06-11-2017 | 11:04 ч.
Красимир Вълчев: ГЕРБ реално ще увеличи двойно учителските заплати, за разлика от БСП
Красимир Вълчев: ГЕРБ реално ще увеличи двойно учителските заплати, за разлика от БСП
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3, заяви позиции по следните теми:
Защо е станал министър на образованието?
„Защо станахте министър на образованието? С какви идеи, с каква концепция?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че основната идея и концепция е заложена в управленската програма на правителството, преди това в предизборната програма. Той продължи, че има голяма степен на сечение на програмите в сектор „образование" както с „Обединените патриоти", така и с опозицията. „Образованието е това, което трябва да даде равни житейски възможности. Ние постоянно трябва да подобряваме възможността на децата да получат качествено образование. Тези задачи са перманентно заложени, те са пред всеки министър!", обясни министърът на образованието.
Увеличението на учителските заплати.
„Имат ли основание да Ви обвиняват опозицията, не само Вас, но и десните партии, че е формално отношението към образованието, независимо че ГЕРБ и „Обединените патриоти" го издигнаха в свой приоритет в управленческата си програма? Кои опорни точни на БСП още са в сила и кои смятате, че сте оборил?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че за него е по-важно това, което ще изпълнят, а що се отнася до опорните точки, той още веднъж подчерта, че в програмите на ГЕРБ и опозицията има голяма степен на сечение по отношение на образованието. Помолен от водещата да бъде по-конкретен, министърът на образованието отговори: „Всички заявяваме отношение към учителите, но при нас това отношение е заявено като управляващи и то през бюджета. Няма по-ясен сигнал от бюджета, от средносрочната бюджетна прогноза, че ние ще изпълним ангажимента си за двойно увеличение. Всъщност никой друг не беше заявил двойно увеличение на възнагражденията на учителите, лесно е да го направиш с алтернативен бюджет, когато си в опозиция!". Министърът на образованието обясни, че средната брутна заплата в сектора ще стане над 1600 лева до 2021 г. За младите учители, ако механично допуснем, че ще се удвои, заплатата ще стане 1320. В началото на мандата на управление на правителството „Борисов 3" заплатата на младите учители е била 660 лева. „При 4 годишен мандат правителството с 4 бюджета може да реализира това изпълнение, това са бюджетите 2018, 2019, 2020 и 2021 г. на почти равни стъпки или с малки изключения. За първата година ние ще имаме почти 23% увеличение с това диференцирано увеличение от началото на следващата година. Една част от увеличението ще бъде диференцирано, тоест няма да почуват всички 100%, средното ще бъде 100%, но можем да кажем, че е от 90% до 120%!", обясни Красимир Вълчев.
Частното образование.
„Но министър Вълчев, това е икономиката на образованието, дали тя е достатъчна, за да имаме образована нация е друг въпрос, но понеже сега са много модерни приказките за вот на недоверие, БСП взеха решение да искат вот на недоверие, от ДПС заявиха, че също взимат този инструмент в ръката си и може и те да искат. След като беше дълго и широко коментирана от опозицията оставката на здравния министър, другият приоритет в програмата на ГЕРБ и „Обединените патриоти" е образованието. Вие атакуем ли сте да се иска вот на недоверие във Вашата област и Вашата оставка?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че по всяко едно време може да се допусне грешка. Той продължи, че образованието и здравеопазването са най-големите публични системи, най-много процеси и дейности вървят, най-големите професионални групи са там. Така че е напълно възможно да се допускат грешки. „Към настоящия етап нямаме съществени въпроси, които да ни раздалечават. Връщам се на предишния въпрос за опорните точки, БСП най-често говореха за частните училища. Най-вероятно ще се финансират под 10% от частните училища. Толкова са заявили желание и средствата ще бъдат по-малко от 3 милиона за частните училища, при 4 милиарда рамка!", обясни Красимир Вълчев.
„На какъв етап на развитие е частното образование в началния, средния и гимназиалния сектор. Според мен от 27 години не е претърпял кой знае какво развитие и може би не само в парите е проблемът?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че частните детски градини и училища са създадени като допълнение на системата на публичното образование, те са направили избора да се позиционират в един по-луксозен сегмент на образованието, да работят с по-малко деца в клас. Могат да си го позволят, защото родителите плащат такси. Когато е бил гласуван образователният закон повечето от частните училища са избрали да останат в този сегмент. Повечето от тези училища се развиват добре, има родители, които са готови да плащат допълнително, въпреки че държавата е готова да осигурява достъп до образование на всички деца.
„Не се ли мотивират родителите да плащат за частни детски градини и училища заради по-добрите условия, ако искате тръгнете от битовите, по-добрите нравствени условия, ако щете, вземете дисциплината, охраната, за да пращат там децата си, без да е доказано, че дават равностойна или по-висока компетенция?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че най-добре би било държавните и общински училища да предоставят по-добро качество на образованието. Той продължи, че например общинските училища работят с около 25 деца в клас, докато при частните бройката е 12-13. Тоест ако трябва да приближим общинските училища до частните тогава образованието ще се оскъпи двойно, или 2 милиарда отгоре. Тоест ние трябва да направим обществения избор да плащаме повече данъци.
