17-01-2018 | 15:25 ч.
Султанка Петрова: Конвенция №131 ни отваря вратите за много по-голяма сигурност на пазара на труда
Султанка Петрова: Конвенция №131 ни отваря вратите за много по-голяма сигурност на пазара на труда
Султанка Петрова, заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Конвенция №131.
„Здравейте, г-жо Петрова! Да сте жива и здрава и много големи успехи, защото Вашите успехи са наши успехи, особено на Вашето министерство. Днес най-важното събитие е представянето на българския премиер пред Европейския парламент, с българските приоритети на европредседателството, а най-важното събитие за годината безспорно е самото европредседателство на България. Затова да започнем с него. Какво предвижда Вашето министерство, какви инициативи ще има по време на българското европредседателство?", обърна се водещата Клара Маринова към своята събеседничка. „Днес се случи нещо много важно. В комисията по външна политика беше гласуван законопроект за ратифициране на Конвенция №131 на Международната организация на труда. Аз съм много щастлива от този факт, защото години наред се говори за минималната работна заплата, за реален механизъм, по който да се определя тази минимална работна заплата и аз наистина положих много усилия, благодарение на министър Петков, на синдикати, на работодатели. Когато има социален диалог, когато има разбирателство, когато има толерантност - нещата се случват. Една от нашите забележки, които винаги сме имали от Европейската комисия, е била точно насочена към определянето на минималната работна заплата. Това една битка, която водихме доста дълго време.", с нескрит ентусиазъм довери заместник-министърът.
„Кажете, моля Ви, практически какво означава това за нас, трудовите хора на България?", попита водещата Клара Маринова. „Тази конвенция въвежда задължение за ратифициралите я държави да създадат и поддържат механизъм за определяне на минималната работна заплата, която се прилага за всички групи наети лица. Законодателството на Република България отговаря на изискванията на конвенцията. Ние бяхме изготвили независим, сравнителен анализ, който беше приет от Международната организация на труда. Основната цел на конвенцията е да уреди този механизъм за определяне на минимална работна заплата, защото в продължение на години синдикати, работодатели нямаха единно мнение по тези въпроси. С ратифицирането на конвенцията правим първата стъпка, която изключително важна за постигане на това съгласие. В определянето на минималната работна заплата ще имат значение два много важни фактора. Това са социалните фактори - това са потребностите на работниците и техните семейства. Като се вземат предвид общото равнище на техните заплати, разходите за живот, придобивките, обезпечаващи социалната сигурност, добавки, относителният жизнен стандарт - това са едната група. Другата група, това са икономическите фактори, които са изключително важни - нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост. Така че това е ключово значение на конвенцията и аз мисля, че е изключително важно, защото тя установява минималната работна заплата в съгласие с представителите на работодателските и синдикални организации. Така че няма де бъдем обвинявани, че правим нещо задкулисно. Всичко ще бъде изключително прозрачно, ще бъде пред цялото общество. Тук искам само да добавя, че предстои на 19 януари среща със синдикати и работодатели. Подготвили сме едно споразумение, което трябва да бъде подписано и вървим много смело към приключване и изясняване на този механизъм.", отговори Султанка Петрова, член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО.
Приоритети на Министерството на труда и социалната политика по време на европредседателството на България.
„Затова трябва да Ви приветстваме, защото това е от полза на цялото общество. Така, сега към инициативите на Вашето министерство в рамките на българското европредседателство.", продължи водещата Клара Маринова. „Във връзка с европредседателството - Министерството на труда и социалната политика има изключително важни ангажименти. Общите големи конференции, срещи на високо ниво, които ще се проведат в страната, са около 23, но тук искам да акцентирам върху цифровата икономика. Българското европредседателство ще постави акцент върху цифровия единен пазар, като източник на растеж и конкурентоспособност, и бързо навлизане на информационните и комуникационните технологии във всички сектори. Особено място е отделено на насърчаването на социалното предприемачество и социалните иновации, осигуряването на по-добра среда за развитие на социалната икономика. Моят ресор, за който аз отговарям, е именно социалната политика, социално предприемачество и социалните иновации, затова Министерството на труда и социалната политика положи и ще продължи да полага своите усилия за успешно провеждане на преговорите с Европейския парламент по директиви за командированите работници. Дирекция стратегическо планиране и демографска политика ще вземе активно участие по време на българското председателство на Съвета на Европа, като за целта е организирана конференция на най-високо ниво на 16-18 април - именно по социална икономика и социално предприемачество. Много малко се говори в България за социалната икономика и социалното предприемачество, а те са изключително важни. Акцент по време на българското председателство ще бъде и търсенето на възможности и подкрепа за разработване на национален план за прилагане на Европейския стълб (Европейски социален стълб - бел. авт.). На 27 юни 2018 г. ще има заключителна конференция на високо ниво и мисля, че там бихме могли да предложим този национален план. Същевременно с това - Дирекция стратегическо планиране и демографска политика подготвя и законопроект за социалната икономика. Полагаме усилия той да стане факт до месец, месец и половина. Най-важното като акцент, който сме поставили в този законопроект, е да поставим рамка, да дефинираме основните понятия - като социално предприятие, социална и солидарна икономика, да предложим критерии за идентифициране на социалните предприятия, защото досега тези социални предприятия се самоопределяха, да приемем конкретни мерки в подкрепа на развитието на социалните предприятия в България. Ще направим един работещ закон, защото за нас е важно да направим социалната икономика, социалното предприемачество и социалните иновации видими.", каза председателката на Националната женска организация на ВМРО.
