23-09-2018 | 10:53 ч.

Величка Велянова: Известните родители търсят хубаво училище, но децата трябва да са подготвени

Величка Велянова: Известните родители търсят хубаво училище, но децата трябва да са подготвени

Интервю с Величка Велянова, директор на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, излъчено в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 23 септември 2018г.

Илиана Беновска: Записваме това интервю на 17 септември, първият учебен ден за 2018 година. Намираме се в Националния учебен комплекс по култура, Италианския лицей, и ще разговаряме с г-жа Величка Велянова, директор на училището. Добър ден, г-жо Велянова и на добър час!

Величка Велянова: Благодаря! Днес е всенароден празник - освен първия учебен ден, е и празник на нашия град.

Илиана Беновска: Така е! И си позволявам да подаря традиционната ябълка, която подаряваме на нашите събеседници вместо цветя, с пожелание да бъдете здрава, червена, българска ябълка!

Величка Велянова: Благодаря! Символът на Вашето предаване! Благодаря Ви!

Илиана Беновска: Тя стана символ, защото ние се мъчим да оборим, показвайки личности и техните постижения, твърдението, че България е нация на гнилите ябълки! Вие сте и пожелавам да продължавате да бъдете една от тези личности, които помагат, за да се знае, че в България има стойностни хора! Може ли да кажете коя е Величка Велянова?

Величка Велянова: Ами аз съм започнала като учителка на село по разпределение, както преди години всички млади завършващи кадри отиваха по разпределение там, където ги изпрати държавата. Целият ми трудов път е свързан с училището - и като учителка, и като работник в Министерството на културата, Дирекция „Образование", и след това тук 30 години!

Илиана Беновска: Можете ли да дадете преценка какво е силното в Националния учебен комплекс по култура, в подготовката на децата от детска градина до приключване на средното образование?

Величка Велянова: Силното е това, че в целия комплекс много сериозна роля има обучението по изкуствата!

Илиана Беновска: Така е и създадено това училище на времето от Людмила Живкова.

Величка Велянова: Това училище е създадено през 1976 г. от Людмила Живкова точно с тези идеи! В основата на учебната работа в учебния комплекс са идеите на д-р Мария Монтесори. Тук ще се отклоня малко, защото напоследък ми прави впечатление - в Пловдив и в Бургас много се говори, че там училищата започват да учат по системата „Монтесори". Аз се учудвам, защото тази система, за да се каже, че се учи по нея - това е много високоотговорно нещо! В целия свят училищата „Монтесори" са частни училища, защото са много скъпи като обучение.

Илиана Беновска: Кое е най-характерното за „Монтесори", защото съм сигурна, че повечето от хората не знаят?

Величка Велянова: „Монтесори" е система, която Людмила Живкова навремето е проучвала и е приложила тук в това училище дотолкова, доколкото са възможни българските условия за това! Това е система, в която се работи индивидуално с учениците. Учителят трябва да открие у всяко дете какви заложби има то, защото Монтесори е казала, че във всяко дете дреме някакъв творец. Учителят трябва да го открие и да работи за неговото развитие. Така че тази система наистина струва много скъпо, затова тези училища са частни. Системата като цяло не може да се приложи в държавно или общинско училище поне на този етап, при условията, при които ние живеем днес!

Илиана Беновска: Да, но Италианският лицей не е частно училище!

Величка Велянова: Италианският лицей е държавно училище, аз точно това казвам, че дотолкова, доколкото са приложими идеите на Монтесори в наши условия, са основата на това училище. Това е уважение към личността на детето, това е отношение към изкуството, обучение и възпитание чрез изкуството. Това е изключително важно за възпитанието на децата, особено в днешно време! Това е интегриран подход в обучението по различните дисциплини и още много други неща.

Илиана Беновска: Да, но, връщам се към въпроса за предимствата на Националния учебен комплекс по култура, разкажете например, ако едно дете влезе в детската градина, продължи в първи клас, продължи след седми клас: какво се случва с него; как влиза; какви изпити държи; какво научава; какви са извънкласните занимания; концертите, годишните, на училището, които са уникални; екскурзиите, които уреждате - всичко, разкажете го ей така, за да го разберат хората?

