31-01-2018 | 12:34 ч.
Милена Дамянова: В българската образователна система от 20 години има джендър обучение
Милена Дамянова: В българската образователна система от 20 години има джендър обучение
Милена Дамянова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията по образованието и науката, член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Истанбулската конвенция.
„Здравейте, г-жо Дамянова! Г-жо Дамянова, Министерството на образованието, въобще системата на образованието, тези дни, влезе във фокуса на общественото внимание по няколко повода. Разбира се, единият от поводите беше Истанбулската конвенция и по-специално една анкета, която се провеждаше в българските училища и която беше спряна. Да започнем от там - каква беше тази анкета, Вие, от комисията, заехте ли защо се проведе, защо беше спряна?", обърна се водещата Клара Маринова към своята събеседничка. „Тази анкета се провежда от пет години, по определен проект, със съгласието на родителите на децата. Друг е въпросът дали моментът за тази анкета беше достатъчно удачен, предвид всички други дебати, които вървят в момента около този документ. Имам информация от министерството, че анкетата е спряна. По отношение на темата за равнопоставеността, бих казала, че в началото на дебата по Истанбулската конвенция, като председател на Комисията по образованието и науката, аз може би наивно си мислех, че той няма да предизвика буря в чаша вода, защото в българската образователна система от 20 години има така нареченото „джендър обучение", което засяга равнопоставеността на мъжете и жените и до този момент няма нито един сигнал, че чрез него е направен опит да бъдат променени традиционните християнски ценности и разбирания по отношение на пола. Нито един родител не е сигнализирал, че програмата е накарала неговото дете да смята, че има различни полове от този на мъжа и жената. Това обучение е направено и за учители и за ученици от 10 до 18 годишна възраст. Аз не вярвам в световните заговори и не вярвам в насаждането на чужди ценности, и не съм готова да допусна подмяна на националните ни ценности и разбирането на обществото ни по правилата, по които е избрало да живее. Като политик от ГЕРБ, който защитава християн-демократичните ценности, не мога да приема, че насилието е просто статистика. Всеки има право да получи защита, но най-вече децата и жените, които имат по-малко възможности да се справят сами.", отговори родената през 1976 г. в гр. Силистра депутатка.
„Сега, аз няма да бъда адвокат нито на едната, нито на другата позиция, която раздели обществото вече не на партиен принцип, а по друг начин и на друг принцип, но че има опити в Истанбулската конвенция да се прокрадва и една тенденция за налагане на джендър теорията да я наречем, съществува. В друг документ не сме я забелязвали, може би затова така остро реагираха, но как си обяснявате Вие, че за пръв път Българската православна църква, която винаги е много внимателна, даже бих казала в много случаи е забавяла своята реакция, този път е толкова категорична, не само Българската православна църква и останалите вероизповедания, нещо повече, обществото сякаш настръхна срещу тази конвенция, една голяма част от общественото мнение отразява нежеланието да се ратифицира конвенцията. Какво се случи според Вас в нашето общество, че така реагира на тази конвенция? Да Ви кажа откровено - аз също не очаквах такива размери да придобие общественият интерес и общественото противопоставяне по този въпрос.", попита водещата Клара Маринова. „Ние отложихме разглеждането на конвенцията в Народното събрание. Днес дори имаме заявка, че ще поискаме становище от Конституционния съд за това дали се налагат промени в Конституцията. Този дебат трябваше да се проведе интензивно малко преди самата конвенция да бъде приета от Министерски съвет и съответно да бъде внесена в Народното събрание. Тук ще кажа, че включително колегите от БСП, с техните женски организации, провеждаха такива кръгли маси за обсъждане именно на този документ, дори събираха подписки, това се случваше в средата на месец декември. Това е лицемерие от страна на колегите, на БСП и не им прави чест.", анализира магистърът по Унгарска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски".
