26-04-2018 | 10:35 ч.
Валентин Николов: Правим Комисията за енергийно и водно регулиране политически орган
Валентин Николов: Правим Комисията за енергийно и водно регулиране политически орган
Валентин Николов, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по енергетика, член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Промените в Закона за енергетиката.
„Здравейте, г-н Николов! Няма как, трябва задължително да започнем и подробно да ни обясните промените в Закона за енергетиката, които днес приехте, тъй като Вие сте заместник-председател на тази комисия. Какво наложи тези промени? Каква е тяхната цел? Каква е философията? Какво ще се случи с тях? Всичко подробно...", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Философията на промените беше описана още в Доклада на Световната банка. Те дадоха такъв вид либерализация на пазара, че да може участниците, които имат дългосрочни договори, да преминат в конкуренция на един свободен пазар. Това трябваше да стане постепенно, защото участниците да могат да тестват този пазар и да бъдат пълноправни участници след конкретен период. Случиха се събития и работодателите поискаха категорично това да се направи, колкото е възможно по-бързо, така че да може всички, които имат дългосрочни договори, да участват в този либерализиран пазар, за да се увеличи конкуренцията, защото реално погледнато имаше четири участника, които можеха да търгуват на свободната енергийна борса. Това притесняваше индустриалците, търговците и всички потребители, които са на свободния пазар. Избрахме модел, който да насърчи участниците да се конкурират на пазара и разликата в цената, която преди определи КЕВР, така наречената „прогнозна пазарна цена", да се компенсира от Фонда за енергийна сигурност за разликата от договорите. Получават се едни договори за разлики. Тези договори за разлики заместват тези дългосрочни договори и насърчават участниците на пазара да достигат, дори и да минават, цената, която е предвидена от Комисията за енергийно и водно регулиране. По този начин се опитваме да ги провокираме да не продават на цени, които не са пазарни. По този начин гарантираме Фонда за енергийна сигурност. Въглеродните емисии, които ще бъдат продадени, също ще отидат в този фонд. Задълженията на обществото, които досега ги събираше Националната електрическа компания, ще отидат пак в този фонд. По този начин се гарантира неговата сигурност, неговата ликвидност, така че той да може да компенсира тези договори за разлики. В момента изкарваме на либерализирания пазар всички възобновяеми източници, които са с дългосрочни договори, които имат четири или над четири мегавата. Досега над пет мегавата получаваха лицензи от Комисията за енергийно и водно регулиране. Доста участници, за да избегнат това лицензиране, отидоха между четири и пет мегавата. Поради тази причина ние избрахме тази граница сега. В бъдеще все повече участници ще могат да отидат в свободния пазар. Във фонда дадохме мандатност. По този начин гарантираме неговото управление от хора, които да разработят структурата му и договорите, защото тези договори за разлика ще бъдат сключвани с фонда. Гарантирахме още по-голяма независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вече служителите, които ще бъдат в комисията, няма да бъдат държавни служители, ще бъдат на търговски договори. По този начин ние даваме възможност да се формират по-големи заплати и по този начин те да бъдат съизмерими със заплатите, които са в сектора и няма да има, надяваме се, корупционен натиск. Другото нещо, което направихме - бюджетът, който се формира от глоби, такси и така нататък, да остава в комисията. Ако не бъдат изразходвани по целесъобразност - да отиват след това във фонда, тоест да остават в енергийната система. Подкрепихме текста, който предложиха „патриотите", за контрол на КЕВР върху сливане и придобиване, които са над 20% от собствеността на лицензионни дружества, които са за пренос и разпределение на ток, газ и парно. Ще видим как ще действа, аз съм доста притеснен с този текст.", сподели Валентин Николов.
„Какво очаквате, като резултати, от тези промени, които приехте в Закона за енергетиката?", попита Клара Маринова. „Даваме възможност за една добра конкуренция и за една добра пазарна цена. Участниците, след като купят електрическа енергия, ще знаят, че това е обективната, реалната пазарна цена. Предстои започването на преговорите между Министерството на енергетиката и така наречените „американски" централи и очакваме те да дойдат на свободния пазар.", обясни магистърът по финансов мениджмънт.
Съдбата на тецовете „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3".
„Два частни случая, които имат отношение към промените обаче. Промените ще се отразят на сделката с ЧЕЗ - България и какво ще се случи с „Мариците", „американските Марици"?", продължи Клара Маринова. „Тези промени не касаят „американските Марици", но правилата на Европейския съюз не позволяват да има дългосрочни договори, които не са изрично разписани или дадени чрез някои от европейските директиви. Това значи, че „американските" централи противоречат на европейското законодателство, но за да се гарантират инвестициите, които са направени и възвращаемостта, която България им гарантира - те в момента трябва да са преизчислили прекомерната държавна помощ, която са имали, да се види тяхната възвращаемост и да се приключат договорите.", анализира депутатът, изучавал Политически мениджмънт в Летния университет в гр. Страсбург, Франция.
„Протестират миньорите! Как ще се развият нещата около техните протести?", направи допълнителен ракурс Клара Маринова. „Протестират, защото искат повече инвестиции, но ако се позволи да се увеличат въглищата - неминуемо ще се вдигне себестойността на тока, който изкупува Националната електрическа компания от тец „Марица Изток" 1 и 3 и това ще доведе до по-голям дефицит. В момента въглеродните емисии вървят нагоре, над 14 евро на тон, което неминуемо ще доведе до затварянето на „двойката" (тец „Марица Изток 2" - бел. авт.). Трябва да се търсят други начини - оптимизации на процесите, намаляване на някои разходи, така че да се пренасочат парите към инвестиции. Ще се намерят други начини, а не през вдигането на цената на въглищата, защото това ще навреди на тях.", категоричен беше лицензираният одитор от Муди Интернешънъл.
Сделката с активите на ЧЕЗ - България.
„Приехте днес нови правила и за КЕВР, с 20% възможност да контролира нещата. Това ще се отрази ли на сделката на ЧЕЗ - България?", попита Клара Маринова. „Ще съм учуден, ако тази сделка се случи. Трябва да мине и през проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране. Не е разписано на какви критерии трябва да отговаря тази сделка, за да може да бъде одобрена от КЕВР. Аз с този текст не бях много съгласен. С този текст ние правим Комисията за енергийно и водно регулиране един политически орган, защото той, на база политически мотиви, трябва да одобри или неодобри сделката. Вариант едно - одобрява сделката. Аз мисля, че те директно трябва да си подадат оставката, защото срещу Комисията за енергийно и водно регулиране ще има най-големите протести, които мога да си представя. Ако неодобри сделката - срещу България, най-вероятно, ще бъде заведено дело за това, че има несигурна инвестиционна среда. Не мога да предвидя какво ще се случи с делото срещу България и за какви пари може да бъде осъдена. Изпадаме в много неприятна ситуация.", завърши Валентин Николов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 26 април 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
