04-03-2018 | 21:12 ч.
Николай Бареков: Късите пас-чета между Радев и Борисов възраждат двуполюсния модел на управление
Николай Бареков: Късите пас-чета между Радев и Борисов възраждат двуполюсния модел на управление
Интервюто с Николай Бареков се провежда в сградата на Европейския парламент на 28-ми февруари 2018 година.
Илиана Беновска(ИБ): Провеждаме това интервю в последния ден на февруари - денят, в който ще коментираме кой и какво прави с фалшивите новини. Казвам добър ден на нашия домакин и мой събеседник Николай Бареков - евродепутат и председател на „Презареди България".
Николай Бареков(НБ): Добър ден и добре дошли, и наистина искам да поздравя Вашето предаване г-жо Беновска и „Канал 3", че е първата телевизия...
ИБ: А „Радио К2"?
НБ: И „Радио К2" , но да кажем радиото все пак е звук и наистина ползвате най-доброто студио на Европейския Парламент и изпреварвате всички останали телевизии, които имат претенциите да бъдат национални.
ИБ: А, каква е трудността да попаднеш в това студио?
НБ: Никаква. Просто трябва да имаш желание. Първо, журналистът трябва да бъде професионалист. Ние отправихме запитване от името на конференцията, която организираме днес, дали за медиите, които са проявили желание да отрaзят нашата конференция, това студио би могло да бъде дадено. Имаме късмет, че това, което виждат Вашите зрители, е автентичната атмосфера на ЕП, когато има пленарна сесия, а това става един път в месеца само и то в продължение на два работни дни в Брюксел, иначе другите сесии са в Страсбург.
ИБ: Преди да започнем за т.нар. „фейк нюз" фалшиви новини аз днес с изненада прочетох, мога ли да говоря на „ти", че е малко лично - че ти си решил да напуснеш политиката или само европейската политика, не разбрах?
НБ: Благодаря, че задаваш този въпрос, защото тук става въпрос малко за личен момент - аз съм решен за себе си - твърдо и ме подкрепя и семейството - че нямам работа следващите 5 години след изборите през 2019 година в ЕП просто защото аз се намирам в много активна човешка възраст. Попаднах тук на 40 години в ЕП, смятам, че съм в силата си и в своята зрялост. Като че ли ЕП е направен за политици, които идват тук да се научат - той безспорно е голямо училище или пък за хора, които са малко след активната възраст, защото ритъмът на работа, ако сам не си създадеш и не си намериш работа е малко различен от това, на което аз съм свикнал. Примерно, аз съм свикнал да работя от сутрин до вечер, седем дена в седмицата.
ИБ: Е, тук не се ли работи?
НБ: Аз съм си го направил така, че да се работи, но то е свързано с много пътувания, аз почти не стоя в страната, далеч съм от своето семейство, моето семейство не живее с мен нито в Брюксел, нито в Страсбург. Децата ми не учат тук. Много съм извън Европа. Примерно, само този месец имам две пътувания извън европейския континент и то за 15 дена - изпълнявам такива мисии.
ИБ: Между другото, ти си представителя на ЕП, който обиколи най-много мислиш, нали?
НБ: Да, аз имам почти рекорден брой мисии само за този мандат и като политически наблюдател.
ИБ: И то в доста екзотични дестинации при това.
НБ: Във всички бедни държави, така да го кажа - в Хайти, Източен Тимор, Гамбия и така нататък. Просто аз не мога да си позволя повече в активна възраст да бъда извън България, извън моето семейство. Иначе, работата тук ми хареса. Смятам, че бях полезен и продължавам да бъда полезен най-вече на моята група, която представлявам в парламента - Консерваторите. Организираме много конференции, стотици български граждани дойдоха тук по Европейски програми - да ни посетят, да участват в дискусии.
ИБ: Не мога да ти спестя въпроса, преди да ти задам и по-приятните въпроси, дали пък 2019-та, когато са следващите избори, ще те изберат за член на ЕП?
НБ: Няма как да разберем дали ще ме изберат или не, просто защото аз физически няма да участвам на тези избори и съм го казал.
ИБ: Не, не, дали това не е превенция?
НБ: Не, абсурд. Аз, пак казвам - не е политически проблемът. Аз се чувствам прекрасно в моята политическа група, просто аз наистина съм на 45 години.
