06-06-2018 | 17:50 ч.
Тома Биков: АЕЦ – „Белене” ще бъде нов бизнес проект, без политически моменти
Тома Биков: АЕЦ – „Белене” ще бъде нов бизнес проект, без политически моменти
Тома Биков, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисия по културата и медиите, член на Комисия по политиките за българите в чужбина, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Отмяната на мораториума за строеж на АЕЦ - „Белене".
„Здравейте, г-н Биков! Днес една от темите в обществото е бъдещото решение на парламента за отмяната на мораториума за строежа на АЕЦ - „Белене", по искане на правителството. Позиция, цели, бъдещи резултати - какво е Вашето мнение?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Ние ще дадем мандат на правителството да осъществява преговори в тази посока, с условията, които декларирахме по-рано, свързани с това, че не желаем българските данъкоплатци да дават повече пари за този проект. Търсим частен инвеститор, който да изгради централата, без да бъдат поемани държавни гаранции за финансирането и изкупуването на тока, който тя би произвеждала. Говори се за рестарт на Белене, аз по-скоро го наричам „нов проект - Белене", защото той се основава на коренно различни условия от тези, които бяха договаряни в периода 2001 - 2009 година.", отговори Тома Биков.
„Добре, обаче ето например - руснаците казват, че могат да участват в този проект, но те искат държавни гаранции. Според мене и други кандидати за този проект ще искат държавни гаранции. Вие какво мислите?", попита Клара Маринова. „Нашият мотив да стартираме този нов проект е, че България е собственик на ядрени реактори на стойност три милиарда, които са платени и стоят при нас. Имаме три възможности. Първата възможност е да потърсим инвеститори. Ние да влезем в тази инвестиция с тези три милиарда, които вече сме дали. Вторият вариант е да се опитаме да продадем тези реактори. Такъв опит беше направен. Имаше посещение на премиера в Иран. Иранската страна беше заявила евентуална готовност да ги закупи, но с много условия и там нямаше сделка. В сегашната ситуация нещата са много сложни по отношение на Иран, предвид това, че Съединените щати излязоха от ядреното споразумение с Иран и обстановката не може да се нарече подходяща за продажбата на ядрени реактори на Иран. Самата иранска държава не беше заявила категорична готовност да ги закупи. Третият вариант е да сложим тези реактори някъде и да забравим за тях и за тези три милиарда, които сме дали. В предишната концепция - гаранции за това, че АЕЦ - „Белене" ще бъде печеливш проект и няма да натоварва българските граждани с нови разходи, нямаше.", категоричен беше роденият през 1980 г. в гр. Бургас политик.
„А сега къде се съдържат гаранциите?", задълбочи разискванията Клара Маринова. „В момента ние сме на етап, в който даваме мандат на правителството да преговаря и да заложи такива гаранции в бъдещия проект. Ние сме отворени към всякакъв тип инвеститори. Има интерес от китайски инвеститори, руски, спомена се още един инвеститор, който има готовност. Не е казано, че трябва да е само един.", сподели дипломираният актьор, завършил специалността Актьорство за драматичен театър в Югозападният университет „Неофит Рилски" - гр. Благоевград.
„Даже вече се говори, че има и четвърти.", допълни Клара Маринова. „Да, за четвърти инвеститор се говори. Ние също сме един от инвеститорите с тези реактори. Могат да бъдат различни инвеститори и да се разпредели тежестта на инвестицията и след това да се търсят пазари. В момента нашият пазар е задоволен откъм енергия, дори изнасяме. В перспектива този ток би могъл да се бори и за българския пазар и за други пазари. Ние искаме този проект да не бъде политически проект, а да бъде бизнес проект, защото в предишния процес на проектиране на „Белене" се залагаха и политически моменти.", анализира бившият актьор в Драматичен театър „Гео Милев" - гр. Стара Загора.
