07-06-2018 | 12:47 ч.
Валентин Николов: АЕЦ – „Белене” е най-напредналият проект в Европа и региона около нас
Валентин Николов: АЕЦ – „Белене” е най-напредналият проект в Европа и региона около нас
Валентин Николов, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по енергетика, член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Алтернативата за АЕЦ - „Белене".
„Здравейте, г-н Николов! Голям ден е днес, голям ден за парламента, голям ден за българската енергетика! Мога ли така да оценя днешното решение на Народното събрание, с което се дава възможност на правителството да търси и намери един стабилен инвеститор, с който да се строи АЕЦ - „Белене"?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „В крайна сметка е доста начален етапът, за да се радваме, че нещо ще се случи окончателно и финално.", с премерен ентусиазъм отговори Валентин Николов.
„Най-сетне някой като мене да разсъждава реалистично! Защо смятате, че сме още в началото, че тепърва предстои много работа?", заинтригува се Клара Маринова. „Защото примерно CNNC (Китайската национална ядрена корпорация - бел. авт.), на които няколко пъти е дадена концепцията на правителството, обявиха, че няма как да се строи АЕЦ - „Белене" без някакво държавно участие. Нямат предвид участие като акционер.", разкри роденият през 1971 г. в гр. Габрово енергиен експерт.
„Днес се написаха съобщения, че китайската фирма, която иска да участва, също е поставила остро въпроса за държавни гаранции от българска страна. Тоест имаме да извървим още сериозен път, докато стигнем до самото строителство.", допълни Клара Маринова. „За това говоря. Въпросът е, че един проект, когато има проектно финансиране, има две компоненти, които оскъпяват много проекта. Едната е политическата компонента, поради факта, че политиката може в един момент да предотврати проекта или да го спре. Втората компонента е от гледна точка на забавяне на изработването на оборудването. В момента и двете компоненти сме ги свели до минимум. В Народното събрание имаме абсолютно мнозинство около решението, че търсим инвеститори, по пазарен принцип да се осъществи този проект. Втората компонента, че сме платили това оборудване, което е с дълъг цикъл на производството. С Решение №5 от 2008 г. беше възложено на „Атомстройекспорт" да изработи това оборудване с дълъг цикъл на производство. Независимо от спирането на проекта, те нямаше как да спрат изработването на корпусите, защото почнат ли на установката да се работят - всяко сваляне от установката можеше да компрометира реакторите. Поради тази причина те са работени постоянно до финалното им завършване в 2016 година. Всеки един инвеститор може да започне от някъде, не от никъде.", анализира инженерът, завършил Техническия университет в София.
„Това решение, което днес взехте, наистина ли развързва ръцете на българското правителство, за да може да се търсят реални инвеститори, с реални възможности за реален строеж?", продължи Клара Маринова. „Точно така, развързва ръцете на правителството да търси инвеститори, за да реализират проекта, а не да го реализира само, защото този проект е 20% от брутния ни вътрешен продукт. Това може да направи страната ни прекалено зависима и прекалено рискова.", отчете магистърът по финансов мениджмънт от Стопанската академия „Димитър Ценов" - гр. Свищов.
„Впрочем не ни ли прави зависими и рискови, ако участват външни компании, пък България няма участие в този проект? Точно за това, за което говорят, за държавни гаранции?", предположи Клара Маринова. „Там е разковничето. Правителството може да каже: ето, имаме проект, най-напредналият в Европа и в региона около нас; ето, имаме политически консенсус, тоест опозицията дори да дойде на власт, тя е застанала...; не е необходимо Вие да имате държавни гаранции. В преговорния процес това може да се изясни много добре.", констатира Валентин Николов, който е изучавал Политически мениджмънт в Летния университет в гр. Страсбург, Франция и Нов български университет.
„Не знам, но като знам, че по света - всяка държава, на територията на която се строи атомна електроцентрала, се ангажира с държавни гаранции и търси начин да има контрол върху атомната централа. Не знам у нас как ще се случи и дали въобще ще се случи. Ако Ви попитат какъв процент, Вие лично, давате за бъдеща реализация на втора атомна в България - какво бихте отговорили?", попита Клара Маринова. „Няма как да предвиждам с проценти, но действителността към този момент е много позитивна за осъществяването на такъв проект. В момента и привлеченият капитал е с много евтин ресурс. Има излишък на пари и търсене на обекти за вложения. Моментът е подходящ, за да се осъществи такъв проект. Предвид Парижкото споразумение - нарастването на цената на въглеродните двуокиси дава огромен натиск върху цените. Всеки момент ще повлияят на пазара и ще почнат да растат цените на електрическата енергия. В момента ТЕЦ „Марица изток 2" е с много висока себестойност на енергията, която произвежда.", прогнозира сертифицираният вътрешен одитор от Муди Интернешънъл.
Актуалното състояние на АЕЦ - „Козлодуй".