Величка Велянова: Да, най-напред за детската градина - ние приемаме деца, които навършват четири години в годината на кандидатстването. Минават на тестова проверка, защото кандидатите са стотици. Тези деца, които успеят да се класират, след това, в първи клас, минават на общо основание на тест заедно с всички външни кандидати.

Илиана Беновска: Тоест нямат никаква протекция за това, че са учили в градината?

Величка Велянова: Абсолютно, абсолютно никакви предимства нямат! Зависи от общия ред на класирането. Никой няма и предимства тук, в това училище! Вече от първи клас децата, които сме приели, с тях започваме да работим много сериозно, разбира се, спазвайки утвърдените от Министерството на образованието учебни планове и програми и също така нашата специфика, която е изразена най-вече в извънкласните форми на обучение. Казах Ви - много занимания по изкуства, спорт и обучение по английски език, математика, информатика и всичко, което децата са пожелали и родителите им са заявили писмено.

Илиана Беновска: Имате също групи по танци, рок групи, правят се театрални постановки, разкажете.

Величка Велянова: Това е и с наши преподаватели, и с външни преподаватели. В края на учебната година, всяка година всъщност, ние имаме заключителен концерт на училището в зала №1 на Националния дворец на културата, където всички деца трябва да излязат със свое участие.

Илиана Беновска: Участват от четиригодишните, от първата група на детската градина до дванадесети клас.

Величка Велянова: Да, и детската градина, и всички ученици с огромно желание, с огромно желание участват!

Илиана Беновска: Традиционно имате известен, прекрасен хор! Народните танци са нещо, което се играе от детската градина до дванадесети клас тук!

Величка Велянова: Да, това са най-силните страни в обучението по изкуствата - българските народни танци, стандартните танци и детският хор, който е вече с над сто деца, които участват с голямо желание и печелят много награди, имат много успехи!

Илиана Беновска: А как се развива учебния процес, след като приключи програмата, която е задължителна съгласно хорариума в часовете през деня? После децата до четвърти клас, до колкото знам, остават тук на занималня.

Величка Велянова: До седми клас, вече е до седми клас. Значи, задължителните учебни часове по учебен план са до 14,30 часа. Между 14,30 и 17.00 часа вече са заниманията по интереси, които са много различни.

Илиана Беновска: Какво например, освен изброеното?

Величка Велянова: Английски език, математика, информатика, народни танци, стандартни танци...

Илиана Беновска: Футбол?

Величка Велянова: Футбол, не само футбол - плуване, различни други спортни форми по избор на децата, балет.

Илиана Беновска: Тоест фактически детето идва тук с автобуса, който го взима от вкъщи в 8,15 часа и 17.00 часа тръгва от тук обратно за вкъщи?

Величка Велянова: В 14,30 часа, когато завършат учебните часове, в 14,45 часа тръгват автобуси за тези деца, които нямат занимания. В 17.00 часа вече си отиват всички.

Илиана Беновска: Казвам го това като едно предимство и за родителите - детето практически се прибира подготвено!

Величка Велянова: Ами да, ние събираме деца от целия град. Не можем без автобусния транспорт, който си плащат родителите.

Илиана Беновска: Това училище за избраници ли е?

Величка Велянова: Това е училище за това - кой как успее да се представи в подбора!

Илиана Беновска: Подозрението е, че децата на известните родители, на мощните родители, влизат по-лесно или влизат само те!

Величка Велянова: Ами вижте, и известните родители търсят хубаво училище за децата си, но е много важно как ще се подготвят децата им, за да влязат! На най-известните родители - те вече са в частните училища или в чужбина!

Илиана Беновска: Защо?

Величка Велянова: Не зная, може би пренебрегват българското образование!

Илиана Беновска: За тези години дали сте правили равносметка, в които сте директор, колко ученици са излезли от тук?

Величка Велянова: О, хиляди са, точна сметка не мога да Ви кажа!

 

Илиана Беновска: Десетки хиляди са според мене! Даже може би... Колко години?

Величка Велянова: За тези тридесет години може би...

Илиана Беновска: По хиляда средно да ги сложим.

 

Величка Велянова: Не, те излизат между 55 и 60 излизат випуска. Вече към 2500-3000 са излезли оттук!

Илиана Беновска: Не, не, грешна ни е сметката! Имате... Сега колко деца имате тази година? Вие казахте, че...

Величка Велянова: Имаме 1022 деца тази година.

