21-06-2018 | 12:28 ч.

Пламен Димитров: Директивата за командированите работници е едно от добрите постижения на българското председателство

Пламен Димитров: Директивата за командированите работници е едно от добрите постижения на българското председателство

Интервю на „Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров от 21 юни 2018 г.

„Радио К2": С промяната на директивата за командироването на работници по-близо ли сме до уеднаквяването на заплащането в ЕС и до по-единна и по-трудова Европа?

Пламен Димитров: Очевидно директивата за командированите работници е едно от добрите постижения на българското председателство, както в социалната сфера конкретно, така и изцяло, тъй като се оценява много високо както от западните, така и от източните наши партньори в европейското семейство. Да, прави се стъпка напред, но не мисля, че се решава изцяло проблема с равното заплащане, тъй като самата директива говори за равен труд при равно заплащане на едно и също място. Остава всъщност въпросителната, която след това се развива с пакета „Мобилност" за превозвачите, заплащането на шофьорите, както и условията на работа на шофьорите на тежкотоварни автомобили в условията на една конкуренция и бих казал и в някаква степен на изтласкване от пазара, идващ от западните държави, на наши конкретни превозвачи. От друга страна спазването на този принцип за равен труд равно заплащане на същото място ще трябва да преразгледа режимите на заплащане при определени условия, когато българският шофьор работи повече от половината време на своята командировка или своя конкретен курс. Те работят по 3 месеца, по 6 месеца преди да се приберат обратно в дадения регион или дадената държава при така наречения каботаж. Какво заплащане трябва да получава този шофьор, дали трябва да получава българското вече, или трябва да получава минималното заплащане за държавата, в която работи? Така че тук този проблем остава нерешен. Ние сме на една позиция всички българи, независимо от това каква институция представляваме, че трябва да се противопоставим на изтласкването на нашите превозвачи оттам. От друга страна този ъгъл го представяме само ние, че заплащането на труда не може да бъде българско, когато работиш дълго време или преобладаващо време на територията на друга държава с по-висок стандарт. И не на последно място, това, което другата седмица ще ни занимава централно, а именно конференцията на високо ниво, която премиерът ще открие, с участието на комисари, с участието на над 15 министри и заместник-министри на труда и социалните партньори, разбирайте бизнеса и синдикатите на европейско ниво и нашите естествено, а именно заплащането и конвергенцията на заплатите, видени те в по-едър план, политически вече, какво могат да направят държавите членки по този въпрос. И този алианс за възходяща конвергенция на заплатите как трябва изглежда по повод работата на работниците от една и съща компания на различно място. Тоест тук вече говорим за българските и източноевропейските работници, работейки в държавата си, но работейки за дадена чуждестранна компания, чиято майка е в Западна Европа, и произвеждайки Х единици дали получават У единици, равен на Х, като заплащане. Тоест така нареченият социален дъмпинг, който се случва през репатрирането на печалби от Източна Европа към Западна Европа. Затова казвам, че този въпрос, който поставихте, е сърцевината на цялата политика бих казал в момента. Около него се върти проблемът с миграцията, проблемът с крайнодесните правителства, които заемат позиции и изтласкват традиционните партии в някои части на Западна Европа и той е в крайна сметка проблемът на проблемите. Така че няма как само една директива за командированите работници да го реши, но тя направи решителна стъпка напред за решаването на този въпрос, когато източноевропейци работят в Западна Европа. Сега трябва да направим следващата стъпка, да гарантираме, че когато източноевропейци работят в Западна Европа за българските или за източноевроепйските си работодатели, пакета „Мобилност" за който вече говорих, и когато източноевропейци работят за западноевропейски компании, но в държавите, в които живеят. Само в такъв комплекс можем да кажем, че ще решим проблемите и ще има справедливост за това кой какво произвежда и какво получава. И емиграцията няма да бъде движена тогава само от социален дъмпинг, ще бъде движена от свободното движение на хора.

„Радио К2": Днешното събитие е част от българското европредседателство, какви са постиженията на европредседателството в областта на социалната сфера и трудовите права?

Пламен Димитров: Аз споменах вече едно от най-сериозните постижения - директивата за командированите работници. Има няколко други досиета, които се придвижиха сериозно напред. Новата директива за прозрачните и предвидими условия на труд, която беше лансирана от ЕК в края на миналата година, през тези 6 месеца всъщност достига до възможен консенсус за така наречения „дженерал апроуч", тоест общото съгласие, общ подход по нейното развитие. И най-вероятно в момента, тъй като в момента тече Съветът на министрите в Люксембург, на 21-ви и 22-ри се провежда той, трябва да се получи общо съгласие. Там има много нерешени проблеми, няма да влизам в детайли, но ако то бъде придвижено поне по общите детайли, това означава, че има директива, всички държави ще кажат, че има директива и това ще й е рамката. И нататък дали австрийското председателство или румънското ще я довърши, но най-вероятно това ще бъде друг голям успех. Съвместяването на семейния и трудовия живот, нова директива, която също през нашето председателство се придвижи много сериозно напред, много важен въпрос междувпрочем за всички ни. И не на последно място една препоръка на Съвета на ЕС по социалното осигуряване на самоосигуряващите се лица, нещо, което също е много важно, понеже те са от категорията най-незащитени работници в ЕС по повод но техните социални права. Това са малка част от най-важните досиета, които нашето председателство в социалната сфера е привдижило напред и е постигнало редица консенсуси, в това число и с диалог със синдикатите. Смятам, че по много теми ние сме успели да повлияем позитивно и бизнесът в същото време степен както на национално, тока и на европейско ниво.

„Радио К2": КНСБ и КТ „Подкрепа" се застъпихте пред премиера Борисов когато той беше одобрил оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, да Ви попитам сега ще се застъпите ли за заместник-министър Росица Димитрова, смятате ли, че е нужна нейната оставка?

Пламен Димитров: Аз не смятам, че е нужна нейната оставка, но вече е факт според мен. Тя е доказан професионалист в тази област и работи от дълго време в сферата на социалната политика, но социалните грижи и точно на хората с увреждания в това число. Не е моя работа да коментирам решенията на министри и заместник-министри по-нататък, но не мисля, че това ще донесе нещо позитивно за развитието на проблема, на който всички се опитваме да намерим най-доброто решение или поне текущо да го придвижим малко по-напред.

Можете да чуете цялото интервю ТУК