23-09-2018 | 22:47 ч.
Калин Сърменов: Борисов е успешен, Доган – поливалентен, Нинова с елементарни ходове
Калин Сърменов: Борисов е успешен, Доган – поливалентен, Нинова с елементарни ходове
Интервю с Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър, излъчено в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 23 септември 2018г.
Илиана Беновска: Правим това интервю на 18 септември, в Камерна зала на Сатиричния театър, ще разговаряме с директора на театъра Калин Сърменов. Добър ден, г-н Сърменов!
Калин Сърменов: Добър ден, много ми е приятно, че сте наши гости, много ми е приятно! Между другото аз обичам гостите, наистина обичам гостите! Обичам гостите и в театъра ми, и в къщи! Смятам, че хората трябва да общуват! Това, което в последните десетилетия е в Европа, тази дума алиенация, започна много да ме дразни, защото ние тука, в България, някак си се харесваме, ние си ходим на гости! Нали моите родители живяха в чужбина дълги години, и като им разказвам как се събираме тука, в България, и всички така ни казаха: „Добре де, ама това не е ли малко неудобно, не Ви ли натоварва?". Викам: „Не ни натоварва, напротив, ние се събираме, за да се разтоварим!". Така че добре дошли!
Илиана Беновска: Благодарим! Защо тогава, щом сте толкова гостоприемен и сърдечен, един от най-големите български хитове, изпети от Вас, съдържат текста: „И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен", защо гоните тази красива жена, вероятно, която е обект на тази песен?
Калин Сърменов: Тази песен, това парче, беше програма, то е от програмните песни на Контрол навремето! Тя беше всъщност една любовна песен, която ние разработихме, и така сменихме текста с Владо Попчев, той обърна всичко наопаки и се получи тази шега. Тоест това е пароди-рокът, ние се занимавахме с пароди-рок. Контрол, за мен, продължава да бъде най-великата българска група, която на онова време ъндърграундът роди, и за съжаление до ден днешен няма по-добра, мое лично мнение, не ангажирам никой с това!
Илиана Беновска: Това е много скромен израз!
Калин Сърменов: Да, скромността..., какво е скромност? Ние сме малко тука излъгани в България! Години наред ни обясняваха как трябва да бъдем скромни, тихи, ама не може! Ти като си направил нещо - то е факт! Нали ти я знаеш тази песен, а тя е писана 1988 година, а досега всички я знаят! И сега да кажа: „Не, недей сега, защо..., тя не е чак толкова...". Не, тя наистина е много добра!
Илиана Беновска: Аз ще се съглася с тебе и ще ти кажа, че излишната скромност, която понякога се демонстрира лицемерно, не е работеща! Ти не работиш за миманса, ти работиш за звезда!
Калин Сърменов: Разбира се! Ако ти нямаш достатъчно реална оценка за себе си, особено когато си минал 50-те, ами то е малко психиатрия!
Илиана Беновска: Ама минал ли си 50-те?
Калин Сърменов: Не ми личи,но ги минах.
Илиана Беновска: Огледайте го, ако не се срамувате!
Калин Сърменов: Това е човек, който е минал 50-те.
Илиана Беновска: Добре, и една песен за мъжа на 60 години.
Калин Сърменов: Да, Стефан Данаилов навремето изпя: „Колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години", така че всяка възраст носи проблемите в себе си!
Илиана Беновска: Като каза Стефан Данаилов ме подсещаш - защо каза, че Стефан Данаилов е въздух под налягане?
Калин Сърменов: Това е една история преди много години. Да, ние тогава говорехме за голямата тема за финансирането на киното. Разбира се, Вие, медиите и журналистите, много обичате да има сензация. От контекста, като се извадят някакви неща, накрая става... Както Вежди, той все викаше: „Ти ми викаш на мене, че съм смешник", а той не беше смешник, а карикатура, а карикатурата беше извадена от друг контекст. Тогава беше големият проблем за финансирането на киното. Аз сега продължавам - Вежди между другото...
Илиана Беновска: Тоест той е бил министър тогава, Стефан Данаилов?
