04-04-2018 | 16:54 ч.
Спас Гърневски: След „Студената война” може да дойде „гореща” война
Спас Гърневски: След „Студената война” може да дойде „гореща” война
Спас Гърневски, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, в разговор с Клара Маринова в ефира на Радио К2, заяви позиции по следните теми:
Социологическите нагласи на българското общество.
„Здравейте, г-н Гърневски! Ще започна с последните социологически изследвания, на „Барометър България", от които става ясно, че: преобладаващата част от обществото подкрепя решението на правителството да не гони руски дипломати от България; ГЕРБ води с около 5% на БСП; „Обединени патриоти" са действащият балансьор на властта у нас; около 30 на 100 заявяват, че няма да гласуват. Какъв е Вашият коментар на тези данни на социологическа агенция „Барометър"?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Има логика. Тази година няма избори. Съотношението на силите показва, че няма разместване на пластовете между победителите от миналите избори и тези, които 10 месеца неистово искат нови избори. Това е Българската социалистическа партия, с нейния лидер Корнелия Нинова.", отговори Спас Гърневски.
Изборната апатия в българското общество.
„Прави впечатление, че доста голямо е количеството хора, които заявяват, че не искат да гласуват. Това не е добре за политическата система и за демокрацията в България. Цели 30 на 100, това е една трета от гласоподавателите. Защо според вас е толкова голямо количеството хора, които не вярват на изборите, не искат да гласуват, какво ги предизвиква?", попита водещата Клара Маринова. „Г-жа Маринова, Вие сте един реален журналист. Журналист, който не обслужва тенденции. Това съм го забелязал през всичките години на Вашата журналистика, независимо къде ви е изпращала съдбата във времето. Това го казвам съвсем отговорно. Затова е моето изключително уважение към Вас и към Вашето радио. Какъв е халът на една държава, зависи от това - какъв е халът на нейните обикновени граждани. Винаги е имало около 30% хора, на които въобще не им е до избори, когато следващата сметка за тока е в други ден, следващата сметка за парното предстои. Това е един нормален процент в такава нулева година. Когато наближи да се вземе някакво решение, хората започват да се надяват, да очакват и тогава става повишаване на процента на тези, които считат, че с гласа си биха направили утрешния ден малко по-добър.", отчете завършилият УНСС със специалност „Икономика и организация на труда" политик.
Разделителните линии в ГЕРБ по отношение на аферата „Скрипал".
„Разчитайки точно на Вашата обективност и затова, защото сте от гражданската квота, ще споделя една моя констатация. Стара традиция в българската политика и партиите е да има разделителни линии и никой не ги прикрива тези разделителни линии. Доскоро в ГЕРБ не се забелязваха подобни тенденции, но днес и там вече са налице. Едната политика се защитава от лидера Борисов, другата от заместника му Цветанов. Какво определят двете линии в ГЕРБ? Включително сега, по взетото решение за руските дипломати, пролича това.", смени темата водещата Клара Маринова. „Аз не виждам разделителна линия. В последните две-три години тенденцията - България да прави крачка напред не може да бъде скрита. Във външнополитически и във вътрешноикономически план. Въпрос на воля е да продължи този път на икономическо развитие, за да може до края на мандата леко, макар и с една дупка, коланът да бъде преместен, защото започват процесите на вътрешноикономическа стабилизация, на икономически ръст. Ако към това прибавим външнополитическата стабилизация, авторитетът на България, самият премиер извоюва свое лидерско място в структурата Европейски съюз. Когато си лидер, трябва да следваш външнополитическия курс, за да може да повлияе на вътрешноикономическия. Ще следваш онези политики, които предвещават, че следващата година ще бъде още по-добра. Когато си начело на държавата - това е друга камбанария, има много външни и вътрешни гледни точки, с които трябва да се съобразиш. Ако говорите за външната реакция по отношение на Скрипал и руските дипломати, аз мисля, че единият (Цветан Цветанов - бел. авт.) е изразил това, което трябва да следваме като солидарност. Нека не забравяме, че повече от 10 години европейските фондове направиха България да изглежда много по-различна. Тази европейска солидарност трябва да я има. Не можеш нито само да вземаш, нито само да даваш, трябва да има баланс. При министър-председателя е още по-сложно. Аз бях убеден, че няма да се стигне до решение за отзоваване на руски дипломати, защото ще трябва да остане отворена врата. Да, 80-90% съм убеден, че руските специални служби могат да посегнат и да направят едно такова нещо. Имаме примера с Георги Марков, имаме примера с Литвиненко. В същото време здравата логика казва - трябва да има сто процентови доказателства. Ако утре се окаже нещо друго, вратата трябва да бъде отворена за диалог, както стана с Турция. Не е леко да застанеш на мястото на Бойко Борисов и да вземеш това решение. Министър-председателят на България постъпи международно-държавнически, в името на доброто на континента. След „Студената война" може да дойде „гореща" война.", категоричен беше бившият кмет на гр. Пловдив от листата на СДС.
Перспективата на България като средище на дипломатическия диалог.
„Реалистично ли е да смятаме, че е възможно България да бъде едно от бъдещите средища за дипломатически и политически диалог, така както Австрия веднага подаде своето искане те да бъдат това средище, като следващ председател на Евросъюза? Ние, като сегашен председател, също да дадем своята заявка за бъдеща територия на диалога - политическият, дипломатическият и общо взето в името на мира. Така, както направихме Варненската среща, да направим и бъдеща среща между Запада и Русия. На нас си отива! Не ни пречи да подадем своето искане.", анализира водещата Клара Маринова. „Вероятно много други биха могли, освен Австрия, да кажат: „Да, ние сме такива". Аз мисля, че действията, тези, които нашият мистър-председател, нашето правителство, правят в момента не са камуфлажни, за да се бият утре в гърдите и да кажат: „Ние претендираме, като Австрия, да бъдем такива...". Те го правят от „живия" живот, от проблемите, които имаме, защото на турската граница сме ние първи. Там са три-четири милиона, които могат да тръгнат всеки момент. Те ще минат през нас. Действията, които премиерът направи по отношение на Турция, и с руските дипломати, показват, че имаме лидер. Действията, които правим, могат да ни направят естествен лидер на подобен процес.", завърши Спас Гърневски разговора си с Клара Маринова в ефира на Радио К2 на 4 април 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
