14-02-2018 | 13:07 ч.
Ивелина Василева: България има водеща роля в интеграцията на Западните Балкани
Ивелина Василева: България има водеща роля в интеграцията на Западните Балкани
Ивелина Василева, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията по околната среда и водите, заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Протестите против строителството на втори кабинков лифт в гр. Банско.
„Здравейте, г-жо Василева! Сред многото противоречиви събития в нашата политическа действителност, една от темите, която фокусира вниманието на българската общественост, е строителството на втори кабинков лифт в Банско, бъдещето на Пирин и Витоша. Защо толкова много противоречиви мнения, позиции в общественото пространство се получиха и какво трябва да знае българското общество за всичко това, защото в крайна сметка то опира до туризма, но и до опазването на околната среда?", обърна се водещата Клара Маринова към своята събеседничка. „Темата е свързана с развитието на туризма, свързана е с опазването на околната среда. Може би точно това е причината, поради която години наред тази тема предизвиква напрежение, много страсти. Те ескалираха през последните месеци. Това, което е важно да знае обществеността, беше ясно декларирано от страна на правителството. И премиерът Борисов, и представители на правителството нееднократно заявиха, че стъпките, които се предприемат, целят само и единствено изграждането на втори кабинков лифт в територията на така наречената „буферна зона", зоната за ски туризъм в Национален парк „Пирин". Това се предпоставя от необходимостта да се осигури достъп на хората до планината, нещо, за което нееднократно е ставало дума. Формирането на опашки в долната част на лифтовете, дългото чакане на хора, които искат да се качат в планината и да упражняват ски спорт.", отговори родената през 1969 г. в гр. Бургас депутатка.
„Много подозрения възникнаха, много съмнения се породиха, че зад протестите, които иначе са основателни, че трябва да се запази околната среда, че трябва да се пазят парковете на Пирин и Витоша, прозират чужди интереси. Вие имате ли някакви данни за това или те са в сектора, общо взето, само подозрения?", попита водещата Клара Маринова. „Нямам данни за това и не съм се запознала нито в медиите, нито по друг начин с информация за намеса на чужди интереси в тази тема. Смятам, че притесненията, които се изразяват, са доста хипотетични. Може би те се базират и на това, че в миналото са се случвали неща, които не са съобразени с изискванията на законодателството. Примерно, в района на черноморското крайбрежие - бурното развитие в периода 2005 - 2008 г. доведе до случаи, при които беше засегната природата и то по начин, по който не могат да бъдат възстановени много ценни местообитания, кътчета, уникални по своята същност. Ние сме в Европейския съюз, ние сме държава, в която законите стриктно регламентират и процедурите, и правилата, които са приложими, както и всички екологични оценки, които се извършват при реализирането на планове и инвестиционни предложения. В този смисъл обществото има всички възможности за контрол, за проследяване на процесите, за участие във взимане на решенията. Мисля, че не са основателни притесненията, които се изразяват.", обясни магистърът по Английска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски".
„Определено всички тези протестни акции, които „зелените" организираха, бяха наречени „зелен рекет" в България. Съгласна ли сте с това определение и защо то съществува?", попита водещата Клара Маринова. „Степента на напрежението, което възникна, доведе до там, че се обостриха силно противопоставящи се позиции. Ние, като общество, което изключително цени природните си дадености, трябва да работим заедно, по конструктивен начин, за това да се развиват икономическите дейности, но по устойчив начин, съхранявайки природата. Може да се работи съвместно и с гражданския сектор, и с неправителствени организации, и с природозащитна цел. Ние имаме уникална природа. Нашите планини са една невероятна възможност да развиваме туризма и всичките му форми, но по един устойчив начин, така, че да не се вреди на природата.", сподели Ивелина Василева, специализирала Управление на проекти в Института за управление на проекти в гр. Карлсберг, Швеция.
„Как ще завършат тези ярки противопоставяния между правителственото решение и бурните реакции на зелените?", попита водещата Клара Маринова. „Гаранции бяха дадени нееднократно от страна на правителството. Ние не сме видели все още никакво инвестиционно намерение, няма представен и устройствен план за територията. Това, което е важно - всички ние да следим какво ще бъде представено, като инвестиционно намерение, и съм сигурна, че нито един от нас, нито представителите на правителството, нито на законодателния орган, нито на гражданското общество, няма да позволи да се излезе от територията на „буферната зона", тоест извън позволената територия за ски туризъм, няма да позволи да се допусне щета върху природата.", категорична беше народната представителка, получила следдипломна квалификация по Отчетност, контрол и анализ на фирмената дейност в Стопанската академия „Д. А. Ценов" - гр. Свищов.
Влизането в сила на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония.
