14-06-2018 | 18:37 ч.

Калин Поповски: Здравната карта е добър регулатор и няма да доведе до фалит на болници

Калин Поповски: Здравната карта е добър регулатор и няма да доведе до фалит на болници

Д-р Калин Поповски, народен представител от ПГ на „Обединените патриоти", в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Споразумението за името на Македония и отказът на министър-председателя и външния министър да се срещнат с президента на Македония.

    Калин Поповски заяви, че от чисто патриотична гледна точка ние не би трябвало да имаме претенции към името, ако Гърция се съгласи на понятието Северна Македония. За нас е важно Република Македония да бъде член на ЕС и НАТО и да има същата евроатлантическа ориентация както и ние. Народният представител обясни, че гръцката страна е поставила и едно друго условие, което много не се тиражира у нас, а именно македонската страна да се откаже от претенциите за древния си произход и да спре да използва името на Александър Македонски.

   „Направи впечатление, че името Северна Македония според нас не е било подходящо, само преди няколко месеца външният ни министър го заяви, пък сега стана подходящо?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че реално погледнато Македония е географска област. Той продължи, че има някои съмнения, че тази промяна на името може в бъдеще да доведе до териториални претенции от македонска страна към Пиринска Македония. Не бива да забравяме обаче факта, че когато една страна кандидатства да стане член на ЕС, тя трябва да подпише и онази клауза, според която няма никакви териториални претенции към съседите си. „Така че никога Македония, дори и с името Северна Македония, не може да претендира за Пиринска Македония, където живеят автентични българи!", категоричен бе Калин Поповски. Той добави, че в Британската енциклопедия от 1878 г. пише, че в географската област Македония източноправославните християни славяни са българи. Терминът „македонска нация" е измислен чак след Втората световна война.

   „Да се върнем към отказаната среща от страна на премиера и външния министър, според Вас тя правилно ли беше отказана?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че не е запознат с аргументите, изказани от българския премиер. Той обясни, че в Македония президентът и премиерът са от различни политически съсловия, единият е съгласен с новото име, другият не. Така че това по-скоро е вътрешен проблем на Македония.

Оставката на социалния министър и протестът на майките на деца с увреждания.

    „Наясно ли сте в момента какъв е статутът на министъра на труда и социалната политика, аз не разбрах тази оставка вече я няма или продължава да си съществува в правния мир? И как ще се реши въпросът с палатковия лагер на майките?", попита водещата Клара Маринова. Калин Поповски отговори, че министър Петков още преди два месеца е заявил, че екипът му работи по нов закон за хората с увреждания. Това обаче става бавно, защото проблемите са много, а основният проблем е недофинансираната политика на държавата. Съществува и проблем с това, че за едно дете, което е тежко болно, пенсията е 930 лева, но когато то стане на 18 години тя намалява на 230. „Този вариант е тежко драматичен за тези хора и трябва да се промени!", категоричен бе народният представител.

    Калин Поповски заяви, че от съвместната си работа със социалния министър в парламентарната комисия е останал с впечатлението, че той е добър професионалист. „Затова останах изненадан от тази оставка, не знаех личните мотиви и дори в личен план се зарадвах, когато на следващия ден разбрах, че министър Петков си остава на поста! С него работихме много добре!", добави той. Самите родители са защитили Бисер Петков, защото знаят, че по техния въпрос в момента се работи. Може би до лятната пауза на парламента този закон ще бъде готов.

Здравната карта.

    Калин Поповски обясни, че сред някои лекари има притеснения, че тази карта може да доведе до фалит на част от болниците. Народният представител обаче заяви, че картата не води до фалит на болници, а дава географско разпределение на съответните легла по специалности. Тя показва на бъдещите инвеститори в кои области от какви легла има нужда българското здравеопазване. Има области, които са преситени от легла по съответните специалности и там няма смисъл да се откриват нови болници от които реално няма нужда. „Така че здравната карта е един възможен и добър регулатор за бъдещето! Това, че 18 години не сме имали здравна карта доведе до много легла, много хоспитализации и източване на Здравната каса!", категоричен бе той. Самата здравна карта се приема от МС и не минава през Народното събрание.

   „А каква ще бъде ползата за нас, обикновените граждани, които сме пациенти на тези болници и за които здравеопазването е един от най-тежките проблеми?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че наистина в здравеопазването има проблем, защото досега с много либералното законодателство сме допуснали да имаме 365 болници на 7 милиона население, тоест на 20 000 души има една болница. В Холандия например на 100 000 души има една болница. У нас на практика има много болници, които обаче не са добре оборудвани и не могат да изпълняват задълженията си към пациентите. Вариант е някои от малките общински болници да се превърнат в болници за долекуване, защото в тях няма подготвени специалисти и добро оборудване. „Картата е един регулиращ документ с който няма да се позволи такова пренасищане и такъв дисонанс ние да имаме над 2 милиона хоспитализации на година, които са изкуствени. Защото когато сме били 8 милиона през 2000 г. и влиза Националната здравна каса да финансира част от дейността на тези заведения, тогава сме имали 1 милион хоспитализации. А сега имаме за 1 година над 2 милиона хоспитализации. Нали разбирате, че всичко това е изкуствено, за да могат да се усвоят средства от НЗОК, тоест диагнози, които могат да се лекуват в доболничната помощ, се лекуват в болничната!", завърши Калин Поповски разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 14 юни 2018 година. 

Можете да чуете цялото интервю ТУК