Калин Сърменов: Не, не беше, Вежди беше. Ние тогава обсъждахме надълго и на широко начина, по който трябва да се финансира българското кино. Аз продължавам да твърдя, че българското кино трябва да бъде финансирано чрез някой, който да контролира! Тоест Министерството на културата да не дава парите на „кинаджиите", така наречени, в кавички, а да контролира процеса, защото сега в момента киното получава субсидията или парите от Министерството на културата и оттук нататъка няма контрол! Според мен трябва да има бенефициент и този бенефициент да държи контрола.
Илиана Беновска: Какъв да е този контрол, като тоталитаризъм?
Калин Сърменов: Не, не става въпрос за тоталитаризъм. Ти харчиш бюджетни пари, държавни пари! Ако харчиш своите собствени пари...
Илиана Беновска: Да де, ама не по съдържание, по това кой ще го прави, кой ще играе, кой ще е режисьорът, кой ще е композиторът!
Калин Сърменов: Изисквания, качества, ти кандидатстваш за проект.
Илиана Беновска: Тематична рамка?
Калин Сърменов: Не, ти кандидатстваш за проект, както е по цял свят! Този проект има изисквания и резултат, разбира се. Когато ти не постигнеш този резултат, носиш някакви последици, последствия. В България те правят кино, никой не го гледа, навсякъде разказват колко е страхотно киното и викат: „Ние сме страшни, отидохме и взехме награди на едни фестивали, които също никой не ги знае, и изведнъж... Това са милиони, извинявай! Държавата дава милиони за нищо!
Илиана Беновска: Така, с риск да изразя нещо друго...
Калин Сърменов: Извинявай! Според мен, ние, с Вежди, тогава водихме един дълъг разговор и аз го помолих той да напише на един лист колко струва един български филм и аз да напиша на един лист, и да си разменим листчетата. Оказа се, че 100 000 лева е разликата. Аз бях написал 500 000, той беше написал 600 000.
Илиана Беновска: Един български филм струва 500 000?
Калин Сърменов: Да, то е там, към 600-650 000 струва един български филм, ама субсидиите са милион и кусур! Нискобюджетният филм е толкова! „Лили Рибката", на Ясен Григоров, беше нискобюджетен, с 450 000 лева финансиране. Той е направен така, че ти не можеш да разбереш, че е нискобюджетен. Тоест парите са изхарчени така, както трябва!
Илиана Беновска: Добре де, но тук няма да се съглася с тебе, аз съм и режисьор по първо образование! Ще те ти кажа, че според мен това са много малко пари!
Калин Сърменов: Е как ще са малко пари, как ще са малко пари? Аз също съм кинорежисьор!
Илиана Беновска: Колко пари получи ти за Милото (персонаж от сериала „Седем часа разлика" - бел. авт.)?
Калин Сърменов: Е, сега, това не е сериозен разговор!
Илиана Беновска: Стотици?
Калин Сърменов: Това не е сериозен разговор! Този филм, „Седем часа разлика", не е субсидиран от държавата!
Илиана Беновска: Знам, че не е!
Калин Сърменов: Тоест тука можеш да вземеш и два милиона, но това е частен проект! Този частен проект отговаря на съвсем различни...
Илиана Беновска: Да, но този частен проект беше много успешен!
Калин Сърменов: Разбира се, да, ама защото е частен и защото е частен продуцентът! Частният продуцент има много точно дефинирани и подредени приоритети! Първо, второ, трето и няма творчески изблици: „Ама не ни разбраха!" - като не те разбира публиката, проектът се спира, нали? Има много проекти, знаеш, които започнаха, и почнаха да се спират! В частния бизнес, да харчиш така - няма такъв филм! Между другото една серия от „Седем часа..." не минава 50-55-56 000 лева за една серия!
Илиана Беновска: Едночасова, колко беше тя?
Калин Сърменов: Да го сложим един час.
Илиана Беновска: С рекламите.
Калин Сърменов: Първият беше два часа, но един час да ги сложим.
Илиана Беновска: Ти ли си Милото? Милото влезе ли в тебе като психология, или ти придаде своята психология на Милото?
Калин Сърменов: Там има един казус, много интересен от гледна точка на чистата професия! Когато правиш един такъв образ, той в себе си носи необходимости, с които трябва да се съобразиш! Публиката има изградена в главата си представа. Тази представа в 99,9 на 100 е клише, по простата причина, че ние така мислим, защото ни е по-лесно! Ние слагаме клишето в главата и продължаваме да се занимаваме с другите неща. Тоест, когато ти тръгнеш да правиш такава роля, трябва да се съобразиш, че не може да не задоволиш изискванията на публиката откъм формата „клише". Тоест - лош, костюм, не знам си какъв..., държи се така и така...
