21-03-2018 | 12:45 ч.

Валентин Йовев: Бюджетът за геозащитна дейност е 19,3 милиона, имаме проектна готовност за най-опасните свлачищни терени

Валентин Йовев: Бюджетът за геозащитна дейност е 19,3 милиона, имаме проектна готовност за най-опасните свлачищни терени

Валентин Йовев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Активизиралите се в последните дни свлачища и срутища.

   „Къде в България има най-голяма опасност от свлачища и срутища?", попита водещата Клара Маринова. Валентин Йовев отговори, че не може да се каже, че има конкретно място, което е най-застрашено. Той обясни, че в България теренът е преобладаващо планински и такива явления могат да се случат навсякъде. Общо в България регистрираните свлачища са 2137.

   „Какви са основните причини за тяхната поява?", продължи с въпросите си водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че през последните години най-активни са свлачищата около брега на Оряхово, при спирка „Кипарис" в община Аксаково, село Плетена в община Сатовча. Заместник-министърът обясни, че свлачището е природно явление при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси най-често в силно наклонени терени. Има тяло на свлачището, което е всъщност обемът на свлачищните маси. Срутищата, които по-често се активизират, са вид свлачища, но при тях хлъзгателната повърхност е над 45 градуса или над 100% наклон. За разлика от свлачищата те имат внезапен характер и много често непредвидим. Повечето срутища се активизират заради големите валежи, които преовлажняват почвата.

    „Тази година по-различна ли е, или е в рамките на стандартните норми по отношение на свлачищата и срутищата?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че не разполага с точна статистика, но впечатленията му са, че нещата не се различават коренно в сравнение с предишни години.

Какви са превантивните мерки?

     „Кои са превантивните мерки?", попита водещата Клара Маринова. Валентин Йовев отговори, че те се състоят от две неща - мониторинг и проекти за ограничаване на свлачищните процеси, като дренажи, отсушаване на почвения слой, в някои случаи галерии и т.н. Мониторингът представлява контролно-измервателна система, която би трябвало да се следи в зависимост от динамиката на движение на свлачището няколко пъти в годината. Ако в определен период се покаже по-силно движение, трябва спешно да се вземат мерки, което и всъщност се прави. „Добре, но защо се случват, след като се прави мониторинг и предварително се вземат мерки?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че мониторинг се прави на свлачищата, но срутищата имат малко по-различен характер.

Отделеният бюджет за борба със свлачища и срутища.

    „Откъде се отделят пари за предотвратяване, след това за покриване на щетите?", попита водещата Клара Маринова. Валентин Йовев отговори, че основно задължение на МРРБ е регистрирането и мониторинга на свлачищата и оказване на съдействие и специализирана техническа помощ на общини, области, специализирани и контролни органи. Всичко това се осъществява главно чрез усилията на геозащитните дружества, които са локализирани във Варна, Плевен и Перник. Дейностите за ограничаване на свлачищата, абразионните процеси, за предотвратяване на аварии и щети се извършват от  централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Собствениците и ползватели на имоти също имат такива задължения. Бюджетът за геозащитна дейност тази година е 19 354 000 лева. „800 000 са предвидени за превантивна дейност, тоест регистриране на свлачищните райони и превантивни мерки, свързани с това, което Ви казах, мониторинг на свлачищните райони, а останалите 18 500 000 са за извършване на действително геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачища и за предотвратяване на аварии и щети, като в това число имаме проектна готовност за най-опасните свлачищни територии!", завърши Валентин Йовев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" от 21 март 2018 г.

Можете да чуете цялото интервю ТУК