22-06-2011 | 13:26 ч.

Пламен Димитров: Пактът „Евро плюс” ограничава националния ни суверенитет

Пламен Димитров: Пактът „Евро плюс” ограничава националния ни суверенитет

 

За слушателите на „РАДИО К2" Пламен Димитров, президент на КНСБ, коментира пакта „Евро плюс": „Нашата оценка, споделена от работодателите, е, че чрез пакта „Евро плюс" се ограничава допълнително националният суверенитет, което е и неговата идея. Социалната сигурност е водеща и за нас поставянето под въпрос на вече завоювани позиции от българските работници не е приемливо и влиза в директно противоречие с подписани ангажименти между работодателите и правителството с личния подпис на премиера."

 

Димитров припомни, че миналата есен трудно се стигна до визията за пенсионната реформа, докато в пакта се изисква да се обвърже пенсионната възраст с продължителността на живота във всяка държава и от друга страна да се ликвидира схемата за ранно пенсиониране, което според него е недопустимо. „Това влиза в пряко противоречие с подписа и на синдикатите, и на премиера. Ако той подпише пакта в петък в Брюксел, ще трябва да питаме кой подпис е по-истински и струва повече.", заяви той. Той отбеляза, че заплатите също са под заплаха вследствие на „Евро плюс", въпреки че те са единственият път за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики. „Не на последно място данъчната политика също е в обхвата на пакта. Уеднаквяването на данъчните бази на корпорационното облагане според нас има своите плюсове." Той упрекна правителството, че не е организирало сериозен дебат за този пакт, засягащ основни трудови и осигурителни отношения. Според Димитров такива ангажименти не могат да се поемат без обществен дебат и значимостта на пакта „Евро плюс" е съизмерима с тази на Валутния борд.

 

Димитров допълни, че България не е длъжна да се присъедини към пакта, той като не е част от Еврозоната, и може да действа по-гъвкаво. България се присъединява доброволно и би могла да постави условия и променени параметри за влизане в „Евро плюс". Президентът на КНСБ коментира пред слушателите на „РАДИО К2", че страната може да се възползва от възможността да се присъедини към Полша, Чехия и Унгария, които обмислят по-гъвкави мерки, като в същото време не се противопоставят категорично на европейските процеси. „Първо, нека България не избързва да прави нещо, което не се изисква от нея и за което не е длъжна. Второ, ако върви към подкрепа на пакта, да го направи в момент, когато той е променен и поносим за българските реалности, икономика и общество.", допълни той.

 

Според него, когато се говори за увеличение на заплатите, трябва да се отбележат четири компонента - производителността на труда, инфлацията, влиянието на данъчните и осигурителните промени и конкурентоспособността. „Ако се придържаме към пакта, ще остане само производителността на труда като водещ аргумент.", заяви Димитров. Той обясни защо смята, че минималната заплата може да бъде увеличена още от юли: „Минималната работа заплата е замразена от 2,5г. През това време имаме ръст на инфлацията и производителността на труда. Няма никаква пречка и аргументи  това да не стане през месец юли." Той заяви, че се ангажира да намери начин да накара правителството да не отлага промените във времето.

 

Запитан за казуса „Булгартабак", Димитров коментира за слушателите на „РАДИО К2": „Ако се стигне до приватизация на „Булгартабак", независимо от протестите на нашите колеги в Благоевград, ние сме осигурили ангажименти за социални клаузи - запазване на броя на работещите за 3г. от момента на приватизация и запазване на фонд работна заплата в същия обем, както към края на миналата година. Предметът на дейност на холдинга и на дружеството за следващите години е гарантиран - няма кой да го затвори, няма възможност някой да направи друго, различно от цигари. Това е максималното, което можем да направим, ангажиментът е поет и от премиера, но ние като централа сме гарантирали работа на хората и техните заплати в сегашния им вид и размер."