16-05-2018 | 20:54 ч.
Иван Вълков: Промените в пакета за мобилност са нарушение на човешките права
Иван Вълков: Промените в пакета за мобилност са нарушение на човешките права
Иван Вълков, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, член на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Срещата на върха - Европейския съюз - Западни Балкани.
„Здравейте, г-н Вълков! Явно, че с Вас ще си говорим на дълго и на широко за българските международни превозвачи, но преди това няма как да не отбележим, че утре, 17 май, започва ключова, очаквана, изключително важна среща на върха Евросъюз - Западни Балкани, с домакин София. Смисъл и значение, очаквани реалности - вашият коментар?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Това е изключително важна среща от всяка гледна точка - и от европейска, и от балканска, и от национална. Самият факт, че нашата страна стана е домакин на такава среща, е показателен, че играем съществена роля в европейската политика. С всяка измината година нашата роля става все по-значима.", отчете Иван Вълков.
Последици от българското европредседателство.
„Когато отмине председателството и Ви попитат Вашите избиратели - какво остана от него, какво ще им кажете?", попита Клара Маринова. „Не може да се очакват кардинални помени от това, че сме председатели за шест месеца. По-важното е да поддържаме една линия и да покажем, че България е страна, която се е интегрирала в Европейския съюз, защитава европейските ценности и своя интерес. Нашата страна е една от най-старите европейски държави, трябва да имаме самочувствието на европейци. ", отговори роденият през 1965 г. в гр. Поморие политик.
Алтернатива за приоритетите на българското европредседателство.
„Аз не знам, говорейки си за Западните Балкани, нашият главен приоритет на европейското ни председателство - дали не беше по-уместно като приоритет да посочим целия Балкански полуостров, с всичките проблеми, постижения, авторитети, недостатъци, защото регионът е доста по-значим, когато говорим за всички балкански държави? Българският народ, българското общество има много голямо отношение към своите съседи на север - Румъния, на юг - Гърция и Турция, на запад особено - Македония и Сърбия. Някак Западните Балкани са по-отдалечени от нашето общество, не мислите ли?", продължи Клара Маринова. „Не, не мисля така. Гърция и Румъния са в Европейския съюз. Малко сложен е въпросът с Турция. Турция е страна, която води преговори от дълго време с Европа. Тя поставя своите приоритети, които не във всички посоки съвпадат с европейските и има проблеми с правата на човека.", констатира Иван Вълков, завършил специалността Двигатели с вътрешно горене, с тесен профил в областта на Товарни автомобили и автобуси.
„Не по-малки, г-н Вълков, са проблемите с Косово. Вие виждате, че испанският министър-председател отказва да участва утре в срещата. Дойде по-рано, но отказва утре да участва. Значи проблемите и на Западните Балкани никак не са малки и не бих казала, че са по-малки от тези на Турция, но ние се захванахме със Западните Балкани. От къде дойде поръчката?", провокира събеседника си Клара Маринова. „Не бих казал, че това е поръчка, защото това са страни, които ще влязат поетапно в Европейския съюз. Не е казано, че ще влязат накуп и заедно. Всяка страна е на различен етап и води различни разговори с Европейския съюз. Самият факт, че успяхме да ги съберем всички заедно и да дойдат на тази среща - показва България като лидер на Балканите.", заяви магистърът по Публична администрация.
„Точно така - България е лидер на Балканите, а не на Западните Балкани - затова пледирам аз! Ние сме лидер наистина на Балканите.", уточни Клара Маринова. „Направихме тристранна среща с турския президент и водачите на Европейския съюз във Варна. Това беше една показателна среща.", каза инженерът, работил в системата на Стопанското обединение за международен автомобилен транспорт (СОМАТ).
Готвените промени в европейския пакет за мобилност и протестите против тях.
„Нека сега поговорим по голямата тема. Вие сте член на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Българският президент, българското правителство, националният парламент - застанахте категорично и единодушно, което е забележително, зад българските превозвачи по повод готвените помени в европейския пакет за мобилност, но последната дума по въпроса има Брюксел. Ясно е вече, че страната ни ще губи по 16 милиарда лева годишно. Поне такава е прогнозата, ако бъдат приети предложенията за нови регулации. Протестът на превозвачите утре ще посрещне европейските лидери. Ще успеем ли да защитим нашата позиция? Ще успеем ли да защитим интересите на българските превозвачи и на България?", смени фокуса на разговора Клара Маринова. „Това е труден въпрос, защото това ще бъде решено в Европейския парламент след гласуване.", поясни бившият общински съветник от листата на ГЕРБ в гр. Бургас.