ИБ: Какво? Това да не е възраст на Дядо Мраз?
НБ: Ами, не, прекалено млад съм и ми се работи. Така че дали ще бъда в политиката - не знам, може би ще се явя и на други избори.
ИБ: Ти си един от най, мога да кажа, успешно експониралите се в България журналисти, не ти правя комплимент, това е факт. Журналистиката ти дава една нагласа, че нещата трябва да се случват, да се действат, да се продължава напред и нагоре. Не ти ли пречи това, сега в политиката в ЕП, където всичко е премерено като начин на тактуване, отмерва се и много волности не можеш да направиш? Не казвам да са нарушения на правилата, а да са по-емоционални, по-понашенски изпълнени със съдържание.
НБ: Още повече в нашата група, защото това е група на консерватори, на изключително сериозни и образовани хора. Ние не сме група събрана от кол и въже. Има и такива групи в ЕП. Мисля, че ние с либералите сме като ценности, като защита на своите ценности, най-добре представени в ЕП и за мен най-голямото богатство тук беше, че бях научен на стратегическо мислене. Значи, на мен, може би, в политиката ми е липсвало, в България докато бях, това мислене със стратегия от по-дълъг хоризонт - 5, 10, 15 години, като че ли малко водихме битките на момента, на парче. Тук се научих, че така не бива и дори конференцията, която днес сме се събрали да правим, е част от една такава стратегическа визия за начина, по който България ще се развива оттук нататък. Не е просто до фалшивите новини. Ясно е,че това е огромен проблем, както и да го говорим. Въпросът е, че ние като държава имаме сериозни проблеми за решаване и би трябвало да подходим към тях сериозно, а не лековато.
ИБ: Веднага ще ти кажа две неща, които аз мисля - дошла съм с огромно желание, не само, а и с енергия да се случат нещата и ще се опитам днес да изложа моето мнение, ако то има значение, по отношение на борбата с фалшивите новини, но си мисля, че това ще бъде един много дълъг процес, защото той е генериран около 27-8 години - поне за нас източноевропейците - инерционният момент на връщането, колкото и да го компресираме, ще бъде дълъг, но това е друга тема. Искам да те попитам като се върнеш в България с какво ще се занимаваш или може би няма да се връщаш в България?
НБ: Честно казано, ако няма да се връщам в България, това означава, че и семейството ми няма да остане в България, защото това ми е основното нещо, което ми липсва.
ИБ: Но, ако се върнеш в България какво ще правиш?
НБ: Да разсъждаваме в хипотезата, че ще се върна в България, защото имам и хипотеза да не се връщам, но ако се върна в България - пътят пред мен е ясно очертан - или обратно в медиите, или с политика, но, честно казано, по нов начин. Не смятам, че начинът, по който се прави политика в България, е удачен - да се правят партии за избори, да се правят някакви коалиционни съглашения, които нямат, общо взето, никаква подплата. Затова, трябва да помисля сериозно - имам пред себе си година и половина - две. Ще мисля активно. Обещавам, да мисля активно.
ИБ: Спираме този разговор до и веднага - щом говорим с Николай в трите му качества - гражданин, политик и журналист - питам - как оценяваш коалицията ОП-ГЕРБ във вътрешнополитически план?
НБ: С една дума, ако мога да кажа, това беше преди 1 година, така да се каже, необходимото зло, защото хората казваха и аз съм ги чувал, че казват, че няма друга алтернатива към този момент.
ИБ: А, сега необходимото добро ли е, или нежеланото добро?
НБ: Аз напоследък забелязвам, че прекалено много станаха скандалите около тази коалиция в управлението...
ИБ: Внимавай къде, обаче!
НБ: Да, и не само външните скандали, както да кажем актуалния скандал с ЧЕЗ, но и такъв скандал, които перманентно тлее при колегите ОП. Аз съм участвал в първоначалното създаване на тази коалиция и много съжалявам, че тогава Валери Симеонов и Краси Каракачанов зад гърба ми направиха всичко това, но аз смятам, че те не си дадоха сметка колкото сериозно нещо могат да направят и можеха да направят и някак си много бързо пожертваха една огромна енергия, която можеха да съберат в едно влизане във властта, което за доста от техните избиратели, минава за безпринципно. Смятам, че там заложиха те проблема на тяхната коалиция. Прогнози не искам да давам, но според мен, ще им бъде много трудно след това управление те да оцелеят заедно.
