28-02-2018 | 14:32 ч.
Деница Николова: Най-удачният вариант за ново райониране на България е с 4 района без столицата да е обособена отделно
Деница Николова: Най-удачният вариант за ново райониране на България е с 4 района без столицата да е обособена отделно
Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Възможността България да кандидатства за домакин на форума „Градовете на ЕК през 2019 г."
„България получи възможност да кандидатства за домакин на форума „Градовете на ЕК през 2019 г." Страната ни има уникалния шанс да е домакин на събитието на високо равнище, което има за цел да определя част от темите на градския дневен ред на ЕС. Какво още по тази голяма и важна тема ще споделите със слушателите ни?", попита водещата Клара Маринова. Деница Николова отговори, че възможността наистина е уникална за страната ни, защото такъв форум за градовете се прави веднъж на две години с подкрепата на ЕК и целта е да се популяризира градското развитие като възможност за водене на политика на една страна, както и за осъществяване на всички мерки и действия, които водят до подобряване на качеството на живот в градовете. Заместник-министърът съобщи, че град Варна вече е изявил желание да бъде домакин на такава среща и в момента се оформя формалната процедура за кандидатстване към ЕК, като се надяваме страната ни да бъде определена за държавата, в която ще се проведе следващия форум. „С оглед на това, че България към настоящия момент е една от държавите, които изпълняват интегриран подход на инвестиции и 25% от средствата са фокусирани в градовете, за да подобряваме качеството на живот, се надявам, че това ще даде някакъв превес и позитив на българската кандидатура при едно кандидатстване!", заяви Деница Николова.
„Защо са избрали този път България да бъде домакин, с какво сме впечатлили ние?", попита водещата Клара Маринова. Заместник-министърът отговори, че един от мотивите е, че страната ни прилага успешно практиките за подобряване качеството на живот в градовете с различни видове инвестиции, като ресурсът се концентрира в едно място. Тук може да бъде даден примерът със Столична община, която с инвестиционна програма от 238 милиона лева финансиране от ЕС ще допринесе за подкрепа за мерките за градския транспорт. От друга страна ще се даде възможност за обновяване на парковите пространства. Ще има възможност да се обнови централната градска част и облика на София. „Това са инвестиции, които концентрирано водят след себе си до ефекта да подобряваме начина на живот на хората в градовете и разбира се да подобряваме околната среда, защото с един такива мерки се постигат много ефекти, включително това да намаляваме емисиите прахови частици на територията на столицата, доколкото ще закупим 13 нови трамвая, които ще се движат по периметъра на линиите на градския транспорт!", обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството.
„Значи общо взето това е признание за нашата държава, ако мога така да се изразя!", отбеляза водещата Клара Маринова. Деница Николова заяви, че това със сигурност е признание, защото с течение на годините сме успели да изградим доверие от страна на ЕК към България - че ние не само усвояваме средства, но има ефект от това и той е видим за хората.
Новото райониране на държавата.
„Започна национална дискусия за ново райониране на държавата. Предлагат се три варианта с четири, пет или шест района. Според експерти, участвали в разработването, най-вероятният вариант е районите да останат шест, но да се промени обхватът на областите, които влизат в тях, а София става самостоятелен район. Какви са причините за прерайонирането на България? Какво ще се промени? Реални ли са тези намерения и какви са сроковете за тяхното осъществяване?", попита водещата Клара Маринова. Деница Николова обясни, че до момента регионалната политика в България винаги се е дефинирала спрямо европейските средства. Това обаче не е правилно като подход, защото европейските средства имат своя логика на финансиране и постигане на конкретни цели, които са мащабни, за да се постигнат глобалните цели на ниво ЕС. Ние обаче, като държава, която по показатели изостава от средното европейско ниво, търсим регионална политика за балансиран подход на инвестициите в цялата страна. Заместник-министърът обясни, че към настоящия момент политиките на ЕС концентрират основно средствата в големите градове, докато ние търсим баланс за развиване на цялостната територия. „Да не оставяме райони, които се обезлюдяват за сметка на големите градове, които концентрират изцяло населението на страната и това води след себе си както позитиви за развитието на градовете, така и до доста негативни последици от гледна точка на нови предизвикателства пред тези големи градове! Така че именно това е една от причините, поради която тръгнахме да водим дискусия за ново прерайониране от една страна, от друга страна обаче и за смяна на подхода на регионалната политика в страната!", заяви Деница Николова.
Заместник-министърът обясни, че от гледна точка на изисквания на регламентите на ЕК районирането в България следва своя статистическа логика. Тоест статистиката, която подаваме към Евростат в ЕС трябва да отговаря на конкретни изисквания на нормативи. В тази връзка ние вече не отговаряме на изискванията на регламента по отношение на два от районите, които в момента са дефинирани в Закона за регионалното развитие. Става дума за Северозападен район, който е с население под 800 000 души, какъвто е минимумът за формирането на един район. Другият район, който не отговаря на изискването, е Северен централен район, който се очаква до 1-2 години също да падне под този минимум вследствие на демографията. Оттук нататък следва логиката как определяме новото райониране и на какъв принцип - дали това ще бъде географският принцип, дали ще бъде въз основа на природните дадености и ресурсите, дали ще бъде изцяло върху икономическа логика или ще бъде комплексно върху всички параметри и индикатори, които са необходими, за да се развива една територия като икономически развиваща се, но и като социално обхващаща, даваща възможност за позитивно развитие на района.
„Едно уточнение - става въпрос за ново райониране, а не за ново административно-териториално деление, нали така?", попита водещата Клара Маринова. Деница Николова отговори, че става въпрос за статистическо райониране, което служи за целите на отчитане на основни индикатори на ниво ЕС. В този смисъл административно-териториалното устройство не е елемент на това райониране, няма да бъдат променяни административни центрове, услуги, области и т.н.
Деница Николова обясни, че са разработени три варианта, които се подлагат на обществено обсъждане. Повечето мнения клонят към варианта за четири района - Дунавски, Черноморски, Южен централен и Югозападен, като в последния да влиза и София. Тя посочи, че не се приема добре идеята столицата да бъде обособена като отделен район.
Заместник-министърът заяви, че новото райониране ще има основополагаща роля в следващото програмиране на периода след 2020 г. До края на годината се очакват и основните параметри и изисквания за новите регламенти за кохезионната политика след 2020 г. Сега е ключовият момент да се изгради основната база, върху която трябва да се стъпи, за да имаме правилно програмиране, много по-целеполагащо и по-определено от гледна точка на регионалната политика и да се развива балансирано територията на цялата страна.
„Какви са Вашите очаквания, кой от вариантите е най-целесъобразен и смятате, че ще бъде приет?", попита водещата Клара Маринова. Заместник-министърът отговори, че от нейна гледна точка вариантът с 4 района, като столицата да е част от Югозападния, е най-обоснован от гледна точка на развитие на територията и използване на природните дадености и ресурси в подкрепа на изпълнението на регионалната политика. „Ние трябва да търсим логиката на това не да обслужваме една или друга област или един или друг сектор на икономиката, а трябва да търсим цялостен и комплексен подход за развитие на територията!", завърши Деница Николова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" от 28 февруари 2018 г.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
