27-06-2012 | 21:09 ч.
Програма за сряда, 27 юни 2012г. Водещи: Клара Маринова, Светлана Смолева
Програма за сряда, 27 юни 2012г. Водещи: Клара Маринова, Светлана Смолева
РАДИО К2 В сряда , 27 юни 2012 г.
Водещи: Клара Маринова, Светлана Смолева
От мястото на събитието: Искра Милева
Радиото се излъчва на 93,9 FM в столицата
и онлайн на адрес www.radiok2.bg
телефонът за въпроси и мнения на слушателите е 0035929461718
„Чуй мнението на другите, за да чуят твоето!"
„Радио К2" продължава да вярва, че за да е успешна една нация трябва да има идеали, закони, правосъдие, работеща икономика, малък и среден бизнес, свободни медии, гражданско общество, образована и здрава нация, конкурентна среда, политическа опозиция и да няма престъпност, корупция и злоупотреба с власт
НОВИНИ - на всеки 30 мин от 7 до 19.30 часа
7.00 - Предстоящи събития
7.20 - Програма за деня
7.40 - Преглед на печата
Радио К2 - директно от мястото на събитието
9.00 - Редовно заседание на 41 НС - директно от мястото на събитието (Пленарна зала на НС) - интернет
Радио К2 - директно от мястото на събитието
10.30 - пресконференция на общинските съветници от групата на БСП в СОС по изключително важните въпроси относно нарушенията в Дома за деца "Асен Златаров" в София и конкурса за външна реклама в столицата - директно от мястото на събитието (ул. „Леге" 10) - Искра Милева
ТЕМА: 10 ноември се случи след екопротести пред „Кристал", а днес какво можем да очакваме след недоволството на „Орлов мост"? Появи ли се у нас опозиционна сила, която не се притеснява да се държи ултимативно за оцеляването на горите, за забраната на фракинг изследването за шистовия газ, против ГМО и АКТА и т. н? Как оценявате твърдението на един активен участник в интернет-диалога: "Вие престанахте да бъдете журналисти, затова ние самите си станахме журналисти. А и не ни трябвате!"? Манипулативното поведение на някои медии и възможността да следим събитията и фактите в автентичен вид до какво ще доведе? Ще се преоформи ли медийната карта, а политическата? Фондация „Медийна демокрация" отчете, че има разминаване между одобрението на дадени политици от хората и това как тези политици присъстват в медиите. И още - премиерът Бойко Борисов остава най-споменаваният политик в медиите, като образът му е представян основно в положителна светлина. Той е цитиран четири пъти повече, отколкото президента Росен Плевнелиев, показват данните на фондацията. Защо? Специалисти твърдят, че ако се проследят публикациите на в-к „Телеграф" коалицията между ГЕРБ и ДПС е факт, защото изданието пише изключително позитивно и за двете политически сили и техните представители.Възможен ли е подобен политически съюз? През тази година България се срина на 80-о място в класацията на "Репортери без граници" по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС, съобщава германският вестник "Ди Велт" и призовава Брюксел да се намеси. Защо проблемите със свободата на медиите в България отново излизат на преден план, защо пак са тема номер 1? Основателен ли е изводът на статия на "Файненшъл Таймс", в която се подчертава, че Борисов отново се отрече от собствен закон. Не е ли прекалено късно, че след три години управление премиерът разбра необходимостта от обществен дебат като част от механизма за законотворчество?
13.15 - Светлин Танчев, народен представител от ГЕРБ
Приетото вето на президента Росен Плевнелиев върху промените в Закона за горите дава възможност да се постигне консенсус между спорещите страни по този изключително важен закон. Очакванията от срещата на върха на ЕС са да се приемат решения, които да допринасят за преодоляване на икономическата криза и политическите различия.
14.15 - Петър Славов, секретар по юридическите въпроси на СДС
В СДС защитаваме позицията, че действащият Изборен кодекс трябва да бъде променен, за да се гарантират честни, демократични и прозрачни избори. На предстоящите вътрешни избори в СДС очевидно ще се избира между две линии: СДС самостоятелен или в нова обща синя коалиция.
14.40 - Добрин Данев, народен представител от КБ
КБ безспорно подкрепи ветото на президента за Закона за горите, защото непрекъснато КБ е отстоявала друга философия за този закон. Освен това наистина е необходимо да се постигне консенсус по този закон, но това не трябва да се използва като вратичка за бягство на ГЕРБ от отговорност, както и да се изолира опозицията от големия дебат за горите. Още при встъпването във властта ГЕРБ заяви, че ще направи всичко възможно, за да стане България член на еврозоната, а по-късно сами се отказаха, защото явно разбраха, че не можем да покрием критериите.
