16-04-2018 | 10:35 ч.

Кирил Домусчиев: Трябва добро заплащане на съдиите, прокурорите и полицаите, респект, но и да се изисква качества и морал

Кирил Домусчиев: Трябва добро заплащане на съдиите, прокурорите и полицаите, респект, но и да се изисква качества и морал

Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Поздравления за победата на Лудогорец и предстоящия рожден ден на Домусчиев

Беновска поздрави Домусчиев с победата на ПФК „Лудогорец" над ПФК „Левски" и му подари книгата „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?" с поздравления за предстоящия му рожден ден на 18-ти април. Водещата му пожела лично той да е щастлив, но и да прави останалите такива, защото това е мисията на човек с неговите позиции и възможности. Домусчиев се съгласи и каза, че той и КРИБ се стараят да помагат на хората.

Бизнесът и политиката - кой кого управлява и има ли зависимост?; Заемът по плана „Юнкер" и модерния завод за биотехнологии в Пещера

Беновска попита лидера на КРИБ дали силният бизнес може да си сътрудничи с политиците, но без да ги управлява. Домусчиев каза, че това трябва да е логиката, те трябва да си партнират така, че да се създава среда, в която и обществото, и бизнесът да е добре, защото именно в бизнес средите са експертите и е нормално политиците да имат нужда от тяхното съдействие. Председателят на КРИБ отбеляза, че изкривяванията в тези отношения не са само в България, но трябва да се търси партньорство, а не управление. Беновска попита как е на практика - дали политиците управляват бизнеса, както се говори. Домусчиев отговори, че бизнесът в България не управлява политиците, а и те рядко се вслушват в съветите и бизнесът няма влиянието, което синдикатите имат. Той обясни, че през последните 2 години бизнесът и специално Асоциацията на българските работодатели, която има за цел да работи за подобряване климата и икономиката на страната за създаване и развиване на бизнес, са усилили влиянието си. Беновска каза, че има и друга теза, че въпреки възможностите си, работодателите са зависими от политиците и правителството по отношение на това на кого се дават обществените поръчки и кой ще бъде финансиран. Домусчиев не се съгласи и каза, че в КРИБ и в Асоциацията на българските работодатели няма хора, които са зависими или „поне не са силно зависими от това дали ще е спечелят дадена поръчка, дали ще получат някакъв пай от баницата" и се стремят такива хора да не бъдат в организацията, за да няма лобиране и стремеж към лични ползи. Председателят на КРИБ подчерта, че и самият той избягва да участва в обществени поръчки. Водещата припомни, че Домусчиев е получил 100 милиона евро по плана „Юнкер". Домусчиев отбеляза, че тези пари са заем, с който трябва да се построи супер модерен завод за биотехнологии в Пещера, и покани Беновска да види с какви бързи темпове се строи от български фирми и голяма част от оборудването се произвежда в Пловдив и Хасково. Отговорностите са много, каза Домусчиев, защото трябва да се намери пазар за продукцията на завода, да се квалифицират работниците и да се върне заемът. Гостът каза, че са кандидатствали в Европейската инвестиционна банка с проект, които покрива всички критерии и това не е благодарение на помощ от политици. Беновска пожела още такива проекти да се създават в България, за да я представят в добра светлина и да подпомагат развитието на страната по световните стандарти. Домусчиев обясни, че най-важното е, че продукцията на този завод след няколко години ще се продава в над 100 държави, въпреки че никой не е вярвал, че страната ни произвежда такива продукти и се е налагало да се обяснява дори къде се намираме на картата.

Промени в ръководството на КРИБ - Българската банка за развитие е вече член на КРИБ; Внос на работници от чужбина и международни спогодби; Защо работодателите се неглижират спрямо синдикатите?

