18-01-2018 | 10:35 ч.
Пламен Манушев: Не зная дали трябва да ратифицираме Истанбулската конвенция
Пламен Манушев: Не зная дали трябва да ратифицираме Истанбулската конвенция
Пламен Манушев, народен представител от ПГ на ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по външна политика, член на Комисията по отбрана, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Договорът за добросъседство с Македония.
„Здравейте, г-н Манушев! Вие, като заместник-председател на външната комисия - трябва да Ви кажа, че много събития имате за коментар днес. Като започнем от това, че ратифицирахте Договора за добросъседство с Македония и стигнем до европредседателството - всичко е все във Вашата сфера, но да започнем с договора. Какви са Вашите очаквания, какво толкова важно имаше в него и защо смятаме, че това е един много добър ход за двете държави и двата народа?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „ Аз се радвам, че го ратифицирахме този договор. От него очаквам много, очаквам най-после да заживеем с Република Македония като приятели, като братски страни, като добри съседи и този договор дава тези надежди. Едни от най-важните неща в него са, че те, с този договор, признават общата ни история и ние ще продължим заедно напред.", отговори роденият през 1954 г. в гр. Генерал Тошево вицеадмирал от Военноморските сили на България.
„Знаете ли, аз снощи, така, се замислих, защото видях дневния ред на Народното събрание и че днес ще бъде ратифициран договорът и си зададох сравнително логичния въпрос, ако отново ВМРО-ДПМНЕ (македонска партия, с лидер Никола Груевски - бел. авт.) след избори дойде на власт - има ли опасност този договор да бъде, грубо казано, но точно, денонсиран?", попита водещата Клара Маринова. „Не вярвам това нещо да стане, тъй като местните избори в Македония, които се проведоха преди месеци, показаха отношението на гражданите на Македония по отношение на България. Ползването на антибългарска реторика от ВМРО-ДПМНЕ беше губещата карта и виждате, че в преобладаващото число общини партията на Зоран Заев спечели изборите.", констатира възпитаникът на математическата гимназия в Добрич и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров" - гр. Варна.
„Тоест Вие смятате, че хората в Македония са доволни и те няма да позволят повече да се връщаме назад в нашите отношения, защото в България е ясно, че ние няма да допуснем подобно връщане в историята и загърбването на добросъседските отношения?", задълбочи темата водещата Клара Маринова. „Всички тези години след признаването от 1992 г. (признаването на Македония от България - бел. авт.), след съвместната декларация от 1999 г. (подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски и преведена на „официалните за двете страни езици", формулировка, преодоляла езиковите спорове - бел. авт.), след опитите ни да сключим такъв договор за приятелство от 2008 г. - през цялото това време е имало антибългарска кампания. В България не съм видял антимакедонска. Винаги сме смятали македонците за братски народ.", анализира завършилият магистратура във Военноморската академия „А. А. Гречко" в гр. Санкт Петербург, Русия депутат.
„Аз не знам дали си спомняте, Вие сте млад човек, но дори и в най-тежките години на най-усложнени отношения между двете държави - се правиха по границата, на българска територия, едни събори, в които разделени семейства, приятелски семейства се срещаха просто по човешки да се видят, да си поговорят, да хапнат заедно и това бяха едни прекрасни събития. Те показваха, че в България чувствата към Македония, както се изрази един бивш президент на България Петър Стоянов, са романтичния период от българската история.", направи ретроспекция водещата Клара Маринова. Мнение, с което Пламен Манушев се солидаризира.
Европредседателството на България.
