10-05-2018 | 19:52 ч.
Димитър Главчев: Няма нищо лошо Симеонов и Каракачанов да се срещат с Нинова, в дебатите се ражда истината
Димитър Главчев: Няма нищо лошо Симеонов и Каракачанов да се срещат с Нинова, в дебатите се ражда истината
Димитър Главчев, народен представител от ПГ на ГЕРБ, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Изслушването на министъра на икономиката Емил Караниколов в парламента. Развитието на българската икономика.
„Това традиция ли ще стане, всички ли министри ще бъдат изслушвани така в Народното събрание?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че има такава възможност, предвидена в правилника. Той продължи, че от отчета на министър Караниколов става ясно, че българската икономика се развива добре. Растежът на икономиката е 4%, безработицата е свита на рекордно ниски нива, като продължава да се работи в тази посока. Приоритет на управляващите е образованието, като по този начин се осигуряват добри кадри за бизнеса. Това е и възможност за повишаване на доходите на работещите.
„Не за да се заяждам с Вас, но имам няколко реплики. Казвате, че българската икономика се развива добре с около 4%. Самият Вие сте сериозен икономист и знаете, че 4% е по-скоро тъпчене на място, отколкото сериозно развитие. Не казвам, че сме по-зле от средностатистическите европейски данни, но ние имаме страшно много да наваксваме. Казвате свита безработица. Г-н Главчев, Вие сте сериозен политик и икономист и знаете, че една от причините за свитата безработица е голямата миграция от България, а не, че чак толкова много нови работни места са се открили. По доходи сме на последно място в Европа и ще ни трябват 24 години, за да стигнем средноевропейските нива. Какъв е Вашият отговор?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че за тъпчене на място се смята растеж от 1%, докато 4% е добър растеж. Той е по-добър от средния в Европа. Що се отнася до ниската безработица, народният представител се съгласи, че миграцията също играе някаква роля, но не можем да отречем и разкритите нови работни места. Той се съгласи също така, че доходите ни са най-ниски в ЕС, но не бива да пропускаме факта, че твърде много време е било изгубено от страната ни през последните няколко десетилетия, в момента се опитваме да наваксваме, но такива са възможностите ни. „Смятам, че в момента показателите наистина са добри, не са били толкова добри много години назад! Това, че сме в челната петица на ЕС по ръст на икономиката е достатъчно добър показател, не е достатъчен разбира се на фона на недобрата ни история преди това!", категоричен беше Димитър Главчев.
„Чета много прогнози, че през 2019 г. светът отново ще влезе в тежка криза, има ли такава опасност, или просто икономистите предупреждават?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че в икономиката съществува цикличност и със сигурност все някога положителният тренд ще се промени, но не очаква това да се случи толкова скоро. Водещата цитира световни икономисти, според които дългът на САЩ вече е много голям, експанзията на Китай в световен мащаб също е предпоставка за промяна на цялостното състояние, както и липсата на производства в много от държавите. Народният представител обясни, че развитието на икономиките на световните сили влияе върху цялостния процес. Що се отнася по-конкретно до нас, като положителен факт може да се изтъкне, че страната ни води благоразумна и предвидима финансова и фискална политика. Това го правят поредица от правителства. Тази политика би привличала и инвеститори, което е и целта. Друг фактор за привличане на чуждестранни инвеститори е реформирането на съдебната система и правителството е насочило сериозни усилия в тази посока. Към тези фактори трябва да прибавим ниските данъци и добрата работа на администрацията. „Но подчертавам още веднъж, че този стремеж към осигуряване на фискална и финансова стабилност далеч във времето е почти непроменен, плод е на усилията на различни правителства, с малки излючения!", още веднъж подчерта народният представител.
Изпращаните от българите в чужбина пари в България.
