21-02-2018 | 22:50 ч.
Владимир Тошев: Подкрепям идеята за доброволна военна служба, българските младежи имат нужда от патриотична подготовка
Владимир Тошев: Подкрепям идеята за доброволна военна служба, българските младежи имат нужда от патриотична подготовка
Владимир Тошев, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по отбрана, член на Комисията по външна политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Отстраняването на Валери Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
„Здравейте, г-н Тошев! Журналистите Ви коментират с някакви реплики днес в това бурно заседание, което имаше в пленарна зала по повод исканата от Вас оставка на заместник-председателя Жаблянов.", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Господин Жаблянов се опита да ни обвини нас в диктат, в престъпление и се обяви едва ли не за единствения защитник на хората в България, защото се оказа, че неговата група не го поддържа в тезата му относно Народния съд. Буквално го нарекох „дървена комунистическа глава".", каза роденият през 1955 г. във видинското село Ружинци депутат.
„Какво значи според Вас „дървена комунистическа глава"?" попита водещата Клара Маринова. „Значи човек, който не чува аргументи, не слуша никого, крещи силно и не допуска никакво чуждо мнение, не допуска обсъждане на въпросите, не допуска поставяне на различни тези.", коментира Владимир Тошев, завършил специалността Зенитна артилерия в артилерийското училище „Георги Димитров" - гр. Шумен.
„Значи ли това, че когато Вие не чувате аргументи, защото има и такива случаи естествено и това е нормално да се случва, трябва да Ви наричат „дървени герберски глави"?", попита водещата Клара Маринова. „Ние сме наричани доста по-зле от „дървени герберски глави", но аз не си спомням случай, в който да сме коментирали експертно нещата от трибуната и ние да не сме се съобразили с противното мнение, да не сме дали конкретна аргументация на тезите, които защитаваме, на законопроектите, които внасяме и приемаме. Така че има огромна разлика между нас и г-н Жаблянов, защото ако Вие си спомняте в една телевизия, заместник-председателят на парламентарната група на БСП излезе и каза, че е недопустимо мнението, което той е написал и те ще вземат отношение по неговото наказване. След това изведнъж, след едно дълго заседание, те си промениха становището и казаха - „не, няма да му искаме оставка, няма да го наказваме". Една тъмна и недобра страница от нашата история, наречена Народен съд - те я приемат за даденост и едно извинение от 91-ва година е достатъчно, за да продължим без да изясним нещата.", поясни изучавалият инженерен профил в Академията за войскова противовъздушна отбрана „Маршал на СССР Василевски" - гр. Киев, Украйна политик.
Генезис на Народния съд в България.
„Вие, лично, наясно ли сте в резултат на какви решения, международни, забележете, международни решения е проведен Народният съд в България?", попита водещата Клара Маринова. „Народният съд е формиран с така наречената Наредба за провеждане на съд за въвлеклите България политици в световната война. Това става на 29 септември 44-та година. На шести октомври 44-та година решението на Министерски съвет, за неговото създаване, е публикувано в Държавен вестник и той започва да функционира. Московското примирие, първият акт за прекратяване действията на България като страна във войната е от 28 октомври 44-та година. Народният съд е работил от края на 44-та до април месец 45-та година.", отговори Владимир Тошев, изучавал Команден профил във Военната академия „Г. С. Раковски" - гр. София.
„Просто искам да Ви обърна внимание, че Народният съд се случва в резултат на доста международни спогодби, в това число - решения на страните победителки във Втората световна война за така наречената денацификация ( „лустрация, комплекс от мероприятия, извършени за изчистване на следвоенното немско и австрийско общество, култура, преса, икономика, образование, юриспруденция и политика от влиянието на нацистката идеология" - Уикипедия) в световен мащаб. В това число влиза и Нюрнбергския процес. Какво да се направи, жалко е, разбира се, но България тогава е на страната на губещите, не на страната на победителите. Ние не можем да отричаме докрай всички онези международни актове, с които са се случили всичките тези събития. Аз лично не одобрявам нито едно насилие, от която и страна да е то. Аз лично не одобрявам нито една несправедлива присъда, където и когато да е издадена тя, но не може да се затварят очите на българското общество пред реалностите на историята. Вторият ми въпрос - защо българските политици непрекъснато искате да се ровите и да се връщате в миналото, а не искате да седнете и да се разберете за бъдещето, за една национална кауза. За едно помирение на нацията ни и за едно решение да се върви напред и нагоре?", попита водеща Клара Маринова. „Нюрнбергският процес, който Вие споменахте, е проведен значително по-късно от заседанията на Народния съд в България. В Нюрнбергският процес са съдени 29 човека, 24 са осъдени на смърт чрез обесване, 11 от тези присъди са заменени с доживотен затвор. В българския съд са съдени 29000 човека, от 135 състава. Осъдени са 11000 човека, над 9000 с ефективни присъди, 2730 са със смъртни присъди и 1305 са с доживотен затвор, с конфискация на имуществото и така нататък. Георги Димитров, който тогава е съветски гражданин, дава нареждания от Москва - „Никаква прошка на никого. Още една седмица ще действаме, както действахме досега и след това започваме да ги съдим". А това - „както действахме досега", означава, че от 8 септември 44-та година до 20 октомври 45-та година, доказано, са избити между 25000 и 30000 българи, без съд и присъда, от тях 18 000 с висше образование, 8 000 със средно образование. По втория въпрос - защо не се разбираме и особено по такива болни въпроси? Въобще не беше момента сега, заради „Луков марш", да се повдига въпросът за Народния съд, но ако искаме да имаме помирение по национално тежки въпроси, ние трябва да седнем и да говорим отговорно с факти, с доказани исторически истини и по никакъв начин да не действаме само политически, както се случи от страна на нашите опоненти днес.", опонира Владимир Тошев.
