29-04-2018 | 21:35 ч.

Цвета Караянчева: Президентът прекрачи червената линия на уважението между институциите - ще инициирам диалог за политическите стандарти

Цвета Караянчева: Президентът прекрачи червената линия на уважението между институциите - ще инициирам диалог за политическите стандарти

Интервю на Илиана Беновска с председателя на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" излъчено на 29 април 2018 г.

Илиана Беновска: Добър ден, г-жо Караянчева!

Цвета Караянчева: Добър ден!

Илиана Беновска: Може ли да помоля за едно кратко интервю за „Беновска пита"?

Цвета Караянчева: Заповядайте!

Илиана Беновска: Благодаря Ви! Понеже сте във все по-добра спортна форма, а сега ще видим в каква политическа сте - не съм Ви давала ябълка като председател на народното събрание. Ще хванете?

Цвета Караянчева: Надявам се!

Илиана Беновска: Ето, заповядайте!

Цвета Караянчева: Благодаря!

Илиана Беновска: Пожелавам Ви наистина да бъдете една зряла българска червена ябълка в политиката!

Цвета Караянчева: Аз също се надявам да оправдая Вашите очаквания! Заповядайте!

Илиана Беновска: Така като Ви гледам - не станахте ли много официална?

Цвета Караянчева: Аз винаги съм била такава, винаги съм била по протокол и се надявам председателството да не ме промени - и като човек, и като външност, и като характер, и като емоция.

Илиана Беновска: Понеже често се на живо във Фейсбук, Вие сте настина една от..., даже надминавате Бойко Борисов в изяви във Фейсбук, между нас казано.

Цвета Караянчева: Не бих казала.

Илиана Беновска: Това е опасно... Спомням си, че често, но и напоследък пак Ви гледах на едно хоро в..., къде беше?

Цвета Караянчева: Ами аз много танцувам.

Илиана Беновска: В избирателния район?

Цвета Караянчева: Да, да, на Йордановден бях. Имаше хоро, дойде митрополита, направихме един прекрасен празник с хвърлянето на кръста и имаше хоро. Където има хоро - аз съм там. Аз съм танцьорка от малка и „играе ми кръвта и сърцето"!

Илиана Беновска: Можете ли да ни покажете някоя стъпка?

Цвета Караянчева: Е, не сега, когато има музика тогава.

Илиана Беновска: Е какво, хайде!

Цвета Караянчева: Когато има музика.

Илиана Беновска: Покажете ми, за да знам.

Цвета Караянчева: Ами право хоро, то си е съвсем обикновено. Правото хоро, което всички трябва да го знаят, защото аз съм научила всички мои общински председатели, кандидати за кметове - трябва да знаят, за да бъдат до хората, за да може да се веселят с тях, за да бъдат естествени. Естественото качество на човек не може да се промени, то го имаш в сърцето. Аз се надявам... Българският фолклор е толкова истински, толкова е зарежда с енергия, че когато засвири музика, българска народна музика, да Ви кажа - сърцето ми играе и не мога да не се хвана на хорото.

Илиана Беновска: А звучи ли българската народна музика, като метафора ще го използвам, в парламента и добре ли Ви се получава правото хоро с опозицията?

Цвета Караянчева: Понякога стъпките са малко сложни с опозицията, но се надявам да успявам да бъда наистина председателят, който е изключително равнопоставен към всички парламентарни групи, защото председателят е пръв сред равни и аз винаги съм казвала, че искам да бъда повече равна, отколкото първа. Затова ми е важно наистина колегите да видят в мене ръководител на парламента, на който могат да се доверят, на който могат да имат доверие, най-важното, и да не ме приемат като началник, а като колега.

Илиана Беновска: Е да де, но в четвъртък Ви понахапаха, че сте спестила истината по отношение на внесени законопроекти и предложения от БСП, нарочно ли го направихте?

Цвета Караянчева: Не, в интерес на истината - това ми се беше изплъзнало от погледа, но аз веднага се извиних. Човек трябва да признава грешките си. Аз нямам проблем с това, сгреша ли - казвам. Може би колегите търсеха конфликта, да направим някаква сензация, да почнем да се караме, не! Аз се извиних, наистина не съм обърнала внимание, че са внесли този законопроект и оттук нататъка ще го гледаме в зала.

Илиана Беновска: Хайде сега да спазим протокола - заповядайте, седнете. Като първият човек в държавата.

Цвета Караянчева: Заповядайте и Вие на гости!

Илиана Беновска: Благодаря Ви! Някога предполагала ли сте, че Вие ще отговаряте за парламентаризма?