Илиана Беновска: Пура, скъпата кола...
Калин Сърменов: Да, тука сложното беше - как ти, в клишето, да намериш други изненадващи неща, така че публиката да каже: „Абе той е такъв..., но е единствен и неповторим!". Всъщност това ни забавляваше - мен и Любо Дилов.
Илиана Беновска: Ти познаваше ли преди това мутри?
Калин Сърменов: Не, това са неща, които се разказваха - кой на кого приличал. Те разказваха, че е Маджо, ама аз Маджо съм го виждал един път, преди сто години, съвсем случайно. Нямам никаква представа. Това беше една измислена история.
Илиана Беновска: А отиде ли малко на „наблюдение", ако мога да кажа, в кавички, да погледнеш?
Калин Сърменов: Това няма да ти помогне!
Илиана Беновска: Защо?
Калин Сърменов: Няма да ти помогне, защото те, особено в България, те имитират, на моменти доста лошо, това, което гледат по телевизията! Да са живи и здрави, разбира се, но тук това е професия! Ти можеш да видиш някакви неща, но ако ме питаш откъде съм крал някакви неща, мога да ти кажа после, когато спре камерата.
Илиана Беновска: Откровен, съвсем скромен и откровен!
Калин Сърменов: Алмадовар точно така казва на своите студенти: „Крадете, недейте да плагиатствате, но крадете".
Илиана Беновска: Съгласна съм!
Калин Сърменов: Нали? На много места има бисери, които никой не ги забелязва, те седят там, в цялото, и когато ти ги събереш и ги подредиш, в друг контекст ги сложиш - те изглеждат съвсем различно.
Илиана Беновска: Кажи кое най-много цениш в своята бисерна огърлица, в образа на Милото?
Калин Сърменов: Това, че успяхме! Разбира се, казвам в множествено число, защото това не става само с мен. Има си хора, които трябва да ти разрешат, да работят с теб. Да го направим изключителен, да намерим обратната страна - той всъщност беше сблъсък между две противоположности. Един човек, който е израснал в сиропиталище, без всякаква представа за етика, без всякаква представа за възпитание, да не говорим за чистота!
Илиана Беновска: В прекия и преносния смисъл - в мръсотия!
Калин Сърменов: Да, и от другата страна - стремежът му към приятелство, чисти взаимоотношения. В целия филм той не предаде никой! Всички него го предадоха, включително и синът му! Синът му даже скочи да го бие, а той никой! Да, отнесе се лошо с едни проститутки, но те го предадоха! Включително и неговата най-близка приятелка от детинство, неговият учител! Тоест на мен ми беше точно това интересно - да сблъскаме двете противоположности. Той чете Шекспир, Байрон цитира, знае, опитва се, а в същото време сърба! Малко недодялан във финеса, но иначе в себе си... В сцената със съпругата му той се опитваше наистина да обясни на сина си, че тя не е добра и той е направил всичко възможно, но тя не го разбира, защото мислят в клише. Това беше много хубаво, мисля, че това е постижението!
Илиана Беновска: Липсва ли ти Милото сега?
Калин Сърменов: Липсва ми снимачният процес, защото ние тогава снимахме много!
Илиана Беновска: Защото ти тогава създаде впечатление, че толкова се въплъти в него, че аз съм повече от сигурна, че много от хората, които те срещат, те идентифицират, в много голяма степен, с тази роля, да не кажа единствено!
Калин Сърменов: Да, така е! Нищо, това е много хубаво! В крайна сметка съм си свършил работата, не се обиждам! Напротив, даже ми е приятно, когато хората кажат: „Ето го Милото, Милото!". Може би най-големият комплимент получих от една жена, която беше написала в интернет: „Търся да му намеря колата". Защо? Защото на времето, когато Черкелов изигра Велински, те му одраскаха колата. До такава степен не го харесваха!
Илиана Беновска: Тя какво иска, също да ти надраска колата?
Калин Сърменов: Това беше хипербола: „Искам да му намеря колата"!