Илиана Беновска: Тоест за един дванадесетгодишен цикъл?

Величка Велянова: Да, говоря за тези, които завършват като зрелостници са толкова.

Илиана Беновска: Върна ли се обратно желанието у децата, което беше за определен исторически период, така, някак си потушено, да постигат успехите си със собствени усилия?

Величка Велянова: О, разбира се, да! Имайте предвид, че имаме много силен учителски състав и много взискателни учители! Знам, че почти през цялото време, за което съм тук, винаги вървим в критериите с една единица по-висок успех от другите училища!

Илиана Беновска: А силната конкуренция, която се появява на матурите например с други училища, няма да ги споменавам?

Величка Велянова: Ами това е хубаво, че има конкуренция! Това е хубаво, че класират децата по резултатите от матурите! Но има едно нещо, което не е правилно - не може да се класират общо държавните, общинските и частните училища! Примерно в едно частно училище, ако има един ученик, който завършва, или пет ученика, които държат матура, но за тях са положени страшно много усилия и финансови средства, за да се подготвят, ако те изкарат отличен успех - не е честно училището да върви най-отпред, защото държавните и общинските училища обучават много повече ученици! Би трябвало да се класират отделно държавните и общинските училища и отделно частните училища.

Илиана Беновска: Да, но накрая, на един конкурсен изпит за университет, никой не те пита дали си завършил частно, държавно или общинско училище, а те гледат резултата!

Величка Велянова: Това е така, но ако има едно такова разделение при успеха от матурите - това пък дава възможност да се види коя система на обучение е по-добра, частната или държавната, или общинската!

 

Илиана Беновска: Според Вас може ли да се търси съпоставка?

Величка Велянова: Може, разбира се, че може - всички са деца на България!

Илиана Беновска: Не може ли да се търси конкурентна съпоставка - по-добро е частното или по-добро е държавното?

 

Величка Велянова: Не, на този етап, според мен, не може! Мисля, че на този етап търсенето в частните училища е по-скоро заради материалните, битовите условия, които предлагат частните училища. Може би сигурността на децата, което е много важно в днешно време!

Илиана Беновска: Точно се замислих, защото имам наблюдение върху сигурността именно на Вашето училище. Вие с какво отстъпвате? Имате охрана, имате солидна ограда, автобусен транспорт, собствен! Тука не може да се проникне току-тъй!

Величка Велянова: Това го дължим на училищното настоятелство и на родителите! Имаме много силно училищно настоятелство!Училището плаща само за един пост за охрана. Допълнителната охрана - това си е решение на настоятелството, както училищният транспорт, както, държа да отбележа също така, и медицинското обслужване! Ние го запазихме, имаме лекар и зъболекар в училището, но това е решение на родителската общност! Те са си определили една такса, която си плащат в касата на училищното настоятелство. Заради това ние имаме и по-силна охрана, имаме и този транспорт, имаме и това медицинско обслужване!

Илиана Беновска: Училището на богатите ли е НУКК?

Величка Велянова: Не мога да кажа.

Илиана Беновска: Колко е таксата?

 

Величка Велянова: Училището е държавно, такса за обучение няма. Таксата, която се събира за транспорт, медицинско обслужване и охрана, е 160 лева месечно. Това се гласува от родителите, това се прилага от настоятелството.

 

Илиана Беновска: И всичко това осигурява тези условия?

Величка Велянова: Да.

Илиана Беновска: Добре, Вие сте едно от няколкото училища на подчинение на Министерството на  културата.

Величка Велянова: Да.

Илиана Беновска: Какъв е бюджетът, който Ви се отпуска? Каква е годишната издръжка на едно дете в детската градина, на едно дете в средния курс, на едно дете в гимназията?

Величка Велянова: Това са определените държавни стандарти, не се различаваме по нищо от останалите училища. Излиза постановление на Министерски съвет, в което се определят стандартите за издръжка на училищата и нищо повече!

Илиана Беновска: Колко е сумата, около 2000 и нещо ли се падаше?

 

Величка Велянова: Точно в момента не мога да ви кажа, защото има промяна.

 

Илиана Беновска: Горе-долу?

Величка Велянова: Около 2500 лева годишна издръжка на едно дете.

 

Илиана Беновска: Достатъчно ли е това?