ИБ: Чакай, остави това управление. То има още хоризонт, нали?
НБ: То си има по конституция, може би, три години хоризонт това управление.
ИБ: Казваш „бяха необходимото зло" Патриотите - сега „необходимото добро ли са"?
НБ: Казвам не, не са.
ИБ: А, Борисов 3, самият той, като Борисов 3 министър-председател - как го оценяваш? Ти имаш отдавнашно не само ефирно, но и човешко познанство с него - като тръгнеш от главен секретар, през кмет, министър-председател - един, два, три пъти. Как го преценяваш?
НБ: При всички положение през последните седмици той демонстрира една по-голяма емоционалност и изнервеност, която, може би, си има някаква причина, но би могъл да я спести на публиката.
ИБ: Какво точно имаш предвид?
НБ: Как да кажа - личи си, че като че се коментират събитията още преди да са се случили. Аз мисля, че той като премиер има възможността един процес да го знае по-плътно и по-триизмерно, отколкото ние обикновените граждани, които седят и наблюдават отстрани.
ИБ: Упрекът за ЧЕЗ ли?
НБ: Струва ми се, че малко изглежда като че ли поуморен и то знаеш ли защо, според мен? От тези безкрайни човешки взаимоотношения с политиката. Аз съм стоял много по-малко от него в политиката, но трябва да ти кажа, че първото нещо, което ме умори, бяха тези безкрайни човешки взаимоотношения - някой на някого се сърди, някой на някого завижда или му говори зад гърба. Всичко това при един премиер, който има амбицията да управлява държавата, както казвате вие журналистите, на ръчна скорост - това означава, че той непрекъснато акумулира такива емоции.
ИБ: Съгласна съм, но кажи ми къде, според теб, той е коментирал събитията преди да се случат?
НБ: Казах една изнервеност, но ето примерно случая с ЧЕЗ, който като обикновен гражданин мен ме интересува. В края на краищата всички отиваме и си плащаме сметките на този доставчик. Според мен, като премиер и като правителство те са длъжни да изкарат цялата истина на масата, да дадат цялата визия на обществото, защото Делян Добрев какво каза... аз бях в България точно 1 ден, когато започна скандалът. Прибрах се и на другия ден тръгнах към Брюксел малко след Вас. Делян Добрев излезе сутринта по телевизията и каза - „на мен това ми звучи като фалшива новина, че въпросната дама Гинка си купува ЧЕЗ".
ИБ: Какво искаш да кажеш, че Делян Добрев не е знаел?
НБ: Не ми звучи сериозно този коментар.
ИБ: Трябвало ли е да знае той, или не?
НБ: Според мен - да. Как правителството няма да знае такова нещо и според мен те знаят.
ИБ: Делян Добрев не е от правителството - той е председател на енергийната комисия.
НБ: Все пак е председател на енергийната комисия в парламента.
ИБ: Друго, понеже ние правим, пак да почертая, това интервю на дата 28-ми февруари....
НБ: И не се знае какво може да стане до края на седмицата.
ИБ: Аз знам. На 1-ви март свикват енергийна комисия, която има за цел да изслуша всички служби. Борисов поиска ДАНС, НАП, Комисията за финансов надзор, също викат и банките, които са влезли в кореспонденция с въпросната Гинка Върбакова, и Делян Добрев е председател на тази комисия, така че не знаем какво ще се случи, но както и да е. Въпросът е следният - аз те попитах в началото как ти изглежда във вътрешнополитически план коалицията и Борисов, а как ти изглежда Борисов във външнополитически план? Ти виждаш много добре неговите совалки между Европа и Западните Балкани, през Западните Балкани до Турция той става живата връзка. Ето, сега пак на 1-ви март ще има среща на Юнкер с всички министър-председатели на Западните Балкани в България.
НБ: Само да довърша темата за ЧЕЗ и веднага ще коментирам. Два са аспектите в ЧЕЗ. Които ме вълнуват, казвам като гражданин, според мен, обществото трябва да знае. Първият аспект е доколко фирмата, която купува ЧЕЗ, на г-жа Върбакова, въобще има потенциала и капацитета да управлява такова мощно дружество. Вторият важен въпрос е - като излязат сега въпросните банки - доколко има участие в тази сделка Държавната банка за развитие. Там е заровено кучето. Ако тази банка е участвала в предварителните...