Илиана Беновска: А получавал ли си наистина агресия, по този повод?
Калин Сърменов: Не, не, все пак ние живеем вече в един свят, в който хора могат да разделят образ от това, което срещат на улицата. За Велински - тогава нямаше телевизия. Те пускат нещо..., сега е по...
Илиана Беновска: Велински, за младото поколение да поясня, става дума за „На всеки километър", в който Стефан Данаилов изиграва една култова роля, а въпросният Черкелов - на лошия полицай.
Сега ще те хвърля вече в една друга дълбока вода. Говорим през цялото време за образа на Милото в „Седем часа разлика". Седем часа е разликата между София и Ню Йорк. Сега предстои министър-председателят Борисов да отиде на сесия на ООН в Ню Йорк и ще бъде на седем часа разлика от България. Хвърлям те в политиката. Следиш ли какъв дебат се получи между Министерството на външните работи и президента Радев - защо той не отиде, а отиде Борисов?
Калин Сърменов: Ами да, днес даже, сутринта, слушах по новините нещо. Изпуснал съм конкретиката, но не се изненадвам от това, че президентът реагира по този начин.
Илиана Беновска: Нека само да поясня, че той беше миналата година. Радев беше там миналата година и направи две много странни срещи. Едната беше с един, от азиатските, забравих, на Иран или Ирак, а другата беше с Порошенко, на Украйна.
Калин Сърменов: Така е! Сега, нали, за съжаление, аз казвам за съжаление, защото смятам, че президентската институция трябва да работи в абсолютен синхрон с правителството. Тогава една държава има усещането за стабилност! За съжаление това, което виждам, е, че президентската институция е застанала в една позиция, която е, меко казано, комфортна за някои хора и некомфортна за обществото. Казвам го съвсем честно!
Илиана Беновска: Комфортна за някои хора?
Калин Сърменов: Да, за някоя политическа сила, в случая за опозицията! Опозицията се чувства комфортно.
Илиана Беновска: Ти мислиш, че президента осигурява комфорт на опозицията, така ли?
Калин Сърменов: Гледайки отстрани, нали, това е резултат от всички действия. Тоест това се налива непрекъснато в кофата на опозицията! Аз не знам в България защо ние не можем да се обединим около една идея. Да, загубил си изборите, окей, работи. Обаче има едни неща, които едни хора вършат, и те са видими! Тоест няма нужда да ги омаловажаваш, унищожаваш, подценяваш и какво ли не! Тоест аз не вярвам Борисов или неговият кабинет да са отишли в ООН и да кажат: „Моля, вземете ни нас, искаме ние да дойдем, не взимайте президента!", това е нелепо.
Илиана Беновска: В тази връзка да те попитам нещо, защото аз съм на твоето мнение - БСП атакуваха МВР, политиката и министъра, който е сега в оставка, Валентин Радев.
Калин Сърменов: Изключително приятен, аз го уважавам много! За първи път имаме такъв министър на вътрешните работи!
Илиана Беновска: Ти да не си гербаджийче?
Калин Сърменов: Този човек не знам какъв е.
Илиана Беновска: Ти?
Калин Сърменов: Аз уважавам хората, които си вършат работата! Той си върши работата. Уважавам начина, по който говори, начина, по който мисли, това, което прави! Ние сме тук на една улица, срещаме се. Даже аз не се стърпях, спрях го и казах: „Да Ви стисна ръката, г-н министър!", написах му после в интернет, като станаха всичките тези неща, както и Нанков, написах му и на Нанков. Нанков е много свястно момче, изключителен професионалист!
Илиана Беновска: Ивайло Московски също!
Калин Сърменов: Не го познавам, аз говоря за тези двамата господа, с които се познавам лично, и имам лични наблюдения. Това е нелепо, обидно!
Илиана Беновска: Добре, да се върна към МВР и критиките на БСП. Говорител по тази тема беше Кирил Добрев, който знаеш, че е организационен секретар на БСП, ако не знаеш - да знаеш. Баща му беше министър на вътрешните работи по времето на правителството на Жан Виденов. Аз казах, също ръководейки се от това, което говориш ти за обединението, че ако те наистина знаят какво трябва да се направи в МВР, ако той знае, Кирил Добрев, нека да го направят! Аз мисля, че ако се обърнат и предложат на Борисов една добра концепция, той, ако тя наистина е добра, ще я приеме. Те ми казаха, че било нонсенс да бъдеш в кабинет с ГЕРБ, те били опозиция! Къде е националната отговорност, кажи?