Проблемът с училищата в малките населени места и тяхното запазване.
„Както се говори за закриване на лечебни заведения в отдалечени краища и малки населени места, така и планирате да закривате начални и средни училища и детски градини в по-малки населени места. Как ще стане това деликатно, така че да не се обезлюдят тези населени места и от друга страна да останат извън учебния процес деца на родители, които живеят и работят там?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев обясни, че заради процесите на вътрешна и външна миграция много училища са били закрити през последните десетилетия. Той продължи, че мрежата от училища и детски градини е достигнала процеса си на оптимизация. Образователният министър обясни, че се прави опит да се елиминират стимулите на общините да оптимизират допълнително училищната мрежа. Има голям брой защитени училища, според последния списък ще бъдат над 160 и над 100 детски градини, което е своеобразна граница на оптимизация на системата. „За съжаление дори и там, където защитихме училища, 10 години след първия списък виждаме, че се забавят, но не спират процесите на обезлюдяване!", обясни Красимир Вълчев.
„Но на много места се стига до така наречената „взаимоучителна метода" - смесени паралелки от различни по възраст деца и няколко преподавателя, които преподават различни дисциплини, по които не са съвсем корифеи!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че наистина в доста училища има такива смесени паралелки. Той продължи, че постоянно трябва да се търси този баланс. От една страна е чисто физическия достъп до училище, от друга страна е качеството. Образователният министър обясни, че ако се поддържат повече училища с подобни маломерни паралелки се прави компромис с качеството. „Ние трябва да търсим този баланс между достъп и качество. По-важно е да не отпаднат едни деца отколкото да допуснем известен компромис с качеството. Разбира се цел на политиката е във всички училища да имаме достъп до качество! Достъп до качествено образование най-често е функция на това дали имаме достъп до добри учители, а е много трудно да мотивираме влади хора и добри учители да преподават в отдалечените населени места!", добави Красимир Вълчев.
Преписването на матурите.
„Защо на матурите се преписва, не може да се закълнете, че сте сложили край на това нещо, това ще е един дълъг процес, защото инерционният момент е дълъг, много години се преписваше?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това води до чувство за несправедливост у децата, а МОН се бори срещу явлението. Дори често министерството получава упреци, че действа прекалено строго.
Дуалното образование.
„Кой министър на образованието бихте определили като успешен?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в министерството има около 200 дейности и процеси, един министър се справил с една част от тях, друг с друга. Той продължи, че най-голямата загуба е преждевременното отпадане на учениците. „Дуалното образование решение ли е те да не отпадат?", продължи водещата. Образователният министър отговори, че дуалното образование има своите предимства, които са доказани в редица други държави. „Дуалното образование е добро решение за тези деца, които искат да учат професионално образование, то е добро решение за бизнеса за по-добра практическа подготовка!", обясни Красимир Вълчев. На въпроса какви мерки се предвиждат за неговото популяризиране, той обясни, че през предходната седмица у нас е бил на посещение президентът на Швейцария. Той е заявил ангажимента на своята страна да продължи финансирането. Всяка година се разширяват училищата и паралелките, включени в дуалното образование. Засега все още няма потребност от бюджетно финансиране, но се предвижда такова през следващите години.
Външното финансиране в образованието.
„Но в обществото се разиграха големи спорове дали вероизповеданието или съдебната система трябва да бъдат с външно финансиране. Казвам го, не за да се противопоставя на финансирането на Швейцария, а за да попитам откъде накъде „Америка за България" ще създава представа на студентите от СУ, че ако те не финансират университета, той няма да има добри аули. Защото със сигурност сте виждали разликата между аулата, обзаведена от „Америка за България" и осаналите помещения за учене!", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че винаги трябва да се подхожда с доза предпазливост към външното финансиране. Той обаче подчерта, че финансирането по линия на швейцарското правителство не е обвързано с допълнителни ангажименти на българската страна. То е сходно с финансирането от ЕС.
„Но ЕС няма такива икономически предприятия за влияние в политиката, като „Отворено общество", като фондациите на Сорос. Трябва ли да продължи да се финансира така без високи критерии?", продължи водещата. Събеседникът й отговори, че трябва да сме предпазливи, а представителите на институциите носят отговорност за това широките интереси да бъдат защитени. Няма конкретни сигнали, но ще се реагира, ако има такива.
„А бихте ли приели руско финансиране?", продължи с въпросите си водещата. Образователният министър отговори, че биха приели, ако то е част от междуправителствена спогодба. „А финансиране от Турция?", продължи водещата. Красимир Вълчев отговори, че ако се върне на въпроса за вероизповеданията би казал, че ние можем и следва като държава да финансираме духовните училища. В България има три ислямски училища и висш ислямски институт. Има две духовни семинарии, няколко катедри по религия. „Финансирането от държавния бюджет гарантира прозрачност!", категоричен бе образователният министър. Той добави, че тази година няма регламентирано такова, единствено чрез вероизповеданията, но не и чрез бюджета за образование.
