28-06-2018 | 18:20 ч.
Валентин Николов: Ако правим социална политика през цената на тока и парното, правителството не може да изпълнява своите инвестиционни програми
Валентин Николов: Ако правим социална политика през цената на тока и парното, правителството не може да изпълнява своите инвестиционни програми
Валентин Николов, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по енергетика, член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Намерението на БСП да поиска оставката на председателя на КЕВР.
„Здравейте, г-н Николов! Да започнем от най-прясната новина - БСП внася искане за оставката на доцент Иван Иванова, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), поради това, че днес той бил заявил, че няма да се съобрази със закона. Какъв е Вашият коментар?", обърне се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Здравейте! Напротив, той декларативно каза, че ще съобрази единствено и само със закона! Поради факта, че измененията в Закона за енергетиката дават възможност, но не определят критериите и пътя, по който да се осъществи (сделката за активите на ЧЕЗ - бел.авт.), той просто изчаква. На последното заседание, което имаше Подкомисията за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране, се взе решение да се възложи на Консултативния съвет към Народното събрание, евентуално, или чрез министъра на енергетиката, през някои от дружествата, защото те имат финансов ресурс да платят на юридическа кантора, която да направи правен анализ във връзка с това, че трябва да се поставят такива критерии, които да не поставят България като уязвима страна при евентуален арбитраж, който да ощети страната. КЕВР в момента е с вързани ръце, тя не е сезирана понеже липсват критерии, за да се произнесе във връзка със сделката с ЧЕЗ!", отговори Валентин Николов.
„И сега Вие смятате, че БСП си измислят това, в което обвиняват Иван Иванов, така ли?", попита Клара Маринова. „Те си присвояват нещо, което патриотите предложиха като вариант за наблюдение за ЧЕЗ, а и за бъдещи, повече от 20%, преминавания на активи. Те се възползват от тази тема, с цел да си заобикалят техни проблеми и да могат да се консолидират! В политически смисъл е сценарият. Веднъж, на база доклад на КЕВР, който е за 2017 г., те повдигнаха темата, която включва 2018 г., тоест не беше по темата, не беше по правилник, и се създаде политическа интрига!", констатира роденият през 1971 г. в гр. Габрово депутат.
Предстоящото повишаване на цената на парното, топлата вода и електрическата енергия.
„Как ще обяснявате на Вашите избиратели повишаването цените на тока, на газта, на парното, на топлата вода? От 1 юли - всичко расте нагоре!", продължи Клара Маринова. „За съжаление България, откъм въглеводороди, е зависима страна и то на 100%! Международната цена расте - от 50 долара в началото на годината вече са към 70, което си е един огромен ръст! Това оказва влияние и натиск върху цените на газа, които на всяко тримесечие се актуализират, и това създава предпоставка да расте цената на газа, която КЕВР наблюдава. Оттам нататък - парно, топла вода! Виждаме, че електрическата енергия, която е от електроразпределителните дружества, расте с малък процент. Там инфлацията не може да достигне, но ако продължи да расте цената, ще окаже натиск върху всички!", обясни дипломираният инженер, завършил Техническия университет в гр. София.
„Много е неприятно, не знам, хората са много притеснени, развълнувани! Не знам как ще посрещнат, особено тези с много ниските доходи! За тях дори 1% повишение си е повишение на цената!", отчете Клара Маринова. „Абсолютно сте права! Затова я има формулировката „енергийно бедни"! Няма как през цената на тока, на парното да се правят социални политики! Социалните политики се правят през социалното министерство. Вече има критерии, които Световната банка е дала - кой е „енергийно беден" и по какъв начин правителството да реши как да бъде подпомаган. Ако ние правим социална политика през електрическата енергия, впоследствие ще ни излезе много скъпо! Тоест правителството не може да изпълнява своите ремонтни, инвестиционни програми. Затова обществото трябва да гарантира прозрачност, като наблюдава и изисква от ръководителите си да правят най-добрите решения!", категоричен беше магистърът по финансов мениджмънт от Стопанската академия „Димитър Ценов" - гр. Свищов.