Калин Сърменов: Именно, точно така! Това е страшна нелепица! Ти твърдиш, че си национално отговорен, че седиш зад хората, и в същото време - ровиш и копаеш, за да съсипеш. Ние, чисто икономически, това е статистика, ние сме в добро състояние! И няма какво да се лъжем! Да, сигурно не цъфтим, нормално е! Една държава, която беше години наред съсипвана от същите тези комунисти, която беше окрадена, защото ние нямахме революция, да не забравяме! Те си останаха същите. Петър Младенов, който гордо застана и каза: „Ние сменяме системата", глупости на търкалета! Бяхме излъгани всичките! Застанахме тука на площада, след което СДС го напълниха с ченгета. Тези ченгета подровиха отдолу основите и сега в момента няма и СДС. Аз също бях от тези хора, които наивно вярваха, че вече всичко е свършило, а то всъщност нищо не свърши! Те просто смениха модела! Това са хора, които през годините са обучавани в Съветския съюз, на други места, това са професионалисти. Демокрацията беше непрофесионална, демокрацията нямаше защитни средства!
Илиана Беновска: Сега харесваш ли демокрацията, която ни внася Сорос?
Калин Сърменов: Не, не, разбира се! Аз смятам, че демокрацията...
Илиана Беновска: Знаеш ли, само за секунда да те прекъсна, днес, казвам пак на 18 септември, имаше среща на Американската търговска камара, посланик Ерик Рубин, министър-председателя Борисов и част от кабинета, това са регулярни срещи, годишни, в която Рубин се похвали, че „Америка за България" била дала толкова много пари за България! Аз исках Борисов да отговори на въпроса - това ли е демокрация по американски, свободата на словото да я купуваш с подставени медии, които пишат против правителството, но той не успя? Ти какво ще кажеш?
Калин Сърменов: То е видно, че медиите в България са зависими!
Илиана Беновска: Говоря специално за грантовете, които „Америка за България" отпуска на медиите на Капитал.
Калин Сърменов: Именно, то е видно!
Илиана Беновска: Всичките тези медии пишат против правителството, против министрите, разпространяват fake news в повечето случаи!
Калин Сърменов: Така е, и то в много крайна форма!
Илиана Беновска: Да. С това ли Америка ни помага?
Калин Сърменов: Да, ние сме много малки! Непрекъснато сме зависими от някой, непрекъснато някой иска и ни размахва пръст! Някои успяват, както знаеш в историята на България. В случая пак, по същия начин, чрез такива средства ни се обяснява - аз ще ти дам да хапнеш нещо, ама ти ще слушаш! Но това пак работи срещу системата, срещу правителството и равновесието, което имаме ние! Разбирам, че ако човек влез с бутонките напред и на бургия във взаимоотношения с тях - нещата няма да бъдат по-розови. Затова смятам, че опитите за някакво равновесие са във вярната посока. Разбира се, не трябва да се прекалява, но трябва да се скръцне със зъби! Съжалявам, аз не съм там, тоест не съм експерт, гледам отстрани, това е мое лично мнение! Скоро си говорихме с министъра на културата Боил Банов на подобни теми. В крайна сметка и двамата видяхме, че има политическа окраска всяко едно нещо. Ти трябва да я знаеш. Аз, в случая, не я знам и може би не съм експерт, не мога да кажа.
Илиана Беновска: Според мен всеки човек трябва да се интересува от политика.
Калин Сърменов: Аз се интересувам, но има неща, които аз не знам, защото има неща, които те знаят!
Илиана Беновска: Но не се виждат.
Калин Сърменов: Да, те са тези, които може би обръщат нещата!
Илиана Беновска: Добре, а Бойко Борисов какъв типаж е според тебе?