„Така, продължаваме нататък. Навлязохме в най-важното събитие, събитието на годината за България - нашето европредседателство. Какви са основните изводи от неговото начало, очакванията и надеждите? Какви са главните ползи за държавата, обществото, отделният човек от тази важна международна проява, на която нашата страна е домакин и най-важното събитие вчера - представянето на приоритетите на нашето председателство пред европарламента от премиера Бойко Борисов? Вашият коментар?", продължи водещата Клара Маринова. „Стартът е успешен. Поставените приоритети са много важни. Не само младите хора на Европа, но и Западните Балкани. Благодарение на българското правителство, на премиера, на нашата страна - Европа по друг начин погледна на Западните Балкани, касаещо и емиграцията, и икономическото развитие, и тяхната евроатлантическа ориентация. Това е един шанс за Западните Балкани и за целия регион, включително и нашата страна. Да вървим заедно напред и един ден да няма граници между нашите държави, да влезем всички в Шенген, част от тях да влязат и в НАТО, които желаят. Тогава ще се умиротвори този регион - „барутното буре" на Европа.", каза дипломиралият се във Военноморския колеж в гр. Нюпорт, САЩ политик.
„Вие споменахте Шенген. Интересен случай сме ние - едновременно сме европредседатели, значи, първата страна в Евросъюза за шест месеца и заедно с това сме подложени на евромониторинг. Това ще ни попречи ли да си изпълним успешно европредседателството?", попита водещата Клара Маринова. „Аз смятам, че няма да ни попречи. И сега българските граждани имат свободата да пътуват. Вярно е, че има граници между нас и Гърция, но така реши Европейският съюз и лидерите там и особено някои от държавите, които са против нашето приемане. Председателят на Европейската комисия ни подкрепя твърдо, но така е решила съдбата - заедно с Румъния да влизам в Шенгенското пространство.", заяви заемалият в миналото длъжността аташе по отбраната във Великобритания вицеадмирал.
„Прави ми впечатление и още нещо. Малко като че ли „пренавихме пружината" на предварителните очаквания за нашето европредседателство, сред българската общественост имам предвид. Сега, нека да бъдем откровени, че това е едно рутинно събитие, събитие, което всички държави от Евросъюза го изживяват. Естествено за нас е много важно, защото е първото ни председателство, но не се ли опасявате, че хората в България очакват като някаква манна небесна да падне с европредседателството и едва ли не да се промени нашия живот веднага след него, а това е невъзможно, защото това е просто едно от правилата за действие на Европейския съюз?", попита водещата Клара Маринова. „Съгласен съм донякъде с Вас. Европредседателството не може да даде всички тези очаквания. Мероприятието, освен че е рутинно - то е и важно да покажем административния капацитет на нашата държава, да покажем нивото на подготовка на администрация, на институции. След шест месеца ще даваме оценки, а и народът ще каже колко са оправдани очакванията.", сподели екс-командирът на Военноморска база - гр.Варна.
„Понеже си говорим за това как народът посреща - направи ми впечатление, че европредседателството не попречи доста протести, още в първия ден, да се състоят. Тези протестиращите разчитаха Европа да ги види, за да им се обърне повече внимание, защото у нас, ще се съгласите с мене, малко започват хората да рекетират, тъй като - поставяме си остро проблема, излизаме на протест и ни се решава проблема. Полицейските протести продължават толкова дълго време, сега премиерът им каза - ето Ви сто милиона. Не рискуваме ли това да се превърне в практика, а тя не е добра за една правова държава, която си спазва нормите и правилата?", попита водещата Клара Маринова. „Съгласен съм с Вас, но протестите са форма на демокрация. В много държави протестират по най-различни поводи. Аз се нагледах две години в Лондон как протестираха за какво ли не. За съжаление и там имаше, изглежда и при нас има - професионални протестиращи. Има такава опасност, по този начин да се решават нещата и трябва да има баланс между двете. Трябва да има и ред в държавата, и право, и законност, и нещата да се постигат по този начин, а хората, когато са недоволни, имат правото на протест.", категоричен беше екс-командирът на Военноморските сили.
