30-10-2017 | 11:31 ч.
Акад. Юлиан Ревалски: За АЕЦ „Белене” докладът ще оповестим до 10 дни, ако БЕХ разреши
Акад. Юлиан Ревалски: За АЕЦ „Белене” докладът ще оповестим до 10 дни, ако БЕХ разреши
Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3, заяви позиции по следните теми:
Създаването на национална доктрина.
„Това подтиква ли Ви да мислите, че трябва отново да изправим на крака старата вече 27-28 годишна идея да се направи национална доктрина в България, за да може всички тези процеси да бъдат планирани независимо от това кой е на власт?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски отговори, че напълно подкрепя тази идея. Той обясни, че неговият предшественик акад. Воденичаров е работил за очертаване на национални приоритети, които да не зависят от политическите настроения, които са моментни или с кратък хоризонт. Първият вариант е бил посрещнат положително, той е бил доразработен от екипа му и на 31-ви октомври ще бъде представен в големия салон на БАН. Водещата каза, че ще отразят това събитие и продължи, че заедно с президента на КНСБ Пламен Димитров, с кмета на Стара Загора Живко Тодоров и интелектуалци са обсъждали идеята за създаването на борд за изготвянето на Национални приоритети. Тя покани и своя събеседник да се включи в него. Той се включи в инициативата.
Стратегията за развитие на науката в България до 2030 г.
Водещата Илиана Беновска благодари на своя гост за това, че е приел поканата й и изрази надежда да продължат да си сътрудничат. Той отговори, че се надява и медиите да помагат да се популяризира науката и постиженията й. Водещата продължи, че напълно съзнава колко е трудно да се прави наука с малко пари и при наличието на политически боричкания. Председателят на БАН изрази мнение, че през последните 20 години условията за правене на научни изследвания наистина не са добри, няма ясно какво трябва да се прави. В последните месеци обаче виждаме някои кълнове, че нещата тръгват в правилната посока. Пример за това е приетата стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2030 г. от парламента. Тя очертава ясни рамки, които са свързани със световните тенденции, има мерки, както и поет ангажимент чрез гласуването от парламента за по-сериозно финансиране.
Докладът за „Белене".
„Какво става с междинния или вече окончателния доклад за „Белене", който правителството ви възложи и който трябва скоро да бъде представен официално?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски обясни, че действително БАН има договор с БЕХ за разработка на цялостна енергийна стратегия върху електроенергетиката, една част включва и проекта „Белене". За да бъде дадено мнение за него обаче е трябвало да се извършат доста други дейности. В договора има и клауза за конфиденциалност, така че в момента, в който от БЕХ кажат, че заключенията могат да бъдат представени, това ще стане. Юлиан Ревалски обясни, че наистина през септември е имало междинни доклади. Крайният доклад вече се завършва. „Това, което мога да кажа, без да наруша клаузите на договора, е, че ние сме заявили, че разглеждаме сценарии, които варират от силно песимистичен до умерено оптимистичен. Разбира се всички входни параметри, както тяхното естество, така и техните стойности са съгласувани с възложителя. Направен е математико-икономически модел, който разиграва доста варианти. Мога да Ви уверя, че ние ще кажем истината такава, каквато е, като учени, след това правителството ще си вземе решение какво да прави!", категоричен бе председателят на БАН. Той добави, че се надява в близките десетина дни докладът да бъде представен. Ако възложителят се съгласи, това ще стане публично.
„Вие сте взели предвид и икономическите, и геополитическите особености вероятно?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че по-скоро става дума за гео-икономически особености. Той продължи, че се изучава какво се случва в нашия регион по отношение на потреблението на електроенергия, както и на планираните мощности.
Иновативността в дейността на БАН.
„Вие успяхте ли, откакто сте председател, да засилите иновативността в дейността на БАН, независимо от ограничените средства?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски отговори, че заема поста си от по-малко от година, така че ще бъде пресилено да говори за такива неща. Той продължи, че това са неща, които обикновено не се виждат, затова често се създава впечатлението, че БАН работи само по някакви странни теми, а учените са вглъбени в себе си. Истината е обаче, че Академията има систематични приложни разработки, които са с иновативен характер. Юлиан Ревалски даде някои примери - разработки за извличане на енергия от биомаса, за добиване на енергия от сероводорода в Черно море. В областта на ай ти технологиите има брайлови интерфейси, които помагат на незрящите хора да комуникират чрез графични дизайни. Има приложения в областта на медицината, които чрез обработка на текстове могат да правят анализи във връзка с болести. В областта на ветеринарната медицина има разработки на ваксини срещу тежки инфекциозни заболявания.
