06-05-2018 | 20:47 ч.

Георги Константинов: Не може човек да живее само вгледан в земята, във върховете на своите обувки

Георги Константинов: Не може човек да живее само вгледан в земята, във върховете на своите обувки

Интервю на Илиана Беновска с поета Георги Константинов в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", излъчено на 6 май 2018 г.

 

 

Илиана Беновска: На Гергьовден ще поговорим и за любовта с още един Георги. Известният, красивият като дух, емоции, творчество поет Георги Константинов. Добър ден! Заповядайте! Честит имен ден, да сте жив и здрав и да е живо и здраво името Ви!

Георги Константинов: Благодаря!

Илиана Беновска: Да започна аз с подаръците, защото сте именник. Обикновено давам една здрава българска червена ябълка на своите гости и това е символ на очакванията на обществото и хората. Значими хора като Вас и политици, и хора от културата - да могат да украсяват нашия живот, да го пълнят със смисъл и съдържание, да го правят по-хубав и по-добър. Така че подарявам Ви тази ябълка. Ще я хванете ли?

Георги Константинов: Да, разбира се!

Илиана Беновска: Заповядайте! Да сте здрава българска червена ябълка в поезията!

Георги Константинов: Това „същата" ябълка ли е?

Илиана Беновска: Която...?

Георги Константинов: Която се появи в медиите, свързана с един Ваш красив жест...

Илиана Беновска: Какво говорите, не Ви разбирам?

Георги Константинов: С една ябълка по време на една пресконференция....

Илиана Беновска: Аз много ябълки съм раздала.

Георги Константинов: Да, благодаря!

Илиана Беновска: Също така ще си позволя да Ви подаря една книга за един от значимите и умни български политици. Това е едно наше интервю с Ахмед Доган, което сме правили преди 20 години, но решихме да го преиздадем. Ще ми бъде много любопитен Вашият анализ на поет. Тука има и много поезия - освен философия. Заповядайте!

Георги Константинов: Много благодаря!

Илиана Беновска: Последният ми подарък - и сте Вие. Клубната тениска „Беновска пита", добре дошъл в клуба! Ще Ви стане. На гърба пише „ЗАЩО?". Защо поезия, г-н Константинов?

Георги Константинов: А, може ли, преди да Ви отговоря - да Ви подаря моите книги? Така се случи, че в последно време излязоха три мои книги. Това е албумът „Как се ражда дракон", с графики на известния наш график Иван Газдов и мои стихове на български и на английски.

Илиана Беновска: Това е много ценна книга, много Ви благодаря!

Георги Константинов: Която направи много силно впечатление у нас и беше разпратена и до някои европейски поети.

Илиана Беновска: „Не зная дали любовта е вечна, но винаги има светло начало.", а дали е светъл и краят?

Георги Константинов: Там се казва какъв е краят. 

Илиана Беновска: „Влюбваш се в непознат, намразваш любим.", много ми харесва това!

Георги Константинов: Това е краят. 

Илиана Беновска: Искам любовта, но оптимистично...

Георги Константинов: „Неделен човек", с нови стихове мои.

Илиана Беновска: Това Ви е последната стихосбирка.

Георги Константинов: И! Най-странният подарък, който съм получавал - моята книга ми я подарихте Вие. Намерихте я вчера в една книжарница.

Илиана Беновска: Защо ме издадохте сега!? Споделихте ми, че я нямате.

Георги Константинов: Аз я нямам, търсех я.

Илиана Беновска: „Миг като вечност - 100 стихотворения за любовта", аз Ви я подарих и Вие сега ми подарявате. Благодаря Ви много! Заповядайте, седнете! „Защо „ поезия?

Георги Константинов: Ами, как да кажа? На връх Гергьовден вероятно трябва да се чувствам като Георги Победоносец. Чувствам се само като Георги „Поетоносец"! Не може без поезия. Това е другият паралелен живот, другият паралелен свят, който ни прави малко по-уверени в чистотата на чувствата, в силата на мечтите. Не може човек да живее само вгледан в земята, във върховете на своите обувки. Трябва да общува и с природата, и с по-красивите представи за живота, защото животът не е толкова красив. Всички това го знаем. Понякога и в моята романтична поезия се промъкват и сатирични нотки, а може би и „нокти", защото сатирата има и такова звучене, и такава роля в нашия живот.

Илиана Беновска: Но кое Ви е по-близко - сатирата или любовната поезия? Вие, сте силен - автор сте на колко текстове, стихотворения, те не са текстове за песни, а обратно, нали? От Ваши стихотворения са станали песни.

Георги Константинов: Имам над 200 песни -като  „Миг, като вечност", „Обичам те дотук"...

Илиана Беновска:/пее/ „Обичам те до тук , до този мост ,до тази гара..."

Георги Константинов: Добре я изпяхте! „Стъпки, стъпки сред безброя", „Вземи се в ръце". Благодаря Ви, че прозвуча това стихотворение по „Радио К24, с Вашият глас!

Илиана Беновска: Това ми е любимото стихотворение...

Георги Константинов: Сега, също прозвуча в началото на предаването. Поезията едва ли...

Илиана Беновска: Да ви разкажа ли една смешка?

Георги Константинов: Да.

Илиана Беновска: Бяхте издал стихосбирка с един диск, в който Вие четяхте Вашите стихотворения. Аз си го купих и си слушам в колата, диска. Прибирам се вечерта, късно,през нощта и ме спират полицаи - сами сме на улицата и аз слушам точно"Вземи се в ръце": „Когато без тебе замине щастливият утринен влак...."

