03-06-2018 | 11:39 ч.

Бойко Ламбовски: Не е нормално да си избираме за управници генерали

Бойко Ламбовски: Не е нормално да си избираме за управници генерали

Интервю на Илиана Беновска сБойко Ламбовски , поет, в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2".

 

Илиана Беновска: И глътка въздух накрая с поета, анализатор и публицист - Бойко Ламбовски. Бойко, заповядай.

 Налага ли се на един поет да стане и анализатор?

Бойко Ламбовски: Поетът е анализатор по презумпция, защото да пишеш означава, че не си доволен от света, от себе си, от политиците и избираш най-концентрираната форма на тази словестност, за да заявиш своето несъгласие, така че дали ще го направиш със статия или стихотворение е само въпрос на избор.

Илиана Беновска: Едно детеми каза, когато разбра, че ще ми гостуваш, а то чете поезия и чете теб, попитай го моля те какво стихотворение би написал за настоящия кабинет? Детински въпрос, но то е метафора.

Бойко Ламбовски: Вероятно бих написал хумористично стихотворение, защото се предполага, че да избереш да говориш с поезия трябва да си не просто сатирик, а да гледаш малко в миналото в бъдещето, а и в отвъдното. А кабинетите, колкото и да ни се струват вечни, те падат, сменят се, отминават и идват едни хора, които после се оказва, че не са били достойни за доверие. Сменяват се от други хора, на които също вярваме и ги изтикваме с апломб и патос нагоре, а се оказва, че някой от тях краде, а друг се държи арогантно и ние пак се разочароваме.

Илиана Беновска: Какво сатирично има в съвременната политика?

Бойко Ламбовски: Има много сатирично.

Илиана Беновска: Какво ти дойде веднага наум?

Бойко Ламбовски: Дойде ми наум говоренето, което на моменти не е обрано и което чухме преди малко, че наподобява чалгаджийския стил в музиката, а има една такава лека разпасаност, даже тежка на моменти, която ако е уместна в шоубизбеса, като реалити формати, където е симпатична. Но в политиката се плаща по-скъпо, защото винаги се тълкува нееднозанчно и там се слуша с хиляди уши и политика „по неволя"трябва да говори скучновато.

Илиана Беновска: Излиза ли в такъв случай, че ти би предпочел говоренето на публичните прояви на настоящият президент Радев пред тези на премиера Борисов?

Бойко Ламбовски: Не, аз не ги меря по говорене и между другото, така най-речовит от нашите президенти беше Петър Стоянов, чийто политически устремления не ми пасваха напълно, но го слушах с удоволствие, защото имаше лека и гладка реч. Все пак ме интересува това, което ми казват политиците и аз не очаквам от тях да ме забавляват, а предпочитам да ме забавляват умни книги.

Илиана Беновска: Какво чуваш от президента Радев? Какво ти казва той? Той може да цитира Хаджи Димитър, може да прави интересни метафорични алюзии, както може да уличава настоящия кабинет и лидера Борисов в сенчестост и автокрации. Какво чуваш?

Бойко Ламбовски: Чувам концентрирана реч, която пасва, ако не винаги на мен, то на големи части от нашият народ. Това очакват да чуят хората в не малка част от България.

Илиана Беновска: Които са опозиционно настроени или ?

Бойко Ламбовски: Може би по-голямата част са опозиционно настроени. Аз все пак си мисля, че голяма роля играят в неговите изказвания и хората, които са покрай него.

Илиана Беновска: Кой повече? Главният му секретар Иво Христов или съпригата му Десислава?

Бойко Ламбовски: Предполагам, че Иво Христов има сериозен пръст в това, тъй като той е един интелигентен човек.

Илиана Беновска: Цениш го като публицист?

Бойко Ламбовски: Да, ценя го и като интелект, понеже той е умен човек, а и аз го познавам и мисля, че той върши добра работа там.

Илиана Беновска: Ми да го бяхме избрали нег за президент щом е толкова речовито писмовен.

Бойко Ламбовски: Не е достатъчно да си само писмовен, за да си добър политик и президент. Историята познава хора, които не са били речовити, нито пък са имали публична харизма, а се справяли със задълженията си, както и обратното.

Илиана Беновска: Радев с какво е харизматичен?

Бойко Ламбовски: Не бих казал, че той е особедно харизматичен, но той е много точен вероятно от тази военна дисциплина, която е форматирала неговият облик. Образованието и практиката му са го направили много обран и с много премерена реч

Илиана Беновска: Но това не е ли черно-бяла визия, точно този начин на говорене? Военната дисциплина няма 50 нюанса сиво, ако приемеш иронията ми в случая. Там има - това да, това не и точка по въпроса.

Бойко Ламбовски: За мен не нормално генерали да управляват една успешна държава.

Илиана Беновска: Не сме във военно положение.