ИБ: Хайде не прави фалшиви новини. Българската банка за развитие два пъти каза, че не участва.
НБ: Ако тя не е участвала, тогава проблемът става в пъти по-малък и затварям темата за ЧЕЗ.
ИБ: Напротив, нека погледнем и кои частни банки са участвали.
НБ: Те имат право да участват. Защо да не участват?
ИБ: Окей, тогава да си зададем въпроса докъде трябва да се стига с демонополизацията на държавата и навлизането на частния бизнес - докъде трябва да влязат, все пак, енергетиката е стратегическа.
НБ: Факт, но тя се е случила вече тази приватизация, а част от енергетиката в България знаем, че е държавна, да не кажа основната част. Наистина, дано има какво да коментираме. За совалките на г-н Борисов - поздравявам го за енергията, която демонстрира. Като европейски депутат аз виждам той как общува с част от колегите в ЕП. Енергията му е завидна в това отношение. Веднага една претенция към неговата работа, която искам да прозвучи обективно, и по никакъв начин да не изглежда, че се заяждам. Има нужда той да направи един силен екип, да подсили още повече екипа си, включително да ползва и капацитета, ако щеш, чуждестранен, защото задачите, които той си е поставил и, с които се е нагърбил, звучат наистина грандиозни.
ИБ: Ти можеш ли да бъдеш част от неговия екип?
НБ: Където мога, примерно в областта на моите пътешествия по света и дейността ми с консерваторите аз винаги съм работел за България. Аз винаги съм бил някаква трансмисия между бъгларското правителство, между българския президент. Имах среща с г-н Радев, за която съм лично благодарен. Той покани част от депутатите. Всъщност, не знам дали покани част от депутатите. Може би, беше поканил всичко депутати, но част от депутатите бяхме на срещата, и имаме двустранен диалог, от които аз съм доволен и смятам, че депутатският корпус на България в ЕП не беше оценен добре от нито едно правителство просто защото ние нямаме пряка комуникация с българското правителство - работим на парче. Аз съм член на комисията по енергетика и екология и нямам комуникация с нашите министри.
ИБ: Сериозно ли си член на комисията по енергетиката?
НБ: Да, и на екологията.
ИБ: Ще предложиш ли нещо като промяна на технологията на общуването между правителството и ЕП депутатите?
НБ: Абсолютно са необходими регулярни срещи, които можем да ги провеждаме и в Брюксел, и в София.
ИБ: Между правителство, БГ парламент и ЕП.
НБ: Разбира се, защото реално и покрай третия енергиен пакет, енергетиката е основен приоритет на ЕС. Ние имаме, всъщност, три приоритета - едното е стабилността на Европа, второто важно нещо е националната сигурност на европейските държави, членки на ЕС и особено това, което става на Юг от нас, и третото нещо е енергетиката. Реално, ние имаме проблем със зависимостта на ЕС до голяма степен от енергийните източници - един от тях е Русия.
ИБ: Спомена президента Радев и Русия - две теми, по които искам да те питам. Как оценяваш, ще го нарека „нацупването" на президента Радев след като Бойко Борисов му съобщи, че няма зависимости, няма свързаности с различни депутати, в това число и Делян Пеевски, и го помоли да докаже с факти, ако има нещо да казва?
НБ: Първо ще кажа, че цялото това нацупване тръгна от една глупост, която изрече премиерът, и аз опровергах на момента понеже съм бил, така да се каже, изпълнителен директор на телевизия ББТ и знам, че въпросният господин Иво Христов никога не е работил в тази телевизия...
ИБ: Главният секретар на президента Радев.
НБ: Никога не е работил в тази телевизия, когато в тази телевизия собственик на капитала беше г-жа Ирена Кръстева. Той не е работил в тази телевизия и г-н Борисов много добре знае, че това е така.
ИБ: Може да се е объркал.
НБ: По-скоро те си играят на някакви пасчета те двамата пред широката публика. Да кажа честно, аз като широка публика, който индиректно участваше в този спор, се почувствах леко обиден от тези къси пасчета, които си размениха двамата основни мъже на България.
ИБ: Тоест, как оценяваш - тлее нещо между Борисов и Радев и докъде ще стигне - ще избухне ли пожар?