Съдбата на сделката с ЧЕЗ.
„Какво ще се случва с ЧЕЗ оттук нататък? Гинка Върбакова оня ден се обърна към КЗК (Комисия за защита на конкуренцията - бел. авт.), ако не ме лъже паметта - да се ускори процесът по усвояването на покупко-продажбата от нейна страна!", попита Клара Маринова. „Аз си мисля, поради големия политически отзвук, Инерком, включително ЧЕЗ, в момента предприемат всички действия, защото аз не виждам тази сделка как може бъде осъществена! Коя банка ще я финансира, така че да могат да предявят претенции към България?", усъмни се политикът.
„Тоест Вие не сте оптимист за тази сделка?", задълбочи изясняването на темата Клара Маринова. „При такъв голям скандал? Това, което правят БСП, идеално налива масло във фунията, където гори огън. Ако проследите през трибуната какво казаха г-н Стойнев и г-жа Нинова, те питат и казват на база 200 000 подписа, които са дали против сделката. Това е политически натиск върху регулатора да се произнесе върху нещо, за което няма достатъчно критерии, за да може тя да бъде спряна (сделката за активите на ЧЕЗ - бел. авт.) и след това България да бъде осъдена, за да се вземат едни милиони, които не се знае как ще се разпределят!", заяви Валентин Николов, който е изучавал Политически мениджмънт в Летния университет в гр. Страсбург, Франция и Нов български университет.
„Не знам, Вие сте специалист, Вие повече знаете...", вметна Клара Маринова. „Тези 200 000 подписа, които са против сделката с ЧЕЗ, които са събрани от цяла България, но това е друг въпрос, не са събрани по нито една законна процедура в България - нито на база референдум, нито който и да е друг закон! Тези 200 000 подписа са събрани по незаконен начин!", отсече сертифицираният вътрешен одитор от Муди Интернешънъл.
„Добре, къде е законният начин? Ще направя един аналог - внесен закон да се изтегли, само защото протестират! Нали след протестите на превозвачите, премиерът нареди да изтеглят закона „Столарски" и се приключва въпросът! Какво пречи тези 200 000 подписа да са подписите на протестиращи, които не са съгласни с тази сделка, къде е разликата?", опонира Клара Маринова. „Има огромна разлика!", лаконично каза бившият изпълнителен директор на АЕЦ - „Козлодуй".
„В какво, че тези 200 000 не са отишли при премиера?", отвърна Клара Маринова. „Изтеглянето на един закон е регламентирано както в Конституцията, така и в правилника на Народното събрание, докато тези 200 000 подписа нито са като референдум, нито нищо! На какво основание тези 200 000 подписа са събрани? Тези 200 000 подписа къде точно ще натежат, кой орган трябва да се произнесе? Ако ги бяха внесли в КЗК, те как да се произнесат, на база тези 200 000 подписа или както диктува закона?", анализира бившият председател на Борда на директорите на Българския енергиен холдинг.
„Тези 200 000 подписа са внесени в Народното събрание и се очаква Народното събрание да се произнесе.", каза Клара Маринова. „Не, не, не, внесоха ги в КЕВР. Внесоха ги в независимия регулатор, за да може той да се произнесе, както тези 200 000 подписа са решили!", разясни бившият заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Проектът за АЕЦ - „Белене".
