10-07-2011 | 16:57 ч.

Лешек Хенсел Интервю на Илиана Беновска

Лешек Хенсел Интервю на Илиана Беновска

 

Специален гост на „РАДИО К2" бе н.пр. Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, поканен да говори по темата „Полша начело на ЕС. Приоритети, задачи, направления, инициативи, очаквани трудности и постижения"

 

И.Б.: В началото на месеца Полша даде една много амбициозна заявка, оглавявайки ЕС. Думите, които произнесе г-н Ромпой, президента на ЕС, по време на символичното предаване на председателството в присъствието на полския премиер, бяха: „За Вас членството в ЕС беше краят на дълга битка за суверенитет и свобода. По време на трудните моменти от историята Вашата страна никога не изгуби увереността си, културата, достойнството и индивидуалността си. Полският народ искаше да намери мястото си обратно сред свободните нации на света. Толкова много въстания за демокрация и справедливост са свидетели на това, толкова много битки за свобода и солидарност. Тези моменти определиха Вашата страна. В крайна сметка през 1989г. те подпечатаха началото на края на Студената война. Те отвориха нова ера за Европа като цяло и ние всички сме благодарни за това. Оттогава насам Полша се трансформира в демократична, модерна и просперираща държава." Поздравявам Ви и Ви завиждам благородно. Вие сте четвъртата страна от Източния блок, която поема председателството на ЕС. Кои са опорните точки в това председателство?

 

Л. Х.: Благодаря за тази оценка за Полша и нейното развитие. Мисля, че президента Ромпой разбира характера на поляците. Ние наистина сме оптимисти, но сме и много привързани към традициите. Тази привързаност най-добре е изразена от логото на полското председателство, на което има полския флаг и което напомня на логото на солидарност отпреди години. Авторът на това лого е същият автор, който беше и на логото на солидарност.

 

Но да се върнем към приоритетите на полското председателство. Полша иска да изгради наново вярата в ЕС. Последната икономическа криза силно я подкопа. Трите главни точки на полското председателство са икономически растеж, сигурност и отвореност. Това са три теми, които са изключително силно обвързани една с друга. Бихме искали да накараме ЕС отново да поеме по пътя на икономическия растеж. В ЕС има все още много потенциал като човешкия капитал, който не е достатъчно добре усвоен. Според нас креативността на европейските граждани още не е изразила всичките си възможности да се пребори с кризата.

 

И. Б.: Вие планирате да се създадат свободни зони за търговия със страните от източното партньорство.

 

Л. Х. Искаме да подпишем договор за пространство на свободна търговия с Украйна. Според нас това е един от основните документи, които трябва да бъдат подписани по време на нашето председателство, тъй като сме убедени, че разширяването на търговския пазар ще позволи едно по-добро икономическо развитие на нашите държави. Наш приоритет е също и развитието на общия вътрешен пазар, както и на търговията по електронен път. Според специалистите 60% от възможностите на електронния пазар не са използвани. Това е резултат на различното законодателство в различните зони на ЕС.

 

Вече говорих за креативността. С нея са свързани патентите. Всяка държава в ЕС прави средно 24 патента годишно, а България прави едва четири. Този въпрос има икономическо измерение, тъй като всеки патент трябва да бъде платен във всяка държава, за да може той да функционира там. Ние искаме да създадем един общ пазар на патентите в Европа.

 

И. Б.: Поставяте ударение и върху реформата в общата селскостопанска политика, което беше и приоритет за Полша.

 

За Полша общата политика на обработване на земи е изключително важна. Но ние забелязваме, че тази политика все още прекалено малко влияе на развитието на земеделието. Ето защо на първо място ние все още поставяме въпроса за кохезионната политика. Тъкмо структурните фондове позволяват на държавите да преодолеят цивилизационната пропаст между старите и новите членки.

 

Л. Х.: Полша е шампион по усвояване на еврофондовете.

 

Според ЕК и комисар Хан много държави биха могли да се учат от нас по какъв начин да използват структурните фондове. В отчетния бюджет 2004-2007 Полша използва 106% от европейските средства. Тези 6% идват оттам, че има разлика във валутите, но Полша получи допълнителен бонус за доброто използване на тези средства в рамките на 600млн. евро.