„Е, да Ви кажа откровено - едва ли ще мине съвсем без политика, защото политиката присъства навсякъде!", опонира Клара Маринова. „Политиката може да поеме ангажимент да създаде среда, но не и този проект. Политически проект означава ние да го изградим, да го финансираме непрестанно в името на някакви български политически цели. Например да захранваме определени държави около нас с енергия и да печелим от други неща. Това също е възможен ход, но не и в нашата ситуация. Ние не искаме да правим това. Искаме, ако имаме атомна централа, тази атомна централа да не натоварва българските граждани, да не се налага да изкупуваме ток на много по-високи цени от реалните. Ако токът е скъп - той ще трябва да се дотира. Досега дотирахме зелени енергии. Успяхме да спрем тази дотация. Тогава Националната електрическа компания излезе на плюс. Да натоварим българите с дотации за ядрена енергия ми се струва безсмислено.", констатира магистърът по Политически мениджмънт от Софийски университет „Св. Климент Охридски".
„Ще се наложи да гласувате заедно с БСП. Това притеснява ли Ви?", провокира събеседника си Клара Маринова. „Не, нас не ни притеснява. Нашето отношение към този проект е различно, въпреки че ще гласуваме по еднакъв начин. БСП казват, че АЕЦ - „Белене" трябва да бъде построена на всяка цена. Нещо, което ние не споделяме.", обясни бившият журналист и автор на политически коментари във вестник Гласове.
„Е, ако съдим от последните изявления на премиера - той също вече казва, че трябва непременно да бъде построен този голям проект.", припомни Клара Маринова. „Ще бъде добре да бъде построен, за да може тези три милиарда, които вече сме дали, да не останат в земята. В това отношение сме съгласни с БСП и останалите политически сили в парламента.", довери бившият редактор в сутрешния блок на Българската национална телевизия.
„Да, от Обединени патриоти също отдавна стоят твърдо зад този проект.", вметна Клара Маринова. „Оттам нататък идват сметките. Ние не можем да си позволим да договаряме при всякакви условия построяването на АЕЦ - „Белене". Предстоят тежки преговори с тези инвеститори, защото проявата на инвеститорски интерес е едно, а самата инвестиция, сметките и разчетите, които трябва да се направят, е нещо конкретно и то предстои.", заяви бившият водещ на предаване в телевизия RE:TV.
„Ако си сложите ръката на сърцето и като политик прецените - как смятате, ще стане ли този проект? Вашето лично мнение?", продължи Клара Маринова. „Ще бъдат положени всички усилия този проект да бъде завършен по един добър и полезен за българското общество начин. Сега е моментът, в който да се мисли с няколко десетилетия напред.", отчете авторът на книгите „Досието на Доган" и „Другата история на България - 157 модерни апокрифа".
Гангстерската престрелка в гр. Ботевград.
„За да приключим с днешните теми - непременно трябва да Ви попипам за Вашата реакция, коментар и позиция по случката в Ботевград. Заговори се за това - МВР изпълнява ли си задачите, в състояние ли е да се бори с престъпността, след като един избягал затворник от Софийски затвор беше обявен за международно издирване (Владимир Пелов - бел. авт.), а той кротко си е стоял в Ботевград, и се стигна до там, че друг негов „авер", образно казано, да го разстреля снощи? Каква е Вашата реакция?", смени темата на разговора Клара Маринова. „Първо за международното издирване. Държавата е длъжна да пусне такъв бюлетин, за да бъде издирван и в други държави. Човекът не си е стоял спокойно в Ботевград, а се е укривал в околностите на Ботевград. Полицията в Ботевград е правила обиски, имало е сигнали, че този човек се намира на територията на тази община. За съжаление се стигна до тази престрелка в Ботевград, която показа, че този човек е изключително опасен, защото човек да стреля в центъра на български град - говори за изключителна дързост, безскрупулност и непоправимост.", отсече бившият главен редактор на сайта Гласове.
„Не е много престижно за МВР това, което се случи снощи .", обобщи Клара Маринова. „Изобщо...! Това стресира обществото.", солидаризира се с мнението на водещата съучредителят на Движение България на гражданите.