Беновска припомни, че на годишното събрание на КРИБ преди няколко дни Домусчиев е направил промени в управителните органи и са приели изпълнителния директор на Българската банка за развитие - Стоян Мавродиев и попита дали е приет в лично качество или самата банка става член на КРИБ. Домусчиев каза, че в управата на КРИБ се приемат фирми, а не лица. Беновска попита защо досега не е била приета банката. Председателят на КРИБ отговори, че никой не е издигал кандидатура на банката преди, а това трябва да стане с препоръки на 10 фирми, които са членки на КРИБ. Той сподели, че влизането на ББР в управата на КРИБ ще е от полза за организацията и нейните членове. Беновска каза, че ББР ще проведе форум във вторник - Инфраструктура за растеж, което се вписва във философията на КРИБ, чиито въпроси, които се представят пред правителството и на обществени обсъждания, са винаги в името на общественото развитие и растежа на икономиката. Тя попита защо трябва да се внасят работници от чужбина. Домусчиев каза, че населението на страната намалява, раждаемостта е отрицателна, много хора са напуснали родината и са отишли в по-богати страни предлагащи по-добри условия и по-високи възнаграждения. Според него Полша реагира адекватно в стравнение с България и внася работници от чужбина - над 2 милиона от Украйна, защото това е нормален процес и не бива да се спъва българската икономика при положение, че няма как да си набавим достатъчно квалифицирани кадри в следващите няколко години. Той обясни, че страната има потенциал да се разраства и е добре да се привличат чуждестранни работници, но задължително трябва да се обърнем към другите държави и да организираме междуправителствени спогодби - например с Молдова и Украйна, защото именно в Украйна има над 600 хиляди българи, а голяма част от тях имат желание да работят в родината си. Беновска попита дали ще върнат етническите българи или тези, които са напуснали границите ни. Домусчиев уточни, че говори за етническите българи, защото е много по-трудно да върнат напусналите, тъй като трябва да се подобри стандарта на живот в страната и икономиката да продължи своето развитие, за да им се осигурят работни места в модерни предприятия, да използват квалификациите си и в замяна да получават високи възнаграждения и добри условия на живот. Според Домусчиев, за да се случи това, трябва да се започне с внос на кадри, защото в момента нямаме кадри, но прогнозата на правителството е за икономически растеж. Беновска попита колко от БВП се произвежда от КРИБ. Домусчиев отговори, че над 55-60 процента от БВП е благодарение на фирмите членки на КРИБ, а общо от Асоциацията на българските работодатели процентът е над 86. Гостът подчерта, че тези проценти са показател за значимостта на тези организации в социалния диалог, но, за съжаление, са неглижирани, а „синдикатите, където са минали, трева не никне". Според него синдикатите са един от факторите, които пречат за внасянето на работници, но въпреки това КРИБ са успели да направят първите поправки в закона за трудовата миграция и от 23-ти май фирмите ще имат възможност да внасят работна ръка при доста по-облекчени условия. Беновска попита колко чужди работници ще заработят в страната ни за оставащите месеци от годината. Домусчиев каза, че времето ще покаже, защото независимо от всички законодателни промени все още има пречки, но икономиката се нуждае от няколкостотин хиляди човека. Водещата попита защо КРИБ се заяжда със синдикатите. Председателят на КРИБ ги определи като „постоянна спънка на каквото и да било". Беновска отвърна, че външните работници няма да станат членове на КНСБ или „Подкрепа" и няма да са под тяхната закрила, а по-този начин работодателите ще имат контрол над тях. Домусчиев отговори, че за да се внесат работници от чужбина има законови изисквания и именно при тяхната промяна работодателите са срещнали съпротивата на синдикатите, а в същото време всеки един работник без значение от времетраенето на пребиваването получава същите условия и защити като българските работници, и ако в едно предприятие има синдикална организация, то всеки един работник чужденец ще бъде част от нея. Домусчиев подчерта, че с вноса на работници по никакъв начин не се ограничава синдикалната дейност и отбеляза, че в над 90% от българските предприятия в частния сектор няма синдикати. Беновска каза, че в частния сектор няма кой да защитава чужденците. Домусчиев опроверга това и каза, че всеки работещ чужденец в българско предприятие постъпва с трудов договор и ползва всички защити, които законите дават на българските граждани и няма как той да не е социално осигурен, освен ако предприятието не е в сивия сектор, защото с активната роля на КРИБ и правителството сивият сектор се свива в страната. Председателят на КРИБ подчерта, че чуждестранните работните не са роби, а са пълноправни работници. „По-евтино ли ще излизат чуждите работници?" попита водещата. Домусчиев каза, че няма да е по-евтино, но като се търсят инженери няма да идват юристи, например, и хора без нужната квалификация. Беновска попита какви са очакванията към правителството относно спогодбите. Председателят на КРИБ каза, че се надява да се активизира работата по подписването им и да започне вкарването на славяни и хора с български произход и предложи на Беновска да попита министъра на труда и социалната политика Бисер Петков какво се случва със спогодбата с Украйна и защо се бави.

