитим най-бедните. Това предложихме ние и това прие премиерът - да увеличим всички помощи към тези 220 000 семейства и лица, около 500 000 лица - точно най-бедните енергийно!", информира синдикалният деятел, който е изучавал профила „Професионално обучение и кредитни съюзи" в САЩ.
„С колко?", заинтересува се Илиана Беновска. „Нашето предложение беше да ги вдигнем с киловатите, но последното, което вчера договорихме с министъра на труда, са всъщност 100 лева общо върху тези 374 лв., които получават за целия енергиен период. „Тоест с около 30 процента ще се увеличат енергийните помощи на около 500 000 души", поясни бившият корабен инженер в Български морски флот.
„Това как го пресметнахте? Равностойно ли е на увеличаването на цените?", продължи Илиана Беновска. „Почти 100% по наши сметки. Ние сметнахме, че за една гарсониера в София увеличението в зимните месеци е между 16 и 22 лева на месец. Тоест увеличението с около100 лева би трябва да покрива подобно жилище и да остане някой друг лев. Няма да станат по-богати тези хора, но смятам, че сме успели с тези екстрени мерки за най-бедните. На всички останали трябва при заплатите да бъде компенсирано това", заяви бившият областен координатор на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за Варна.
Резонна ли е идеята за „социална кошница" на ВМРО?
„Преди да продължим нататък по споразумението, една скоба - връщам Ви към предложението на ВМРО за така наречената „социална кошница", която да поеме тези увеличения. Някои от стоките от първа необходимост, които ще бъдат увеличени, като хляба например, да бъдат със замразени цени. Как гледате на това?", постави нов акцент в интервюто Илиана Беновска. „Гледам с умиление, защото всички искаме максимално възможното, за да защитим хората, особено най-бедните, но все пак има възможни и невъзможни решения в този материален свят. Границата на бедност в България и нашата граница на бедност, която ние изчисляваме в нашия институт, всъщност се базира на стока, на кошница от 77 стоки и услуги. Това е методика, която е призната. Европейски, американски и наши учени я правиха преди 30 години. Това е минималното, което трябва да включва. Вътре са стоки от първа необходимост, които ти стигат за ограничено потребление. Това е прагът на бедност. Тези 321 лева тази година, 348 за следващата година, които са изчислени и от нас, включват в себе си всички тези стоки и услуги. Замразяването на стоки и услуги е невъзможно. Има много фактори, на които не влияем ние. Цената на пшеницата е борсова стока на международния пазар. Тя се определя по друг начин. Няма как да кажем - в България хляба да струва толкова, като пшеницата е пораснала с 20-30% на международния пазар. Всичко това трябва да бъде компенсирано, това е наша стъпка. За 2019 г. сме заложили 50% компенсация. Това беше другото ни искане, което не стана много известно, по-скоро не се разбра", анализира бившият изпълнителен секретар в департаментите „Обучение и квалификация" и „Браншови и регионални структури" към КНСБ.
„Хората се интересуват от по-близките неща", допълни Илиана Беновска. „Този сезон тя е с около 30%, 100 лева горе-долу на всеки човек или домакинство от бедните и социално слабите. За сезона 2019 - 2020 сме договорили в бюджета да има с около 45 милиона повече, които ще позволят 50% увеличение, за да защитаваме най-бедните от тези ценови шокове. Всичко останало става през заплати и през доход. Тези, които са най-слабите са обикновено пенсионери. 1,2 милиона пенсионери получават пенсии под прага на бедност. Много голяма част от тях са енергийно бедни, не всички, тъй като могат да са под прага на бедност, но да имат два апартаментна на „Витошка" - съответно не са бедни, макар че пенсията им може да е 200 лева. Нашият апел, нашата борба за по-високи заплати няма алтернатива. Кадрите в момента липсват, следователно пазарният механизъм налага да се увеличават заплатите. Просто не можеш да намериш специалисти, пък и вече всякакви хора за тези по-ниски заплати. От друга страна разходите, които хората трябва да посрещнат, растат и трябва да се съобразяваш с този фактор, ако искаш хората да работят за тебе с една степен на задоволство и да знаят, че в къщи всичко им е уредено в хладилника", коментира бившият вицепрезидент на КНСБ в направление „Обща политика, организация, координация и контрол".
За опитите за ограничаването на работничките, които са били в майчинство.