Визитите на президента Румен Радев и министър-председателя Бойко Борисов в Русия.
„Тези дни не стихват коментарите за важните визити на българския президент и българския премиер в Русия. Срещите на двамата с първите на Руската федерация - Путин и Медведев. Прави впечатление, че вече се оформиха две противоположни гледни точки. Вие, от властта, твърдите, че от разговорите има реални резултати, докато специалисти и коментатори твърдят, че няма. Каква е истината, какви са истинските резултати, но искам честно да ми кажете?", попита Клара Маринова. „Няма някакъв голям спор между тези две гледни точки, защото, след тази среща и посещението на премиера в Русия, беше взето политическо решение да се работи по отклоняване на една тръба от Турски поток през България и евентуалното изграждане на АЕЦ - „Белене". Оттам нататък предстоят редица срещи между министри, между експерти, между хора, които да преговарят за техническите детайли, за параметрите и така нататък. Няма как всичко това да се случи в рамките на едно посещение. Няма конкретни договори, които да са подписани по време на това посещение, но има изразена ясна политическа воля и от руския президент и премиер, и от българския премиер, и от българския президент за тези прагматични отношения с Русия, които не се основават на някакви емоции, а на взаимна изгода. Това не е лош резултат. България прави всичко това от гледната точка на член на Европейския съюз, който не преразглежда тази си позиция.", аргументира се един от радетелите за създаването на Реформаторския блок и Института за дясна политика.
„Е, Песков, говорителят на Путин, доста охлади позитивните оценки, защото за тръбата той каза, че няма такива договори с Турция и няма такива разговори.", отчете Клара Маринова. „Точно така, това не е охлаждане. Договори нямаше така или иначе. Самият президент Путин заяви ясно, че са разговаряли, че са постигнали съгласие. Какви ще бъдат параметрите е въпрос на преговори. Ние също имаме своите козове, защото Турски поток би бил крайно неефективен, ако не минава през България. Ние не сме отишли там като молители, а като хора, които носят съгласието на Европейския съюз за изграждането на газов хъб в България и гаранциите на Европейския съюз. Това, че има такива гаранции, се дължи на сериозни преговори и убеждаване на Европейския съюз да даде тези гаранции.", потвърди бившият съветник на заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, за която е работил по времето на второто правителство на Бойко Борисов.
Зависими ли са българо-руските отношения от ръководните фактори в Европейския съюз?
„Къде виждате Вие реалните гаранции на Европейската комисия и Евросъюза за тези бъдещи енергийни проекти? Това не са ли просто разговори между нашия премиер и евролидерите, защото черно на бяло няма подписано, но има една сериозна промяна в отношенията между страните лидери в Евросъюза и Русия? Визирам срещите на Макрон и Меркел в Москва. Ето сега, в Австрия включително, предложение да се снемат санкциите спрямо Русия. Тоест има една сериозна промяна в отношенията Евросъюз - Русия. Те ли ни помогнаха в промяната на нашите отношения с Русия?", внесе нов нюанс в разглежданата проблематика Клара Маринова. „Сигурно и това помага, но има и още нещо. Има споразумение между Газпром и Европейската комисия за газа, там течеше дело за злоупотреба с монопол срещу Газпром, което се отразява пряко на газа за България. Вероятно ще падне неговата цена. За да има гаранции за тези тръби, в тези тръби да могат да се включват и други потребители, да няма само двустранни споразумения - Русия дава газ на България и този газ е само за България... В тази тръба биха могли да се включат и други, а по този начин и самата България да се превърне в търговец на газ. Когато се градеше Южен поток, когато се говореше за това, проблемът беше и в Русия, че те не искаха да работят по този начин. Сега са направени отстъпки и от двете страни. Този проект не е български. Този проект между Русия и Европа, защото тези тръби отиват към Западна Европа.", завърши Тома Биков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 6 юни 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