Професионално и дуално образование

Водещата попита какво правят работодателите и дали са готови да се включат в голяма кампания за изясняване на ползите от професионалното и дуалното образование, както и от преквалификацията, за да се насити пазара ни с български квалифицирани кадри, а и това би им осигурило и по-добър стандарт на живот на работниците. Домусчиев отговори, че постоянно се провеждат разговори и кампании с такава цел и са готови да се включат, ако това ще популяризира дуалното образование и ще ускори процесите, защото завършващите ученици ще бъдат насочени и ще изучат и в последствие практикуват определена професия. Беновска каза, че много от индустриалците са изградили предприятия, които нямат общо със старите заводи и мръсния труд, но се страхуват да бъдат показани. Домусчиев обясни, че те биха били горди да покажат това, което са направили, защото това подпомага и бизнеса и колегите им.

Минималната работна заплата и формула за нейното изчисляване; Каква е позицията на социалния министър Петков?; Реформите в ТЕЛК

Беновска попита госта си какво са постигнали относно минималната работна заплата, от какво са доволни и от какво не са. Домусчиев отговори, че са успели с правителството и синдикатите да се обединят около общото желание за създаване на формула за изчисляване, която да определя минималната работна заплата всяка година и да има принцип, който да се спазва, а не всяко правителство да определя това под натиска на синдикатите и да прави изчисления, чиято основа не се знае. Председателят на КРИБ сподели недоволството си към синдикатите и тяхната дистанцираност спрямо темата и липсата все още на общо становище. Беновска каза, че министър Петков е след Домусчиев и той ще изясни някои въпроси. „Социалният министър не е нашият министър - той е министър на синдикатите, така че имаме често спорове с него. Каквото и да каже - не смятайте, че ние сме съгласни с неговото мнение."категоричен бе Домусчиев. Той подчерта, че по-скоро социалния министър подкрепя синдикатите, отколкото да отразява нуждите на индустрията и отбеляза, че за толкова години в КРИБ никога не се е срещал с него, а това би трябвало да говори нещо, защото всички останали министри имат нужда от разговори и идеи от страна на работодателските организации, но явно нямат допирни точки. Беновска попита как така нямат допирни точки и отвори темата за реформите в ТЕЛК. Домусчиев каза, че каквато и реформа да се предложи, тя се отхвърля под натиска на „улицата и определени синдикални лидери, които решиха да си направят ПР". Председателят на КРИБ подчерта, че от години се говори как не трябва да се ощетяват по никакъв начин инвалидите, но трябва да се спрат далаверите в ТЕЛК и парите да отидат за сектори, които издъхват. „Спрямо процента на инвалидите срещу броя работещи в България сме на първо място, няма такова чудо" каза Домусчиев. Беновска каза, че 1 милиона са хората с ТЕЛК, а Домусчиев направи сравнението между 1 милион с ТЕЛК и около 3 милиона работещи. Беновска каза, че протестът е бил силно подкрепен от БСП и „дали това не партията на увредените и по партийна линия ли се организират протестите". Председателят на КРИБ каза, че е забелязал Димитър Манолов на протеста, който е лидер на „Подкрепа", но не е запознат с участието на БСП. Водещата припомни думите на Домусчиев по повод неуспешните реформи в ТЕЛК под натиска на „улицата" и попита - „Нали не наричате министър-председателя Борисов... да няма ново име - да се нарича „улицата"?" Председателят на КРИБ каза, че има предвид протестиращите. Беновска каза, че когато премиерът е повикал министър Петков и министъра на здравеопазването Ананиев и е разпоредил да се спре обсъждането на проекта за реформа и да се започнат преговори с организациите на хората с ТЕЛК. Домусчиев каза, че би следвало направените законодателни поправки да са били представени и да е било разговаряно с организациите на хора с инвалидност, но в последствие са били оттеглени, защото няколко хиляди човека са протестирали. Беновска попита какво предлага гостът ѝ да се направи, ако е на мястото на социалния министър. Председателят на КРИБ отговори, че според него трябва да има по-широко обществено обсъждане и да се търси подкрепата на работодателските организации, защото „ние сме тези, които плащаме сметката" и подчерта, че те нямат никакво участие в изготвянето на тази наредба, но винаги са поставяли този проблем и са подкрепяли действията. Беновска попита дали работодателите имат конкретен проект или насоки, които да дадат на социалния министър. Лидерът на КРИБ подчерта, че ще се включат в обсъждане със социалния министър. Водещата каза, че, може би, в ефир ще се уговорят как да обединят усилията си в градивна посока.