Калин Сърменов: Според мене е успешният, най-успешният, няма какво да се лъжем! Този човек излезе, започна да говори с прости думи на хората, беше ясно какво прави. Изключително добре си беше подредил приоритетите. Дали е пиар, дали му идва отвътре, дали има някой, който работи с него, нямам представа, аз съм го срещал два-три пъти, не съм влизал навътре и нямам представа, но виждам отвън. Той има един медиен образ, който е прекрасен - седи, говори категорично. В същото време, когато тръгне да и изгражда някаква последователност от събития, действия и така нататък - той отива и ги обяснява. Например на мен много ми хареса, когато стана въпрос за Цецка Цачева, за президентските избори, той излезе и го обясни. Дали е бил прав, или не е друга тема, но той излезе, даде пресконференция, извади ги всичките евентуални кандидати и обясни. Никой не го направи, само той. Този човек има в себе си една харизма, която е допълнение към логиката, която работи, факт!
Илиана Беновска: Добре, а Корнелия Нинова защо атакува така и успешна ли е тя, може ли да го пребори?
Калин Сърменов: Ние, ако опрем до Корнелия Нинова, това ще е много тъжно, как ще пребори? Корнелия Нинова, с тези елементарни ходове, нали, „системата ни убива" - тя застанала там, това е срамота! Ти гледаш отстрани и виждаш как с нещастието на едни хора, някакви несъстоятелни политици злоупотребяват и използват! Срамота е, то е долно! Застанала в техните редици и да иска да покаже как нещата ще бъдат такива, каквито комунизмът е обещал, ще бъдем равни, ще имаме пари, ще се обичаме - това са глупости!
Илиана Беновска: Хубаво е да имаш актьор за партньор, който веднага се включва, за да не съборя тука нещата!
Калин Сърменов: Да, разбира се, това е реквизит.
Илиана Беновска: Искам да ти подаря една книга, която подарявам на всичките си гости. Това е нещо, което сме правили с Ахмед Доган 1992 година. За зло или за добро още е валидно, представяш ли си?
Калин Сърменов: О, с удоволствие!
Илиана Беновска: Няколко пъти обсъждахме да направим продължение - втора, трета част, но можем да излезем от това съдържание. Много ще ми е любопитно да я прочетеш внимателно.
Калин Сърменов: С огромно удоволствие, наистина ще ми е много интересно!
Илиана Беновска: Да я коментираме, но понеже говорим за политици...
Калин Сърменов: Тя е в диалог, браво!
Илиана Беновска: Да, това не е хвалебствие, това е едно дълго интервю. Моето име е само на въпросите. Можеш ли да изиграеш Доган?
Калин Сърменов: Не, не! Сигурно ти си се срещала с него повече от мен, след като сте написали заедно книгата, но аз имах една среща, съвсем случайна преди време и видях, че този човек има... Дълго мога да говоря за кратката среща, която беше, но бях впечатлен от хилядите неща, които... Примерно ние за политика въобще не сме говорили. Говорехме си за кино, говорехме за разни такива неща, и видях какъв задълбочен анализ и каква задълбочена подготовка и поглед има, каква картина рисува на това, което аз работя, бях изненадат, наистина искрено изненадан!
Илиана Беновска: Даде ли някоя идея?
Калин Сърменов: Говорихме как може „Антихрист" да бъда заснет, обсъждахме го това, но респектира ме!
Илиана Беновска: Това е негова отдавнашна мечта, между другото!
Калин Сърменов: Така ли, ти знаеш за това?
Илиана Беновска: Отпреди десет години най-малко!
Калин Сърменов: Аз се опитах да направя тогава една екранизация, един сценарий за кино, но това е много сложно, на всичкото отгоре и страшно скъпо се оказа! Изпратих го тогава, но сигурно не е стигнало до него. Не знам, може пък да не му е харесало, няма значение, оттогава мина много време.
Илиана Беновска: Според мене този роман не може да е екранизира в българския мащаб и няма да бъде приет от българската психология, това е!
Калин Сърменов: То всъщност няма много българско в него! Вътре има неща, като богомилите, нали? Както ние навремето не сме разбирали и продължаваме да не ги разбираме, но тогава ми направи силно впечатление начина, по който... Така че аз трудно бих го..., аз съм малко по-простичък.
Илиана Беновска: Как би го характеризирал с една дума?
Калин Сърменов: Ами, поливалентен, тоест такова усещане имах за многост!
Илиана Беновска: Защото каза за Борисов - успешен, за Доган - поливалентен!