„Като говорите за справедливост, работоспособност, за хората, които искат да са удовлетворени, не мога да не Ви попитам по темата за протеста на работодателите, по румънски модел, против годишния отпуск на майка, която е била във втора година на майчинството си. Нека да изясним на нашите зрители и слушатели, че всъщност работодателите смятат, че: „Една жена, която е била в майчинство, не й се полага годишен отпуск, защото тя няма нужда от почивка от работодателя си". Цитирам буквално какво се каза. Аз само, като майка, ще кажа, че да отглеждаш деца и да ги възпитаваш е може би по-трудна работа, отколкото да ходиш на работа! Вашето становище? Вие някак замълчахте, или ще излезете с позиция?", акцентува на нов наболял проблем Илиана Беновска. „Ние реагирахме още вчера!", отсече настоящият президент на КНСБ.
„Не достатъчно силно!", окачестви Илиана Беновска. „Публикувахме на нашия сайт и пуснахме в медийното пространство, и сега ще я коментирам естествено. Доста тъжно ми стана като видях подобно поведение на нашия бизнес! Ако ние от там се мъчим да черпим конкурентоспособност, значи сме много зле като разбиране и ценности в нашето общество, защото освен бизнеса, освен икономиката - има и ценности, които трябва да водят педи това! Най-голямата ценност е семейството и съхраняването ни като нация в тази демографска катастрофа, в която се намира България!", категоричен беше първият заместник-член на Генералния съвет на Международната конфедерация на профсъюзите.
„Ние сме в такава намалена раждаемост, че ако почнем и от тука да правим икономии...", възмути се Илиана Беновска. „И раждаемост, и емиграция, и смъртност по-висока, и всичко като вземем накуп - демографската картина е ужасяваща! В този ред на мисли - очевидно е, че трябва да припомни конституционния текст, който казва, че майките са под особената закрила на държавата. Всички трябва да си даваме сметка, че особена закрила значи особени мерки, различни от всички останали. Какво е различното от всички останали? Трябва непременно да се грижим за майката с всички тези конкретни текстове и защити, които сме дали. Вярно, имаме най-големия отпуск за майчинство в Европейския съюз, но размера на заплащането не кореспондира на заслуженото", аргументира се членът на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите.
„Извинявайте, този отпуск никак не е голям!", опонира Илиана Беновска. „Много често това ни го навират в очите - най-дългият имаме, във Франция нямало толкова дълъг, в Швеция няма толкова дълъг! Само че там нещата са по-различни", конкретизира тезата си членът на Изпълнителния комитет на Паневропейския регионален съвет към Международната конфедерация на профсъюзите.
„Всяка държава да си решава нещата индивидуално спрямо своите проблеми", допълни Илиана Беновска. „Институциите, които отглеждат децата са далеч по-неразвити у нас, отколкото са в Западна Европа. Нямаме достатъчно детски градини, детски ясли и тяхното качество не е на необходимото ниво, за да гарантира, че ние със спокойствие ще заведем там детето и можем да се върнем на работа. Това са елементи от демографската политика. Майката, когато е била две години в майчинство, е полагала доста тежък труд и не може да се мисли, че е почивала!", безапелационен беше членът на Европейския икономически и социален комитет.
„Нека да не забравяме и втората година - нищожното плащане на тези майки!", вметна Илиана Беновска. „Не стига ни за памперси, ни за нищо!", съгласи се членът на Изпълнителния комитет на Европейска асоциация по работническо обучение.
Визия за решаването на проблемите на пазара на труда.
„В предварителния разговор Ви казах, че и едно куче не можеш да отгледаш с тези пари!", илюстрира с пример тезата си Илиана Беновска. „Абсолютно! Затова казах, че ми е доста тъжно като чувам подобна реакция! Трябва да се върнем към по-важните въпроси, които касаят как да се договарят минималните работни заплати по икономически дейности, по категории. Хората да знаят колко е минимума в цялата страна за дадена професия. Не говоря само за най-бедните и минималната заплата за нискообразованите. Говоря за средноквалифицираните, за висококвалифицираните кадри. От колко трябва да почне? Ето, при учителите вече имаме някакъв стандарт. За догодина всички знаят, че 920 лева - стартова заплата за млад учител, който е завършил университета. Колко трябва да се плати за млад инженер, който отива да работи в IT сектора, колко е минималната заплата - 1500, 2500? Не знам! Трябва да бъде договорена между нас и бизнеса. Колко трябва се плати на млад журналист, който идва от университета в някаква медия? Колко? Не знам!", разкри част от визията си за решаването на проблемите членът на Икономическия и социален съвет на Република България и Председател на Постоянната комисия по труда, доходите, жизненото равнище и индустриалните отношения към него.