„Променили са си мнението, като са видели обществото - как преобладава мнението против конвенцията. Няма нищо лошо партиите да си променят мнението, и Вие бяхте категорично за приемането.", опонира водещата Клара Маринова. „Мислите ли, че тези женски организации, всички политици, всички евродепутати на БСП, които са гласували за тази конвенция, смятате ли, че те са гласували без да са я прочели. Ако искаме политиците в България да имаме малко повече авторитет и уважение, би следвало да бъдем последователни в своите политики. Да, след дебат, би могло да се променят позиции, но в никакъв случай да не отиваме от едната крайност към другата.", поясни полиглотката, владееща унгарски, английски и френски език и ползваща руски и китайски език.
„Не знам, аз лично съм на мнение, че партиите трябва да се съобразяват с обществените нагласи. Друг е въпросът, че Вие трябва, както казвате самата Вие, трябваше предварително да направите този дебат, за да не приема такива направо чудовищни размери. Тук едва ли не, като се срещаме по улиците, всеки втори поздравява първия с това - ти какво мислиш за Истанбулската конвенция? Изведнъж тя стана най-обсъжданият документ в държавата. Какви са Вашите прогнози, какво ще се случи с тази конвенция?", попита водещата Клара Маринова. „Вярвам в националния суверенитет и в здравия разум на българина. Вярвам, че един подобен дебат няма да отшуми в посока на „третия пол", а ще постави на дневен ред конкретното решение на конкретни проблеми за преодоляването на насилието, на тормоза, на агресията в обществото. Ще цитирам едно заглавие в медиите, което не е по повод конвенцията, но пък е изключително подходящо: „Забравени деца - утре ще бъдат забравени възрастни". Всяка една от три жени е подложена на насилие, и то основано на стереотипното разбиране, че трябва да бъде подчинена на мъжа!", категорична беше Милена Дамянова, завършилата специалност Финансов мениджмънт в Стопанската академия „Димитър А. Ценов" - гр. Свищов.
„За България не е характерно насилието над жени и деца в такива големи мащаби, които други държави могат да отчетат, защото у нас, като се започне от Конституцията и се мине през цялото ни законодателство, имаме много превантивни мерки, взети по законодателен път срещу насилието. Не знам дали конвенцията ще намали насилието, сигурна съм обаче, че законодателната дейност на парламентите в България, в това число и на сегашния, е много по-верният път за отстояване ненасилието срещу жени и деца.", констатира водещата Клара Маринова. „Статистиката, която споделих, е именно за България. Имаме случаи, които включително и Вие, медиите, непрекъснато правите публични за обществото, което Ви прави чест. Може да имаме и законови текстове, и нормативни документи, но нещо някъде не работи. Затова се надявам в дебата, който предстои да се случи в следващите дни и седмици, да се поставят конкретни решения, така че да започнем да говорим за намаляване на агресията в обществото и агресията в училище.", каза бившата хонорувана асистентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Липсата на квалифицирани кадри на пазара на труда.
„Много е важно това да се случи, защото, особено в училищата, агресията се увеличава и тя е видима, докато семейната агресия е малко по-прикрита и за нея трябва специални изследвания да се правят. Училищната агресия стана напоследък нещо, за което всички заговорихме. Тъй като става въпрос за училището, за образованието - много работодатели, работодателски организации, много бизнес среди непрекъснато поставят големия въпрос за подготовката на кадрите за бъдещото включване в бизнеса, в структурите на държавата и обществото. Защо така напоследък се твърди, че общо взето кадрите в България не са достатъчно подготвени, че даже се постави проблема като възможности за внасяне на външни кадри за бизнеса в България.", попита водещата Клара Маринова. „Преди няколко дни излязоха резултатите от едно проучване, според което две трети от България се оказва икономическа пустиня. Това вреди в момента, по региони, за определянето на план-приема в училищата, брой професионални паралелки, брой профилирани обучения на учениците в различни професии. Следващата седмица ще проведем съвместно заседание със социалната и икономическата комисия на тема „Активно въвеждане на дуалната система в българската образователна система за професионално образование и обучение". Поканили сме тримата ресорни министри на изслушване. Ще бъдат представени резултатите от швейцарския и австрийския проект за въвеждане на дуалната система и конкретните стъпки, които предстоят от трите министерства, разбира се, образователното е водещо, така че да предлагаме обучение в училището, което да гарантира квалифицирани кадри за работодателите. Предстоят промени в трудовото законодателство, с цел ефективно въвеждане на дуалната система по отношение на договорите за работа, за практика на учениците в реална работна среда. Заради тази статистика - един от основните ни приоритети, като управляващо мнозинство, е развитието на професионалното образование.", заяви Милена Дамянова, представлявала България в Международното бюро по образованието на ЮНЕСКО.
