05-03-2018 | 12:26 ч.

Емил Караниколов: Нужен е механизъм държавата да се произнася по сделки от национално значение

Емил Караниколов: Нужен е механизъм държавата да се произнася по сделки от национално значение

Емил Караниколов, министър на икономиката от квотата на Обединени патриоти, в разговор с Илиана Беновска, в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3 коментира сделката за ЧЕЗ, енергията и енергетиката в икономиката. В разговора заедно с министър Емил Караниколов участваха още Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната и Стоян Мавродиев, изп.-директор на Българската банка за развитие.

Какво се случва с ЧЕЗ?

Емил Караниколов определи полемиката за сделката с ЧЕЗ като пресилена. Той увери всички граждани, че правителството няма да позволи да се заиграва със страховете на 3 милиона потребители. Независимо какво ще се случи оттук-нататък цените на тока няма да се вдигнат. Има регулатори, които следят всичко това. Преди 20 години държавата беше собственик и постоянно сочена за виновник, докато сега има от 2004 година нов собственик, а настоящият потенциален собственик на ЧЕЗ, дори още преди да е станал официален такъв, отново е сочен за виновник. "За хората тока и водата са основни приоритети и аз разбирам това, но правителството ще направи всичко, за да не се заиграва с тези страхове и да има прозрачни регулации", допълни министър Караниколов.

 

"Ако се стигне до това държавата по някакъв начин да придобие дялове с "Инерком" при покупка на акции за сделката по ЧЕЗ, дали ББР ще бъде годна и при какви условия е склонна да финансира държавно участие", попита Беновска.

Банковата система в България е изключително стабилна, подчерта Емил Караниколов. Според него, темата за финансиране на държавно участие в ЧЕЗ през ББР към момента не трябва да се коментира, защото купувачите от "Инерком" са заявили, че финансирането им е осигурено от международна финансова институция, което изключва ББР. За да се финансира нещо, трябва да се знае дали купувача ще иска да го продаде. ББР действа по Закона за банковите институции и държавата, независимо, че е принципал няма как да се обади на директора и да му каже кой да вземе кредит, защото това бързо ще фалира банката. Емил Караниколов заяви, че експертите в ББР са тези, които ще вземат решение, ако то е целесъобразно и ако банката има интерес да финансира тази сделка.

Законна ли е продажбата на държавния дял от 33% в ЕРП-тата?

 

"Бяхте директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, когато се продадоха 33% от ЕРП-тата, всичко законно ли е в тази продажба", попита Беновска.

 

"Да, съгласно Закона за приватизация агенцията осъществява политиките на правителството. Имаше решение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и на министъра на финансите Симеон Дянков да се започне процедура за продажба на остатъчните пакети от ЕРП-тата, като основанията бяха, че те не носят дивиденти и нямаме пряк контрол върху управлението на дружествата", отговори Емил Караниколов.

"Прокрадна се в публичното пространство, че съгласно задълженията на Агенцията по приватизация май не е добре упражняван следприватизационния контрол върху ЧЕЗ", попита Беновска.

"Това го е казал някой, който няма представа от договорите. За договорите за приватизация и то на основния пакет, защото когато продаваш 33% миноритарен дял, всяка една акция е отделен лот, разберете, че ако Вие купите акция, аз не мога да прехвърля всичките ангажименти на Вас. По основния договор е имало ангажименти и те са свързани със спазването на лиценза, който се контролира от независимия регулатор КЕВР, тогава ДКЕВР. Много хора мислят, че в договорите за приватизация са залегнали инвестициите, които е трябвало Агенцията да следи дали се изпълняват. Това е изключителна заблуда, защото в договорите за приватизация няма нито един ред за инвестиции. Ако бяха сложени задължения за инвестиции, тези инвестиции приемайки се от Агенцията за приватизация веднага щяха да влязат в сметките на потребителите. Това е основната разлика. Приватизационните договори следят военновремеви задачи, но инвестициите се следят от КЕВР и те дават решение за определяне цената на тока. Ако имаше решение за инвестиции към Агенцията по приватизция, това щеше да натовари сметките на хората", коментира Караниколов.

"Говори се, че много милиарди са изнесени чрез аутсорсване от страната по различни дейности на ЧЕЗ", попита Беновска.

"Това също не влиза в приватизационните договори. Аутсорсването е следното нещо - продавам си офисите и след това ги взимам под наем. Това е решение на самото дружество и то си носи отговорността за това", посочи Караниколов.

"Това не подлежи на деликатен следприватизационен контрол", попита Беновска.

"Не е предмет въобще на приватизационните договори", отговори Караниколов.

"А трябва ли да стане", отново попита Беновска.

"След като подпишеш договорите може да видиш много грешки и да ги включиш. За правителството е ясно, че приватизацията е приключила", отговори министърът на икономиката.

Трябва ли държавата да влезе в ЧЕЗ?

"Когато беше скандалът с оръжейните дружества, Вие казахте едно знаменито изречение, че ще върнете повече държава в някои отрасли. Трябва ли държавата да влезе в ЧЕЗ и без да Ви карам да правите правен анализ, как ще се получи това", попита Беновска.

"Без правен анализ е трудно да отговаря. Липсата на информация е голям проблем. Важно е да се види каква е необходимостта държавата да влезе. Ако с това ще гарантираме по-добрата работа, инвестиции, иновации в това дружество - добре. Но ако някой си мисли, че с влизането на държавата, ще се намали цената на тока, но това означава да фалираме дружеството. Трябва да има публичност и прозрачност защо да влезе държавата в ЧЕЗ и какво се очаква от нея. Най-важно е да уверим гората, че КЕВР, КЗК, всички регулатори са си на мястото. Нужен е механизъм на българската държава за такива големи сделки от национално значение, като се съобразява с европейските директиви, да има възможност да се произнася по една такава сделка, посочи Емил Караниколов.

"Каква е равносметка Ви до момента на поста министър на икономиката", попита Беновска.

Емил Караниколов открои стабилността като важен успех. С над 30% се е увелич делът на инвеститорите, над 900 млн евро са преките чуждестранни инвестиции. Правителството е разпознато, политиките, които осъществява в Европа се приемат от всички. Общата индустриална политика, която България наложи като тема, е важна и следващите председатели на ЕС ще продължат тази тема. Нужно ни е повече самочуствие, счита министърът на икономиката. Държавните дружества към МИ отново ще бъдат на печалба, завърши Емил Караниколов разговора с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3 на 4 март 2018 година.