Цвета Караянчева: Честно казано никога. Аз съм инженер по професия, изключително много обичах работата си и я обичам сега. Дори и кабинетът във фабриката, в която работех, все още не е зает от друг човек и колегите ме чакат, но човек не знае никога какво му готви съдбата. Съдбата винаги може да те изненада. Аз съм такъв човек, че винаги приемам предизвикателствата. Разбира се номинацията ми за председател на Народното събрание дойде толкова неочаквано, че аз нямаше накъде да мърдам, както се казва. Наистина много съжалявам за колегата Митко Главчев, защото той е изключителен колега, професионалист и така съжалявам за това, което се случи с него. Ние сме добри приятели с Митко Главчев. Той остава парламентарист и аз се радвам, че остана в парламента, защото имаше заявка да си тръгне. Радвам се, защото парламентът има нужда от такива хора.

Илиана Беновска: Така е, но Вие, освен председател на Народното събрание, сте и член на Контролната комисия на ГЕРБ.

Цвета Караянчева: Вече не съм.

Илиана Беновска: А защо в сайта седи още, че сте там.

Цвета Караянчева: Ами може би не са го ревизирали сайта. Бях в стария Контролен съвет. Сега съм само областен координатор на ГЕРБ - Кърджали, моят любим Кърджали разбира се!

Илиана Беновска: Какво е ГЕРБ?

Цвета Караянчева: ГЕРБ е група от съмишленици, които искат да направят нещо добро за България. ГЕРБ е група от хора, които работят за каузата България. Поне за мен това е така, защото трябва да направим всичко възможно пътят, който сме поели, да го продължим и да предадем на идните поколения една по-добра България. Аз, да Ви кажа, това нещо го виждам, как нещата се случват, защото имах възможност да обиколя, да направя няколко срещи, не няколко - доста. Много срещи направих сега в Талин (столицата на Естония - бел. авт.), на Съвета на председателите.

Илиана Беновска: Да, Вие имахте един голям „воаяж", ако мога да се изразя. Бяхте в Щатите, после бяхте в Талин.

Цвета Караянчева: Да, в Талин направих среща с председателите на Горната и Долната камара на Франция, Холандия, на Долната камара, на Австрия, на Чехия, Черна гора, Германия. Г-н Шойбле (Волфганг Шойбле председател на Бундестага - бел. авт.) ме прие, беше много сърдечен и това, което добих като впечатление от нашите европейски партньори на парламентарно ниво - България седи на много добри позиции в Европа. Това, което ми направи впечатление обаче - срещата ми в Щатите с г-н Райън (Пол Райън - бел. авт.), защото на парламентарно ниво досега темата за визите...

Илиана Беновска: Това е техният председател...?

Цвета Караянчева: Председател на Камарата на представителите, всъщност моят колега по ранг. Досега не е правена такава среща и затова я наричаме историческа среща.

Илиана Беновска: Защо не е правена досега?

Цвета Караянчева: Знаете ли, тази среща също много трудно се осъществи, такава официална среща! Може би ролята на посланика... Аз там се срещнах и с еврейските организации. Бях помолила и посланика на Израел да разговаря за среща с еврейските организации. Може би е стечение на обстоятелствата или пък сега е дошъл момента, но беше време да говорим. Председателите на парламентите да разговарят за визите и да започнем на парламентарно ниво да повдигаме тази тема.

Илиана Беновска: Това с визите е, малко като че ли, една тема, която непрекъснато повдигаме, но тя няма лесно решение и няма еднозначно решение. Вярно, че умно, хитро щях да кажа, помолихте да се увеличи броя на недадените визи.

Цвета Караянчева: Процентът.

Илиана Беновска: Да, процентът, за сметка на по-голямата отвореност. Кой Ви посъветва това?

Цвета Караянчева: Посъветвахме се с колегите от външно, с посланика в Съединените щати Тихомир Стойчев. Разбира се това е начин, защото 2010 г. е имало такъв случай - от 3 на 10% се вдига процентът на неразрешените визи. Вижте, в даването на визите има и елемент на субективизъм. Това е най-лошото и аз това казах на конгресмен Райън, защото не може един чиновник да определя дали ти можеш или не можеш да отидеш при роднини или приятели в Щатите. Трябва да се увеличи обективния елемент. Аз поех ангажимент правителството да направи всичко възможно за една информационна кампания на нашите съграждани, които желаят да отидат в Щатите, но това не стига. Мисля, че уверявайки високопоставените лица - и в Съединените щати, и в Европа, че България е различна страна, че България е наистина достоен член на Европейския съюз, защото виждате, че председателството, което сега имаме, навсякъде изключително позитивни оценки получаваме и останах учудена, че г-н Райън знае доста за България, знае за това, което се случва тук, знае как пазим границите, знае, че сме председатели на Европейския съюз и ми стана приятно, защото срещата не беше само отмятане на протоколна среща, беше сърдечна среща и той пое ангажимент да продължим да си говорим, дори го поканих да дойде в България.