„Аз пак казвам, че съм против насилието, от където и да идва то, който и да го осъществява. Само, че те (Нюрнбергският процес и Народният съд - бел. авт.) са в една и съща денацификация, те са един и същи процес. Знам само едно, че народът чака от Вас отговор на тежки проблеми, на назрели проблеми - за доходите, за производството, за просперитета в България и сякаш много по-малко го интересуват Вашите надскачания по теми от миналото на държавата. Те трябва да се оставят - историците да отговарят на тези въпроси, историците да дадат своята тежка дума и оценка така, че нацията да бъде удовлетворена от техните исторически изследвания. От Вас се иска да законотворчествате, това искаме от Вас.", изясни тезата си водещата Клара Маринова. „Разбира се, г-жо Маринова, Вие, като един от най-опитните политически наблюдатели и анализатори в България, си давате сметка, че тогава, когато България върви напред като икономика, като политическа стабилност, като развитие на държавата, като благоустройство, тогава, когато ние провеждаме едно изключително добре, външно, оценено европредседателство, се изкарват на фокус други въпроси и просто се отклонява вниманието.", констатира полковникът от противовъздушната отбрана на Сухопътни войски.
Европредседателството на България.
„Да отидем към днешните събития. Вие сте член на Комисията по външна политика. Безспорно най-важното събитие тази година е и ще остане нашето европредседателство. То вече върви с пълна пара, много събития се случиха. Кажете ми, моля Ви, Вашата лична оценка. Какво от европредседателството ще остане и след неговото приключване, защото шестте месеца ще минат и ще заминат, но какво ще остане в българската история и във впечатленията на хората в България от това европредседателство?", попита водещата Клара Маринова. „Шест месеца за Европейския съюз и за европейската история са един много кратък период. Това, което ние засега успяваме да направим - тези шест месеца да не бъдат едни от поредните шест месеца председателство. Това, че темата за Западните Балкани влезе в дневния ред и вече с конкретни времеви измерения и ангажименти от страна на европейските лидери е изключително важно. Второто нещо - една изключително голяма икономическа и военна сила, каквато е Турция, я вкарахме в един конструктивен диалог. Имаме конкретни стъпки в тази област. Третото - по наша инициатива отново се заговори за охраната и отбраната на Европейския съюз. Господин Борисов, г-жа Захариева, всички министри - успяха да ни наложат и се надявам да бъдат необратими тези процеси.", анализира Владимир Тошев, който стартира частен бизнес в областта на информационните технологии, след като се пенсионира.
Предизвикателства пред отбраната на България.
„Аз Ви питам, защото все пак е хубаво в съзнанието на хората да останат трайни следи, ето, както казвате Вие, това са процеси не за шест месеца, а за доста по-дълъг период от време. Да останат трайни следи, за да бъде ясно защо толкова много сме центрирали фокуса, вниманието върху европредседателството. Кажете ми, моля Ви, в близък план, по отношение на отбраната какво да очакваме?", попита водещата Клара Маринова. „Надявам се много скоростно да бъдат поставени два основни проблема. Първият е за модернизацията и превъоръжаването на Българската армия - основно за бойната машина на пехотата и за изтребители за Военновъздушните ни сили. Трябва да задействаме тези проекти, защото са осигурени парите, но трябва да постъпим много мъдро, защото се решава въпроса за десетилетие напред. Вторият въпрос е да направим така, че кадровият проблем в Българската армия, в трите рода въоръжени сили, да бъде решаван трайно и категорично, да дадем възможност на българските младежи и девойки да заемат едно достойно място в армията ни и да я развиваме по-добре. Заделихме повече пари за заплати на офицерите, сержантите, редниците в армията.", заяви представителят на ГЕРБ, който през 2003 г. губи вътрешните избори за кандидат-кмет на Видин от листата на БСП.
„Кажете ми, моля Ви, по отношение предложението на министъра на отбраната и вицепремиер Каракачанов за военната служба - каква е Вашата позиция? Този въпрос ще бъде ли придвижван в скоро време?", попита водещата Клара Маринова. „Моята позиция е, че българските младежи трябва да имат някаква начална, не говоря за военна, говоря за патриотична подготовка, защото тогава, когато се говори за напрежение, когато се говори за тероризъм, когато се говори за хибридна война, когато се говори за киберсигурност и така нататък - нашите младежи не се вълнуват от тези въпроси. Трябва да поставим пред обществото и пред тях тези проблеми и да ги подготвим. Министър Каракачанов все още не е представил никакъв документ по отношение на доброволната служба. Да видим какъв вариант ще ни бъде представен. Ще го обсъждаме и при всички положения ще вземем решение, което да бъде най-добро за българската младеж, защото е важно и за тяхното бъдеще, както и за сигурността и отбраната на страната.", отчете членът на Ротъри клуб - гр. Видин.
„Според Вас, г-н Тошев, кой е по-добрия вариант - на доброволна служба или определени часове още на училищната скамейка в образованието?", попита водещата Клара Маринова. „Не мисля, че имаме готовност средното образование да поеме тази тежест, защото това означава материална база, подготвени експерти във всяко училище - над 3000 в България. Мисля, че като първа стъпка - доброволната служба е по-добрия вариант. Между шест и дванадесет месеца е напълно нормално, а след това тези от тях, които харесат условията в армията да продължат да служат като професионални войници, сержанти и офицери.", завърши Владимир Тошев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 21 февруари 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