„Аз прочетох още една статистика на Българската стопанска камара, където става дума за рязкото застаряване на мениджърите в България, тоест дошъл е моментът за подмяна поколенията в мениджърския състав, а той е общо взето един от най-важните, за да може държавата да се похвали с една нова и модерна икономика.", продължи водещата Клара Маринова. „Точно така, и затова в училище, още от първия мандат на нашето управление, ние активно застъпихме и въвеждането на предприемачеството, защото това е изключително важно обучение. Предприемачите не се раждат, те се създават и се създават в училище, след това в университета, а това е изключително необходимо, с оглед на статистиката, която Вие споделихте.", обясни филологът, работил като международен изпитващ по унгарски език в университета „Лоранд Йотвьош" - гр. Будапеща.
Европредседателството на България.
Г-жо Дамянова, в България върви европредседателството. Вече мина един месец и имаме реална представа какво представа то. Кажете ми, моля Ви, Вашата лична оценка и в този контекст - Вашата комисия как се включва и какви важни инициативи имате в контекста на европейското, наше, председателство?", попита водещата Клара Маринова. „Предприемачество и дигитална компетентност са във фокуса на българското председателство на Съвета на Европа, става въпрос, когато говорим за инициативите и темите в училищното и висшето образование. Има доста събития в България - 25 са те. През февруари се стартира с най-големия европейски форум - „Университет и бизнес", това е отново в контекста на работната ръка, на потребностите на бизнеса и на кадрите, които образованието осигурява. Предстои да се осигури и разширено участие от Западните Балкани, от държавите от Черноморското икономическо сътрудничество. През месец март ще се състои най-голямата конференция за популяризиране на научноизследователската инфраструктура в Европа, новите центрове за върхови постижения, които са създадени със средства от структурните фондове. Месец април ще бъде посветен на образованието. Предвижда се мащабно популяризиране на българския език, на българската писменост. Разбира се, Комисията по образованието и науката ще участва във всички инициативи, на които Министерството на образованието е домакин.", довери носителката на наградата „Златна ябълка" на Националната мрежа за децата за 2012 г., в категорията „Политик на национално ниво".
Законодателната дейност на Комисията по образованието и науката.
Каква е законодателната дейност във Вашата комисия, с какво по-интересно ще запознаете нашите радиослушатели?", попита водещата Клара Маринова. „"Законопроектът за академичния състав", предстои да приключим неговото второ разглеждане в зала. Имаме уверението на министерството, че очакваме и промени в системата на висшето образование в следващите месеци, промени, които касаят акредитацията, промяната на акредитацията, с оглед на повишаване и подобряване на оценителните процедури на висшите училища, включването на изтъкнати професионалисти и работодатели в тях, за да може и висшето образование да бъде адекватно на потребностите на пазара на труда.", отчете народната представителка от ПП ГЕРБ.
„Днес, на заседание на Министерския съвет, са определени второстепенните разпоредители с бюджета към министъра на образованието и науката. Промените са в следствие на въведените със „Закона за предучилищното и училищното образование" нови институции, както и на преобразуваните в системата на висшето образование. Какво означава това на практика?", на финала попита водещата Клара Маринова. „Става въпрос за центрове за подкрепа, за личностно развитие, които са въведени със „Закона за предучилищното и училищното образование", които са изключително важни, именно в подкрепа на училищата, на родителите в справянето с различни проблеми, включително и с агресията.", завърши Милена Дамянова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 31 януари 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