 

И. Б.:Настоявате общата стопанска политика да стане пазарно ориентирана с отчитане на обществения интерес. Какво значи това?

 

Л. Х.: Политиката за развитие на  икономическия растеж на държавите е свързана и със сигурността на гражданите. Мислим преди всичко за сигурността на храните. Напоследък, поради заразата с бактерията Ешерихия коли в Германия Русия забрани вноса на зеленчуци от Европа, което причини загуби на полските производители оценявани на 5 милиона евро.  Сигурното производство има не само здравословно, но и икономическо измерение.

 

И. Б.: Поставяте акцент върху факта, че Европа може да бъде силна, само ако е силна икономически, независима в енергийно отношение и има силна външна политика и отбранителна мощ.

 

Л. Х.: Изключително важно е създаването на вътрешна система за предаване на енергия. Общият европейски пазар на енергетиката трябва да има сигурна система по отношение на влияния от външна страна и от политиката. Ние представихме няколко програми за свързване на системите и пренос на енергия между Северна и Южна Европа. Това беше програмата за пренос на втечнен газ, който трябва да достигне в полско пристанище и който след това ще бъде транспортитан към страните от Южна Европа.

 

Много важен е и проектът „Набуко". В момента развиваме проекта за мрежа за пренос на газ и петрол от Норвегия към Европа. Ситуацията е следната -  в Старата Европа има добри връзки за пренос на енергия, докато в новата част на ЕС те тепърва трябва да бъдат изградени. При всички положения последното решение на немското правителство за отказ от атомната енергия ще създаде една съвсем различна ситуация за в бъдеще и Европа трябва да се подготви.

 

И. Б.: Има хипотеза, че Германия се отказва от атомната енергетика, но за кратко, за да въведе най-съвременното поколение ярдени реактори и да стане монополист на пазара и един от най-големите снабдители в ЕС.

 

Л. Х.: Не съм много сигурен как би могло да се случи това. Наскоро бях на презентация на посланика на Корея, който представяше по какъв начин ще изглежда четвъртата генерация атомни реактори и действително бях много впечатлен. Но имаме също други възможности - например в Полша бяха намерени много големи залежи на шистов газ.

 

И. Б.: Акцент в програмата на полското председателство е източното партньорство и евроинтеграцията на Западните Балкани. Каква ще бъде ролята на България тук?

 

Л. Х.: Както казах, третият ни приоритет е отвореността, смятаме, че вратите на ЕС трябва да са отворени за всички държави, които искат да станат членки и преди всичко партньорите от Западните Балкани. Не забравяме и за източните ни съседи, тъй като когато съседите са членове на ЕС, това гарантира една по-голяма безопасност. Преди два дни в София се проведоха консултации на зам-министрите на външните работи на Полша и България. Трябва да призная, че сме много доволни от оценката, която представи Константин Димитров, тъй като потенциално именно държавите от Западните Балкани трябва да са първите, които да влязат в ЕС. Тук Хърватска направи една голяма крачка напред и вече става въпрос за подписване на договора и ратификация.

 

И. Б.: А Македония?

 

Л. Х.: Македония, за съжаление, има проблем с Гърция. До момента на разрешаване на проблема с името на държавата, няма да могат да бъдат предприети следващи крачки, въпреки че и в тази област имаме някои идеи.

 

И. Б.: Деликатни аспекти има и с кандидатурата на Турция. Със 78млн. население те ще имат повече евродепутати от Германия, например. Една от държавите, които задават генералната линия на ЕС, като Германия, ще бъде в малцинство.

 

Като начало турците вече са в Германия. Освен това влизането на Турция в ЕС представлява един процес, който продължава доста дълго, тъй като доста държави споделят мнението, което Вие изразихте. Това е проблем и на имиджа на ЕС. А отношението на Полша към Турция е изключително специфично. През 19. век Турция беше единствената държава, която не призна разделението на Полша между съседните държави и ние помним това. До Истанбул дори има едно малко село, в което живеят турци, които все още говорят полски. Това са наследниците на поляци, които заживяха в Турция през 19. век. Поляците бяха разделени, те принадлежаха на различни държави и например през 19.век до Бургас бе създадена полска войска. Освен това според оценките една трета от армията, която е освободила България, е била от поляци.

