16-07-2018 | 21:59 ч.

Пламен Димитров: В бюджет 2019 да решим от 100 милиарда БВП ще продължава ми работникът да получава само 43%

Пламен Димитров: В бюджет 2019 да решим от 100 милиарда БВП ще продължава ми работникът да получава само 43%

Радио К2 пита Пламен Димитров, президент на КНСБ,  и Екатерина Йорданова, шеф на транспортната комисия в СОС на Осмия редовен конгрес на Съюза на транспортните синдикати, който се проведе на 16 юли 2018 г. в хотел „RIU Pravets Resort", гр. Правец по следните въпроси:

Деница Гацинска: Първо към г-жа Йорданова, какви промени настъпиха в сферата на транспорта и каква е ролята на Съюза на транспортните синдикати в тях?

Екатерина Йорданова: Аз не зная дали имахте възможност да чуете моето встъпително слово, но промените бяха толкова много и толкова динамични, че наистина ние днес се събрахме тук, за да празнуваме това, че не загубихме. Не загубихме нито членове, нито загубихме енергия да се борим с предизвикателствата. Много промени във всички сектори, Вие знаете, че Съюзът на транспортните синдикати в България представлява осем сектора от транспорта - воден, въздушен, пътен, железопътен, заедно с телекомуикации, с градски транспорти, които имат различни проблеми, различна структура, спедиция, рибари, туризъм. Така, че огромна е палитрата от нашите ангажименти, огромна е палитрата от проблемите, но това, което за нас е важно да кажем е, че ние не отстъпихме, ние предвидихме проблемите и ги решаваме. Къде по-добре, къде не толкова добре, колкото ни се иска, но ние отчитаме един изключително успешен мандат и затова аз смятам, че днес е повод да говорим за постижения, да не говорим за проблеми. Проблемите ще ги погледнем следобяд, ще ги адресираме и ще тръгнем да ги решаваме, а днес просто ще празнуваме огромните успехи, защото изведохме Съюза на транспортните синдикати в България в последните пет години на европейско и световно ниво. Стигнахме там, където дори не си мислехме, че можем да мечтаем преди десет години.

Медия: С какви решения ще излезе конгресът?

Екатерина Йорданова: Конгресът ще излезе с конкретни решения, с една рамка, която е разписана, адресираща силно проблемите, които съществуват в момента. Основните проблеми - дигитализацията, глобализацията, демографските проблеми, всичко това е скрито и в нашия слоган „Предвиждаме промените, създаваме решения за справедлив транспорт". Всъщност кампанията на Европейската транспортна федерация, за която говори и президентът Франк Морел, за справедлив транспорт, ние казваме какво за нас означава справедлив транспорт сектор по сектор на база на анализи, на база на много срещи и конференции и проблемът за всеки сектор е различен. Справедливостта в транспорта ние я разбираме секторно, отново казвам, на база на това, което искат отдолу хората на база на техния дневен ред. Нямаме различия в нито един от секторите, с изключение на, разбира се, в една част с Европа, на промените, които касаят пакета за мобилността, но смятам, че и днес, а и в следващите дни продължаваме. Утре предполагам, че ще подпишем едно писмо за намерение с нашите партньори от Белгия. В контекста на споразуменито, което нашите две конфедерации подписаха, именно с тази цел - да преодолеем различията и да постигнем единство, за да можем да имаме решения, които да бъдат от полза за работещите и на изток, и на запад, и на север, и на юг - хората на Европа, транспортните работници на Европа.

Деница Гацинска: Битката с плана „Макрон" продължава ли?

Екатерина Йорданова: Вижте, аз ще кажа нещо, което бих искала от днешния конгрес да излезе. Ние виждаме съвременния синдикализъм през битка на идеите и битка на писалката. Вярвам, че няма битки, които не можем да спечелим. По-скоро битките на мускулите, на агресията и на улицата ми се иска да останат в предишния период, а оттук нататък на база на наученото, на база на опита, използвайки силинте инструменти на диалога, да спечелим всички битки, които ще бъдат пред нас и вярвам, че няма да има нещо, което да не можем да постигнем.

Деница Гацинска: Г-н Димитров, какви искания ще отправите към правителството в сферата на транспорта, също така и към бизнеса, а защо само в сферата на транспорта, а и в други сфери?