„Според евродепутата Петър Курумбашев - почти двеста гласа е разликата между тези, които подкрепят закона „Макрон" и тези, които ни подкрепят нас.", допълни Клара Маринова. „Да, точно така е. Това е математиката, но освен математика има и политика. Ние се опитваме с политика и така наречената „тиха дипломация" да решим въпроса. Извеждането на камионите и на автобусите от страна на превозвачите - това е един мирен протест. След като има проблем - този проблем трябва да бъде сложен на масата и трябва да бъде решен. Българската страна го е направила още в момента на обявяването от страна на Европейската комисия на 31 май 2017 година. Една седмица след това ние сме обявили официалната си позиция, че не сме съгласни с определени точки, които се отнасят за: каботажа, седмичните почивки, за това, че на всеки три или четири седмици водачите трябва да бъдат командировани обратно в родината си, както и за това, че трябва да се плащат командировъчните при преминаването на всяка една страна съгласно законодателството на тази страна. Отстояваме тази позиция. В единна позиция застава нашето Народно събрание, нашите евродепутати. Тука няма политика, макар че във вчерашния ден станахме свидетели на един опит да се политизират нещата, но аз мисля, че не трябва да го допускаме.", категоричен беше Иван Вълков.
„Днес има интересно изявление на министър Ивайло Московки: „Липсва анализ на цялото въздействие на законодателния проект за мобилност.". Припомня, че пакетът за мобилност за първи път беше внесен от Европейската комисия на 31 май 2017-та, както казахте и Вие. Тогава за първи път сме видели текстовото разписание, предложенията, които неудовлетворяват българските превозвачи и превозвачите от Централна и Източна Европа. Ние сме подали своите възражения. От този момент нататък - тази позиция не само, че не е променяна, но и е надграждана при срещи с други министри от Западните Балкани. Каква е реалността днес, г-н Вълков?", продължи Клара Маринова. „Няма единна позиция на страните от Централна и Източна Европа. Те са против, но всяка една страна води индивидуални разговори. Има технически възможности за отлагане на голяма част от текстовете, както и неприемане на голяма част от текстовете. Ще Ви дам един пример. Това, че трябва да почиват всяка седмица водачите - предложението е те да не бъдат в кабините на самите камиони. Ако те не са в кабините на камионите, ще важат ли застрахователните полици на всички товари, тъй като съгласно законодателството, което важи по отношение на застраховането на товарите - ако водачът не е в камиона, тогава не важи застрахователната полица. Това е страхотен проблем. Друг проблем - водачите могат да почиват само на регламентирани паркинги, само че те не са достатъчни. Ще имаме период от време, в който те ще стоят и няма да носят никакъв доход. Тоест намаляваме производителността на труда. Утежняваме самото връщане на водачите до тяхната страна, което е нарушение на човешките права. Никой не може да ми каже къде трябва да почивам аз като водач на моторно превозно средство. Това са неща, които трябва да бъдат регламентирани и да се знае кой и по какъв начин ще извършва контрола. Тези неща не са разписани в настоящото законодателство.", анализира народният избраник.
„Какви са реалните възможности да обединим повече държави, основно от бившия Източен блок, за да подкрепят нашата позиция?", попита Клара Маринова. „На вчерашната конференция бяхме подкрепени от Полша, Унгария, неофициално от Румъния, от други страни от региона. Аз смятам, че атакувайки определени действия, които не могат да бъдат използвани и подавайки текстове, които отговарят на действителността - може да се стигне до промяна на тези текстове. Ако бъде приет този пакет за мобилност, той ще бъде приет само след направените предложения. Нашата страна готви такива предложения съвместно с превозвачите. Един от текстовете е отложен. Това е текстът, който се отнася за заплащането на водачите при преминаването в чужди страни. Тоест няма да се плаща съгласно законодателството на съответната страна.", разясни Иван Вълков.
„Аз няма да спра да питам какви са Вашите очаквания? Ще бъдем ли подкрепени, ще успеем ли да прокараме нашата линия или Макрон ще победи?", в заключение попита Клара Маринова. „Има два варианта, и двата варианта са добри за нас. Единият вариант е да бъде отложено приемането в нашето председателство. Вторият вариант е да бъде прието с някакви промени, които удовлетворяват нашите превозвачи.", завърши Иван Вълков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 16 май 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