НБ: Те са хората, които, може би, имат най-глобални, най-високи цели за управлението на страната - единият е премиер, другият е президент. Мисля, че и двамата в близкото бъдеще, а може би, и по-далечно бъдеще докато са живи и здрави и в кондиция на политическата сцена са обречени да водят някаква битка помежду си. Аз само им пожелавам тази битка да не е за сметка на избирателите и на България. Нека има битка, имаме нужда от двуполюсна политическа система. Аз съм от хората, които смятат, че дори в една система трябва да има дори три, четири полюса. Това, което навремето дойде с Царя, между другото, наред с позитивните неща с него, беше унищожаването на т.нар. двуполюсен модел. Какво спечели обществото от това, че няма алтернатива в края на крайщата? Хората са разочаровани.
ИБ: Кратко за Русия. Казваш енергетиката - нямаме диверсификация и обвиняват президента Радев, Цветанов обвини него и Нинова, че субект, създаден 2016-та година да попречи на България да бъде европейска и със САЩ.
НБ: Не ми се влиза в теория на конспирациите, но казвам, че аз съм член и на комисията в ЕП, която отговаря за връзките с Русия и като член на комисията твърдя най-отговорно, че няма никакъв диалог през последните години нито между ЕП, нито между ЕК и Руската Федерация. Санкции се налагат, санкции са наложени, има обсъждане дали тези санкции да бъдат продължени, да бъдат засилени, чуват се гласове да бъдат намалени, но няма диалог. Аз съм за диалог и надявам се няма да бъда обвинен за проруски политик, защото аз съм много далеч от такава стигма.
ИБ: Грешиш.
НБ: Защо да греша?
ИБ: Друга тема. Закачам се. Споменахме и Делян Пеевски - той е съвносител на два закона - искам да те питам за единия, който иска да се осветли собствеността на медиите и техния начин на финансиране. Днес правителството - сряда - прие на министерски съвет решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната ни и тяхното разпространение. Коментирай.
НБ: Коментирам без никакъв проблем. Смятам, че г-н Пеевски - пишейки такъв закон за медиите в никакъв случай няма да бъде рестриктивен, защото той е крупен собственик на медии в България.
ИБ: Коментирай и ролята на правителството.
НБ: Това е по-добрият вариант - след като Пеевски си е направил труда като депутат да напише закон нека сега този закон да мине да обществено обсъждане, нека да участва и в правителството, защото, примерно, има и моята гледна точка и тая гледна точка се защитава, уверяват те, от доста хора, че един такъв закон трябва да бъде рестриктивен - тоест - този закон трябва да криминализира фалшивите новини, той трябва да криминализира прането на пари през медии, защото моята теза е, че фалшивите новини пораждат корупция, а корупцията ражда фалшиви новини.
ИБ: Фалшивите новини ги ражда властта, а журналистиката ги довършва.
НБ: Съгласен съм. Искам да кажа само, че трябва да бъде въведено понятието „журналистически лобизъм" и след като половината, не половината, а всички медии участват в изборите и взимат страна, аз нямам нищо против да разговарям с един журналист, но той да се е обявил на чия партия или идея той лобира.
ИБ: Аз искам към този закон, това го предложих още когато Мая Манолова беше заместник-председател на НС по времето на БСП и се правеше изборният кодекс, медиите - ние, казвам го като създател и собственик на медия, да обявим своята политическа ориентация и най-малко симпатия.
НБ: Това ми е идеята и конкретно всеки журналист да бъде задължен, ако влезе в колизия със своята медия, примерно, твоето „Радио К2" се обявява за лобист на либералната идея, но ти пък си консерватор по душа - ти трябва също да излезеш и да го обявиш публично. И пак искам да кажа - не е работа този закон да бъде писан от собственици на медии, защото те няма да го направят достатъчно рестриктивен, какъвто той трябва да бъде. Така че сега трябва да се намеси едно обществено обсъждане, защото законът в този вид...
ИБ: За да стане „бля-бял", нали знаеш. Аз много не вярвам.
НБ: Той е мек този закон, какво казва в момента?
ИБ: Казва - кажете кой е собственика...
НБ: Ма, аз знам кой е собственика, примерно, на в-к Капитал, знам и кой е на в-к Телеграф и в-к Телеграф...
