09-09-2018 | 09:15 ч.
Красимир Вълчев: Младият мисли, че „светът е голям и възможностите дебнат отвсякъде“ и не му се става учител, докато не стане на 30 години
Красимир Вълчев: Младият мисли, че „светът е голям и възможностите дебнат отвсякъде“ и не му се става учител, докато не стане на 30 години
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Коалиционният съвет, демографската криза и раждаемостта; Баланс между традиционното и иновационното; Дигитална грамотност и култура
Беновска посрещна госта си в навечерието на първия учебен ден и коалиционния съвет между ГЕРБ и ОП и го попита как оценява - изказването на Симеонов, че Борисов е „цар самодържец" и управлява еднолично, желанието на Сидеров Симеонов да напусне властта и поведението на Борисов, който балансира случващото се. „Премиерът носи цялата отговорност и има правото да търси отговорност на министрите, да предложи смяната им във всеки един момент". Той допълни, че министрите подали оставка са професионалисти и оцени състоянието на коалицията като устойчиво, но с нормалното напрежение и наличието на различни мнения по въпросите. Министърът на образованието и науката подчерта, че премиерът прави всички възможно, за да има нормално коалиционно взаимодействие и диалог. Беновска спомена, че е попитала Симеонов как се бори с демографската криза, а той в отговора си е похвалил Вълчев като е свързал работата си срещу проблема с дейността на министъра на образованието за връщането на децата в училище, поддържане интереса им към науката и т.н. Вълчев обясни, че имат добро взаимодействие със Симеонов и изрази своята благодарност към него за подкрепата. Той потвърди, че демографската криза и образованието са свързани като добави, че се наблюдава тенденция по-високо образованите родители да имат по-малко деца. Беновска подчерта, че в Европа именно по-образованите семейства са многодетни, а Вълчев от своя страна сподели, че насърчават раждаемостта по всички възможни начини, но е факт, че с повишаване нивото на образованост раждаемостта намалява в световен план. Министърът на образованието обяви, че най-негативните демографски процеси са именно в България, а особено неблагоприятен фактор е отрицателната нетна миграция, която се очаква в рамките на 5-10 година да се преобърне. Беновска попита как ще се привлече интересът на родителите и децата към образованието - дали отсъствието на книгите и наличието на много електронни устройства влияе върху отношението към науката - как да се намери баланс между иновативното и традиционното в образованието. Министър Вълчев подчерта, че няма нищо по-хубаво от четенето на книги, защото развива интелекта и отваря светове, но електронните технологии променят живота, а децата прекарват много време в употреба на електронни устройства и е добре да бъдат използвани с цел образоване и достъп до полезно съдържание. Цел на министъра е и развитие на дигитална медийна грамотност и дигитална образователна култура, които са включени в т.нар. ревизирана препоръка за ключовите компетенции по време на Евро председателството на България. Съставена е от знания и умения, които са приети и одобрени от ЕС, като необходими на бъдещите кадри на пазара на труда. Беновска подчерта, че електронните устройства отдалечават хората, но и много семейства нямат достатъчно финансови средства да закупуват техника. Вълчев потвърди тези факти и именно заради това се работи за увеличаване на т.нар. фронтално обучение с мултимедийни дъски, проектори, електронни устройства и т.н., което по негови думи подпомага по-лесното усвояване на знания. Относно баланса между традиционното и модерното министърът обясни, че темата е коментирана по време на Евро председателството и общото мнение е, че обучението трябва да се дозира чрез информационните технологии и децата трябва да бъдат максимално обучени за тях. „Бъдещето е съчетаването на изчислителната мощ на изкуствения интелект с отговорността, със социално-емоционалното на човека" заяви министъра.
Масовизиране на висшето образование за сметка на професионалното; Дуалното образование и реална практическа приложимост; Кампания на „Беновска пита" за дуалното и професионалното образование
Беновска отвори темата за дуалното и професионалното образование и подчерта 2 наблюдавани тенденции - родителите се стремят децата им да учат висше образование и масово входните балове са скандално занижени - например специалност „Право" в Софийски университет. Вълчев подчерта, че висшето образование има 2 основни функции, които започват да се губят - да предоставят допълнителни знания и умения и да бъде селективно - по-високите оценки да са доказателство за по-добрата подготвеност на кадъра. Беновска добави, че когато човек е преминал школата на висшето образование - то той се е докоснал до академизма, но пък от друга страна висшето образование се масовизира, но след приключването му държавата не може да осигури работни места на всички, а дупката между високо квалифицирания и неквалифицирания персонал става огромна. Вълчев подчерта, че в страната негативните последици от масовизирането са повече от позитивните и заради това се намалява приемът в специалностите, които са се разраснали нерационално, но пък положителното нараства по-образованото общество, а излишъкът от специалисти не е такъв проблем, тъй като това привлича чуждестранни инвеститори. Според министъра проблемът е в структурата на прием - намален е с 60% приемът на студенти в направление „Администрация и управление", 50 % в направление „Икономика", около 50 % в направление „Психология" и тази година има добро запълване на направленията с намален прием и недостиг на студенти в специалности свързани с математика, природни и инженерни науки. Всичко това поставя на дневен ред кариерното ориентиране, развитието на интереси към математическите и природните науки и т.н. По думи на министъра масовизирането на висшето образование води до спад на интереса към професионалното образование, а пазарът все повече се нуждае от „квалификация", а не от „степен", а и в една и съща компания заплащането на позиции, изискващи професионално образование, са по-високи от тези, изискващи висше образование. Недостигът на средно технически кадри е голям и в следващите години ще нараства, подчерта министъра на образованието. Беновска обясни, че броят на медицинските сестри е равен на броя на медиците. Вълчев заяви, че няма как едно дете да бъде накарано да учи едно или друго, но се преструктурира приемът в професионалното и във висшето образование, дават се допълнителни стипендии, използва се принципът на дуалното образование, допълнително се финансират специалностите с недостиг на пазара на труда, работодатели все повече навлизат в процеса на обучение, актуализират се учебните планове и т.н. Водещата даде за пример Германия - работодателите заявява своите нужди от кадри и финансират обучението им - нещо, което в България не е практика. Вълчев обясни, че има успешни практики и в страната и се формират клъстери. Беновска обясни, че не е било достигнато споразумение как ще се плаща на учениците, какви отпуски и права ще имат. Министърът каза, че дуалното образование е много подходящо и няма фундаментални разминавания в разбиранията и обучението пряко се свързва с практиката.