България - страна на бедност и корупция.
„Много е важно това, което говорите, наистина да се реализира, защото, дори и по повод нашето европредседателство и откриването, тържественото, на европредседателството на България, на Запад много коментари и на политици, и на политолози, на експерти - обръщаха внимание, че България продължава да бъде най-бедната и най-корумпираната държава, нещо, което не ни прави чест. Ние все още не можем да измислим варианта - как да догонваме развитите държави. Кажете ни, моля Ви, наистина какви са перспективите за това да излезем от тази графа - „най-бедна държава"?", попита водещата Клара Маринова. „ Наистина тези проблеми, особено с бедността и корупцията, са най-важни в обществото ни. Аз мисля, че в момента се полагат много усилия да се преборим с бедността. За първа година, от десет години, ние имаме най-ниската безработица. Това е благодарение на съживяването на икономиката и на огромните усилия, които положи Агенцията по заетостта и всички програми, които са европейски, всички средства, които се отделиха от държавния бюджет, за да може да бъдат вкарани на пазара на труда около 200 000 души. Затова аз си мисля, че пътят, по който вървим в момента, е правилен. Около 10 000 души, които са били на социални помощи са им били спрени. Около 7 000 души са спрени помощите, защото те са отказали веднъж работа. На около 3 000 души са спрени помощи, които са отказали повече от два пъти работа. Тези механизми трябва да работят много по-активно, да има по-голям контрол. Ако искаме да направим промяната в България - ние трябва да започнем от самите нас и от начина си на мислене. Трябва да спрем този поток на негативна енергия, лоши думи, на обиди. Време е да започнем да мислим и говорим позитивно за България и за нашия народ - той е прекрасен. Политическите партии е време да си подадат ръка, да вървим в една посока.", коментира докторът по педагогически науки, завършил Полувисшия медицински институт „Йорданка Филаретова" и специалностите Начална и предучилищна педагогика и Социални дейности в СУ „Св. Климент Охридски".
Истанбулската конвенция - „изгубени" в превода...
„Вие сте непоправим оптимист, но аз малко ще ви приземя, защото в обществото се появи нова разделителна линия и това е линията на Истанбулската конвенция. Вие говорите за традиции, за нашите деди, за нашите изконни, исторически, оправдани и насложени компоненти, но ето на - Истанбулската конвенция предизвика ново разделение в обществото и то не партийно. Вътре в отделните партии има това разделение и обществото като цяло се раздели. Сега, аз вярвам, че може би, може би превода да е неправилен и че нов превод би поставил конвенцията на една по-солидна основа и тя би била приета от цялото общество, но, но думата джендър ще си остане думата джендър - тя няма да се промени. Както и да направим превода - тя ще си остане. Смятате ли, че Истанбулската конвенция трябва и може да бъде приета в България?", попита водещата Клара Маринова. „Аз не напразно започнах и с Конвенция №131 на Международната организация на труда. Когато ние правихме работните срещи с работодатели и синдикати - винаги се поставяха едни подобни проблеми, които са във връзка с преводите - имаше френски, английски, руски превод. Там работодатели и синдикати примерно поставяха въпроса за превода на един термин - „social security benefits". Всеки един превеждаше този израз по различен начин, примерно - „придобивки за осигуряване са социална сигурност", другото беше „обезпечаване на осигуряващи социална сигурност" , другото беше „плащания за социална сигурност". Ние седнахме, говорихме и се разбрахме. Положихме изключително много усилия, за да бъде ратифицирана тази Конвенция №131, защото тя ни отваря вратите за много по-голяма сигурност на пазара на труда. Когато има воля, когато се сложат нещата на масата и всеки един изкаже своето мнение - би могло да се постигне консенсус. Има наистина големи проблеми в преводите, това е проблем, но това не е нерешим проблем.", завърши Султанка Петрова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 17 януари 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
