01-12-2016 | 17:58 ч.

Стефан Кенов: С бюджет 2017 ще живеем малко по-добре, но не достатъчно

Стефан Кенов: С бюджет 2017 ще живеем малко по-добре, но не достатъчно

Стефан Кенов, народен представител, секретар на ПГ на БДЦ-НС, председател на Комисията по политиките за българите в чужбина, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Бюджет 2017.

   „В този бюджет усеща ли се, че ще се гарантира раздвижване на икономиката, но реално раздвижване, не чрез саниране на сгради? Има ли реални приоритети? Дали ще живеем по-добре, по-зле, или както през тази година?", попита водещата Клара Маринова. Стефан Кенов отговори, че според него ще живеем малко по-добре, но не достатъчно. Той продължи, че дали ще има раздвижване на икономиката зависи от предприемчивостта на самия бизнес. Освен това са били ударени всички желания да има малко повече пари за култура, да се чества нормално годишнината на Васил Левски. Ударени са били също и българите в чужбина. На въпроса защо се случва това, Кенов отговори, че може би големите партии имат нужда от малко приземяване. „Не може всичко да се прави на инат и в желанието да запазиш някаква финансова рамка да режеш необходими разходи и да отказваш да видиш предложения на други партии, в които също може да се намери разум!", категоричен бе Кенов. Той добави, че и двете големи партии ще осъзнаят какво е отношението на хората след следващите парламентарни избори.

В какъв формат ще се яви БДЦ на следващите предсрочни парламентарни избори?

    „Кое гарантира на малките партии, че ще влезете в следващия парламент?", попита водещата Клара Маринова. Стефан Кенов отговори, че вероятно ще станем свидетели на големи обединения преди следващите парламентарни избори. Виждаме какво се случва около ПФ и РБ, възможно е да има и изненади около проектите на Веселин Марешки и евентуално на Слави Трифонов. „Така че какво ще се случи с малките партии в този парламент ще стане ясно в следващите един-два месеца!", заяви Кенов. Относно това накъде се насочва БДЦ, той обясни, че погледът винаги е бил отправен към център-дясно, могат да бъдат обсъждани всякакви коалиционни формули, които имат ясни приоритети и цели.

Може ли да бъде съставено ново правителство в мандата на 43-то Народно събрание?

    „Какъв процент давате на вероятността да се състави ново правителство, какъв процент давате на това да се отива към служебен кабинет и предсрочни пролетни парламентарни избори?", попита водещата Клара Маринова. Стефан Кенов отговори, че не вижда никаква възможност да бъде съставено ново правителство в мандата на 43-то Народно събрание. Без БСП или ГЕРБ това просто няма как да се случи. Народният представител добави, че хората имат определени очаквания към следващите парламентарни избори и ако те бъдат проведени по старата система, тогава ще има много изненади. Според него обаче въвеждането на предлаганата от референдума избирателна система ще бетонира големите партии и за политически формации извън БСП и ГЕРБ ще бъде практически невъзможно да влязат в следващо Народно събрание.

Резултати от референдума.

  Стефан Кенов обясни, че всъщност в действаща в момента пропорционална система в България с преференция има много голяма доза мажоритарност. Всъщност в българската избирателна система има повече мажоритарен елемент, отколкото в германската, където по дефиниция половината от народните представители се избират мажоритарно. „Българската пропорционална избирателна система е най-мажоритарната система в Европа в момента!", категоричен бе Кенов. На въпроса защо тогава не отстояват сегашната система, народният представител от БДЦ отговори: „Как да я отстояваме при проведен референдум?".

   Водещата Клара Маринова отбеляза, че всъщност референдумът не е задължителен и не може да се каже, че 2,5 милиона гласа са мнозинството от избирателите в България. Стефан Кенов отговори, че по списък в България има 6,9 милиона избиратели. По данни на ДАНС 28% от българските граждани са извън страната. Това означава, че в България реално има около 4,6 милиона избиратели. От тях са гласували 3,5 милиона, което прави една от най-високите избирателни активности в Европа. „Колко повече трябва да гласуват на едни избори, за да кажем, че те са легитимни и това е наистина много висок процент?", попита Стефан Кенов. Според него изборът е легитимен и дори 13 000 гласа да не достигат, то той трябва да се приема за такъв.

   „Политиците сте длъжници на обществото, защото оставихте хора непрофесионалисти да водят тази кампания?", отбеляза водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че всъщност е имало разяснителна кампания, доста инициативни комитети са се регистрирали, които са агитирали „за" или „против". „Аз гласувах и 6-те въпроса да бъдат подложени на референдум. В крайна сметка аз съм убеден, че трябва да се намери разумен изход преди следващите парламентарни избори и да не се отива от една крайност в друга, защото наистина Ви казвам, че смесена система от типа половината да са чисто мажоритарни, а половината чисто пропорционални наистина ще бъде втвърден един двуполюсен модел, който може да не се окаже лош за страната!", завърши Стефан Кенов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2". 

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК