15-10-2018 | 11:29 ч.
Бисер Петков: Търсим решения за всички хора с увреждания, не само за протестиращите майки и техните деца
Бисер Петков: Търсим решения за всички хора с увреждания, не само за протестиращите майки и техните деца
Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Властта и социалната грижа.
Беновска покани в студиото министъра на труда и социалната политика Бисер Петков с въпроса как издържа, имайки предвид отговорната му работа и проблемите, с които се сблъсква. Министърът отговори, че си върши работата и се опитва да проявява стоицизъм в трудните ситуации.
„Лесно ли ни е на нас - здравите?" попита водещата. Петков отговори, че на никого не му е лесно, но на хората с увреждания със сигурност им е по-трудно и на тези, които се грижат за тях. Беновска припомни, че е кръстила разговора им „властта и социалната грижа" и по този повод попита министъра дали двете са съвместими - дали властникът разбира нуждите на тези, които зависят социално от него. Бисер Петкова коментира, че дълг на всяка една демократично избрана власт е да се вслушва в исканията и нуждите на обществото, и да полага грижа, а министерството на труда и социалната политика преди се е наричало министерство на труда и социалната грижа. „Колко е голяма финансовото слънце и може ли то да огрее, да обгрижи всички социални проблеми?" попита Беновска и допълни, че е започнал процес на решаване на проблемите, но засега само на една много малка част. Петков обясни, че финансовият ресурс трябва да стига за всички, но той е ограничен, за съжаление, но главната задача на правителството е да разпределя и преразпределя бюджета за да се постига максимална ефективност. В помощ на социалната политика са и финансирания по европейски програми - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" и Европейски социален фонд.
Какво, наистина, се прави за хората с увреждания
Беновска отвори темата за майките на деца с увреждания и попита министъра дали тези програми не звучат абстрактно за тях. Петков отговори, че има реални програми, които подпомагат хора с увреждания - обучение, грижа и създаване на специализирани центрове за помощ. Това, което хората очакват е стабилност, но тя няма как да бъде осъществена без бюджетно финансиране . Министърът обясни, че до миналата година личните асистенти са били проектно финансирани, но вече финансирането се осигурява от бюджета.
Водещата призова министъра човешки и конкретно да обясни какво включва подписаният с майките на деца с увреждания и представителите на организации на хората с увреждания план за действие. Министър Петков обясни, че месеци наред се водят разговори и се търсят решения, въпреки разминаванията и създаващото се напрежение. Той спомена, че под решението седи и подписът на омбудсмана Мая Манолова.
Беновска попита госта си как оценява активното участие на Манолова в случая, защото много хора отправят обвинения към нея, че „яха вълната за политически рейтинг". Петков бе категоричен, че намесата ѝ е положителна не само в този случай, защото дава импулс за бързо решаване на проблемите. Той припомни, че парламентът в петък е гласувал промени в закона отнасящ се до децата сираци. С плана за действие за децата с увреждания министърът подчерта, че се поставя начало на процеса по решаване на проблема - с конкретни действия и срокове. Петков обясни, че първото действие вече е изпълнено - проведено е заседание за интеграция на хората с увреждания и с голямо мнозинство е подкрепен проектозаконът за хората с увреждания. Беновска попита дали това е устойчиво постижение след неуспехите. Министър Петков сподели надеждите си това да е устойчиво действие, защото комплексно решава проблемите на хората с увреждания чрез значително по-голяма финансова подкрепа, която да компенсира за трудностите и допълнителните разходи, чрез акцентиране на индивидуалната оценка на състояние и потребностите, и бъдещи мерки, които са свързани с медицинските изделия и помощните средства. Проектът прилага и основни положение от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Петков подчерта, че първата стъпка е проектът да се превърне в закон, следващата стъпка е на 17-ти октомври, на заседание на Министерски съвет да бъдат разгледани точките на законопроекта и до края на седмицата да постъпи в Народното събрания за обсъждания. В плана е заложено той да бъде приет до средата на декември, заедно със законопроекта за личната помощ. Според министъра голяма част от очакванията и исканията на обществото ще бъдат решени с приемането им.
„Възможно ли е да се решат веднъж и завинаги тези проблеми?" попита Беновска. Министърът на труда и социалната политика отговори, че не е възможно, защото потребностите на хората с увреждания и не само на тях се изменят и развиват и няма универсално решение. Петков припомни, че през 2016г. правителството е направило опит за решаване на проблемите на децата с увреждания като се увеличи семейната помощ, но това освен че не е дало положителен резултат е изострило значително други проблеми. Министърът подчерта, че търсят решения за всички хора с увреждания, а не само за протестиращите майки и техните деца. „Знаете, че опозицията винаги търси да критикува - БСП критикуваха министър- председателя за думите му, че дава още 150 милиона лева за децата с уврежданията" коментира Беновска. Петков обясни, че това зависи от министър-председателя - да осигури допълнителен ресурс за социалната политика, защото благодарение на увеличението могат да се обезпечат допълнителните права, които законопроектът за хората с увреждания им предоставя. Над 460 милиона ще е бюджетът за хората с увреждания за 2019г., който е почти 2 пъти по-голям от този за 2018г., обясни министърът и припомни, че през 2018г. бюджетът е бил увеличен с 81 милиона. По неговите думи се наблюдава тенденция за увеличаване на финансирането и това зависи именно от министър-председателя и финансовия министър.
