16-07-2011 | 10:59 ч.

Илиана Беновска: МЕЧТАТА МИ ЗА ПЪРВАТА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕЧ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Илиана Беновска: МЕЧТАТА МИ ЗА ПЪРВАТА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕЧ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

 

Илиана Беновска: МЕЧТАТА МИ ЗА ПЪРВАТА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕЧ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

 

Г-н президент (обръща са към Г.Първанов), искам нашите съграждани да знаят колко много направихте вие, за да продължим тази традиция. С вашето любезно сътрудничество в процеса на предаване на властта вие показахте на света, който ни наблюдава, че ние сме единен народ, посветил се на това да запази политическата система, която повече от всяка друга система гарантира индивидуалната свобода, и аз благодаря на вас и на вашите хора за цялата ви помощ в запазването на приемствеността, която е в самата основа на нашата република.

 

Нашият народ продължава напред. България е  изправени пред икономическо бедствие с големи размери. Ние страдаме от тежка икономическа и политическа криза. Тя осуетява нашите икономически решения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните.. Тя заплашва да разори живота на милиони хора от нашия народ.

 

Неработещите предприятия са обрекли своите работници на безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане за своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност.

 

Но колкото и да е тежко данъчното бреме, то не може да настигне държавните разходи. Ние натрупваме дефицит върху дефицит, като залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за временното удобство на настоящето. Ако продължим по този път, ще предизвикаме сериозни социални, обществени, политически и икономически трусове.

 

Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действаме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: ние ще действаме, започвайки от днес.

 

В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът. От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група превъзхожда управлението за, чрез и от народа. Е, добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора? Всички ние заедно, във и извън правителството, трябва да понесем товара. Решенията, които ще търсим, трябва да са справедливи, без да принуждаваме коя да е група да плаща по-висока цена.

 

И така, целта на това управление ще бъде здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички българи, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може България  да заработи отново, трябва всички българи да заработят отново. Краят на кризата означава да освободим всички българи от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участват в производителното дело на това "ново начало" и всички трябва да участват в богатството на съживената икономика. С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща България, която е в мир със себе си и с целия свят.

 

Нека, като започваме, да си припомним: ние сме народ, който има правителство - а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята. Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.

 

Моето намерение е да огранича размера и влиянието на държавното управление и да наложа признаването на разграничението между властта, дадена на правителство, и властта, запазена за закона  и за народа. Всички ние трябва да си припомним, че не  правителство е създало държавата; а народът е  създал  правителство.

 

И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я накарам да работи - да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб. Правителството може и трябва да създава възможности, не да ги задушава; да насърчава производителността, не да я потиска.

 

Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата. Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти. Ние не сме, както някои биха искали да вярваме, обречени на неизбежен упадък. Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова с всяка творческа енергия на наше разположение нека да започнем епоха на национално съживяване. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

 

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, макар и шепа хора, произвеждат достатъчно храна, за да изхранят всички нас и целия свят. Срещате герои на щанда в магазина, и то от двете страни на щанда. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората и семействата, чиито данъци издържат държавата и чиито доброволни дарения издържат църквите, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

 

Аз използвах думите "те" и "техните", като говоря за тези герои. Но трябва да кажа "вие" и "вашите", защото се обръщам към героите, за които говоря - вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

 

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично "да".

 

Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква  жертви,каквито сме давали в други случаи.. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме. В крайна сметка, защо да не го вярваме? Ние сме българи. Бог да ви благослови! Благодаря ви.

 

ПП  За съжаление, това не е речта на Бойко Борисов, спечелил президентските избори... Тези думи не ги изрича той ,със загрижена бръчка между веждите... Това не е речта на представител на опозицията, спечелил позицията на президент... Това не е реч на никой българин...Това , с малко побългаряване , е първата реч на 40-тия американски президент Роналд Рейган - един от най-успешните и смели президенти на САЩ, възродил икономически и политически нацията и й възвърнал  оптимизма в своите „Реганови оседемдесетте" на управление. Страхотно ,нали? Дали България някога ще чуе, наистина,такава президентска реч? И, по-важното, дали имаме наистина политици, които могат не само да изрекат, но и да осъществят изричаното по кампании от тях?От нас зависи, хора. Този път мислете, когато гласувате!

 

Прочетох ви тази реч-мечта на музика на Вагнер, отива й,нали? А, сега ,ще поздравя днешните политици с една по-подходяща за тях песен

 

Чуйте целия коментар ТУК