 

И. Б.: Вчера се случиха две знакови неща у нас. Едното беше, че ГЕРБ  не прие Закона за конфискация на имущество, придобито по незаконен начин. 12 000 адвокати изпратиха писмо до президента с питане докога вътрешния министър ще се опитва да управлява правосъдната система. Не на последно място, американският посланик Уорлик, препоръча на българското правителство да приеме този закон.

 

Л. Х.: В ЕС съществува едно правило, че представителите не коментират вътрешната ситуация в друга държава членка. Борбата с корупцията поставя въпроса за имиджа на България. Това е задача не само за държавата, но също така и за неправителствените организации. Нека Ви дам един малък пример от Полша. На изборите през 2005г. като резултат от медийни информации и от действията, които пое държавата във връзка с тях, бе създадена специална комисия, чиято цел бе да провери промяната, която беше въведена в закона за медиите. Това беше една промяна, въведена извън процедурите, типични за законодателството. Резултатът беше такъв, че на последвалите избори партията, която тогава управляваше, не беше избрана и дори имаше проблем да влезе в парламента. След тази ситуация беше създаден централен орган за корупцията, чиято задача е да се бори с корупцията по най-високите етажи на власт, както и в структурите на местната администрация. Резултатът е такъв, че Полша заема 18-то място в ранкинга на ЕС по борба с корупцията. Това е резултат, който не ни е достатъчен, но е по-добър от този пред минали години.

 

И. Б.: Изпълнили сме техническите критерии за Шенген, но имаме проблем с приемането. Как стои това в полезрението на Полша?

 

Л. Х.: Тази ситуация действително ни безпокои. Според нас единствено изпълняването на техническите критерии трябва да е условие за влизане на България в Шенген и ЕП призна, че тя го е направила.

 

И. Б.: Преди предстояшите избори за България Полша ще подаде ли ръка на правителството и ще помогне ли да влезем в Шенген?

 

Л. Х.: И двете държави трябва да влязат в Шенген и наша задача е това да се случи. Искрено се надявам след септемврийската среща на министрите на вътрешните работи на ЕС тази ситуация ще бъде разрешена. Трябва да очаквате решение, ЕС е от 27 държави и трябва да се направи консенсус. Мога да говоря единствено за желанието на Полша. Можете да разчитате на нашата подкрепа.

 

И. Б.: На 8.юли Вие направихте първото мероприятие за България. Дадохте старт на европейския кинопреглед. Вие ли го измислихте?

 

Л. Х.: Това беше идея на посолството, която за щастие се посрещна с много ентусиазъм от страна на нашите партньори и то на различни нива. Получихме и патронажа на Бойко Борисов, голяма помощ и подкрепа от г-жа Фандъкова и нейната администрация.

 

И. Б.: Политиката много бързо и рязко променя обществото, но науката и културат го променят по-бавно, но по-трайно. Оценявам този знак с този кинопреглед като едно желание да се каже с образи неказаното за промяната.

 

Л. Х.: Много Ви благодаря за оценката на нашата инициатива. Тя имаше за цел да даде възможност на жителите на София да опознаят европейското кино. Искахме да дадем подарък от ЕС и съм сигурен, че тази наша идея ще бъде продължена. Вчера на първата прожекция имаше няколко стотин човека, което показва, че има нужда от такъв вид мероприятия. Този кинопреглед ще продължи до 16-ти юли в в кино клуб „Арт сцена" в градинката на НДК зад паментика „1300г. България". Входът е свободен, а филмите ще бъдат прожектирани от 20 и 22ч.

 

И. Б.: Предстои да се явите на следеното с трепет първенство по волейбол.

 

Л. Х.: Знам, че Полша спечели над България, но знам също така, че историята на мачовете между нас показва, че веднъж едните са по-добри, друг път - другите. В Полша играят много български волейболисти.

 

И. Б.: Как се чувствате в България? Кажете нещо за себе си?

 

Л. Х.: Аз много обичам историята. Баща ми беше археолог, а майка ми - етнограф. В България намирам много места, които са ми изключително близки. Впечатлен съм от фестивала на кукерите в Перник, от културата и изкуството ви. Надявам се, че ще обогатя знанията си за изкуството за изписване на икони в България.