Георги Константинов: „ Когато по релсите сини танцува самотният сняг. Не свивай обидено устни. Не викай с ранено сърце. Щом нещо в живота изпуснеш - вземи се в ръце!".

Илиана Беновска: Благодаря Ви! Слушат стиха произнесен от вас, с този тържествене глас...Това слушам аз и полицаят взима документите, едно тесте с много документи, в които има пропуск за Народното събрание. Отива при другия и казва: „Махай я тая! Тя е „нещо" от Народното събрание, а някакъв й говори в колата, нещо се случило и й казва да внимава какви ги върши, и да внимава какво прави". Аз умрях от смях, това съм го запомнила и все исках да се запозная и да Ви го разкажа. Вашата поезия как уплаши полицая.

Георги Константинов: Такова тълкование на мое стихотворение чувам за първи път. Предполагам, че едно стихотворение има различни пътища

Илиана Беновска: Не, знаете ли, полицаят  не можеш да допусне, че аз пътувам  в колата и слушам стихотворение, разбирате ли?

Георги Константинов: Все повече ме учудват хората...

Илиана Беновска: Много сме се променили.

Георги Константинов: Времето е твърде непоетично, твърде прагматично и все повече хора се отдръпват от този успореден свят, за който говоря, но все още има хора, които живеят с поезията. Все още има хора, които, да ви кажа, протягат ръце към стихосбирката. Те са малко на брой, но стават все по-верни на поезията.

Илиана Беновска: Какво е за Вас любовта?

Георги Константинов: За мен любовта е преди всичко едно висше човешко чувство. Мисля, че поезията прави поета повече поет и човек повече човек. Това е моето усещане и винаги съм се чувствал, може с една степен, по-висок и по-извисен, хайде така да кажа, когато напиша поредното стихотворение за любовта или за близостта между хората. Много необходима е любовта, много необходима е близостта между хората и затова имам и толкова много стихотворения за любовта. В това томче - „Миг като вечност" има 100 стихотворения за любовта. Хората ги търсят.

Илиана Беновска: Малко ще прозвучи наивно,но  да Ви попитам. То е, все едно, да кажеш кое дете от всичките си деца най-много обичаш, но кой стих Ви е най-характеристичен, най-любим?

Георги Константинов: Самото стихотворение „Миг като вечност", което започва така: „Още преди да те срещна в живота си - теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия - теб аз съм чакал." и така нататъка... Искам да Ви кажа нещо много интересно.

Илиана Беновска: Коя е музата?

Георги Константинов: Вие ми разказахте една малко иронична история, аз пък ще Ви кажа, че това стихотворение, когато се появи преди..., хайде да не казвам преди колко години, но тогава първата му рецензия беше във вестник „Стършел". Абсолютно отрицателна, от един литературен критик, който се подписваше Б.Н., няма да му казвам името, защото неговата преценка, неговите иронии, че как може „ преди да те срещна да те обичам"...

Илиана Беновска: Може...

Георги Константинов: Как може „по телевизия, по телепатия" и така... Беше голяма гавра, но ето, тази гавра си отиде, а вече близо 50 години това стихотворение живее и стана една чудесна песен, написана от Владимир Наумов. Знаете ли, в поезията-  попитахте ме какво ме привлича- привлича ме още и това, че когато кажеш някоя истина и то по един поетичен начин - тази истина живее твърде дълго. Понякога по-дълго от теб самия.

Илиана Беновска: Знаете ли, аз като човек, който реагира на изкуство....знаете ли колко хора, когато прочетат едно хубаво стихотворение, например, както при Вас, си дават отговори на свои въпроси. Дори не подозирате, нали? Човекът го мъчи някакъв проблем, отваря : „Още преди да те срещна в живота си - теб съм обичал..." и изведнъж му се пренарежда...

Георги Константинов: Да, има нещо такова, дори, са ми го казвали немалко хора. Казват: „Ти, вероятно пишеш за себе си...вероятно, пишеш за нещо, което тебе само вълнува, но изведнъж казваш неща, за които аз съм мислил цял живот, само че ти си ги казал, аз съм мълчал.". Това съм го чувал неведнъж. Знаете ли, никога не съм имал самочувствието на голям или на малък, или на какъвто и да е поет, но винаги съм усещал, че съм един необходим поет, тъй като много хора са ми казвали, че точно тези  стихотворения са им дотрябвали в някакъв момент.

Илиана Беновска: Една минута за финал. Списание „Пламък" сте ми донесъл, колко години се навършиха на това списание?

Георги Константинов: Деветдесет и пет години съществува списание „Пламък", създадено от Гео Милев. Едно издание на Съюза на българските писатели, в което аз работя вече 30 години.   

Илиана Беновска: Нека това да бъде нашата инициатива. Обикновено с гостите осъществяваме някаква инициатива. „Канали 3", „Радио К2" да организираме  честването. Кога го предвиждате?

Георги Константинов: Ще се радвам! Есента, тогава излиза 7/8-ма книжка на списание „Пламък", излиза поемата на Гео Милев „Септември", за която той трагично си отива от този свят, но поемата остава. Ето, пак говорим за вечността на поезията.

Илиана Беновска: Много Ви благодаря, скъпи Георги, да сте жив и здрав и много поздрави в къщи!

Георги Константинов: Благодаря!

Илиана Беновска: Благодаря Ви за това участие! Искам да чуя за Доган какво мислите, за книгата.

Георги Константинов: Да, добре, всичко хубаво!

Илиана Беновска: Благодаря Ви!