13-06-2018 | 20:32 ч.
Пламен Димитров: Синдикатите искаме свикване на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания на 19-ти юни
Пламен Димитров: Синдикатите искаме свикване на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания на 19-ти юни
Интервю на Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров от 13 юни 2018 г.
„Радио К2": Може ли да кажете как европейските стандарти ще подпомогнат квалификацията на младите хора?
Пламен Димитров: На конференцията, която се открива тук в София на европейските социални партньори в сферата на образованието ние коментираме в момента как Европейският социален стълб на социалните права, образованието е една от основните области там и заплащането на труда, могат и трябва да бъдат интегрирани в рамките на европейския семестър, който ЕК използва като основен инструмент за икономическото управление в рамките на на ЕС. От миналата година започна да интегрира социалните индикатори и права, в това число и такива като ранно напускащи училище, като ключов индикатор, за да мери социалното развитие на дадената държава и да отправя съответните специфични препоръки към държавите. Това оттук нататък в новата многогодишна финансова рамка ще бъде обвързано с финансирането от европейските фондове. Тоест това е начинът, по който може да бъде по-пряко подпомагана държавата да изпълнява тези проблеми, които са идентифицирани като такива. България има 5 критични области, една от тях наистина е ранното напускане на училище. Първите два са дълбочината на бедността от една страна, тоест такава дълбока бедност между бедни и богати няма в друга страна от ЕС. Може би на слушателите не говори нищо, но така се казва, коефициент на Джини, който измерва дълбочината на бедността, той премина 40% в България. Това са африкански стойности, няма в Европа толкова дълбока бедност! Един от начините и адресирането на този проблем от една страна през втория проблем, който е идентифициран от ЕК, а именно доходите и тяхното изоставане от ръста на БВП, от производителността на труда в много сектори, това са начините, с които можем да покажем на младите хора, че имат бъдеще в нашата родина, че има смисъл да останат тук с увеличаващи се доходи както това става в сферата на образованието, знаете преди два дни беше подписан новия колективен трудов договор и с 20% се увеличават от 1-ви януари заплатите на учителите и на непедагогическия персонал. С подобни стъпки, ясни, видими и конкретни, хората могат да започнат да променят своята нагласа, която в момента е доста радикална, за напускане на държавата, при това трайно на много от тях, да напускат държавата и да си търсят хляба навън. Знаете, че по около 30 000 души ежегодно напускат, вярно, намалява този брой, но все още това е числото. И това са хора в трудоспособна възраст, предимно млади хора и за съжаление не отиват само да учат, а отиват да търсят по-добър живот извън нашата родина.
„Радио К2": Отбелязахте увеличението на учителските заплати, колективният трудов договор какво е извоювал и какво не и тепърва предстои да бъде договорено?
Пламен Димитров: 920 лева стартова заплата на учител от 1-ви януари следващата година, продължаващо увеличение на други социални придобивки, около 670 милиона, всъщност повече, за сферата на средното образование за догодина, от които малко над 330 милиона за заплати и социални придобивки. Смятам, че по този начин правителство удържа обещанието си в 4 годишния период на управление да удвои учителските заплати. Това е втората стъпка, която се прави във втория бюджет, който стои пред нас в рамките на това управление и ако продължава с тези темпове, аз съм умерен оптимист, че ще стигнем тази цел. Както казах това дава сигнали на младите хора, че в сферата на образованието има устойчиви, системни и постоянни усилия за издигане на професията на учителя на висота, да стане тя атрактивна и ценена от обществото и да бъде за младите хора цел да станат учители, както доскоро не беше. Има известна промяна и в план приема за тази година, повече млади хора се ориентират към професията. Това е критично важно, за да може в края на краищата да разчитаме, че реформите в средното образование, които са нужни, така щото учителите да бъдат квалифицирани и да отговарят на очакванията на децата, които в технологичен план знаят доста повече от тях и в момента, за да стане възможно в следващите 4 години да си говорят на един език, дай Боже, и децата, и учителите и образователният процес да стане далеч по-ефективен и нашите деца да знаят повече като излизат от училище.
„Радио К2": Да разбирам ли, че в сферата на образованието няма основания за протести, както се случва в социалната сфера?
