27-09-2017 | 15:55 ч.
Пламен Димитров: Искаме НСТС с Бойко Борисов и министри
Пламен Димитров: Искаме НСТС с Бойко Борисов и министри
Интервю на Радио К2 с президента на КНСБ Пламен Димитров от 27 септември 2017 г.
Деница Гацинска: Основен приоритет на управленската програма е образованието. Знаем, че Янка Такева от КНСБ подкрепя усилията на правителството в тази посока. Каква е Вашата позиция и тук по-критичната част на КНСБ начело с Вас ли е събрана, която критикува правителството „Борисов" по теми, а не го хвали по други теми, по които то постига резултати?
Пламен Димитров: Ние не сме имали за цел днес да даваме цялостна оценка. Просто това е една етапна, текуща и непълна оценка на програмата за управление, не за изпълнението й, на правителството като такова, а на това какво е сътворено в документа. Споменах някои позитивни неща, които ми се струва, че убегнаха от Вашето внимание. В транспорта като цяло има изключително амбициозни програми, които ги приветстваме. В земедерието, чухте преди малко, има доста добри неща, които са заложени. В здравеопазването за спешната помощ и други такива. Но аз не искам да правя в момента някакъв баланс - това е добро, това е лошо! Не това е идеята. Ние се мъчим за дадем това, което мислим, че липсва. Защото другото, което е направено, всички виждат какво е направено и което ще стане добро и ще се случи. Янка вече каза какво трябва да се прави в образованието. Има добри неща, сега да ги повторя аз още веднъж, нито ще станат по-добри, нито по-лоши. Янка Такева е част от нашето синдикално семейство, ние сме заедно всички в нашата синдикална къща и нямаме различия по оценките, които даваме. Така че разбирайте, че това е елемент на общата конфедерална оценка, в това число позитивната й част, която занапред ще бъде казана и още има такива. Има и допълнителни мерки и това е по-важното в момента, да дадем на властта това, което сме видели, че може да бъде полезно, а по някаква причина го няма в управленската програма, да бъде допълнено. Тя може да бъде допълнена.
И накря да кажа, не знам дали стана дума вътре, ние ще предложим свикване на отделен съвет на НСТС, отделно заседание на НСТС, на което да поканим лично премиера, съответно министри, които той прецени, на което да чуе нашите и на останалите социални партньори, на работодателите оценки, но и предложения, които ние ще дадем естествено за усъвършенстване или подобрение на така вече публикуваната или по-скоро приета програма за управление. Тя винаги може да бъде допълвана. И той самият си спомням, че каза, че тя е отворена в движението напред да бъде подобрявана.
Деница Гацинска: В какъв срок ще инициирате този НСТС?
Пламен Димитров: Ще го предложим още утре на заседанието на НСТС на вицепремиера и председател на НСТС Симеонов той да прецени кога е възможно и удобно. И естествено, най-вероятно другата седмица, ще се опитам да го съгласувам и лично с премиера. В понеделник другата седмица ще имаме среща с него с нашия генерален секретар на ЕКП, който пристига, на нашата европейска конфедерация на профсъюзите. Ще имаме среща с него естествено. Така че на тази среща може да стане дума кога е възможно самата управленска програма да бъде предмет на дебат с партньорите. В това число и някои елементи, които не са ясни, чухте, тук има някои неясноти по здравеопазването, административната реформа и някои други неща, които може би не сме коментирали и които трябва да се доуточнят. В енергийния сектор как продължаваме, това, което направихме с него през юни в Стара Загора и там се поеха конкретни ангажименти от цялото правителство какво ще се случва с големите горивни инсталации. Така че има неща, в които в конкретика можем да влезем, по-едрите естествено. И с добра воля смятам напред да получим по-добри резултати и да преформулираме, ако трябва, и да допълним някои от целите, мерките и конкретните стъпки, които трябва да бъдат извършвани, за да може България най-накрая да бъде по-добро място за живеене и българите да остават тук.
Деница Гацинска: Г-н Димитров, какъв е коефициентът на полезно действие на коалицията и на управленската програма, която току що КНСБ анализирахте?
Пламен Димитров: Трудно ми е още да давам оценки за изпълнението само 2-3 месеца след като са започнали да я реализират. Ние на този етап даваме оценка за нейната конструкция. Така че аз казах преди малко, че за пръв път виждаме системен и ясно структуриран документ, в който има взаимовръзка между отделните раздели, отделните направления. Досега не сме виждали такъв документ от управлението на Борисов, така че за мен това е позитивен знак. Бързам обаче веднага да кажа, че конкретните действия как това да се изпълни и финансовата обезпеченост е проблематично. Тоест ние не я виждаме на този етап и ще търсим допълнително гаранции и обяснения как една или друга мярка ще бъде изпълнена. Не виждаме, както казах преди малко, и основна цел. Ние говорихме и в Радио К2, и по Канал 3 с г-жа Беновска, че на България й е нужна нова национална доктрина. Не я виждаме така, че да мобилизира нацията, да мобилизира хората, бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор, гражданите така да ги мобилизира, че в крайна сметка правителството да води държавата, премиерът да води държавата в една посока, която всички искаме, да стигнем до нова цел, а това трябва да бъде благосъстоянието на българите. За да можем да ги запазим в България, за да можем да върнем онези, които излязоха разочаровани или по някаква друга причина, обидени на някого в нашата мила родина, без да казвам от кого. Всъщност трябва наистина да поставим целта за благосъстоянието, а тя е синтезирана 60% от това, което взима средния европеец. Ако това постави програмата и всички мерки бъдат подчинени на нея, това може да бъде изведено като доктрина за запазване на българщината и възвръщане на българите в България.
Деница Гацинска: Използвахте един много силен израз - „демографска несъстоятелност". Какво искате да кажете и да сигнализирате правителството?
