17-06-2018 | 09:24 ч.
Митрополит Антоний: Негово Светейшество Патриарх Неофит е жив и здрав и на поста си
Митрополит Антоний: Негово Светейшество Патриарх Неофит е жив и здрав и на поста си
Негово Високопреосвещенство Антоний, Западно- и Средноевропейски митрополит, в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3", заяви позиции по следните теми:
Интродукция.
„Ваше Високопреосвещенство, заповядайте!", обърна се водещата Илиана Беновска към високопоставения духовник, като в знак на уважение целуна ръката му и склони глава. „Добра благословена вечер, много се радвам!", поздрави радушно митрополит Антоний.
„Благословена да бъде! Чест е за нас да бъдете в ефира на „Канал 3" и „Радио К2", заповядайте!", продължи Илиана Беновска. „И аз благодаря за любезната покана, и да спазим традицията, една книга „Дипломацията" - мисля, че е много полезна, в контекста на всичко, което се случва в световен мащаб, с едно благопожелание: „Да бъдете вестители на правдата, любовта и мира!", благослови изтъкнатият клирик, подарявайки на Илиана Беновска книгата на Хенри Кисинджър - „Дипломацията".
„Много благодаря! Аз от своя страна - една книга, която подарявам на всички гости, това е „Ахмед Доган", 1992 година, едно голямо интервю сме правили, което ми е много любопитно - Вие, ако го прочетете, да видите колко е актуално днес, но да го прочетете и от духовна гледна точка. И ако позволите, без да звучи неприлично, спортувате ли?", отвърна на подаръка с подарък Илиана Беновска. „Разбира се!", сподели родения през 1978 г. в семейството на изселници от тракийския град Гюмюрджина, Гърция (съвременното му име е Комотини - бел. авт.) свещенослужител, чийто светско име е Живко Михалев.
„Хайде да видим можете ли да хванете една здрава българска ябълка, с пожеланието - да бъдете здрава българска ябълка в българската религия !?", провокира Илиана Беновска, подхвърляйки на събеседника си традиционната червена ябълка, превърнала се в запазена марка, задача, с който той се справи с лекота. „Благодаря!", каза гостът, чието детство е преминало в гр. Стара Загора.
За договора между Гърция и Македония и тържествата по повод 1000 годишнината на Охридската архиепископия!
„Лошите новини винаги взимат връх! Днешната новина е много интересна - Македония и Гърция подписаха договор за името на Македония. Сега очакваме всякакви реакции от страна на опозицията, президента и така нататъка. Каква е реакцията на църквата и защо църквата не отиде на тази церемония, Българската православна църква?", попита Илиана Беновска. „Първо - този договор е един политически акт, по който Българската православна църква не може да вземе отношение! Това - защо Българската православна църква не отиде на тържествата в Охрид по повод 1000 годишнината на Охридската архиепископия - Светият Синод излезе със своето аргументирано становище! Фактът беше, че както се твърдеше в самото начало, че ще има представители на всички поместни църкви - едва ли виж, че няма да бъде само Българската православна църква, беше една спекулация! Нека не забравяме, че Охридската архиепископия е част от историята не само на Българската православна църква, но и Уставът на Българската православна църква посочва, че именно Българската патриаршия е правоприемник на тази Охридска архиепископия! Ние бяхме поканени на тържества, които изконно касаят историята и приемствеността на Българската православна църква и затова Българската православна църква не отиде на тези свои тържества, макар че имаше и доста голям външен натиск!", разкри възпитаникът на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий".
„От кого?", заинтригува се Илиана Беновска. „От различни „линии", но безпрецедентно!", заяви без конкретика отличникът на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски".
„На дипломацията в църквата ли?", задълба в проблематиката Илиана Беновска. „Това беше най-недипломатичният подход! Бяхме наречени „отстъпници", „предатели", че незабавно трябва да си отидем от Светия Синод, защото сме били предатели затова, че не отиваме там! Това бяха хора, като г-н Врабевски и сие (Милен Врабевски, български бизнесмен и филантроп - бел. авт.), които са водени от своите лични, материални, бизнес интереси!", довери бившият клиросен певец в столичния храм „Успение Богородично".
„Врабевски е председател на „Българска памет" - македонско сдружение", уточни Илиана Беновска. „Точно така. Техните интереси нямат нищо общо с вечните интереси на Църквата, те са преходни! Ако бяхме се поддали на този натиск, наистина щяхме да направим една голяма грешка!", категоричен беше бившият послушник в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий", Видинска епархия.
За автокефалния статут на Охридската архиепископия и Украинската православна църква.
„Но как ще продължат отношенията между двете църкви - Българската православна църква и Македонската? И един въпрос - Българската православна църква поиска автокефалия за Македонската църква. Четох, че се поставя въпроса - готови ли сме да поискаме същото за Украинската църква?", смени ракурса на разговора Илиана Беновска. „Тук въпросът не е поставен правилно, защото Българската православна църква пое единствено функциите да бъде посредник и медиатор! Тя не е поемала ангажимента да дава автокефалия!", отсече бившият ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий".