„Малко сме разочаровани сякаш, че европредседателството ни не попречи на западни наблюдатели, експерти, пък и политици, отново ярко да подчертават, че ние сме най-бедната и най-корумпираната държава. Сега, че имаме проблеми в тази област - имаме, но че те засилиха краските в тези дни също е вярно. Как ще коментирате това състояние на нещата - от една страна вътре у нас, а от друга страна с поглед отвън?", попита водещата Клара Маринова. „И с това съм съгласен, пресилени са много нещата, злъчно са написани, не съм съгласен с тях. Две години в Лондон се наслушах и нагледах на подобни работи срещу България, срещу Румъния. Несправедливо сме обвинявани. Помните Могилино, преживявах сериозен кошмар с обажданията в посолството. България не е това, което казват. В България може и да има корупция, но не е най-корумпираната държава, категорично, нито е най-бедната.", убеден е бившият заместник-началник на отбраната.
Вотът на недоверие.
Предстои вот на недоверие. БСП внесоха вот на недоверие точно по темата корупция. Вторник, на извънредно заседание, ще бъде дискутиран, най-вероятно в сряда ще го гласувате. Притеснява ли Ви този вот и как ще отговорите Вие на аргументите на БСП в пленарна зала?", попита водещата Клара Маринова. „Да се говори за корупцията в България винаги е необходимо, защото е зло, което не е сега създадено, за година-две. За съжаления целият преход има подобни негативни явления. Аз не смятам, че е най-подходящия момент сега, но така е решила опозицията. Смятам, че имаме аргументи. Правителството на ГЕРБ, мнозинството и особено премиерът не търпи подобни работи и всеки, който е уличен в подобно нещо, ще бъде санкциониран.", отговори стартиралият политическата си кариера като заместник областен управител на област Варна.
Истанбулската конвенция.
„И накрая няколко думи по една тема, която раздели отново българското общество, вече не на партиен принцип, а на, как да го нарека, морално-психически принцип. Това е ратификацията на Истанбулската конвенция. Вие в ГЕРБ решихте, че трябва да бъде ратифицирана, но Вашите коалиционни партньори са категорично против, в БСП се разделиха на две. Как оценявате тази нова разделителна линия на българското общество?", попита водещата Клара Маринова. „Прочетох тази конвенция и на английски, и на български. Аз не виждам такава опасност. Преекспонира се понятието „трети пол" и думата джендър. Конвенцията е за защита на жените от насилие.", обясни кандидатът на ГЕРБ за вицепрезидент на последните президентски избори.
„Как ще се излезе обаче от ситуацията, ако в Народното събрание не успеете да ратифицирате този документ, какво ще се прави оттам нататък?", попита водещата Клара Маринова. „Говорихме сериозно в парламентарната ни група. Прочетох и становището на нашите коалиционни партньори. Имаме време и да говорим, и да се убеждаваме.", подчерта носителят на награден знак „За вярна служба под знамената" - първа и втора степен и на орден „За военни заслуги" - първа степен.
„Но в същото време аз, като журналист, си позволявам да кажа, че трябва да се съобразяваме и с народопсихологията на нашия народ, която не е еднаква с тази, да речем, на французите, не еднаква с тази, да речем, на англичаните. Ние сме в други географски ширини и още нещо, ако трябва да се взема еднозначно решение, то ще предизвика сериозни недоволства в обществото, а нашето общество и без друго е раздирано от купища разделителни теми и проблеми, и явления. Не знам дали си струва дори и за това да го разделяме?", в заключение зададе реторичен въпрос водещата Клара Маринова. „Точно такава е ситуацията и аз даже не зная - дали трябва да ратифицираме тази конвенция, за да разделим още по един принцип българския народ.", съгласи се народният представител.
„Не ни е толкова лек животът, че да се разделяме и заради Истанбулската конвенция. Ако има възможност да се отлага този въпрос - не би било зле според мене, моето скромно мнение.", довери водещата Клара Маринова. „И моето", завърши Пламен Манушев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 18 януари 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
