30-05-2018 | 21:31 ч.

Малина Крумова: Градското развитие изисква комплексен подход, който разглежда проблемите взаимосвързано

Малина Крумова: Градското развитие изисква комплексен подход, който разглежда проблемите взаимосвързано

Малина Крумова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Конференцията „Устойчиви градове, нови възможности и предизвикателства пред общините" и изводите от нея.

    „С вашето активно участие се проведе конференция „Устойчиви градове, нови възможности и предизвикателства пред общините", изключително интересна и актуална тема, която интересува преобладаващата част от българското население. Какви бяха мотивите, целта, необходимостта от организирането на тази конференция?", попита водещата Клара Маринова. Малина Крумова отговори, че в момента темата за устойчивото развитие е толкова популярна, че понякога забравяваме всъщност важността на това понятие. Затова и тази конференция е била толкова важна. Още повече, че по отношение на градското развитие често сме свикнали да разглеждаме въпросите и проблемите поотделно. На въпросната конференция проблемите са разглеждани комплексно, за да може да се търсят комплексни решения.

   „Защо трябва да се разглеждат комплексно тези проблеми?", попита водещата Клара Маринова. Заместник-министърът обясни, че сме свикнали да разглеждаме проблемите поотделно, например само транспортните, или само екологичните, или само икономическите. Всъщност обаче градското развитие изисква комплексен подход, който решава проблемите взаимосвързани и ги разглежда така, защото по никакъв друг начин не можем да поставим човека в центъра. Това изисква да разсъждаваме по нов начин, което налага и необходимостта от подобни събития.

   „Какви са основните изводи от дискусията и възникналите предложения на конференцията?", продължи с въпросите си водещата Клара Маринова. Малина Крумова отговори, че може би основното постижение е, че всички участници, както и медиите са осъзнали необходимостта от това да работим заедно за подобряването на условията на живот. Тя продължи, че в момента се реализира програма за енергийна ефективност, която обхваща 350 000 души и най-важното е, че хората са осъзнали, че трябва да работят заедно, за да постигат по-добри условия на живот и по-добре поддържани жилища. В резултат на това има засилен интерес към осъществяването на такива мерки. „За мен по-важно от конкретните предложения на конференцията е ангажираността на всички заинтересовани страни -  и на гражданите, и на академичната общност, и на неправителствените организации и разбира се на държавата!", категорична беше Малина Крумова.

    „"Устойчивото градско развитие набира сила като комплексен подход за решаване на проблемите в градовете, които са специфични с това, че в тях са концентрирани много хора. Проблемите трябва да се разглеждат комплексно, а не самостоятелно, затова е все по-важно да разглеждаме градовете като системи, така че да можем да решаваме транспортни проблеми, екологични проблеми, свързани с естетиката, със социалното развитие и личностното изграждане на всеки един от нас" - това казахте Вие по време на международната конференция. Това подчертахте и по време на нашия разговор, моля дешифрирайте го това послание за нашите слушатели на един по-достъпен език! Какво означава това реално за всеки дени от нас, живеещите в градовете?", попита водещата Клара Маринова. Малина Крумова обясни, че допреди 15 години практиката е била да се решават проблемите на отделни групи от населението. Това обаче трябва да се промени и да се мисли комплексно. Заместник-министърът даде пример с енергийното обновяване на сградите, като подчерта, че с неговото реализиране трябва да се търси и насърчаване на други мерки, например опазване чистотата на въздух, въвеждане на възобновяеми енергийни източници, подмяна на инсталации, подобряване на околоблоковото пространство.

Къде предпочитат да живеят българите и в какъв тип жилища?

    „Какви са предпочитанията на българското население за типа населени места и жилища в които иска да живее?", попита водещата Клара Маринова. Малина Крумова отговори, че 72% от населението на България живее в градовете, което ясно показва техните предпочитания. В последно време се наблюдават и тенденции в обратната посока, но все още доста по-слаби, за да компенсират урбанизацията, която все още е силен процес в България. Заместник-министърът изрази мнение, че има възможност за насърчаване на млади хора или на такива, които не са толкова зависими от физическото си местоположение, за да извършват своята работа, да живеят в по-малки населени места. Що се отнася до типовете жилища, тя обясни, че българите са свикнали да живеят в собствени жилища. Преобладават тристайните жилища, които са над 1,3 милиона в България, двустайните са малко по-малко.

   „Как ще успеем да прекъснем тази миграция от малките населени места към големите, как ще върнем хората по родниме им места, образно казано?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че хората не бива да бъдат насилвани да се връщат по родните си места. „За щастие ние живеем вече в демократична държава, която не определя къде да живеем, а ние сами решаваме. Начинът, по който можем да насърчим хората да живеят в по-малки населени места, било то села или малки градове, е като им предоставяме възможности за развитие, лично развитие, професионално развитие, образование за децата им, културни възможности. И разбира се най-привлекателното на малките населени места е спокойният живот!", завърши Малина Крумова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 30 май 2018 година. 

Можете да чуете цялото интервю ТУК