Пламен Димитров: Трябва да си даваме сметка, че за последните 30 години светът е станал три пъти по-богат, но не е станал три пъти по-справедлив. Тоест, мантрата, която и в  България повтаряме - трабва да произвеждаме повече, за да получаваме повече, трябва да се вгледаме в нея до колко е вярна и в дълбочина. Ние продължаваме да даваме достатъчно аргументи и за пореден път сега ще искаме от правителството в сегашния започващ нов кръг от разговори и преговори за бюджета през 2019 и съпътстващите с него политики, да погледнем и в този ъгъл. Как в края на краищата разпределяме произведеното. Да, минахме 100 милиарда, или сме там някъде, на брутния ни продукт, но колко получава от него трудът - около 43%. Всъщност сумарно това е. От немския брутен вътрешен продукт немският работник получава над 55%, от това, което той произвежда в Германия. Тоест, за подобни въпроси ми се иска да говорим вече, защото те могат да променят по-радикално усещането на българина за несправедивост на целия преход. Несправедливост, която по един или друг начин всяко семейство или всеки сам превежда през негова лична история, драма, ако щете, или пък несполука, има и хубави моменти, естествено. Така, че трябва да се заложи наистина на това, което ще кара хората да вярват повече не само на политиците, да вярват повече, че в нашата мила родина имат бъдеще. Това минава според мен през напипването на тези много чувствителни нишки, които обаче, когато направиш вярното действие, могат да произведат подобно доверие. То в момента, според мен, е решаващо дали за България е решаващо, или за Европейския съюз. Аз казах преди малко дали ще се върнем към Европа с нови възможности да бъде не само регионален, а и световен лидер както в това, което произвежда, така и в модела, който налага - социалния модел, или ще се изправим пред прага на реалния разпад. И това не е вече химера. Това е реална възможност, реална заплаха за голямо съжаление. Нашето правителство и нашият премиер имаше до вчера като председател на Европейския съвет, в кавички до вчера казвам, имаше възможността да формулира подобни тези, идващи от изтока. И мисля, че много неща бяха казани далеч по-открито, далеч по- откровено на лидерите, които досега, като че ли не бяха така ясно формулирани. Възходящото сближаване на заплатите е нещо, което държавите от Западна Европа трябва да вземат като тяхно действие не защото искат да правят благотворителност на изток, а обратно. Поне само така можем да живеем в мир и да сме силни толкова, че да не чакаме Тръмп да дойде да ни размаха пръст, или Путин да ни вдигне цената на газа, или Китай да се окаже в един момент по-голям лидер, отколкото си мислим, в това число и в Европейския континент. Всичко това са неща, за които трябва да си даваме сметка в ежедневието и в нашия реален живот, който се случва, залисани от всички тези проблеми, не винаги ги виждаме по този начин, по който се случва. И последно, увеличението на доходите, съобразно това, което произвеждаме, отново казвам, няма алтернатива и по пътя на България към еврозоната. Няма такъв писан критерий, но има негласен критерий. Ниво от конвергенция поне на 60% на брутния продукт на глава от населението, на производителността на труда и на работните заплати, измерено в пресперитет, тоест изчистено от ценовите различия, всъщност са неписани правила, които стоят към нас като изисквания да постигнем, за да влезем в  ERM II. Не знам дали си даваме сметка, че това беше една от причините да ни погледнат с едно предварително условие като към държава, която не е готова все още. Макар да сме готови за Шенген, не получаваме Шенген. За ERM II сме полуготови, там също ново условие се ражда за пръв път. Трябва да си напишем домашното докрай и то минава през една агресивна политика по доходи в следващите четири години, която независимо кой как я определя - лява, дясна, няма значение, това значи 15% упеличение средно годишно на всички доходи в България, за да стигне тези нива от сегашните, които са достигнати вече на конвергенция. Не искам да утежнявам с числа, мога да кажа, но не е нужно. Така, че това е движение напред и то при подобно движение на останалия свят в Европейския съюз, тоест по-бавното нарастване на техните доходи, което знаем, че е факт, тази конвергенция ще даде тогава и на хората по-голямото усещане, че живеят по-европейски в собствената си родина, а и на тези, които ни гледат от Франкфурт - Европейската централна банка, стабилността, че няма да влезе поредния беден роднина, който да направи някой нов зулум на и без това клатещото се европейско семейство на богатите в еврозоната.

Можете да чуете цялото интервю ТУК