Пламен Димитров: Това по-скоро беше закачливо измерение на катастрофата, в която се намира демографията в България. Вижте, ние сме трети в света по негативна демография. Не в Европа, в света! Не знам какво трябва да стане, трябва да станем първи сигурно, за да може някой да каже, че това е проблемът на проблемите. А това наистина е проблемът на проблемите. И той не се бори с това да създадеш отдел „Демографска политика" в МТСП, да назначиш един министър или зам.-министър или вицепремиер, който се занимава с демографията. Напротив! Той се бори, като в цялата програма подчиниш мерките, като се започне от фискалните мерки, започвайки през данъчните стимули за семействата с деца, минавайки през образователната система, минавайки през това какво точно и как получава българина като гаранции за своята сигурност, здравна сигурност говоря, обществена сигурност, социална сигурност. И не на последно място отношението на неговия работодател към него самия - как ще се държи с него, как му плаща и как оценява неговия труд. Всичко това комплексно води след себе си мерките по неговото случване, води след себе си изпълнението или възможността да изпълним тази цел да запазим българите в България и да върнем тези, които са навън, а не да внасяме някакви и да пускаме други, които са с други, ако щете култура, нагласи, манталитет. Те могат да внасят със себе си и редица нови проблеми.
Деница Гацинска: Искате от правителството повече в борбата с контрабандата, в същото време обаче премиерът Борисов казва, че контрабандата намалява от 34% на 7%. Как анализирате тези данни?
Пламен Димитров: Той говори, доколкото четох, предимно за контрабандата на цигари. Аз бързам да уточня, в борбата с контрабандата с акцизни стоки, в всички тези, които са свързани с измами с ДДС, вътрешнообщностни доставки кабинетът има редица добри успехи и те се виждат в събираемостта и в увеличените приходи. Ние по-скоро говорим за другите сегменти, които са оставени по-встрани от вниманието. За сивата икономика и то такава в хранителната промишленост. В производството на хляб самите производители казват, че над 50% от производителите на хляб са на сиво. Търговията и ремонт на автомобили - вносителите на автомобили казаха директно, че повече от 50% от авторемонтните дейности в България са на сиво. Там, според нас, липсват мерки и правителствената програма трябва да ги адресира и да поиска и бизнес организациите, и ние да бъдем по-активни, така че да ги борим. Другото, което не виждаме, казах преди малко, няколко милиарда според моите скромни оценки се губят от осигурителни вноски. Това, че всъщност бизнесът не плаща пълния размер на осигурителните вноски върху доходите, които плаща в момента. Тоест има източници, които могат да добавят едни, два или повече милиарда в допълнителните приходи на хазната към тези, които правителството вече изкарва, да го кажем така, допълнително от борбата с контрабандата на акцизни стокии ДДС измами.
Деница Гацинска: Друг приоритет, който казахте, че не е съгласуван с вас, намаляване на излишните чиновници и борбата с бюрокрацията. Други правителства, които са започвали такава борба, обикновено се стига до раздуване на администрацията. Считате ли, че сега ще се повтори тази тенденция и каква трябва да бъде визията за административна реформа?
Пламен Димитров: Вижте, административни реформи в България правим от двайсет и няколко години. Имаше един министър, Николай Василев се казваше, който започна да прави административна реформа, после Дянков прави административна реформа. Всякакви неща са ни минали през главите и дали това в крайна сметка е ефективно и работещо за гражданите и бизнеса, тоест дали се подобряват услугите от администрацията към тях, мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че няма много голямо подобрение. С изключение може би на няколко сектори, на няколко администрации. И това само по себе си е крайният резултат. Сега това, което се предлага, ние реагираме в момента, че не знаем какво се предлага всъщност. Г-н Дончев излиза и казва вчера - ние ще направим такива и такива неща, съгласувани със Световната банка, които ще намалят с около 30% заетите в администрацията. Подобна стъпка не може да се анонсира през медиите. Това е изключително некоректно отношение във връзка с партньорството. Ние сме партньори, социални партньори и обсъждаме всички мерки, особено такива тежки, ако такова намерение има властта, и чуваме какви са причините това да се случва, казваме нашите аргументи и вървим напред. Да, елкетронното управление, оптимизацията, дигиталната ера води след себе си една загуба на работни места. Ние си даваме сметка. Знаете, че работим от две години интензивно и знаем какво ни чака. Но не можем да анонсираме мерки така, без да сме ги коментирали в детайли и заедно да сме намерили най-доброто оптимално решение за самите работещи в администрацията, но най-вече за тези, за които те работят, тоест за гражданите и за бизнеса. Ще дам този пример, който давам винаги за това, че в момента администрацията включва сама по себе си хора, които не би трябвало да бъдат наричани администрация. Дърводелецът, който работи в затвора, се брои като администратор. И него ще го съкращаваме сега в тази реформа, не знам всъщност. Преди малко чухте прословутата тема за борба с градушките, която постоянно идва на пред пран и там работещите са хора, които трябва да бъдат, те и сега са с 30% по-малко, отколкото трябва да бъдат. Хора, които работят със сериозна техника, се водят администрация. Те са на терена в хората и стрелят по градоносните облаци, за да няма град. Тоест казвайки администрацията хората разбират „чантаджии" или едни, които вземат рушвети и казват - да ги съкращават там, няма какво да ги мислим тях. А то не е така. Влизайки в детайлите виждаме, че в много сектори има изключително полезни за икономиката, за бизнеса, за гражданите, за всички нас дейности, които не могат с лека ръка да бъдат оставени на произвола на съдбата. Затова административната реформа е важна, но тя не може да бъде правена по телевизора. Трябва да седнем и да видим какво можем да правим там.