„След малко предстои вицепремиерът по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Република Македония Никола Димитров да подпишат протокол за размяна на ратификационните документи, с които влиза в сила Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Какво означава това на практика? Защо този договор е толкова важен за двете страни и оттам да отидем към темата за състоянието на Западните Балкани и бъдещето, за което България е своеобразен гарант?", попита водещата Клара Маринова. „Това е исторически пробив, историческо събитие, имайки предвид, че дълги години в отношенията между България и Македония имаше напрежение, предвид антибългарската политика, която беше провеждана в Република Македония. Ратифицирането на договора, което беше направено от националните парламенти в Република България и в Република Македония в началото на годината, беше един акт, чрез който двете държави, на базата на общите ценности, на общата история, на волята да се развиват приятелките и добросъседските отношения, сложиха на нова основа своите взаимоотношения. Безспорно това е силен тласък и за интеграцията на Западните Балкани. Това е един акт, който беше признат и от европейските ни партньори, и от международната дипломатическа общност, защото води до стабилизирането на Западните Балкани, на Балканския регион. Това е полезно и за Европа, и за целия свят. Аз се радвам, че и ние, като представители на българския парламент, участвахме в този процес, участвахме в дискусиите по ратификацията на документа и днес, чрез подписването на протокола и размяната на ратификационните документи, този договор влиза в сила. Трябва да бъдат признати усилията на целия екип на правителството, който успя да наложи темата „Западни Балкани" по време на българското председателство. Тема, която влезе в дневния ред на целия Европейски съюз с много високо ниво на приоритет.", заяви Ивелина Василева, изкарала стаж в Европейския парламент по парламентарна работа, процедури, работа в комисии и връзки с обществеността.
Перспектива за присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз.
„Аз не знам обаче дали в известен смисъл, леко, не подвеждаме страните от Западните Балкани, защото ние даваме, като че ли свръхоптимизъм на тези процеси, докато страните от Европейския съюз, особено някои от тях, доста сдържано тръгват към този процес на приобщаване на Западните Балкани? Не знам до колко по време на нашето европредседателство ще има някакъв напредък. Разбира се, никак не е малко, че изобщо се постави този въпрос, но няма ли да се изживеят известни разочарования, ако всичко спре дотук?", попита водещата Клара Маринова. „Не бих казала, че има каквито и да било индикации, че процесът би могъл да спре тук, защото той е необратим. Още в утрешния ден започва неформалното заседание на Съвета на външните министри от държавите членки и една от темите, която ще бъде обсъждана, ще бъде темата за Западните Балкани. Миналата седмица Европейската комисия представи своята стратегия, която е озаглавена „Надеждна перспектива за разширяване на Западните Балкани и засилен ангажимент на Европейския съюз към тях". Това беше документ, в който бяха представени план за действие и ясни индикативни срокове, с индикативната 2025 г., когато могат да бъдат присъединени първите най-подготвени държави членки. В този документ ясно са указани и критериите, които трябва да бъдат спазени и съблюдавани и респективно стъпките, които трябва да бъдат предприети от държавите за тяхното присъединяване. Дава се конкретика, повече подкрепа, включително и чрез предсъединителните документи, чрез консултативна помощ за провеждане на така необходимите реформи и за изпълнение на критериите, които са необходими, за да приключи процеса на присъединяване. За самия Европейски съюз има ангажименти за институционалната подготовка за приемане на държавите членки. Този документ е една добра основа, на базата на която по време на предстоящата среща през месец май, посветена на Западните Балкани, срещата на върха, се очаква да се приеме и политически документ, ангажимент за интеграцията на Западните Балкани. Никой не създава излишни илюзии или очаквания. Затова те ще получат подкрепа и от България, която в момента има водеща роля в този процес.", коментира бившият министър на околната среда и водите по време на второто правителство на Бойко Борисов.
„И на края, за да завършим нашия разговор по темата „Европа и нашето присъствие", не мога да не Ви попитам - какво ще остане? Шестте месеца ще отминат и ще заминат. Какво ще остане за България, за българите, от това голямо събитие - нашето европредседателство?", попита водещата Клара Маринова.
„България успя да наложи в дневния ред на Европа много важни теми: темата, която коментирахме до сега - Западни Балкани; цифровият дневен ред на Европа, нещо, което е изключително важно за перспективите пред Европа и конкурентоспособността; шансовете за развитието на икономиката; перспективите пред младите хора; процесът по преговори за излизане на Великобритания от Европейския съюз; дебатът за многогодишната финансова рамка, това е следващият бюджет за периода 2020 - 2027 г. на Европейския съюз. България доказа, че е изключително капацитетна, че е държава, която има своята роля, че е достоен председател на Съвета на Европейския съюз. Ние трябва да се гордеем с това. Това ще остане като резултат - напредъкът по тези въпроси. Решенията, които ще бъдат взети са свързани с бъдещето на Европа.", завърши Ивелина Василева разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 14 февруари 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