„Публична тайна е, данните са публикувани, че 1 150 000 000 са внесли българите, живеещи зад граница в България, при това без да се брои какви стоки са внесли и без да се броят преводите под 2500 евро. При 900 милиона чуждестранни инвестиции. Тоест българите зад граница са по-голям инвеститор от чуждите инвеститори в България. На какво се дължи това и как ще се промени съотношението?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че това не е добра тенденция, но не бива да пропукаме и добрите примери в България. Такива са икономическите зони, които са приоритет на правителството, а особено добре се развива икономическата зона в Пловдив, където на практика няма безработица в момента. Неслучайно в управленската програма е записано, че трябва да се изградят още такива икономически зони. Народният представител обясни, че сам по себе си фактът, че българите от чужбина внасят капитали у нас не е лош, но благосъстоянието ни трябва да бъде базирано върху производство у нас и върху това са фокусирани усилията на правителството.
Външната ни политика в контекста на европредседателството.
Димитър Главчев заяви, че може би най-сериозният успех на последното правителство на Бойко Борисов е външната политика, което е обусловено и от европредседателството ни. „Някои казват - хайде да свършва това председателство, за да се насочи премиерът Борисов повече към България и вътрешните проблеми, но аз не смятам, че те са занемарени и се неглижират за сметка на председателството. Трудно е и в двете посоки да се работи с такъв мощен тренд, но смятам, че управлението се справя!", категоричен беше народният представител.
„Един ден, след като отшуми европредседателството и Вашите внуци Ви попитат с какво сте го запомнили това европредседателство, какво ще им отговорите? Как ще измерите успеха?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че поставянето на темата за Западните Балкани е нещо много важно и реализирането на тяхното еврочленство ще допринесе много за развитието на региона. Много е важно, че между тези страни вече се говори за добросъседски отношения, за мир и разбирателство, а не за агресия.
„Един географски въпрос - България част ли е от Западните Балкани? Знаете ли защо Ви задавам този въпрос, за мен лично, като гражданин на България, сякаш беше по-важно да поставим въпроса за целите Балкани, защото България има своето място на Балканския полуостров. За нас не са по-маловажни отношенията ни със северната ни съседка, с южните си съседки Турция и Гърция. И не знам защо отделихме само Западните Балкани, а за българина Западните Балкани са малко по-имагинерно понятие от нашите близки съседи. Вие видяхте каква еуфория обхвана обществото, когато се подписа договора с Македония и как някак приглушено, по-встрани остават Западните Балкани. Защо не сложихме в дневния ред на европредседателството целия Балкански полуостров, в който на всичкото отгоре ние имаме вече завоювам авторитет?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че подобно е мнението и на премиера Борисов, който казва, че предпочита да се говори за Балканите въобще, а не само за Западните Балкани. Той обясни, че терминът „Западни Балкани" е наложен от ЕС по отношение на страните от региона, които не са членки на ЕС. В случая използваме политическия термин за осигуряване на европейска перспектива на тези 6 страни, които са групирани под общото наименование Западни Балкани. Иначе България има своята роля на целите Балкани и ние го доказваме.
Коалиционните отношения с „Обединените патриоти".
„Какви са основните „опорни точки", които очертават и оценяват коалиционната власт на ГЕРБ и „Обединени патриоти"? Какво липсва и е недостатък, в какво е успехът и позитивите?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Главчев отговори, че самото функциониране на управляващото мнозинство е успех. Все пак става въпрос за различни партии и дори в рамките на самите „Обединени патриоти" между трите съставни партии има различия. Що се отнася до коалиционното споразумение, народният представител обясни, че точките в него ясно са разписани и се следват, а това, което свързва участниците в управлението, е желанието за осигуряване на по-добър живот на българските граждани.
Димитър Главчев обясни, че в момента това е желанието на българския народ кой да го управлява, а социологическите изследвания показват, че сериозни промени не биха се получили и при едни нови парламентарни избори. Той заяви, че от срещите си с граждани остава с впечатлението, че те също не желаят предсрочни избори, а по-скоро очакват действия от управляващите за подобряване на техния живот. „Ревнувате ли Симеонов и Каракачанов, че се срещат с Корнелия Нинова?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че изобщо не може да става дума за такова нещо. „Всеки политически лидер би могъл да се среща с когото си иска и това е нормално. В дебати и спорове се ражда истината, така че няма никакъв проблем!", завърши Димитър Главчев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" от 10 май 2018 г.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