Проблемът с привличането на млади учени. Проектобюджетът на БАН.
„А как стои въпросът с привличането на млади учени?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че е доста трудно. Той продължи, че младите хора, които от следващата година ще започнат работа, ще бъдат на минимална работна заплата. Това са възможностите на проектобюджета.
„А вие искахте колко?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че решението на настоятелството е, че минималната бюджетна субсидия в проектобюджета трябва да бъде 98 милиона. В момента тя е малко над 83 милиона. „Това е, около което се обединихме, признавам, че ние искахме малко повече от тази сума, но в момента ситуацията е такава. В момента ние получаваме общо взето увеличения, които са свързани с покриване на минималната заплата. Идеята, доколкото разбирам, на финансовото министерство, е, че ние трябва да търсим остатъка по програми. Ние сме абсолютни поддръжници и на програмното финансиране. Нашият бюджет в момента е около 60% бюджетна субсидия и 40% програмна!", обясни председателят на БАН. Той добави, че когато има програмна субсидия, тя е ориентирана към някои приоритети. Например в момента приоритетен е ай ти секторът, което означава, че всички, които се занимават с информатика, ще могат да кандидатстват по тези програми. Това обаче би било трудно за математиците.
Трябва ли да има хигиена по отношение на финансирането на проекти от чужди фондации?
„Това кара ли ви да бъдете компромисен? Има един доста чувствителен въпрос в Европа, който започва да става чувствителен и в България, знаете, че беше дискутиран по повод финансирането на магистрати, да се финансира правосъдието, казвам го най-общо, по европейски програми. Вие приемате ли например сътрудничество с „Америка за България", респективно Сорос?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски отговори, че наистина „Америка за България" е финансирала проекти на различни институти, свързани главно с обучение. Това са дейности, свързани с млади хора, с разработка на реферати.
„Много добре, точно така, и след това младите хора биват привлечени, да не кажа примамени да напуснат и държавата!", отбеляза водещата. Събеседникът й отговори, че и това се случва. „Смятате ли, че трябва да има хигиена на финансирането?", попита водещата. председателят на БАН отговори, че трябва да има, но ако българската държава погледне на въпроса с необходимата сериозност, тогава може би това финансиране няма да е необходимо.
„А поставял ли сте го на глас този въпрос - за изтичането на научни кадри и млади хора от България именно поради финансирането на чуждестранни фондации извън Европа?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски отговори, че изтичането на мозъци не зависи толкова от това. Дори и без това външно финансиране, младите кадърни хора, като виждат, че нямат перспектива у нас, се ориентират към докторат навън и после по-лесно си намират работа. На въпроса на водещата защо няма перспектива у нас председателят на БАН отговори, че не иска да се върти само около парите. Той още веднъж повчерта, че в момента има стратегия.
Най-важните проекти на БАН в момента.
„Кое е най-важното, което БАН е трябвало да свършите тази година, според вашите прогнози?", попита водещата Илиана Беновска. Юлиан Ревалски отговори, че извън общата научна дейност БАН е имал няколко проекта, един от които е въпросният, свързан с енергетиката. Има обаче още няколко, които са много важни. Един от тях е за мерките за преодоляване на демографската криза. Вторият е свързан с нови методи за преподаване в областта на образованието.
Подаръците.
Водещата подари на своя гост книгата с интервюто й с Ахмед Доган, както и клубната тениска с въпроса „защо?" и попита защо си струва младите хора да останат в България и да се занимават с наука? Събеседникът й отговори, че младите хора са бъдещето на България, а все пак не е чудно, че и те предпочитат да останат да се развиват в собствената си държава.
Юлиан Ревалски подари на водещата книгата „Световното наследство на България. Тя съдържа записаното в Юнеско като световно културно-историческо наследство на страната ни. Той пожела на водещата да продължи да популяризира науката и постиженията на българските учени. На въпроса каква съвместна инициатива да направят, председателя на БАН предложи отново да се ориентират към младите. „На 12-ти октомври ни беше празника. Първо министър Вълчев награди победителите в младежкия конкурс, който беше по линия на МОН. Сега на 1-ви ноември в 14 часа президентът ще награди нашите млади победители в конкурса на името на Марин Дринов и Иван Евстатиев Гешов, представете ги!", завърши Юлиан Ревалски разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2 на 29 октомври 2017 г.