„Да обясним какво е автокефалия?", продължи Илиана Беновска. „Това е даване на самостоятелност и признаване като част от общото семейство на православните църкви. Това не може да бъде едностранен акт, който една църква може да го направи без да го съгласува с общото семейство на другите православни църкви. Една църква, която влиза в общото семейство на православните църкви, трябва да има и общение с всички поместни православни църкви, а това общение е въз основа на Светата Евхаристия (Светата Евхаристия се нарича „тайнство на тайнствата" или „тайнство на Църквата". Думата евхаристия означава благодарение. Така се нарича не само свещената трапеза, но и всяко действие на църковното събрание: молитвите, четенето на псалми, четенето на Писанието и провъзгласяването на Божието слово, възпоменанието на Христа и приобщаването към неговото тяло и кръв, тъй като цялостното значение на Господния пир е благодарение на Бога в Христа и Светия Дух за всичко, което Той е извършил в творение, спасение и прославяне на света - www.pravoslavie.bg). Има едно съгласуване на отделните поместни православни църкви и едва тогава може да се пристъпи към формализирането на този акт за приемането на една църква в общото семейство на православните църкви!", прецизира бившият протосингел на Пловдивската митрополия.
„Но каква е процедурата всъщност? Как да Ви кажа, бяхме заедно с Вас в Израел, при посещението на министър-председателя - освен политическо, и на Божи гроб, и при патриарха - като че ли винаги Църквата е забулена в тайна! Може и трябва да е така, за да има повече респект!", констатира Илиана Беновска. „Може би Църквата пребъдва в тайната на общението с Бога, което е нещо много съкровено - това е молитвата! Незапознатите хора може би виждат отстрани тази ритуалност, която не разбират и за тях е мистика", анализира бившият константийски епископ на Смолянския регион.
„Ами запознайте ги! Ето сега, например, въпросът е - ходатайства ли Българската църква за Скопие, и ще ходатайства ли за Киев? Това е житейският въпрос, който се задава, не го забулвайте!", безотказна беше Илиана Беновска. „Това правим, не го забулваме, но въпросът с Украинската православна църква е въпрос, който естествено ще бъде обсъден от Светия Синод на Българската православна църква. Винаги Българската православна църква и Светият Синод са се произнасяли със свое становище. За Македонската църква беше ясно и категорично становището - имаме медиаторски, посреднически функции, решението ще бъде общо, от всички поместни православни църкви!", потвърди актуалният Западно- и Средноевропейски митрополит.
За връзката между Българската православна църква и миряните.
„Да, но върнете се към достъпността на религията. Не всички хора са прекалено интелигентни или прекалено просветени в религиозния ритуал, за да могат да се доближат със сърцата си, не само външно, до църквата, ако ме разбирате какво Ви казвам!", изрази мнението си Илиана Беновска. „Аз Ви разбирам. Не се изисква да си толкова интелигентен, стига да имаш желанието в себе си да научиш за вярата, да разбереш вярата. Това става с разтварянето на нашите сърца към Бога! Отивайки в храма, ние трябва да не се притесняваме да питаме свещенослужителите за смисъла и значението на ритуалността в храма. Светият Синод настоява за въвеждане на предмета Вероучение в българското училище, за да може подрастващите младежи да израстват с правилното понятие за Бога и за вярата. Когато те узреят и създадат своето семейство, те от своя страна да приучат своите деца и така от поколение на поколение да разбираме вярата, защото има една голяма пропаст между църквата и народа поради обективни причини - толкова години атеизъм, комунизъм, след това една демокрация, в която разколът нанесе пагубни последици на Българската православна църква!" отчете полиглотът, владеещ английски и руски език и ползващ гръцки и немски език.
„Не само, изведнъж всички, които, надали можеш да ги подозираш, че са много духовни и църковни, изведнъж всичките тръгнаха в църквите и почнаха да се кръстят! Това създаде едно раздвоение у хората, че лицемерието от властта се пренася и в Църквата!", допълни Илиана Беновска. „Бог знае най-добре какво е в сърцата на всеки един от нас! Ние трябва да пазим народа от съблазни, защото чрез нея влиза и греха! Аз не искам да съдя никой, защото съдът е в Божиите ръце!", отговори митрополит Антоний.
„Говорейки за ритуалността, аз се готвих за разговора с Вас, защото не съм много църковен човек, да Ви призная, не в душата си, а в знанията си по-скоро - например натъкнах се, че някои от свещениците са задължавани да представят статистика за броя на постещите и причестяващите се. Прави ли се такава статистика, и ако видим колко са постещите причестяващите се, в съответните периоди от време, дали тези цифри ще имат стойността на статистика на доверието към Българската православна църква и вярата в нея, като социологическо изследване един вид?", попита Илиана Беновска. „Външният израз на нашата вяра се изразява в много богата палитра, това не е само постът. Причастието е центърът на духовния живот на всеки един православен християнин, но такава статистика няма. Виждаме в неделния ден, на големи християнски празници, храмовете се изпълват с народ. Народът има нужда от тази духовна подкрепа, тази духовна храна, която се дава в храма чрез молитвеното общение с Бога, чрез приемането на Христос, чрез Светото причастие. Много хора не само формално се кръщават или венчават пред Бога. Много хора идват и остават в храма и живеят с живота на Църквата. Има много млади хора, особено и в Западна Европа, които намират пътя към храма и участват активно в църковния живот!", обясни клирикът.