Калин Сърменов: Ами така е. Срещнах се с него и това видях, докато Борисов е наистина..., ние такъв политик нямаме, нямаме такъв политик!
Илиана Беновска: Сега ще те обвинят, че Бойко го възхваляваш, че сме седнали тук двамата...
Калин Сърменов: Нека, нека, те и без това ме..., ако ги питаш, ако прочетеш в интернет - аз с него ставам, лягам, играя тенис, пия кафе и какво ли не! Няма значение, но човекът си свърши работата! Скочиха, че е правил магистрали, полудях тогава! Скочиха срещу министърката на туризма, не съм я виждал никога.
Илиана Беновска: Николина Ангелкова.
Калин Сърменов: Да, никога не съм я виждал. Тя направи един клип, със звездите. Щяха да я разпънат на площад Славейков! Абе, една стотинка не е дала! Това са хора, които влияят на милиарди по света, и те да дойдат, да кажат: „Елате в България!", велико, и тя успя да го направи! Те почнаха да обясняват как тя, какво..., не ги е срам! Тоест ние сме много долно племе, не можем да уважаваме труда на другите!
Илиана Беновска: Добре, а ти сам, като си директор на театър...
Калин Сърменов: Да, за втори път. Имах един...
Илиана Беновска: Един, как да го нарека..., превратен мандат, от преврат. Какво мислиш, че можеш да направиш? Говориш като човек с мисия. Каква е твоята мисия в театъра сега, в този мандат на директор?
Калин Сърменов: Плюсът на това мое присъствие тук е, че аз съм в тази сграда и в тези 6000 квадратни метра вече 30 години. Тоест аз познавам абсолютно всичко. Нещото, което винаги е липсвало, е самочувствието на тези хора! Усещането, че ти работиш една достойна професия на едно достойно място и това, което правиш, има смисъл! Усилията ми, както миналия път започнах, са в тази посока - да има усмихнати лица. Даже като влезнах тук сега, като станах директор, казах на секретарката: „Искам всеки път да сме усмихнати!". Ако не сме усмихнати, значи има проблем, да го споделим.
Илиана Беновска: Аз ще ти кажа, че преди 10 ноември това беше държавна политика.
Калин Сърменов: Да, така е!
Илиана Беновска: Инвестираше се в културата. Може да казват, че сме правили не знам какви си - поръчкови пиеси, романи, филми и така нататъка, но тези хора бяха държавен капитал, творците, общо казано! Сега в момента ние сме малко в американския модел на „Тутси", аз хем съм звезда вечерта, хем през деня ще работя в пица! Това не може да се съвместява, не може един човек, който вечерта ще играе Хамлет, през да ми разнася с колело или с мотор пици за пари!
Калин Сърменов: Така е, съгласен съм, но ние малко сърбаме попарата от онова време, за което говориш ти. Тогава, когато имаше абсолютна безотчетност на средствата, се направиха страшно много театрални пространства. Сега обаче, когато нещата изглеждат по друг начин в съвременния свят, да бъдем честни - нямаме нужда от толкова много театри! Те трябва по някакъв начин да бъдат редуцирани, да се смени логиката на тези пространства. Тука става много трудно, защото се отнася до човешки съдби, до хора, които седят там, и с това започваме да закъсваме. Всъщност изкарваме пари, които потъват, те изчезват! Тогава е било много лесно - правят си големи сгради в центъра на градовете. Сега се бълват артисти непрекъснато - всяка година над 300 човека излизат, къде да отидат? Никой не иска да отиде в провинцията. Стига се до там, че млади артисти изпращат имейли до Сатиричния театър и разбира се, никой не им не им отговаря, което е логично. Ти нямаш опит и идваш незнаен - изиграй нещо, нали, така беше по наше време. И имаме отговор, тоест втори имейл: „Поне да ми бяхте отговорили, смятам, че заслужавам поне отговор". Тоест изкриви се цялата призма! Какво да ти отговарям!? Отиди, играй, свърши нещо, обади се: „Елате да ме видите, аз съм свършил това", ама: „Аз сега завършвам, много обичам Сатиричния театър!". Ама моля Ви се, аз бях студент и не смеех тука да влезна. Имаше машина за кафе, не смеех да влезна, толкова респект имах към това място, към тези артисти, не ми минаваше през акъла да дойда. Години ходих, играх, правих, не знам си какво..., нали, роли...