 

Величка Велянова: Не, разбира се, че не е достатъчно, ако искаме да имаме всички тези условия! Аз тук пак ще отбележа голямата роля на настоятелството! Намират начин, успяват да привличат дарения към училището, с което се подпомагаме! През това лято събрахме дарения и направихме някои ремонти, които не бихме могли иначе да направим. Отделно обаче Министерството на културата ни гласува за тази година една сума, с която сменихме всички тръби на парната инсталация, която е много стара, с това ни помогна Министерството на културата! Иначе помогнаха родителите!

 

Илиана Беновска: Имате и църквичка!

 

Величка Велянова: Тя също е дело на настоятелите! Искам да кажа, че беше идея на Иван Яхнаджиев, художникът Иван Яхнаджиев, който, между другото, води и художествена школа тук с децата, той и художникът Румен Статков!

 

Илиана Беновска: Като говорим за преподавателите - колко е средната възраст на преподавателите?

 

Величка Велянова: Ами това е проблем, който...

 

Илиана Беновска: Който е общобългарски!

 

Величка Велянова: Общобългарски! Някъде между 45 и 50 години. Все още имаме и назначаваме, и сега, млади учители!

Илиана Беновска: Не е деликатен въпросът и затова направо ще Ви попитам - каква е стартовата заплата на младите учители?

 

Величка Велянова: Като на всички учители, като на всички учители в страната. Тя се определя ежегодно според броя на учениците, със заповед на министъра на образованието и след това на министъра на културата.

Илиана Беновска: Добре, какво би било привлекателно, примерно за един млад човек, с няколко езика, който може да се реализира най-малкото като преводач, отколкото да преподава тук на ученици, сигурно възнаграждението е много по-малко?

 

Величка Велянова: Да, възнаграждението е по-голямо на другите професии! Аз направо бих казала кое мотивира нашите учители - това, че правя всичко възможно те да си се занимават със своята преподавателска работа! Не ги ангажираме с други странични дейности. За тях най-важното е преподавателската работа и свободното им време след училище, за да се подготвят и да работят върху себе си! Имаме висококвалифициран учителски състав, между които и доктори на науките, но искам да Ви кажа, че това се дължи преди всичко на политиката на Министерството на културата спрямо нашите училища! Има един, така, по-силен творчески дух, има една свобода на учителите в творческата им и преподавателската им дейност и това ги привлича!

Илиана Беновска: Средният успех какъв е?

Величка Велянова: Ами тази година беше 5,60 и нещо! Отличен!

 

Илиана Беновска: Монументът „Камбаните" също е Ваш.

Величка Велянова: Да!

Илиана Беновска: Какво се случва там?

Величка Велянова: Монументът „Камбаните" го стопанисваме ние, с постановление на Министерски съвет, и ни се даде в един момент, в който никой не го искаше. В момент, в който бяха свалени камбаните и ги докараха тук в нашия двор! Момент, в който багерите бяха тръгнали да събарят монумента, и благодарение на обществеността на район „Младост" и нашето участие, на ученици и на родители! Тогава ние опазихме този обект, буквално всички застанаха пред багерите!

 

Илиана Беновска: Да, помня!    

Величка Велянова: След което постепенно нещата се промениха. Започна един интерес от чужбина към този монумент, защото в момента там има над 120 камбани, включително и тези, които в последните години са поставени! Отделните страни започнаха да се интересуват какво става с техните камбани.

 

Илиана Беновска: Бият ли техните камбани?

Величка Велянова: Да, тогава вече Министерството на културата обърна по-голямо внимание! Върнаха се обратно на местата им камбаните с помощта на едно поделение, не знам дали го има още - Инженерни войски се казваше тогава. Върнаха се камбаните на мястото им и до този момент ние си ги поддържаме! Разбира се, Министерството на културата ни дава ежегодно една сума, която покрива охраната за камбаните и нищо повече. Ние поддържаме оттук нататък, с наши подръчни средства, с наши работници, с
бригади - учители и ученици. Трябва да Ви кажа, че аз съм много доволна, че го опазихме този обект, защото такъв паметник няма по света! Това е едно дело в името на децата, в името на дружбата! Извинете, мога ли да Ви разкажа един интересен случай?

Илиана Беновска: Да.