ИБ: А, кой финансира в-к Капитал можеш ли да ми отговориш?
НБ: Ето това е въпросът.
ИБ: Аз ще ти кажа - в-к Капитал се финансира вече шеста или седма година от „Америка за България" и е получил почти около, да не преувеличавам - 5-5 милиона досега и сега ще получи още 1,5 милиона долара. Това редно ли е?
НБ: По закон сега е редно. Защо с тоя закон не се сложи граница и, примерно, се каже така - всяка медия, която иска да бъде независима, трябва не повече от 20 % от финансирането ѝ да идва от средства, които са от доброволни фондове, или пък, примерно, 80 %. Аз не мога да кажа. Трябва да има някаква рестрикция.
ИБ: Тук идва въпросът, който беше и при закона за съдебната власт - имат ли право да бъдат финансирани медии, съдии, прокурори, политици, трябва ли да бъдат финансирани - знаеш, че в Полша това се забрани и в Унгария силно Орбан го забрани от фондации и хора, които влияят върху политиката и законите на държавата.
НБ: И само да добавя - създава се превратно впечатление в българското общество, че, примерно, Америка стои зад в-к Капитал извън тази фондация - това не е така. Аз съм консерватор, аз работя с фондацията на републиканците. Примерно, ние сме приети във фондация „Херитидж" - тя работи с нас, ние получаваме оттам подкрепа, получаваме дори финансова и материална подкрепа. Това означава ли, че зад мен стои Американското правителство? Не! Зад мен стои републиканската партия. Примерно, най-вероятно зад Прокопиев стои демократическата партия. Образно казано - зад единия стои Тръмп, зад другия стои Хилъри Клинтън. Няма лошо, но това не е Америка. Не може в България - лицето Иво Прокопиев, който е подсъдим, олигарх, айде сега да ме съди пък, че съм казал, че е подсъдим - той е богат, има и медии, и е подсъдим. Може ли сега този човек да минава като лицето на Америка, на САЩ в България? Това опозорява САЩ. Може ли този човек да бъде участвал в приватизацията, за който НАП откри 15 милиона несъответствие в доходите? Този човек сега да бъде морален ментор на българското общество...
ИБ: Може ли Цветан Василев, онзи в чиято телевизия ти работеше и беше изпълнителен директор и работеше с удоволствие, и от които получи доста финансова помощ за участие в политиката ...
НБ: Ето това е една фалшива новина...
ИБ: Обори ме, нарочно я казах сериозно...
НБ: Това е фалшива новина, защото парите останаха и се дължат в една фирма, която беше фалирана благодарение на това, че падна банката и господин Василев избяга от България. Това е истината.
ИБ: Може ли той да иска да се прекрати делото в България за фалита на КТБ, а ти искаш ли той да дойде в България, да бъде разпитван и съответно да му бъде приложено българското законодателство? Страхуваш ли се от нещо?
НБ: Аз в лично качество съм един от 4500 свидетели, не знам точно колко са, от кол и въже събрани, които ще трябва в един момент да отидем там и да даваме свидетелски показания. За мен единственият нормален и разумен човешки ход в настоящия момент, а това беше преди 3-4 години, е господин Василев да си стои в България, да се бори за своята справедливост и своята невинност. За мен, голямата грешка, която допусна Цветан Василев, и може би, това го казвам за първи път, така, минавайки времето аз ги виждам ясно нещата и тогава съм го виждал, че той трябваше да си остане в България и да води битката и за себе си, и за своята репутация, и за банката си, а не просто да захрърля всичко и просто да избяга.
ИБ: Чувал ли си го скоро?
НБ: Не, не съм го чувал и трябва да ти кажа, че не съм го чувал много преди банката да фалира - сега - що фалира, как фалира, но много преди това не съм го чувал.
ИБ: Как са децата?
НБ: Добре са, растат. Големият учи - той е ученик, сега си е в София. Другите двама - единият е на 6 месеца, другият е на 3 години и половина, така че...
ИБ: Интересно ли ти е? Как е?
НБ: Много! Този разговор лично. Ти знаеш какво е - те ти пълнят живота, пълнят ти душата, пълнят ти всичко. Без деца...
ИБ: Желаят ти всичко хубаво и благодаря за това интервю. Ще се виждаме!
НБ: Благодаря!
