31-01-2018 | 11:40 ч.
Петър Витанов: Упреците на Гурмай към Нинова и различията с ПЕС по Истанбулската конвенция не заплашват БСП
Петър Витанов: Упреците на Гурмай към Нинова и различията с ПЕС по Истанбулската конвенция не заплашват БСП
Петър Витанов, народен представител от ПГ на „БСП за България", в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Истанбулската конвенция. Упреците на ПЕС към БСП.
„Президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай е изпратила писмо до председателя на БСП Корнелия Нинова, в което изразява дълбокото си безпокойство и притеснение във връзка с позицията на НС на БСП от 13-ти януари. Гурмай изразява надеждата си, че БСП, забележете, ще преразгледа позицията си, ще инициира публичен дебат с неправителствени организации. В противен случай тя ще повдигне въпроса относно позицията на БСП за Истанбулската конвенция по време на следващото заседание на Президиума на ПЕС. Какво ще правите на базата на това, бих го нарекла заплашително писмо?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че е очаквал такава реакция, защото е имало много сигнали за несъгласието на ПЕС с решението на НС на БСП. Според него обаче всяка партия, която е част от политическото семейство, би трябвало да има правото самостоятелно да взема решения на основата на обществените нагласи, настроения, културна идентичност. „Смятам, че сме запазили това си право и в контекста на това право ние вземаме това си решение!", категоричен бе народният представител.
„Но, ако предложат да ви отстранят от ПЕС, какво ще правите?", попита водещата Клара Маринова, като подчерта, че реакцията на Сергей Станишев към позицията на БСП също е била много остра. Петър Витанов отговори, че тази мярка му се струва доста крайна и няма да се стигне дотам. Той още веднъж изтъкна, че всяка партия би трябвало сама да взема решения, противното би било налагане. Народният представител подчерта, че по въпроса за конвенцията се е произнесъл Националният съвет на партията, който е върховният орган в нея, имало е петчасов дебат, чули са се различни мнения и именно това прави БСП демократична.
Водещата попита своя събеседник защо БСП променя въпроса на референдума, който иска да инициира по въпроса за Истанбулската конвенция. Петър Витанов отговори, че тази промяна е изцяло редакционна и е свързана със закона за допитванията. Няма никакъв друг мотив.
„Има ли опасност припламващите искри в Националния съвет да се превърнат в буен огън, който да разцепи партията?", попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че не вижда такава опасност. Според него разнопосочните мнения винаги са били характерни за БСП. Това по-скоро обогатява диалога вътре в самата партия. „А колкото до самата конвенция - мисля, че там подкрепата беше значителна, дори част от хората, които се определят или биват определяни като вътрешна опозиция, гласуваха в подкрепа на мнозинството! Темата е твърде специфична и чувствителна, за да се говори за вътрешна опозиция!", категоричен бе народният представител.
„Защо Истанбулската конвеция накара обществото толкова категорично да заеме своя позиция?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че според него дебатът малко или много се е профанизирал, защото 99% от текстовете са свързани с ефективна борба срещу домашното насилие. Зад тази ключова тема се правят опити да се прокарат едни много тънки нишки, които не съответстват на нашите възприятия, на традициите и ценностите ни. Затова и тази тема е предизвикала толкова дебати и не би трябвало да се пренебрегват и мненията на религиозните общности в България и обществените нагласи.
Акцията на прокуратурата и НАП да проверяват произхода на парите, с които богати българи са придобили имоти.
„Аз си спомням доста такива акции, които не завършваха с особени резултати. То не бяха дронове, не бяха хеликоптери, летяха над големи хасиенди, над едни обширни имоти и в крайна сметка нищо. Има ли надежда, че този път акцията ще завърши с реални резултати?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че с вота на недоверие БСП са провокирали мерки за справяне с корупцията. Той продължи, че подкрепят всяка една мярка, която е насочена срещу корупцията. Според народния представител обаче в конкретната акция на прокуратурата прозира и известен пиар и едва ли ще доведе до изключително положителни резултати. „Съгласете се, че хора, които могат да си позволят да пилеят милиони, знаят и как да ги легитимират!", категоричен бе Петър Витанов.
Европредседателството.