 

Величка Велянова: Преди три-четири години на едно посещение отидох там, по някакъв повод, и виждам един млад човек, чернокож, който стои до една камбана и плаче! Отидох, аз не знаех как да го заговоря, но той ми каза на български език: „Добър ден!". Поздравих го, казвам: „Вие защо сте тук и защо плачете?". Той заговори на български език, че когато е бил дете е бил на детските асамблеи и толкова много му е харесало всичко това, че когато е пораснал е дошъл в България и е завършил медицина. И в момента, казва: „Аз съм министър на здравеопазването в Нигерия. Дойдох тук на една научна конференция и реших, че непременно трябва да дойда на това място!". Застанал до тяхната камбана и плаче! Ето това е отношението на чужденците, които знаят нещо за тези събития и за този неповторим паметник. Трябва да Ви кажа, че откакто преди десетина години Министерството на културата го обяви за групов паметник на културата - отношението твърде много се промени! И сега, и сега там се поставят много камбани, от различни институции! Имаме поставена камбана от папа Йоан Павел II, от НАТО. Последната камбана, която се постави, беше от швейцарския футболен отбор Базел, който гостуваше тук. Жалко е, че държавата няма възможност да изгради така, както на нас ни се иска, една творческа база за работа на децата там, много ни се иска това да стане, но няма финансови средства за това!

 

Илиана Беновска: Ние имаме обичай да правим общи инициативи с гостите си. „Канал 3" и „Радио К2" - какво можем? Дали сме в състояние да съберем пари за една база или нещо друго, което бихте предложили, заедно с Националния учебен комплекс по култура?

 

Величка Велянова: Много пъти съм мислила за това дали ще се отзоват хората за такава кампания?

Илиана Беновска: Да опитаме!

Величка Велянова: Може и да опитаме!

 

Илиана Беновска: Добре, и за финал, понеже поставихте много въпроси, аз също ще си позволя да поставя един от важните въпроси, които задаваме и с шеговити средства. Това е тениската на предаването „Беновска пита", подарявам Ви я!

 

Величка Велянова: Много благодаря!

Илиана Беновска: На гърба е въпросът „...Защо?". На какъв въпрос „...Защо?" сте намерила отговора, или пък го търсите?

Величка Велянова: Търся го, не че съм намерила! Търся отговора за това, че имахме много положителни неща в нашето образование, и моят въпрос е - защо положителното не го запазихме? Защо продължаваме да изхвърляме произведения на нашите класици? Кой народ го прави това за образованието си!?

Илиана Беновска: Аз ще Ви поканя на нещо друго по този повод - започваме в „Беновска пита" една кампания за дуалното и професионалното образование. Това е малко не във Вашия профил, но то е в общата картина на образованието и на икономиката. Извън кадър ще поговорим, ще Ви поканя да станете едно от действащите лица и ще Ви запозная кои са другите, защото е важно да обясним на хората, на децата и на техните родители - защо трябва да се вземе и занаят в ръка!

 

Величка Велянова: Ами вижте, може би трябва първо да се обясни на широката аудитория - какво е това дуално образование и има ли нещо общо с тези прекрасни техникуми и професионално-технически училища, които имахме.

 

Илиана Беновска: Ще Ви кажа, че разговарях с министъра на отбраната Каракачанов и с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, и с министъра на земеделието. Сега ще пропусна някого и ще се разсърди! Всичките тези хора, част от тях даже са завършили такива средни училища, искат да се върнат отново техникумите, да се подготвят средните кадри по начина, по който правеше по-рано!

Величка Велянова: Какви елитни техникуми имахме и какви кадри даваха на държавата!

 

Илиана Беновска: За финал да Ви помоля да ни подарите Вашата книга към нашата библиотека.

 

Величка Велянова: С голямо уважение към журналистите искам да Ви подаря, преди всичко, „Правоговорен и правописен речник на българския език", защото изглежда Вие останахте единствените, които се грижите за българския книжовен език!

 

Илиана Беновска: Не съм много сигурна! Благодаря Ви!

 

Величка Велянова: И една юбилейна книга на нашето училище!

Илиана Беновска: Това е по повод годишнина?

Величка Велянова: По повод 35 годишнината на училището, с кратка информация и снимки!

 

Илиана Беновска: Много Ви благодаря за този разговор, желая Ви успех!

Величка Велянова: И аз Ви благодаря за вниманието! Успех Ви желая също!

Илиана Беновска: На добър час!

 

Величка Велянова: Благодаря!