15.15 - д-р Тунчер Кърджалиев, народен представител от ДПС
Законът за горите срещна голяма съпротива, а ДПС се съобразява с мнението и позицията на обществото и затова подкрепяме ветото на президента. Очевидно трябва да се преработи този закон, който се оказва прекалено лобистки. Екопротестите сега са част от един по-голям общ протест срещу лобизма на управляващите и тяхната непрозрачна политика. След като кризата продуцира определени реалности, близките до властта медии много активно работят за по-нататъшно доверие в управляващите.
15.35 - Марчела Абрашева, социолог, „Галъп Интернешънъл" - България
Ясно е, че екологичните протести и през 1989 г. и днес са знак на сериозно недоволство и протести на обществото, което означава и реално недоволство срещу управляващите. Тези протести не могат все още да са категоричното доказателство за структуриране на гражданското общество. Протестните граждански движения не могат да заместят и изместят партиите и тяхната роля. Медиите са само посредник и не могат да играят решаваща роля в позиционирането на партиите.
ТЕМА: Защо се разминават в оценките си Министерството на финансите и Европейската централна банка за готовността на България за членство в еврозоната? Какви са очакванията ви за еврозоната след изборите в Гърция? Да разбираме ли, че това, което се случи в Гърция, е по-добрият вариант за България? Очаквате ли растеж у нас през тази година? Какво може да бъде двигател на растежа на българската икономика, след като износът започна отново да спада, а вътрешното потребление не се е засилило съществено? Какви са проблемите на България? Докладът на Европейската комисия, който трябваше да оцени програмата за реформи, отчита положително фискалната стабилизация през последната година, но при структурните реформи отново нямаме особен напредък. Основателни ли са критиките, които визират дълъг списък: структурните реформи, образованието, науката, пенсионната реформа, пазара на труда, неблагоприятната бизнес-среда у нас, почти 13%-та безработица, най-високия в ЕС риск от бедност у нас, ограниченото е финансиране за малкия и средния бизнес, качеството на публичните разходи, ефективността на данъчната система, недостатъчното използване на еврофондовете; продължава зависимостта в енергийния внос? Сполучлив ли е моделът за привличане на чужди инвестиции, който приложихме с Катар, т. е. на държавно ниво се договарят стотици милиони от новите израстващи икономики? Финансовият министър обяснява, че структурните реформи са проблеми на ресорните министри. Може ли все пак финансовото министерство са направи нещо, за да се подобрят тези показатели? Защо България е на последно място в ЕС по БВП на човек от населението, изразено в покупателна способност?
16.15 - доц. Преслав Димитров, икономист, университетски преподавател
България е изпълнила някои от критериите за еврозоната, главно по финансовата стабилност, но по много други икономически параметри още не е изпълнила критериите. Реалността е, че българската икономика буксува, защото няма прилив на външни инвестиции и е силно намалено вътрешното потребление.
16.40 - Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество"
Разделението в икономиката вече не е по линията Запад-Изток, а се променя по линията на Север и на Изток. Но в България не се случват икономическите решения както в някои други бивши соц. страни, защото винаги закъсняваме с решенията, а и не можем да откроим нашите икономически приоритети. Докладът на ЕК поставя пръст в раната, защото от години се говори за реформи, но правителството няма желание да ги осъществява. Структурните реформи трябваше да се осъществяват независимо от кризата, както го сториха други държави в Европа. Отново в навечерието на срещата на върха на ЕС се залагат големи надежди, но очевидно няма да се сбъднат, защото Германия няма намерение „да развързва кесията", ако няма реални реформи и сериозна финансова дисциплина в европейските държави.
ТЕМА: Европейската политика под знака на икономическа криза и срещата на върха. Накъде сега?
17.15 - Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, ръководител на българската делегация в ПГ на ЕНП в ЕП
Всяка среща на европейските лидери е важна, особено когато има разнопосочно говорене и разлика в позициите, както е предстоящата на 28 и 29 юни. На нея трябва да се постигнат общи позиции и по банковия съюз, и по финансовата дисциплина, и по амбицията за растеж в ЕС. Няма съмнение, всички трябва да се обединят около позицията, че растеж може да има само при строга финансова дисциплина.
ТЕМА: Една година преди изборите на българската политическа сцена: стари или нови партии, утвърдени или начеващи политици - подготвя ли се премиерата на новата пиеса „Парламентарни избори 2013"
17.40 - Антон Тодоров, политолог
Сегашните протести на „Орлов мост" не е категорично, че ще предизвика партийно-политически последствия, каквито се случиха около 10 ноември 1989 г. Но едно е вече ясно - заражда се съпротива срещу сегашните управляващи. Медиите са много важни, за да се формира отношение на обществото към политическите сили, но не са единствен фактор.
18.00 - 20.00 - Обзор на деня - политолози: Първан Симеонов, Иван Начев, Теодора Ангелова, Кристиян Стоянов
Въпрос на деня: Защо отново медиите са тема № 1 у нас?