Компроматите срещу православния и католическия клир.
„Така е, но има още един деликатен въпрос, който, с цялата неловкост, ще го задам - не само в Българската църква, за съжаление и в Католическите църкви се наблюдава наличието на гейовете! Това е факт, който съществува и в светския живот, но някак си в Църквата не се очаква!", с тревожност отбеляза Илиана Беновска. „Съвремието, в което живеем предлага много изпитания на нашето общество! Проблемите в обществото няма как да не засегнат всички части на това общество. Българската православна църква, особено сега имаше гей парад, излезе със своето възвание против натрапването, популяризирането и налагането на противоестествени модели на нашето общество. Всеки един ще отговаря пред Бога за своите грехове. Ние не осъждаме човека, ние се молим тези хора да се избавят тази болест, от този грях!", заяви духовникът.
„Хубаво се молим, но те покваряват малки момченца! Това е и светски въпрос!", възмути се Илиана Беновска. „Българската православна църква казва, издига своя глас, но механизмите за спирането на такива прояви ще са в обществен интерес. Провеждането на тези паради може да бъде санкционирано! Много е трудно на нашите държавници да взета отношение, защото в момента живеем в една доста либерална европейска среда, като че ли всичко е позволено. Трябва да запазим нашите изконни традиции, да предпазим подрастващата младеж от тези неестествени, непознати модели на поведение в българското общество!", апелира митрополит Антоний.
„Непознати модели!? Както и да е, хомосексуализмът и хомосексуалността е заложена в...", опонира Илиана Беновска. „Говорим за парадирането на тези двойки, които са еднополови и насаждат този модел, че това е нормално!", конкретизира се гостът.
Ще се оттегли ли патриарх Неофит от поста си?
„Упорито се говори, че патриарх Неофит ще бъде, хайде да не употребявам глагола „принуден", но ще трябва да се оттегли от поста си до края на годината или в началото на следващата, за да се даде път на така наречените „по-млади"!", вметна Илиана Беновска. „Това го чувам за пръв път от Вас! Негово Светейшество е жив и здрав. Вчерашният ден бяхме в Света Неделя, той взе участие в панихидата по повод възпоменанието на екзарх Йосиф", отрече митрополитът.
„Аз не съм казала, че е болен, говори се, че ще бъде накаран да се...", поясни Илиана Беновска. „Много неща се говорят в обществото, така че ние не трябва да подаваме ухо и слух, защото за вярващия човек - ние живеем с вярата и надеждата в Бога!", обяви се събеседникът.
Има ли външно вмешателство в църковната йерархия.
„Добре де, да ви задам по обратен ред въпроса тогава - какви са критериите, по които Светият Синод издига духовниците и им поверява постове и отговорности? Има ли външна намеса, има ли съображения? Знаете, че дълги години Държавна сигурност играеше роля в тогавашната Църква и сега все още продължава! Вие сте млад човек, не ги знаете тия...", попита Илиана Беновска. „Твърде съм млад, за да мога да коментирам такива процеси, защото няма да бъде коректно! Онова време е било доста трудно!", дипломатично отговори митрополит Антоний.
„Без да знам детайли трябва да Ви кажа, че Държавна сигурност беше навсякъде и все още продължава да е!", категорична беше Илиана Беновска. „Сега вече в Светия Синод се радваме на едно добро разбирателство и добър контакт между митрополитите и архиереите, неформален, което много хубаво!", разясни духовникът.
Инициативите на Българската православна църква.
„Кажете нещо хубаво, което Вие особено цените, нещо, което се е случило в Българската православна църква през последните години", опита се да вкара позитивна нотка в разговора Илиана Беновска. „Много неща хубави, много кампании, примерно конкурсът „Бог и любов", който се прави с децата, „Деца рисуват за деца", много благотворителни кампании, които са насочени за болните и страдащите. Българската православна църква протяга своята ръка!", информира клирикът.
„Има ли кой да я хване?", попита Илиана Беновска. „Има кой да я хване!", отговори митрополитът.
„Защо в Румъния са пълни манастирите и църквите, а тука не?", продължи Илиана Беновска. „В Румъния има доста голям положителен прираст в обществото и всяко второ дете отива, то се харизва на Църквата. При нас има голяма демографска криза и трябва да почнем да се борим с нея, да задържаме младите хора в България, да караме тези, които са навън, да се върнат в България!.", анализира митрополит Антоний.
Конфликтът между ЧЕЗ и Софийската митрополия.
„Какво става с Гинка Върбакова, ЧЕЗ и наема на сградите на Българската православна църква?", попита Илиана Беновска. „Нямам никаква представа, това е от компетенцията на Софийската митрополия, но към момента няма такъв договор!", заяви духовникът.
„Сигурен сте, че няма такъв договор?", в заключение попита Илиана Беновска. „Няма сключен договор, да, постоянен!", завърши Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2" и „Канал 3" на 17 юни 2018 година.
