15-06-2011 | 09:48 ч.

Силвия Стефанова: Да прегърнеш врага

Силвия Стефанова: Да прегърнеш врага

 

Толкова много говорим, че рядко слушаме другия. А когато  слушаме, не чуваме. Когато чуваме, рядко разбираме, а още по-рядко мислим върху казаното.

 

Започнем ли да мислим, се спъваме в двуличие. Затова и резултатът от действията ни е обратен на изприказваните думи. И пропорционален на енергията, с която замазваме фактите, изкривяваме истината, воюваме помежду си, а после се хулим.

 

Хора сме, а не светци. Но трябва ли да бъдем и врагове - най-често на собствения си разум? И дали това не е причината да живеем като неудачници в една неудачна държава, на която сме деца. Но и родители.

 

Като слепци дълбаем на едно място, а кладенецът на омразата ни е празен. Затова и българската истина е жадна. Както жадна за истина е и българската политика. Само че думите изтляват и вместо вдъхновение донасят със себе си още омраза. И нови страхове.

 

Оказва се, че в политиката думите предлагат всичко. Освен надежда и разбиране на другия, на неговите идеи, мотиви, критики и въжделения.

 

Тъчем живота си на счупен стан с преждата на стари клишета, рефлекси, предателства и болки. Затова и чергата ни е все къса, прокъсана и грозна.

 

Тъкачът ли не струва? Материалът ли е лош? Или не знаем каква черга искаме?

 

В четвъртък парламентът ще дебатира вота на недоверие, поискан от КБ и ДПС за антикризистната политика на правителството. Отсега знам, че вотът няма да е успешен. И не поради това, че е невъзможно да събере подкрепата на 121 народни представители, както изисква Конституцията. А защото в НС отново ще тържествуват злобата и унизителното отношение към позицията на другия.

 

Наместо мъдростта и добротата.