Илиана Беновска: За първи път ли бяхте в Съединените американски щати?

Цвета Караянчева: Не, за трети път съм там, но за първи път като председател. Ходила съм от парламента за една програма, по покана на Департамента на Съединените щати 2016 г. и като общински съветник 2008 г. съм ходила там.

Илиана Беновска: Добре, не сме ли малко прекалено васални понякога към тях? С едно страхопочитание. Вярно, че са една от най-големите Велики сили, факт, но ние също имаме своята история, своето достойнство, макар да сме малка по територия държава, но с огромна история и огромна нравствена сила, ако мога така да кажа.

Цвета Караянчева: Аз мисля, че в диалога няма нищо лошо. Не мисля, че сме васални, отстояваме си националните приоритети. Диалогичен не значи васален. Диалогът и поставянето на основните приоритети на масата за обсъждане, понякога и отстъпването, защото дипломацията е сложна наука и аз се убеждавам сега като председател, защото едно е да си дипломат на национално ниво, да работиш със структури, да си в парламента - друго е обаче дипломат на европейско, световно ниво. Човек трябва да се учи, да знае кога да отстъпи, защото отстъплението, крачката назад не винаги е отстъпление, а тя може би е засилка за скок.

Илиана Беновска: Да, права сте и като говорим за дипломация - сега да вземем да похвалим и Бойко Борисов, че му е ред. Неочаквано той, наистина много ярко, влезе във външната политика, тръгвайки от регионалната политика, Западните Балкани, Турция и вече е безспорен мост между Турция, Балканите и Европа. Как си го обяснявате това - едно момче, пожарникар, военно...?

Цвета Караянчева: За това се иска..., може би, не знам, може би има  талант да го направи, може би усет. Наистина това, което направи премиерът последните месеци, последната година, е много забележимо, защото темата Западни Балкани, докато изобщо не се говореше за нея, изобщо не се забелязваха Западните Балкани, сега е тема номер едно в Европа.

Илиана Беновска: Даже се премълчаваше, беше тема табу.

Цвета Караянчева: Премълчаваше се, точно така. Когато се срещна с г-жа Кристалина Георгиева, тя каза, че Западните Балкани са тема, почти, номер едно на Световната банка. Може би точно сме напипали, премиерът е напипал точно темата, която е важна. Тя не е важна толкова за Европа, колкото е важна за спокойствието на Балканския полуостров, защото допреди години - тук беше „буре с барут". Сега вече тези страни си говорят, страните от Западните Балкани си говорят, надничат по комшийски в дворовете си. Виждате в какви срещи преминават, неформален порядък преминават срещите. Това говори за ново ниво на дипломация и наистина това, което прави Борисов, е много важно за България. Разговорите с Турция и Европейският съюз, колкото и да не искат опонентите да го признаят - трябва да го признаят, защото ако я няма тази среща... Тук се възстанови диалога. Никой не очакваше, че ще се случат чудеса, но тук се възстанови диалога и това е историческото, че ние сме страна, която е събрала на масата две различни общности, два различни свята. Да седнат на една маса, да си подадат ръка и да продължат да си говорят.

Илиана Беновска: А къде в този свят е президентът ни Радев, бившият летец, който се опитва, може би, да вдигне българския самолет, но дали му се получава? Той си позволи квалификации от различен характер. Ще спомена една, която е искрено дразнеща, че Борисов ще бъде разносвач на шербет при срещата на върха на Европейския съюз с Ердоган. Хайде, дайте ми мнение - къде е дипломатът, летецът и президентът Радев в политиката на България?

Цвета Караянчева: Наистина беше обидна тази квалификация за шербета, предвид на това, че резултатът от тази среща беше много сериозен.

Илиана Беновска: Ще се развива този процес.

Цвета Караянчева: Точно така, предстои втора среща. Знаете ли, не искам да задълбочавам конфликта между институциите.

Илиана Беновска: Питам ви откровено. Бъдете..., Вие сте българка, освен, че сте първият човек в държавата, бъдете и българка. Не можем да се правим така лицемерно, процесуално, да премълчаваме. Някои неща трябва да се казват навреме, може би, за да не се задълбочават.

Цвета Караянчева: Така е! Президентът прекрачи една червена линия, която я има във всички демократични цивилизации - уважението между институциите, невлизането в лични нападки. Когато си политик - критикувай политиката, критикувай това, което не ти харесва в определена политическа програма. Изкарвай недъзите на управлението на преден план, прави така, че ако имаш сигнали, ги дай на компетентните органи, но личните нападки не са лицеприятни.