„Въобще „Мариците" доста проблеми ни създадоха, защото, още при сключването на договорите, държавата стоеше отстрани и не си защитаваше интересите. Да не се връщаме назад, да вървим напред. АЕЦ - „Белене" все пак отнякъде тръгва. Да видим накъде ще отива... Какво е състоянието на „Козлодуй"?", даде нова насока на разговора Клара Маринова. „Състоянието на „Козлодуй" е отлично. Скоро привърши ремонта на Пети блок. В момента той е в паралел с енергийната система. На година преминават най-малкото десет мисии, които, на база партньорските проверки, гледат всяка една от системите. Ние имаме много висока оценка за всичко, което имаме. Това е огромен капитал. Имаме хора, които разбират. Един такъв инженер се създава над петнадесет години.", категоричен беше бившият изпълнителен директор на АЕЦ - „Козлодуй".
„Колко ще издържи още АЕЦ - „Козлодуй"?", продължи Клара Маринова. „Всички изследвания показват, че корпусът ще издържи тридесет години, а всички други елементи могат да бъдат подменяни. На всеки десет години се дава лиценз.", разясни бившият председател на Борда на директорите на Българския енергиен холдинг.
„А защо специалисти говорят за пет до десет години?", попита Клара Маринова. „Не знам, има документи. В документите пише тридесет години могат да издържат корпусите на реактора.", потвърди бившият заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
„Упорито се говори това и упорито се пише на тази тема. Аз затова Ви питам, защото съм го прочела!", аргументира се Клара Маринова. „Могат да се дадат пет години, ако нямаш документи, че могат да издържат системите за безопасност и е компрометиран реактора. Нямаме такъв сценарий!", отсече Валентин Николов.
Съхранението на отработеното ядрено гориво.
„Пропуснах да Ви попитам - много се говори и обсъжда, и критикува това, че нямаме възможност да съхраняваме отработеното гориво, говоря за АЕЦ - „Белене". Как ще се реши този въпрос според Вас?", попита Клара Маринова. „То си е вписано в документацията, която е вече пред лиценз в Агенцията за ядрено регулиране. Там е описано, няма никакъв проблем. В Козлодуй нямаше до момента хранилище, в което да има средносрочно съхранение на ядреното гориво. В момента се изгражда. Ще имаме едно хранилище, което ще издържа доста дълго време.", заяви инженерът.
Връзката на България с енергийния проект Турски поток.
„Толкова за атомната енергетика, сега за „тръбата", както вече я наричаме като нарицателно. Става дума за газовата тръба, която премиерът Борисов постави като искане пред руския президент, става дума за отклонение от Турски поток. Само че Песков, говорителят на руския президент, попари надеждите ни, като каза, че въобще не е ставало дума за такава тръба. Какви са възможностите, какво е бъдещето?", постави нова тема за разискване водещата Клара Маринова. „Не за първи път са водени неформални разговори - втората тръба, която се изгражда за 15,75 милиарда кубически метра газ, да се отклони към България, а не към Гърция. Трябваше да има един официален акт. Този официален акт е с отиването на премиера, с официалното искане да бъде отклонена и да захрани нашия хъб. Южен поток трябваше да има нотификация с Европейския съюз, защото не отговаряше на третия енергиен пакет. Ние направихме така, защото да отговаря на третия либерационен пакет, на всички условия, които са поставени от Европейската комисия. В момента приключи предпроектното проучване. Понеделник и вторник в Брюксел ще бъде представена концепцията на това предпроектно проучване за газов хъб „Балкан". Премиерът Борисов отиде в Москва, за да осигури ликвидност на този проект и той политическо го осигури. Предстои експертите да работят и да подпишат споразумение. Затова г-н Песков каза, че няма нищо черно на бяло, има политическа воля.", обясни Валентин Николов.
„Много се говори на темата, че ние няма да може да осигурим газта за този хъб, за да стане той истински хъб. Какви са възможностите и на какво разчитаме?", усъмни се Клара Маринова. „Вчера се получи решение, че на Италия не й трябва такава тръба, която от Вльора (пристанище в Албания - бел. авт.) да ги захранва с газ от Азербайджан, така нареченият Южен коридор. Ние обаче вече приключваме търга за изграждането на тръба, която именно този Южен коридор ще можем да свържем и да направим диверсификация на източници и на трасето. Това значи, че, ако тя не продължи към Вльора и Италия, следващият източник сме ние. Това значи втори източник, което е голяма новина за България.", отговори експертът.
„Дано да се случи! Какви са проектните срокове, в които трябва да дойде този газ?", в заключение попита Клара Маринова. „2020-та.", лаконичен беше народният представител.
„Дано да успеем! Аз Ви благодаря за Вашия подробен коментар! Пожелавам Ви хубава вечер!", каза Клара Маринова. „И аз благодаря, всичко хубаво!", завърши Валентин Николов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 7 юни 2018 година.