БСП критикува - културата или хората с увреждания са по-важни?; Проектозаконът за социалните услуги; Социалните работници имат ли сърца?
„Вие казахте, че има програми за стимулиране заетостта на хората с увреждания и за достъпна среда, но БСП също реагира и каза, че парите за култура са много по-малко от парите за хората с увреждания. Кое е по-важно?" попита Беновска. Министър Петков отговори, че и двете неща са приоритет, но изкуството на политиката е да се преразпределя бюджетът и да се насочват ограничените средства в приоритетни направления, а не едно да се разглежда като страдащо за сметка на друго. Относно проектозакона и конкретните политики за хората с увреждания, министър Петков обясни, че е невъзможно реализирането им без допълнителния финансов ресурс, който не е за сметка, на която и да било сфера. Беновска попита кои други закони са свързани със сегашния законопроект. Петков отговори, че проектозаконът за социалните услуги е третият, който адресира хората с увреждания и не само тях, а миналата седмица е било последното заседание на работната група и през следващите седмици законопроектът ще бъде предложен за обществено обсъждане. Беновска попита кои са слабите страни на този законопроект. Министър Петков отговори, че в общественото обсъждане ще се открият евентуално слабите места, но според него проектът има много силни страни, защото е иновативен, предлага нови политики за планиране и предоставяне на социалните услуги, поставя акцент върху професионалистите в сферата и качеството на услугите. Беновска попита къде ще намерят съвестни хора, които да следят „дали социалните работници имат сърце". Министърът на труда и социалната политика обясни, че няма как някой „без сърце" да се промени, но е уверен, че в социалната сфера има много хора, които работят „със сърце" и те трябва да бъдат подкрепяни, усилията им да бъдат по-високо оценени и да получават по-добро възнаграждение. Петков спомена, че второ гласуване е преминал и проектозаконът за предприятията на социалната и солидарната икономика, а министерството на труда и социалната политика е изготвило 3 законопроекта за няколко месеца.
Повишаване на минималната заплата и пенсия, и тавана на осигурителния доход
Беновска подчерта, че непрекъснато има реална нужда и политически искания за повишаване на минималната заплата и минималната пенсия, както и на тавана на осигурителния доход, а миналата седмица е било планирано да има надзорен съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), на който да се разгледа бюджета на държавното обществено осигуряване и, може би, именно на този съвет е могло да се дадат отговори на тези въпроси. Водещата попита госта си какво е неговото лично виждане - трябва ли да се увеличи таванът на осигурителния доход. Петков отговори, че заседанието на надзорния съвет ще разглежда бюджета на националното обществено осигуряване и ще се проведе утре. На него ще бъдат обсъдени предложенията на управителя на НОИ за следващата година, а относно въпроса на Беновска - министър Петков обясни, че максималният осигурителен доход е основен параметър на осигурителната и пенсионната система и няколко години е бил на ниво от 2600 лева, а всяка година синдикатите искат да бъде увеличен. Това ще вкара допълнително приходи в осигурителната система и дава възможност за по-високи пенсии. Петков обясни, че минималната работна заплата расте с около 10 % годишно, а таванът не е променян и заради това е предложено максималният осигурителен доход да се увеличи на 3000 лева. Работодателите, обаче, критикуват начина, по който е анонсирано предложението след двустранна среща между синдикатите и правителството, но сега предстои обсъждане и всички страни ще изразят своите позиции. Над 40 000 пенсионери ще получават по-високи пенсии, около 146 000 работещи ще плащат по-високи осигурителни вноски, защото доходът им е по-висок от сегашния таван от 2600 лева. „Докога държавата ще субсидира пенсиите?" попита Беновска. Петков отговори, че едва ли ще дойде момент, в който държавата ще спре да субсидира пенсиите, имайки предвид нивата на осигурителните вноски и съотношението между работещи и пенсионери, но въпросът е подпомагането от страна на бюджета да е в поносими размери. По думи на министъра тенденцията е за намаляване финансирането от бюджета - около 2/3 от разходите ще се покриват от осигурителните вноски, а държавната субсидия ще с около 250 милиона по-малко от тазгодишната - 4 милиарда лева.
„Какъв ще бъде бюджетът на социалното министерство?" попита за финал Беновска. Петков обяви, че бюджетът ще е по-голям от този на 2018г. с 150 милиона повече за хората с увреждания и с 40 милиона повече за целеви помощи, но това са груби сметки.
Така завърши разговорът между Бисер Петков и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 14-ти октомври 2018 година.
