26-06-2018 | 15:12 ч.

Пламен Димитров: Целта ни е до 4 години да постигнем 60% конвергенция на работните заплати

Пламен Димитров: Целта ни е до 4 години да постигнем 60% конвергенция на работните заплати

Интервю на „Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров след конференция за учредяване на Алианс за възходяща конвергенция на работните заплати от 26 юни 2018 г.

„Радио К2": Г-н Димитров, колко време ще отнеме изравняването на доходите между Източна и Западна Европа?

Пламен Димитров: Не се наемам с такива гадателски способности. Аз си представям по-реалистични цели и ние си ги представяме такива. Ние смятаме, че 60%-то ниво на конвергенция, както на това, което произвеждаме, така и на това, което получаваме, трябва да бъда за нас целта. И както съм казвал във вашето предаване и във вашето радио многократно, то е постижимо в рамките на 4 години - до 2022 г. включително. В следващите 4 години, ако запазим и малко ускорим сегашния темп на увеличение на доходите, при допускането, че ЕС се движи средно далеч по-бавно от нас с увеличението на заплатите, както това става и досега, казано простичко между 12% и 15% и малко повече увеличение на средната работна заплата през следващите 4 години. Премиерът днес каза едни данни, които са известни - с 12% нарасна за миналата година средната работна заплата. Ако тя се движи така, това ниво е постижимо. В момента да не забравяме, че нивата на конвергенция на БВП са около 50%, с 49% за да бъдем точни на глава от населението, на заплатите с този 10 годишен постоянен темп, който имаме, достига 46% компенсацията на един час. Тя включва в себе си естествено и социалните осигуровки, всички плащания към труда, не само чистата заплата, но това е съотношението между двата главни потока, това, което отива към бизнеса и това, което отива към хората. Затова казвам, че това е постижимата цел и тя трябва да стои на нашето внимание - изравняването, тоест достигането на средните нива, 100% имам предвид, това, което е средноевропейското, според мен ще отнеме далеч повече време, може би следващите 20 или повече години. Но в следващите 4 години, до 5 максимум, 60%-те процента са една психологическа граница, която много хора, ако я достигнем, ще видят причината да останат в нашата родина, или поне хоризонтът да видят, че се задава. По този начин и младите хора, които завършват образованието си сега, с новите знания и умения, с новите компетенции, които имат, ще дават допълнителни стимули пък и тласък на икономиката да генерира още по-голям растеж.

„Радио К2": Днес се създаде Алианс за сближаване на доходи с помощна на синдикатите и с подкрепата на правителството, какви задачи се възлагат на Алианса, какво ще прави той, какви цели трябва да постигне?

Пламен Димитров: Това, което казах и преди малко. Той в себе си съдържа целта си - Алианс за възходяща конвергенция на заплатите, за възходящо сближаване на заплатите в ЕС. Очевидно те най-много изостават между запада и изтока, по-малко между севера и юга. Но всичко това трябва да почива и това е основното послание, да почива на икономически реалности, тоест няма как да се даде нещо, което не е произведено. От друга страна когато е произведено, то трябва да бъде справедливо споделено. И двете работи са верни. Ние виждаме в много случаи западни компании, които оперират на изток и всъщност максимизират печалбата и тя отива в майката, в централата в запада, а не остава на изток, където в необходимата степен да бъдат споделени ползите, които са генерирали съответните работници - в Полша, Унгария, България, Румъния. Това е една от посоките.

„Радио К2": Разбива ли се мита, че е ниска производителността на труда у нас?

Пламен Димитров: Мисля, че тя отдавна е разбита. Данните са налични и всеки може да се справи с тях. Ние естествено произвеждаме по-малко от немския работник, но произвеждаме три пъти по-малко, а получаваме десет пъти по-малко. Така че, ако трябва да съпоставяме колко получаваме и колко произвеждаме съотношенията са, особено в индустрията, особено в тежката индустрия, там нещата са драматични. Така че не можем да говорим навсякъде и на ангро, но говорим за принципи. Ние казваме - за равен труд, колкото съм произвел аз, толкова и трябва да получа. Независимо, че заплатата в България била едиколко си, 510 лева била минималната заплата и някой е решил, че ще мери спрямо това ниво на доходите какво плаща в дадената мултикомпания. Това е един от ключовите въпроси, който трябва да набере скорост и следващата стъпка на този Алианс е да стигне до европейските индустриални федерации, както и тези сдружения на бизнеса, на ниво сектори. Сега говорим на национално и на европейско ниво как изглеждат нещата, чухте комисарката по заетостта, чухте представителя на Екофин, важни институции и чухте много правителства, които в края на краищата казаха, че има много инструменти, които могат да бъдат включени в подобряването на заплащането. Но основният инструмент минава през колективното договаряне. Тоест това, което всички ние искаме и от комисията да стимулира, и от държавите членки, в това число и България, да генерира вече на национално ниво е правна рамка, защита на колективното договаряне на ниво фирма и на ниво бранш, така че то автономно да може наистина с гаранциите, че каквото се договори, ще се случи в реалния живот да разпределя по-справедливо това, което всички произвеждаме, както става в една Германия, в една Швеция. Те наистина произвеждат повече от нас, но и по-добре го разпределят, затова неравенствата там са по-малки и дълбочината на тези неравенства между работещите бедни и тези с най-високи доходи са далеч по-ниски.

Можете да чуете цялото интервю ТУК