Илиана Беновска: Веднага ще ти го обясня, най-малко две причини - едната е, че всичко изглежда достъпно. Всички в момента, благодарение на социалните мрежи, са автори, всеки може да напише. Тоест журналистиката вече не е уникална професия. Всеки може да заснеме клипче и да го качи, тоест операторът и режисьорът също не са уникални. Всеки може да изиграе, да се покаже и така нататъка, да се качи. Не на последно място, втората причина, това е, да ме прощават колегите, но такива едни шоута, да не си изкараме някое съдебно дело, само ще кажа - „брадърски", разбираш ме за какво става дума, в които ни показвали ВИП персоните. Седят хората и ги гледат, и това им пълни стомасите, не душите!
Калин Сърменов: Окей, абсолютно си права, но какво даваме ние от другата страна, тоест ние нямаме реконтра, те имат контра. Хубаво, гадно е, съгласен съм!
Илиана Беновска: Ти говориш за държавна политика в киното, защо няма и държавна политика в...
Калин Сърменов: Това са частни медии.
Илиана Беновска: Няма значение.
Калин Сърменов: Разбирам те, те имат ограничение.
Илиана Беновска: Във Франция например има задължение 40% да е френска музика.
Калин Сърменов: Така е, аз не споря, но ние, като хора, които използваме държавни пари, наша е отговорността да направим реконтрата на това нещо. Навремето, между другото, аз смятам, че вината за възхода и свободата на чалгата е в нас, тези, които навремето се занимавахме с рокендрол, защото ние не успяхме да го превърнем в индустрия. Тоест индустрията отговаря на някакви закони, а ние не знаем какви са, докато те знаят!
Илиана Беновска: Аз ще ти пожелая да превърнеш в индустрия това!
Калин Сърменов: Много ти благодаря! Аз също имам подарък за теб. Това е една книга.
Илиана Беновска: „Плакатът".
Калин Сърменов: Да, за плакатите на Сатиричния театър и вътре има много интересни неща! Това са всичките постановки, хората, които са работили вътре. Това е една визуална, емоционална история на репертоара. Да видим начинът, по който са се развивали отделните проекти и отделните сезони, много е любопитно! Надписал съм ти я, даже с моя малка рисунка, за да знаеш кой съм, защото Калин Сърменов може да забравиш, но физиономията ми не!
Илиана Беновска: Благодаря ти много! Аз също имам още един подарък - тениската на предаването „Беновска пита".
Калин Сърменов: Три пъти XL ли е?
Илиана Беновска: Абе не е три, два е.
Калин Сърменов: Ще стане.
Илиана Беновска: На гърба й има въпрос „...Защо?". Имаш ли въпрос със защо, на който не му знаеш още отговора?
Калин Сърменов: Ами да, не знам защо системата, по която ние се раждаме, е такава? Този въпрос много ми е любопитен - ние се раждаме, ужким твърдим, че сме много мъдри, че сме много сложни, че се усмихваме, че мислим и така нататъка, и изведнъж умираме! Тука малко ми се чупи нещо, но се надявам един ден да разбера!
Илиана Беновска: Да, това е много философски разговор за края на предаването! Ще ти подхвърля ябълката, нали спортуваш?
Калин Сърменов: Да, но друг вид спорт.
Илиана Беновска: Заповядай, подарявам ти я наистина с увереност, че си здрава, българска ябълка в областта, в която работиш!
Калин Сърменов: Много ти благодаря! Опитвам се да покажа, че всъщност тази среда може да бъде различна. Сега направихме един голям ремонт на театъра. Вътре да имаш усещането, че си дошъл на един празник. Леон Даниел казваше навремето, че...
Илиана Беновска: Съжалявам, бях решила да снимаме заедно, но имаше репетиция!
Калин Сърменов: О, да, аз ще ти изпратя специално едно филмче, но Леон Даниел казваш, че театърът започва от улицата. Ние сега сменихме и фасадата. Иска ми се да имаме усещане за пространство.
Илиана Беновска: Много ти благодаря, желая ти успехи, до нови срещи!
Калин Сърменов: Успех и на теб!
Илиана Беновска: Благодаря!