Учебниците.
„Каква е кратката рецепта - дали да бъдат черно-бели, дали да бъдат цветни, кои да са евтини, кои да са скъпи, кои да са на електронен носител, колко да мъкнат горките деца?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че учебниците трябва да стават по-добре написани, да са по-леки, учениците да носят по-леки раници и да увеличаваме достъпа до електронно образование. Помолен от водещата да коментира въпроса за това дали да има един учебник по всеки предмет, образователният министър отговори, че законът регламентира конкуренция на учебници и избор от страна на учителите. „Понякога има конкуренция на истината, на обективната истина, пишат се различни исторически неща в учебниците! И има конкуренция на простотията, да не цитирам неща, които се пишат в учебниците!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че учебните програми са едни и учебниците трябва да отговарят на тях. Да може да имат различен графичен облик, но съдържанието да е едно и също. „Но как се получава, че не е? Контролира този процес?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че има различни издателства, а процесът се контролира от оценители. Това, което е направено като промяна, е да могат да се обявяват имената на тези оценители. А учителите са тези, които избират. „Аз, за съжаление, като министър, нямам много контролни правомощия, помолил съм учителите да четат всички учебници, да набележат всички дискусионни моменти, но някои от тях са наистина дискусионни!", добави Красимир Вълчев.
„Но нали се сещате, че тази демокрация и така наречената в случая може би разговорно пряка демокрация - всеки да има правото да си изказва мнението и то да бъде уважавано, накрая води до хаос и разнопосочност!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че през последните 100 години човечеството е имало възможност да пробва различни форми, включително премахване на конкуренцията, но се е отказало от тях. „Конкуренцията гарантира подобряване на качеството в дългосрочен план, но тази конкуренция трябва да е лоялна. Затова обърнах внимание на всички образователни институции да не получават никакви форми на дарение от страна на издателствата. Докато достигнем обаче това по-добро качество ще имаме и такива продукти. Но тази година спорните моменти са по-малко. По всички дисциплини имаме одобрени електронни учебници!", обясни той.
„Но гледайте да не забравят децата мириса на хартията, разлистването на страниците, това е като ритуал, като верую!", призова водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че няма страна, която да се е отказала от книжните учебници, но трябва да увеличаваме електронното съдържание.
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж".
„Какво става с оперативната програма, защо е спряна, кой е виновен?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че тя може да се раздели на две части, едната е за наука, другата за образование. Там, където са средствата за образование, е имало задача до 1-ви ноември да се изпълнят препоръки от одитен доклад на ЕК, заради който одитен доклад не ни се възстановяват средства. „По каква причина?", попита водещата. Образователният министър отговори, че едната причина е съвместяване на функциите на министъра. Той обясни, че МОН едновременно финансира и получава средствата. В случая когато трябва да се налага корекция образователният министър изпада в конфликт на интереси. За решаването на този казус са били обсъждани различни варианти. В крайна сметка е било решено да има крано разделение на функциите. Сега вече ръководител на управляващия орган е изпълнителният директор на новата изпълнителна агенция. Общо взето решението е по-малка намеса на министъра.
Красимир Вълчев обясни, че втората причина е оценителният процес основно по две операции, финансирани през 2016 г. Това са така наречените грантови операции, по които има бележки по време на оценката. „Говори ли се за корупция?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че по отношение на първата причина определено не можем да говорим за корупция. По отношение на втората причина може да каже, че е имало проекти, които са били създадени с бенефициенти - организации, създадени малко преди да кандидатстват. Някои от тях са получили финансиране. Това е пратено на прокуратурата още през 2016 г. „Тоест корупция има ли? Колко влезли в сила решения на съда има? Имаше няколко университетски преподаватели, от които студенти се оплакаха, че са им искали такси, за да им пишат по-високи оценки?", настоя да получи отговор водещата. Красимир Вълчев отговори, че има влезли в сила присъди, но не е готов да предостави конкретни данни.
Инициативата и разменените подаръци.
„Хайде да ни бъде съвместна инициатива да изследваме какъв е процентът на корупция в образованието!", предложи водещата Илиана Беновска. Гостът й се съгласи. Беновска му подари и здрава българска червена ябълка с пожеланието ябълката да не изгние.
Беновска подари на министъра на образованието и книгата с интервюто й с Ахмед Доган от 1992 г. Неговият подарък беше „История славянобългарска" с пожеланието „Да вярваме в силата на словото и знанието". Водещата връчи на своя гост и клубната тениска и го попита защо още има мотивацията да бъде министър на образованието. Той отговори, че го мотивира най-вече положителната енергия в системата. „И най-вече човек като се е захванал с нещо трябва да даде всички сили от себе си да го доведе поне до междинен резултат!", завърши Красимир Вълчев разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2 на 5 ноември 2017 г.