„Защото аз си спомням, че видях в репортаж как внасят подписката в Народното събрание, може би бъркам. Добре, според Вашите прогнози - няма да се състои! А онази голяма сделка, която беше „гьол", пък после стана жизненоважна сделка, пък после я спирахме, пък после отново я пускахме и така нататък! Сещате се, говоря ви за АЕЦ - „Белене". Там ще има ли втора атомна или това си го прехвърляме от човек на човек, от парламентарна група на парламентарна група и до никъде няма да стигне?", смени темата на разговора Клара Маринова. „За първия случай (сделката за ЧЕЗ - бел. авт.) - моята прогноза е, че ние ще я изстрадаме тази сделка, независимо какво ще стане! Дори тези, които имат услугите на EVN и Енерго-Про, също ще я изстрадат, но това е моя прогноза! Във връзка с „Белене" - на база решението на Народното събрание, което препоръчва на Министерски съвет да отмени своето решение от 2012 година. Те отменят своето решение и възлагат на министъра на енергетиката да проучи възможността за инвеститор или инвеститори, които да бъдат включени в проекта „Белене". В момента „Белене" като проект е в най-ниската си рискова точка! В момента политическият риск е нисък, всички подкрепят евентуално включване на този проект! „Файненшъл таймс" излезе с една статия на бивш британски депутат, който казва: „Правилно България се е ориентирала да замени част от производството, което замърсява, с ядрена централа!". Има евтин ресурс, финансов. Тоест имаме всички условия проектът да се случи! Ако ние можем да намерим инвеститор при тези условия, ще бъдем новатори, защото няма такива - без държавни гаранции да намериш инвеститор! Пожелавам успех на г-жа Петкова (Теменужка Петкова - бел. авт.)!", разкри Валентин Николов.
„По отношение на държавните гаранции - Вие сте много по-навътре в този проект и знаете, че фирмите, за които се говореше, че ще кандидатстват - всичките поискаха държавни гаранции. На първо място китайците ги поискаха. Ако не се намери фирма, която да не иска държавни гаранции, какво правим оттам нататък?", продължи Клара Маринова. „Ако не се намери фирма, „Белене" няма как да се случи само с държавно финансиране, нито Еврокомисията ще ни разреши. Това е 20% от брутния вътрешен продукт. Ние се опитваме да влезем в еврозоната. Един от вариантите, който ни се препоръчва, е държавно гарантиран заем. Няма как да се случи по този начин. Следващият вариант е седми блок на АЕЦ - „Козлодуй". В момента може да се вземе лиценз за площадката, защото има всички предпоставки да започне изграждането на седми блок и в последствие осми блок. Може да се направи достатъчно добра схема за проектно финансиране", информира енергийният експерт.
Газовият интерконектор с Турция.
„За тръбата, прословутата тръба от Турция - нещо се замлъкна напоследък! Какво става с интерконектора с Турция? Ще получаваме ли от тях газ? Ще го ретранслираме ли или само за наши нужди? Въобще накъде отива този проект?", продължи разискването на енергийната проблематика Клара Маринова. „Междинното предпроектно проучване беше представено в Европейската комисия. Имах честта да бъда там. Условията, които бяха представени от международната фирма, която направи това предпроектно проучване, са доста обещаващи! Имаме политическо решение както от руската страна, така и от турската. Г-н Ердоган, г-н Йълдъръм (Бинали Йълдъръм, премиерът на Турция - бел. авт.), г-н Путин - гарантираха, че тръбата може да тръгне към България от Турция. Тоест ние гарантираме, че имаме ликвидност от 15,75 милиарда кубически метра газ. Ние направихме една допълнителна тръба от Турция към България, която скоро трябваше да бъде открита, но поради метеорологични условия и заетост на премиера не можа да се случи, но скоро ще стане, тя вече е готова! Ние сме готови да внасяме част от газа и да трансферираме през България. Проблемът е, че ни трябва още една нова тръба, която да премине по трасето на Южен поток, която да отиде през Сърбия към Унгария и от там към Австрия. Тоест това предпроектно проучване, което ще завърши септември месец, ако не ме лъже паметта, ще даде възможност на България да кандидатства пред Европейската комисия за финансиране. По този начин ние ще сме изпълнили Трети либерализационен пакет. Тоест ние можем да гарантираме, че собственик на тази тръбата ще бъде или Европа или българската Булгартрансгаз. По този начин ще можем да транзитираме между 40 и 60 милиарда кубически метра газ", завърши Валентин Николов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 28 юни 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