„Лекар не пропускайте, защото нямаме и лекари!", даде пример Илиана Беновска. „Не, продължавам! Колко да е на млад лекар? Ние трябва да въведем някакви стандарти. Това е работата ни с бизнеса, не да се занимаваме с майките и да им режем правата! Това, което го предлагаме е от дълго време! Чувам от частния бизнес, че са готови да го правим това, даже имаме някакъв напредък. Моят апел е към тях е там да се концентрира вниманието, тъй като това чака обществото от нас. Това ще бъде далеч по-стойностно и ценно, ако произведем тези числа и тези величини и да кажем: „да, това е справедливо", и бизнесът да каже: „да, поемам ангажимента да го платя като минимално възнаграждение". Ако искаме да запазим кадрите, те трябва да знаят от колко почва тяхното възнаграждение в България, иначе гледат навън!", отсече членът на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Социално-икономическия детерминизъм като фактор за криминогенната обстановка в България.
„Позволете ми да разширя разговора, защото знам, че сте открит на тези теми и много активна позиция заемате, лично Вие и КНСБ. Ако ние не осигуряваме добри условия за живот, възнаграждавайки труда както трябва, както на младите, така и на средното поколение, така и на пенсионерите, ако ние не осигуряваме добри условия на родителите да отглеждат децата си, говорейки за майчинството - как тогава ще имаме очи и право да се възмущаваме, да заклеймяваме случаи на насилие, проявено от млади хора!? Последният случай - Северин Красимиров в Русе. Очевидно този извършител е израснал при доста трудни социални, материални и бих казала морални условия!", вкара нотка на социално-икономически детерминизъм Илиана Беновска. „Трудно ми е да направя такава връзка, за да оправдая това!", дистанцира се отговор членът на Националния съвет за насърчаване на заетостта.
„Много е лесно. Ако ти гладуваш, ако нямаш къде да живееш, ако не те възпитават...", визуализира тезата си Илиана Беновска. „Аз разбирам, но ми е трудно да направя тази връзка дотам, че да го оправдая за деянието!", обясни членът на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка.
„Не, не искам да го оправдаем, искам да го превъзпитаме", акцентува Илиана Беновска. „Разбирам контекста и съм сигурен, че трябва да се мисли в тази посока! Когато виждаме терористи с черни качулки на главата, трябва да си дадем сметка кой ги е направил терористи. В много голяма степен е точно това, което говорите", солидаризира се председателят на Управителния съвет на Колежа за работническо обучение.
„Последният случай в Керч - момчето също е живяло при разведени родители!", вметна Илиана Беновска. „Натискът за оживяване и оцеляване ги води в радикализация, това, че нямат никакви шансове, никаква перспектива пред себе си! Радикализацията, когато тя стъпва върху някаква радикална платформа, стига до крайности и терористичните действия са налични, или такива драстични действия, които стигат до зверско убийство, какъвто е случаят! Така че връзката я виждам и съм съгласен с Вас. Не случайно шефът на най-монетарната институция в света, шефът на Международния валутен фонд Кристин Лагард постоянно го казва на всички форуми, че крайните неравенства са опасни за обществата, тъй като генерират нестабилност и политически проблеми. Трябва да си дадем сметка, че това не са капризите на някой, да удовлетворим социалните искания на този и на онзи! Работите са далеч по-сериозни и разрушават социалната тъкан на обществото дотам, че да го направят неподвластно на каквито и да е формули на управление, общи ценности, общ морал!", анализира председателят на Съвета на директорите на холдинг „Труд и капитал".
„Не е ли време още веднъж през тази призма да погледнем и следващия бюджет? Ще кажете, че може би няма време, защото той вече е в някакъв вид, но не е ли време да поставите този въпрос на правителството, на политиците, на Народното събрание? На Вас Ви отива! Вие сте президентът на най-големия синдикат, тоест най-много семейства има при Вас!", инициира обществено-политически дебат Илиана Беновска.
„Постоянно го поставяме! Тази връзка, която се опитваме да направим в момента е много видима за мене, за Вас, надявам се да стане видима за все повече хора! Ние казваме, че коефициента на Джини (Коефициентът на Джини се използва за статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество, тоест на разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Приема се че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 1 - абсолютната ѝ липса - бел. Уикипедия) за България е 40%. Това са стойности от африкански характер, в Африка са такива. Тези неравенства, които гледаме по телевизията и викаме: „Как хората не умират от глад там?". България е стигнала такива проценти. Няма такива в Европейския съюз. 8,2 пъти, 9 пъти вече твърдят някои данни, са неравенства между най-бедните и най-богатите, които получават доход от труд!", информира членът на Надзорния съвет на Пенсионно осигурителна компания „Доверие".