Бойко Ламбовски: Аз мисля, че това се дължи на едно стресово състояние на нашето общество по време на проточилият се преход. Уплахът на българите от това, което им се случи тогава, доведе дотам, че хората закопняха за „пагон", който да им излезе начело, защото изгубиха доверие в политическата класа като цяло. Аз не смятам, че това е добър признак за една просперираща демократична държава.

Илиана Беновска: Това го казваш само за генерал Радев или и за генерал Борисов?

Бойко Ламбовски: И за двамата. Аз не искам да твърдя, че имат лоши качества като политици, а искам да кажа, че не е нормално да си избираме за управници генерали. Тяхното място е в техните тясно-професионални неща.

Илиана Беновска: А по-подходяща ли е дамата, която язди черни кобили и да не я наричам жукей...

Бойко Ламбовски: Коя е тя?

Илиана Беновска: Корнелия Нинова.

Бойко Ламбовски: Не мога да кажа, защото тя не е управлявала.

Илиана Беновска: Да, но тя иска и се стреми да управлява.

Бойко Ламбовски: За да станеш шеф на партия значи искаш да станеш министър-председател иначе какво ще правиш там. Не мога да кажа това, но ние сами разбираме дали сме направили правилния избор или не, поне след една две години, когато видим какво се случва.

Илиана Беновска: Избори чукат на вратата. Ще има евроизбори май месец и местни избори през октомври, така че ще можем да си сверим часовниците и да видим кой ще надделее на евроизборите и после за местните избори.

Бойко Ламбовски: Спомняме си, че Станишев изгуби европейските избори и това даде сериозно отражение.

Илиана Беновска: За съжаление той загуби и като лидер на Партията на европейските социалисти като председател на лявото обединение на партиите, колкото и сега Корнеля Нинова да се фука, че дошъл сега ляв министър-председател начело на Испания.

Бойко Ламбовски: Това се случи в следствие и на Каталуния и на други корупционни действия. Всъщност лявото и дясното в Европа и в България носят все по- фикционален характер. Виждаме, че политките, които правят - тези, които са под знамето на левите са десни и обратното. Ак си спомняте плоския данък беше въведен от лявото правителство в България.

Илиана Беновска: Плоският данък, да. Той беше въведен от правителството на Станишев.

Бойко Ламбовски: Особено у нас тези определения ляво и дясно има историко-носталгични причини за различните привързаности, а не на реални политики в момента.

Илиана Беновска: Да те върна към онова, за което ми се иска да говорим, за свободията, за чалга говоренето, некомпетентното говорене, фалшивите новини, писането от фалшиви профили, на които се плаща, за да създават в обществото умишлено омраза, напрежение, лъжа. Как да се преборим с това? Ето виждаш, че политиците..беше тук Данаил Кирилов и аз ги мъча непрекъснато. Сигурно някой и мен ще обвини в черно-бяло гледане, но аз съм със собственото си име във Фейсбук и със собственото си лице, както и сега аз и ти седим тук със собствените си лица и имена и не сме се скрили зад някаква картинка. Порочно ли е да искаме авторите да се афишират?

Бойко Ламбовски: Нормално е да го искаме. Тази анонимност е като избуяло жабешко крякане в едно блато.

Илиана Беновска: Нали знаеш, че престъпниците обикновенно гледат да са анонимни?

Бойко Ламбовски:Така е. Приличните хора се появяват с името си, но това променя и медийния ланшафт, защото всеки, който се изказва в тези форми той говори пред огромна публика, което преди е било възможно само на официалните политици и журналисти, свещенници, царе и императори.

Илиана Беновска: Тогава да не се крият, като е толкова голямата работа да се покаже кой е.

Бойко Ламбовски: Сега на практика всеки може да осъществява всякакви журналистически функции, обаче анинимността дава параван, зад който хора с морална нищета могат да си правят каквото си искат. Дори одеве чух името на Юлян Петров, който беше виден критик.

Илиана Беновска: Извинете ме, но не зная кой е той.

Бойко Ламбовски: Беше редактор в списание „Факел" и работеше с Георго Борисов преди 20 години, а после се ожени във Великобритания и отиде там. Той е един от създателите на Нов български университет. Споневам го него, защото тези литератори избраха друго поприще по една или друга причина. Някои от тях се заеха с политика с образование или бизнес, в което няма нищо лошо, но навлязоха в културата много случайни фигури и тази многогласица, която наистина като блато забалбука отвсякъде, направи така, че може вече да се искаже теоритично пред няколко милиарда във Фейсбук, където може да напсуваш когото си пожелаеш и да се скриеш зад фалшиво име. Това създава чувство на всепозволеност и допълнително засилва стресът в обществото дошъл от политиката и от икономическата нищета.

Илиана Беновска: Добре, ние ще продължим и ще си позволявам да те кабя по-често. Ще изчакаме това, което спомена Данаил Кирилов, че ще има становище на двете комисии, правната и на тази за гражданското общество, а именно за Фексбук, за писането и за контакт в социалните мрежи. Ако наистина имаме единомислие ще съберем още хора около нас, за да подкрепим и да се случат нещата.

Бойко Ламбовски: Да, действително и това си заслужава.