03-06-2011 | 08:43 ч.
Коментар на водещия: Роси Ангелова: Измислените хорица
Коментар на водещия: Роси Ангелова: Измислените хорица
Роси Ангелова: Измислените хорица
Не знам кога ще спре този безмилостен прилив на измислените хора. Не че се различават с нещо видимо от всички нас, не че не вършат някаква работа, па макар и посредствена. Питам се понякога, защо въпросните хора - имитации, толкова често и най - неочаквано се появяват на значими постове, на отговорни длъжности, навсякъде където не ги сееш, там никнат, а още повече започвам да се питам, когато другите измислени около тях им вярват. Щура комбинация от измислици и имитации. Не зная дали се продава още по книжарниците онази тъмносиня хартия от миналото, наречена индиго. Когато бях дете обичах да подлагам под рисунки които ми харесват, а отпечатъкът от тях върху белия лист по-късно оцветявах и се чувствах горда, че съм успяла да се доближа до оригинала. Много скоро осъзнах, че това не ми е достатъчно. Усещах , че имам сили да бъда нещо друго, а не имитатор. Онзи ден моя приятелка си купи джинси и не беше особено доволна от техния индигов цвят. Тази дума "индиго" изведнъж ме върна към имитаторите, или както аз ги наричам , към измислените хора. Сигурно Господ когато е създавал хората се е поуморявал от време навреме, та е слагал понякога и индигото, за да му бъде по-лесно и да си свърши по- бързо работата. Ако някой обаче си мисли, че тези хора са лапнишарани, жестоко се лъже. Те са особено опасни. Въпреки, че единствената им утеха в живота е съвестното и безконечно копиране. И те копират. Всичко възможно за което се сетите. От начина на поведение и обличане, до начина на живот и работа, дори до броя на децата в семейството и на техните имена. Дори до начина на управление. Защото някои от тези хора наистина успяват да "изкласят" и да се наредят в редичката на хората творци - / аз под хора - творци разбирам онази част от заобикалящите ни, които наистина създават условия, създават реалности, които определят статуквото ни /. Та когато тези измислени хора успеят да изкласят, техните невероятни качества в „индиговата индустрия" понякога надхвърлят качествата и на самия оригинал. Още по-лошо става когато в съседство или в комбина с тях работи друг техен колега. Сътвореното от такива групи хорица е достойно за боклука зад селския обор. Знаете ли кое е най-лошото.......че понякога и то често, на такива хора се вярва. И когато това започне да става практика, или още по-лошо - повсеместна практика, държавата ни започва да мирише на индиго, на измислица, на тъпа фантазия, която умът ти трудно побира, че може да се случва по белия свят.....Но за да успокоя себе си, пък и вас, нека повторя една стара максима. Свят голям, хора - всякакви.......
Коментар на водещия