„Добре де, но само го констатираме, и...?", обобщи Илиана Беновска. „Фактите не са от вчера и ние ги поставяме много пъти и бием камбаната, че това трябва да се овладява, върху това трябва да се влия! Как трябва да се влияе? Влияе се като се преразпределя продукта по-справедливо. Как се преразпределя продукта? Чрез договаряне във фирмите между работниците и бизнеса. Оттам почва първият продукт - как тази печалба, която сме генерирали заедно, и положителен резултат го разпределяме така, че да е справедливо! Като кажем за Плоския данък: „Вие сте комунисти и приказвате глупости!". Чакайте, дайте да се върнем обратно! Няма други инструменти в света - през доходите и през данъците. Това е, друго няма!", поясни заместник-председателят на Управителния съвет на Института за индустриални отношения и мениджмънт ОКОМ.
„Вие знаете, че всяка власт се балансира между синдикати и работодатели, защото това са най-големите групи избиратели, които могат да бъдат ориентирани към един резултат!", отчете Илиана Беновска. „Всяка власт, балансирайки между бизнеса и избирателите, трябва да помни това, което стана в Русе, и не само в Русе, защото то показва до колко сме успели да балансираме интересите. Очевидно не сме успели!", призна председателят на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов, д.м.".
Застрашава ли правителството раздорът в коалицията на Обединените патриоти?
„От Русе да скочим в Обединени патриоти. До колко са балансирани интересите на някои представители в Обединени патриоти? Не е тайна, че всъщност упражняването на власт е свързано с удовлетворяване на определени интереси. Как ще коментирате процесите? Валери Симеонов е недоволен от Волен Сидеров, Волен Сидеров е недоволен от Валери Симеонов, искания от страна на Валери Симеонов към министър-председателя Борисов и така нататък. Клати ли се правителството?", попита Илиана Беновска. „То се клати от самото начало. От първия ден чуваме какви ли не заявки, искания, скандали, помирявания. Борисов ги помирява по някакъв начин, след два дена пак се случват нещата. Каракачанов слага синя каска и какво ли не гледахме вече! Аз не мисля, че това ще доведе до разпад на коалицията, поне не още... За догодина не знам. Догодина има два избора, така че дали ще се изкуши някой от тях да посегне към самостоятелно явяване или в друг формат, защото се чуват някакви такива нови формули за влизане във властта...", прогнозира членът на Управителния съвет на Синдикална взаимозастрахователна кооперация.
Заплаха ли е президентът Радев за стабилността на правителството?
„А клати ли президентът Радев коалицията?", продължи Илиана Беновска. „Той не би трябвало да го прави като държавен глава", дипломатично отговори членът на Управителния съвет на Социално инвестиционен фонд.
„Аз не съм казала какво е написано в Конституцията, питам какво прави?", продължи да упорства с въпроса си Илиана Беновска. „С някои свои изказвания мина извън общия добър тон, който прилича на държавен глава, от гледна точка на това, че заяви политически амбиции и претенции към нови формации, които очевидно не са работа на държавния глава! На мен пък не ми е работа да ги коментирам, защото съм синдикалист", констатира лидерът на КНСБ.
Силна и ефективна опозиция ли е БСП?
„Не ви е работа да коментирате, но последен въпрос - опозицията силна ли е? Корнелия Нинова, с всичките тези проблеми, които започват да излизат на светло - видяхте „кървавото писмо" на петдесетте, едни от най-видните функционери на партията срещу нея. Дали тези процеси ще стигнат до някакъв разпад в БСП или пък БСП става по-силна?, продължи Илиана Беновска. „Една силна опозиция би трябвало да може да предложи надеждна, приложима и сериозна алтернатива на управлението", каза Пламен Димитров.
„Налице ли е?", изиска още конкретика Илиана Беновска. „В момента не виждаме някой да я предлага. Опитът, наречен „Визия за България", не дава такава цялостна алтернатива. Ние ще се срещнем в следващите седмици с ръководството на БСП по тяхна покана, по този повод, коментирайки „Визия за България". Ще кажем конкретно защо мислим така. В много области ние имаме по-сериозни идеи!", категоричен беше експертът.
„Вдигнете само завесата - кажете си радикалните забележки, кратко", заинтересува се Илиана Беновска. „Аз не виждам там смяна на модела на разпределение и преразпределение, за който говорих преди малко. Би трябвало Борисов и опозицията да мислят, че сме длъжници на обществото и нацията!", рекапитулира събеседникът.
„За финал - БСП разпада ли се?", финализира интервюто Илиана Беновска. „Не виждам да се разпада. По-скоро вътрешните проблеми водят до отделяне на доста крила, поне две-три виждам аз, които се борят за власт!", завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2" и „Канал 3" на 21 октомври 2018 година.