Американските централи - да бъдат затворени - и защо омбудсманът се „бърка" в частно-правни отношения?; Може ли бизнесът да отпусне безлихвен кредит на държавата за двете централи?

Беновска сподели, че много ѝ е харесало как четиримата председатели на работодателски организации са подали граждански молби да бъдат затворени американските централи, защото ощетяват цяла България и платците. Тя попита как са стигнали до такава крайност, след като разговорите не са довели до друг изход. Домусчиев каза, че това е нормално при положение, че е „било вменено правото на омбудсмана да се бърка и в частно-правни отношения, срещу което изпратихме съответните писма и бяхме абсолютно против, тъй като дори на европейския омбудсман в директивата за омбудсмана изрично е написано...", но Беновска го прекъсна и каза, че Мая Манолова няма да му прости за употребата на глагола „бърка". Домусчиев не се съгласи и каза, че имат добър диалог помежду си и това не е на лична основа и продължи изречението си, че европейският омбудсман няма право да се „бърка" в частно-правни отношения, но в България „не знам кой го измисли и вмениха да се бърка и в частно-правни отношения все едно нямаме съдилища, нямаме прокуратура и какво точно ще направи не ми е ясно, защото то трябва да има някакви последствия". Домусчиев обясни, че са се възползвали от тази „вратичка", защото е от полза на бизнеса, но са го направили като физически лица и е любопитен какви действия ще предприеме Манолова, за да прекрати несправедливостта българските граждани и фирми да плащат по 14-15 лева за мегават на въглищните централи, защото с тази поправка в закона се дава право на омбудсмана да извърши проверка и да вземе становище. Беновска каза, че не е в компетенциите на омбудсмана да реши дали да бъдат затворени централите и да им се плати съответното обещетение. Домусчиев каза, че Манолова ще може да изиска информация от правителството и съответните органи и най-вероятно ще се запознае с „криещото се" решение на ЕК, в което двете централи са определени за неправомерна държавна помощ, въпреки че ръководителите на централите и „експертите" говорят съвсем различни неща. В решението е записано, че България трябва да прекрати договорите им и да изплати разликата за непокритата част от инвестициите. Беновска попита какъв е размерът на сумата. Домусчиев каза, че сумата за Марица-1 вече е изплатена, даже се надплаща, а сумата за Марица-3 е между 50-100 милиона евро, които са символична сума спрямо това, което им се плаща на година. Лидерът на КРИБ подчерта, че всеки може да обжалва, но има решение на ЕК. Беновска попита госта си дали е готов да кредитира с безлихвен кредит държавата. Домусчиев каза, че тези пари бизнесът ще ги събере без никакъв проблем, ако не се налага да се плащат 14-15 милиона, защото това са 450 милиона на година. Той подчерта, че имат конкретно предложение към държавата - Фондът за енергийна сигурност да вземе заем между 50-100 милиона, от която и да е банка, и плащането на тази сума в следващите 5-10 години ще е под левче и това вече е обсъждано, но въпросът е по думите на Домусчиев е кой ще прекрати тези договори, защото всеки ден българите плащат извънземни пари за услуга, която не струва тези пари. „Неслучайно работодателските организации обявиха код „Оранжево" и казаха, че следващите протести ще бъдат пред централите" обяви лидерът на КРИБ. Беновска попита дали наистина бизнесът може да събере тези пари и да ги плати. Домусчиев каза, че не може да отговори индивидуално, но е много по-лесно да се платят 50-100 милиона и да се приключи, отколкото сумата да е 450 милиона на година.

Престъпността и компромисите; Покана за среща със социалния министър

Беновска припомни, че в предаването е обсъдила с Цецка Цачева превалиращата престъпност и усещането за присъствието ѝ в страната и попита госта си какво може да се направи, за да се установи принципът в обществото, че законът е над всичко. Домусчиев отговори, че обществото трябва да е по-принципно, това да не е само преструвка и да се спрат компромисите. Той смята, че хората трябва да са безкомпромисни и към раздаващите правосъдие, и към извършващите престъпления. Беновска попита как да стане това - когато има избори за правителство, гражданите го изразяват с вота си, но няма избори за съдии, а не може да се нападнат престъпниците. Лидерът на КРИБ каза, че не е наблюдавал съдебната система, но смята, че трябва да се направи реформа, която да гарантира добро заплащане на съдиите, прокурорите и полицаите, да има респект към тях, но и от тях да се изисква много - качества и морал. Той даде за пример Турция, в която полицията е добре платена, полицаите са стройни и без кореми и се обръща към тези, от които зависи това - и към премиера, и към финансовия министър, но е задължителна реформа.