Пламен Димитров: Мисля, че в сферата на средното образование има достатъчно конкретни постигнати добри резултати. Това е благодарение на диалога, партньорството, то не винаги е лесно. Сега пред мен са тези конкретни числа, но докато се стигне до тях доста нерви и доста сметки са правени, много аргументи са чути къде и как да стане това. Колективният трудов договор е публикуван на сайта на Синдиката на българските учители, така че всеки, който иска да се запознае какво точно ще става и какво е извоювано повече в тази сфера може да се запознае. Аз не мисля, че и в социалната сфера има непременно навсякъде проблеми. Убеден съм, че в следващите няколко дена проблемът с хората с увреждания над 18 години, защото това е проблемът всъщност и начина, по който техните родители могат да се грижат за тях и подкрепата от държавата, която всички ние сме длъжни да осигурим в необходимата и възможна степен, ще бъде решен. Ние вече поискахме днес, имам предвид ние с КТ „Подкрепа" и четирите организации на работодателите, които са обединени в Асоциацията на българските работодатели, поискахме от министър Петков да свика на 19-ти Националния съвет за хората с увреждания, в който да участваме ние, лидерите на синдикатите и работодателите. Ние имаме свои представители там, но на експертно ниво, искаме ние да участваме лично, на който да бъдат поканени и представители на майките, и омбудсмана на държавата, и на финансовия министър. И най-накрая всички тези разчети, които се правят, да бъдат сложени на масата заедно с представителните организации на хората с увреждания, които стоят на този съвет и които мисля, че по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани. И най-накрая да се чуе какво е направено до момента, защото до момента има направени неща. Децата с увреждания до 18 годишна възраст получават сумарно, като пакет около 1200 лева на месец, това е подкрепа и за техните родители, и за тях самите, нещо, което трябва да се знае от обществото. Но проблемът стои наистина, че в момента, в който навършат 18 години ние като че ли забравяме за тях и никаква подкрепа няма, нито лев, което не е справедливо и трябва да бъде решено. И много други въпроси разбира се, които са съпътстващи. Проблемът не е само в МТСП, проблемът е и в МЗ, в НЗОК, в МОН, така че трябват комплексни усилия, ние това ще предложим на този съвет във вторник, в това число и на НОИ, защото има и злоупотреби с правата на хората с увреждания. Знаем, че на места има и хора, които не са с увреждания, за съжаление се злоупотребява, можем да ги видим по централните улици на София как паркират едри джипове на места със знак за хора с увреждания, а очевидно не са такива. Всички проблеми трябва да бъдат сложени заедно на масата и най-накрая обществото да отсъди по какъв начин да бъдат решени и с какъв ресурс да бъдат подкрепени тези, които имат крещяща нужда.
„Радио К2": И последно да Ви попитам, каква е ролята на синдикатите в професионалното и дуалното образование?
Пламен Димитров: В последните няколко години държавата, МОН, нашите учителски синдикати активно се включиха в разработването и вече прилагането на пилотни проекти за дуално образование в няколко професионални гимназии в България. Аз смятам, че тази система има бъдеще, но не трябва да се преувеличават. Ние обикновено търсим магическо решение. Няма кадри на пазара на труда или нямат необходимата квалификация. Виждаме дуалната система в Германия и казваме - ето това ще реши всичко и се хвърляме като лъвчета и чакаме да стане с магическа пръчка. Дуалната система е важна, но не може да очакваме, че тя ще реши проблемите на пазара на труда с магическа пръчка, няма да стане! Другият проблем, който липсва според мен и по който от години се опитваме да привлечем общественото внимание, е обучението на възрастни. В същите тези Германия, Австрия и Швейцария, където работи дуалната система, работят и секторните фондове за квалификация и преквалификация на възрастни. Тоест в момента, в който вече си минал през дуалната система, започнал си работа в едикое си предприятие, квалифицираш се и учиш, адаптирането към новите технологии, това, което става с бесни темпове в момента, дигитализацията и всичко останало, трябва някой да ти го гарантира през целия живот. Такъв финансов механизъм няма в България, а такъв финансов механизъм са секторните фондове, които работодателите от всички предприятия в сектора, работниците в немалка степен и държавата, в това число и европейско финансиране, правят така, че тези фондове решават какво е нужно. И тогава поръчката от дадено предприятие колко работници трябва да обуча, да ги преквалифицирам, защото влиза нова технология или нова машина в предприятието, е ясна и точна и нямаме измислени и ненужни квалификационни курсове. Не знам дали знаете, но над 1200 или вече са станали повече са центровете за професионално обучение в малка България. Кому е нужно това? В много от случаите това са фиктивни организации, които не спомагат за повишаване на професионалната квалификация и уменията на българските работници, а обратното - имат за цел да усвоят едни пари. Това е според мен важният в момента проблем, който трябва да бъде разбутан най-накрая - квалификация на възрастните и преквалификация с участието на бизнеса и социалните партньори на секторно ниво. И след като се излезе от системата на образованието през дуалната система или през общообразователно знание, да могат да бъдат поети през целия си трудов живот и път те да бъдат обучавани. Тогава няма да се крадат бизнес кадрите, защото всеки един ще плаща и очевидно няма да има стимул да открадне другия, защото и той е платил за него. Това са общите решения и нищо по-добро не е измислено, затова Германия и другите немскоговорящи страни са лидери не само по отношение на индустрията, но и по износа, тоест те са експортноориентирани икономики, които гарантират растежа и устойчивостта на тяхното развитие!
Можете да чуете цялото интервю ТУК