„Българското европредседателство продължава да бъде един от големите центрове на политическия живот у нас. Вече имаме и по-добра представа за нашето европредседателство, защото отминава първият месец. България е арена на засилена международна активност. Шестте месеца ще минат и заминат, а какво ще остане след тях?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че в обществото ни витае едно свръхилюзорно очакване. „Смятат, че ние сме щастлив добитък, който радостно мучи! Но аз не смятам, че нещо ще се промени драматично в състоянието на българското общество за тези 6 месеца, тъй като нито ще има борба с корупцията, нито ще се увеличи благосъстоянието на българина!", категоричен бе народният представител. Още повече, че нашите приоритети имат по-скоро стратегическа цел и няма да дадат отражение в рамките на 6 месеца. Дори и по отношение на Западните Балкани е ясно, че първите страни от тази шестица няма как да бъдат приети преди 2025 година. „Но ние станахме гарант на Западните Балкани, което повиши авторитета на българското правителство и европредседателство!", отбеляза водещата Клара Маринова. Събеседникът й се съгласи и добави, че Балканите са наричани „кошмара на дипломацията". Според него евроинтеграцията на региона би донесла стабилност и затова е толкова важна за България. Тя би дала и икономическа перспектива.
Кандидатстването ни за влизане в еврозоната.
"До юни кандидатстваме в еврозоната! Готови сме да подадем официално искане за присъединяване към ERM 2, дори и да не сме убедени, че отговорът ще е положителен." Така се закани финансовият министър Горанов. По този повод ще цитирам Франкфурт алгемайне цайтунг, че „...по политически причини Юнкер иска на всяка цена да прокара българското членство в еврозоната". Същевременно Европейската централна банка и някои страни-членки на Съюза имат сериозни съмнения, свързани най-вече с икономическата конвергенция на страната в европространството. Икономическата мощ на България е далеч под средната за страните от ЕС, според преобладаващото мнение. Защо изведнъж се засилихме към "клуба на богатите", какво ново се е случило, та решихме, че до юни месец трябва да кандидатстваме и каква е целта на подобен политически експеримент?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че може би желанието на Юнкер се подтиква от факта, че той не може да повлияе на приемането на страната ни в Шенген. Що се отнася конкретно до еврозоната, народният представител обясни, че още с подписването на договора за присъединяване ние поемаме ангажимента в един момент да се присъединим към нея. Тоест тук не говорим за право, а за задължение. Има обаче конкретни критерии за влизане в ERM 2.
Петър Витанов обясни, че има и някои заблуди. Една от тях е, че с влизането в еврозоната лихвените проценти ще паднат. Втората заблуда е, че след влизането ще можем да освободим международните ни валутни резерви, които обезпечават валутния борд. Третата заблуда е, че ще се получи автоматично висок икономически ръст. Народният представител обясни, че икономическата интеграция на различно развити страни създава опасност за по-слабо развитите. Освен това присъединяването ни означава отказ от национална парична политика. Петър Витанов обаче подчерта, че влизането ни в еврозоната има и положителни страни. Една от тях е, че в тези турбулентни време за ЕС това би било гарант, че няма да останем в периферията, а ще бъдем в ядрото сред страните, които реално вземат решения. Биха се увеличили и чуждестранните инвестиции. Помолен да коментира ефекта от отпадането на валутния борд Петър Витанов коментира, че не вижда някаква опасност.
Продължаващото остро противопоставяне в парламента.
„Няма промяна в започналата последна сесия на българския парламент. У нас живеем от „гейт", през „гейт", до „гейт". Вярно, че на обществото му е интересно да има „гейтове", но защо политиците позволявате това да се случва?", попита водещата Клара Маринова. Петър Витанов отговори, че като млад политик може да каже, че този тон не му харесва. Според него обаче няма как БСП да бъдат провокирани с декларации и обвинения, че „ръцете им са изцапани с кръв" и да останат мълчаливи. Помолен да коментира въпроса с изучаването на периода на управление на БКП от учениците, народният представител заяви, че тази част от историята ни безспорно трябва да бъде включена в учебниците. Въпросът е, че се прави опит за подмяна на историческите факти. Народният представител беше категоричен, че няма как да го убедят в мракобесието на един режим без да се споменават успехите в областта на културата и образованието, нито икономическите или демографски постижения. Историята на комунистическия режим пък би трябвало да бъде предшествана от разказа за белия терор. „В крайна сметка тези комунисти не са се появили просто така през 1944 г. Трябва да се говори и за партизанското движение, защото според мен това е и причината ние да запазим Западна Тракия по време на Парижката мирна конференция. Аз не отричам, че са се вършили зверства, особено в първите години, но би следвало да гледаме обективно на историята!", завърши Петър Витанов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" от 31 януари 2018 г.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