В интервюто на Илиана Беновска с председателя на КРИБ Кирил Домусчиев  беше засегнат и диалогът между социалното министерство и работодателските организации: „Искам да изтъкна следното нещо - социалният министър не е нашият министър, той е министър на синдикатите. Така че имаме често спорове с него. Каквото и да каже - не смятайте, че ние сме съгласни с неговото мнение. Ние считаме, че сме доста далеко и че по-често социалният министър подкрепя синдикатите отколкото взима предвид нуждите на индустрията. Фактът, че не съм се срещал с него досега, при толкова години в КРИБ, трябва да Ви говори нещо. Всички останали министри имат нужда от разговори, от диалог, от идеи от страна на работодателските организации.", с разочарование довери Кирил Домусчиев. „Той ли не е пожелал да дойде или Вие не сте го канели?", заинтригува се Илиана Беновска. „Ами, в крайна сметка не сме имали допирни точки.", отсече магистърът по „Индустриален мениджмънт и маркетинг". „Как да нямате допирни точки, ей сега ще го попитам веднага за реформата в ТЕЛК!? Той е следващият събеседник - виждате го ,г-н Домусчиев...Колеги , покажете министър Петков!", удиви се водещата. „Какви допирни точки да имаме? Каквато и реформа да се предложи - в крайна сметка, под натиска на улицата и на определени синдикални лидери, които решиха да си направят PR, се прекратява. Имаме ли реформа в ТЕЛК - нямаме! От години говорим, че не трябва да ощетяваме инвалидите, но трябва да се спрат злоупотребите и далаверите, които се правят в ТЕЛК. Тука става дума за много пари, които спокойно могат да отидат за пенсии, могат да отидат за социални дейности, могат да отидат за други неща, където системата издъхва! Факт е, че ние, спрямо процента на инвалидите, спрямо броя работещи в България, сме на първо място в Европа, няма такова чудо.", безапелационен беше Кирил Домусчиев.

„Знаете ли, че ние имаме един милион инвалиди, преминали през тези комисии, квалифицирани като такива!?", отчете Илиана Беновска. „При три милиона работещи! Ако погледнете статистиката в Полша колко са работещите - не знам, ние ли сме толкова недъгави, какво става в тази държава, не разбирам...!?", с ирония заяви бизнесменът.

Илиана Беновска покани в студиото министър Бисер Петков,който беше следващият й събеседник: „Стойте, да поканя министър Петков, да Ви запозная.", направи плавен преход водещата. „Ние се познаваме, но аз използвам срещата, да Ви поканя лично. Знаете, че правим общи срещи.", заяви министърът на труда и социалната политика, здрависвайки се със собственика на ПФК „Лудогорец". „Ако има нещо позитивно да решаваме и да си говорим, ще съм на Ваше разположение и ще подкрепям.", с охота се съгласи учредителят на „Хювефарма" ЕООД.

В този момент между двамата застана водещата Илиана Беновска и каза: „Я сега да застана помежду Ви и да кажете кога ще бъде срещата.". „Аз правя покана за след сряда, защото от утре имаме няколко събития - неформалният съвет, една конференция „Социална икономика", на която съм ангажиран.", предложи Бисер Петков. „Добре, след сряда ще се видим.", джентълменски прие Домусчиев.

„С какъв пакет ще дойте Вие от предложения?", попита Илиана Беновска, обръщайки се към Кирил Домусчиев. „Ще видя моите експерти какво ще подготвят и няма да съм сам, ще доведа няколко човека с мене, за да можем нещо да свършим. Трябва да свършим някаква работа, която да е в полза на бизнеса и на обществото.", прие предизвикателството акционерът в „Параходство Български морски флот" АД.

 „С какво е силен Кирил Домусчиев - с Лудогорец, с „Хювефарма", с председателството на КРИБ?" беше последният въпрос на Беновска към госта. „С нещата, в които вярвам, и със семейството ми." каза Домусчиев.

Така завърши разговорът между Кирил Домусчиев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 15-ти април 2018-та година.