Илиана Беновска: Тука даже не беше лична нападка, това е институционална...

Цвета Караянчева: Това институционална, аз говоря за нападката срещу г-н Цветанов преди няколко дена. Аз съм искрено учудена от начина, по който реагира президентът, защото когато сме в неформална среща - отношението е друго. Може би съветниците не са му добри, може би съветниците не са му добри... Надявам се да се осъзнае, да направи така, че институциите да работят в синхрон, защото, когато институциите се карат и когато поддържат някакво напрежение - тогава и хората са притеснени, губи се уважението към институциите.

Илиана Беновска: Всъщност не трябва ли да се проведе един разговор за политическите стандарти? Говори се много за журналистическите стандарти, но не съм чула разговор за политическите стандарти и може би е време, даже на Вас Ви отива да го инициирате.

Цвета Караянчева: Това е интересна идея, ще помисля над нея. Надявам се в следващите няколко седмици да чуем добри думи от президента за председателството, защото имаме много добри оценки за председателството, за това как се справяме. Учудващо е защо никой не говори за това, че дългът намалява, за това, че това, което се случва в страната с икономическия ръст, намалянето на безработицата. Хубаво е понякога, дори и да си опонент, да признаеш добрите страни на управляващите, на опонента си, защото това води до симпатия и затова съветвам и колегите от опозицията. Аз не съм чак толкова, как да кажа, да си позволявам да съветвам, но да Ви кажа - понякога, гледайки отстрани ми се ще и опозицията да си признае. Имаме сигурно, не сигурно, имаме трески за дялане, както се казва.

Илиана Беновска: Корнелия Нинова сега сигурно, ако ни гледа и слуша, ще каже Цвета

Караянчева тука много се похвали, и тя се оля в шербета, има толкова недостатъци. Какво ще й кажете на Корнелия Нинова?

Цвета Караянчева: Сигурно имаме недостатъци, убедена съм, че имаме недостатъци, но имаме и много хубави неща, които сме направили за България, защото ако си спомняте преди години говореха: „Асфалт не се яде!", а сега в Северозападна България хората въстават, за да им се направи асфалт, защото видяха какво се случва в Южна България. Аз сега си пътувам до Кърджали за два часа - магистралата до Димитровград и 50 км. до Кърджали след това. Пътувах до Велико Търново, до Русе, сега ми се налага да пътувам много. Искам да Ви кажа, че положението е много различно, много трудно се пътува до там.

Илиана Беновска: Но все пак, не ми отбягвайте въпроса за Корнелия Нинова - какво бихте й казали? Това е жената лидер на опозицията. Кратичко и искрено, във Ваш стил.  

Цвета Караянчева: Бъдете реална, кажете истината. Лъжата винаги се разкрива, както беше за държавния дълг - много голям дълг, затъваме, взеха заеми... Накрая се оказа, че, миналият ден, имаме статистика, че държавният дълг намалява. Ако си спомняте предизборната кампания, когато казваха: „Мигрантите идват!", по време на президентската кампания. Оказа се, че миграционният натиск е много малък, благодарение на работата на правителството и диалога, който се води с Република Турция. Бъдете честна, така ще й кажа!

Илиана Беновска: А Вие самата честна ли сте?

Цвета Караянчева: Да, аз съм много откровен човек, но когато си честен, понякога си неудобен, понякога благородно послъгвам.   

Илиана Беновска: За какво?

Цвета Караянчева: Ами понякога, да ви кажа честно, последният път излъгах майка ми, защото тя много се притеснява като пътувам и казах, пътувайки, бях в Сандански и трябваше да се върна в Кърджали, защото очаквахме да дойде г-н Цветанов, за съжаление стана тази трагедия на петък, 13-ти, и променихме събитието, не се състоя, и аз тогава й казах, че ще спа в София и сутринта рано ще пътувам за Кърджали, а аз всъщност пътувах от Сандански до Кърджали, така че, мамо, прощавай! Понякога се налага да лъжа благородно, за да не ги притеснявам.

Илиана Беновска: Последен въпрос - всеки от нас има някаква мечта. Вие какво не сте осъществили, каква мечта имате?

Цвета Караянчева: Преди да стана председател, исках да скоча с парашут и се надявам,  че като не съм вече председател, ще имам силата да го направя. Много ми е интересно, приятели са ми разказвали, че е много красиво, чувството е уникално. Това ми е мечтата, но истинската ми мечта е - семейството ми да е живо и здраво, аз да съм жива и здрава и наистина да направим така... А като политик - желанието ми е наистина да имаме по-добър живот, по-добре да живеят българските граждани и наистина това, което сме поели като ангажимент, да успеем да го свършим.

Илиана Беновска: Дано да успеете, пожелавам ви го!