Беновска съобщи, че предаването „Беновска пита", „Радио К2" и „Канал 3" започват сериозна кампания за професионалното и дуалното образование, с която да покажат привлекателните им страни и възможностите за пълноценна реализация и успешен живот. Водещата подчерта, че професионалното образование не е за сметка на общата култура и знания, а включва обучение и по чужди езици и др. Вълчев заяви, че не е правилно разбирането за „междинност" на професионалното образование между средното и висшето, защото именно професионалното образование дава допълнителни квалификации, а светът и пазарът на труда се нуждаят от умения и практическо приложение на знанията. Министърът сподели, че е завършил Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия, а след това е завършил „Икономика".
Различното съдържание на учебните пособия
Водещата попита госта си как преодоляват проблемите с различното съдържание на учебниците, различните пособия, които се използват в училищата и т.н. Вълчев обясни, че има два модела за изготвяне на учебници - създаване и одобряване на един учебник по предмет или многообразие от учебници, издавани от различните издателства и екипи. Министърът заяви, че конкуренцията води до подобряване на съдържанието, но рискът е, че има редица проблемни текстове, които с годините се премахват и е създадена работна група по предложение на ВМРО за подобряване и изчистване на учебното съдържание. В последните 3 години са предложени учебни програми по всички предмети от 1 до 12 клас и има дискусия по въпросите, а „откровените глупости" са изчистени, заяви министърът на образованието.
Електронните дневници и учебници; Санкции за „нехаещите" родители
Относно електронните учебници и дневници Беновска попита как ще се отразят на контрола върху посещаемостта. Вълчев обясни, че в днешно време монополът на учебника е малък - без значение дали е книжен, или електронен, а учениците масово ползват електронни източници - видеа, учебни платформи, отворени пространства за споделяне и достъп до материали, макар че няма страна, която да се е отказала изцяло от книжните пособия, а някои от тях се издават и в електронен вариант за четене. Електронните дневници са опция от тази година, но няма изискване за задължителен книжен или електронен дневник, каза министърът. Беновска подчерта, че проблемите с общата и електронната грамотност, и финансовите средства пак седят на дневен ред. Вълчев обясни, че училищата са разнородни и решението за електронен дневник трябва да е съобразено със статуса на учебното заведение, учащите и техните родители. Министърът сподели, че е направено проучване в училищата, което показва, че дори само пасивното уведомяване на родителите чрез електронните дневници повишава доверието им в образователните институции. Беновска попита дали трябва да се засилят санкциите срещу родителите, които нехаят и пречат на образованието на децата си, като се има предвид, че голяма част от тези родители са от малцинствата. Министърът обясни, че санкциите трябва да имат неизбежен характер и институциите да работят като един механизъм и да се следи контролът помежду им. Беновска почерта, че нещата очевидно не работят, защото помощните не им се спират. Министърът каза, че по принцип се спират, но понякога ръководството на училището се въздържа да дава информация за случващото се, но около 7 милиона лева са спрените помощни средства за деца. Вълчев подчерта, че спрените средства отиват в образованието и това кара директорите да споделят проблемите, които имат с учениците и техните родители, на съответните институции.
Недостиг на учители и мотивиране на младите
Беновска попита какви действия са предприети за справяне с недостига на учители и по-специално млади преподаватели. Министър Вълчев обясни, че двойното увеличение на заплатите е сериозен ангажимент от гледна точка на бюджета и по негови думи това ще повиши мотивацията за включване в преподавателската дейност. Той сподели, че повече 30-годишни отколкото 18-годишни искат да станат преподаватели, защото „младият човек си мисли, че светът е голям и възможностите дебнат отвсякъде и не е склонен да се затваря в учителската професия" , а и тенденцията е все по-малко хора да работят една професия 40 години. Вълчев подчерта, че учителската професия все още е престижна, но търпи промени и няма да е същата, както е била досега, но е много важно да се възпитава уважение и почит към преподавателите. 50-60 училища няма да са готови за новото начало на учебната година, но тази година най-много институции са били ремонтирани и обновявани, сподели Вълчев и пожела успешна учебна година на всички.
Така завърши разговорът между Красимир Вълчев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 9-ти септември 2018 година.
