01-06-2011 | 11:26 ч.

Силвия Стефанова: Приказка за президенти, за мъже и жени, за родители и деца

Коментар на водещия

 

Имало едно време едно място и един водач, които бог дарил с хубост и плодородна земя. Но вместо да живеят щастливо, хората се мразели, клюкарствали, завиждали и тънели в отчаяние. На това място старците ходели дрипави, развратът се поощрявал, а децата бягали в чужбина. По отделно тези мъже и жени не били лоши и глупави, но заедно  произвеждали отрицание и зло. Начело им стояли владетели. Хората ги избирали, за да правят чудеса, но времето изтичало, чудесата не идвали и водачите се сменяли...А людете бленували големия герой и така, докато на трона им не седнал прост човек. Той бил милозлив, добросърдечен и мечтаел да помогне на своето племе.  За да  намери пътя потърсил съвета на мъдра магьосница, която през деня била бяла, а през нощта черна. Не получил отговор и гневен я повикал  при себе си. Когато дошла и се скарал:

-          Ти защо не отговори на писмата ми?

-          Когато пиша през деня, не мога да лъжа, когато пиша нощем не казвам истината - отговорила тя.

-          Говориш със загадки - разсърдил се владетелят.

-          Мълча, защото не ми вярват за истината, не ми вярват и за лъжата - отвърнала магьосницата. - Ти знаеш ли как да постъпя?

-          Тук никой на никого не вярва - рекъл владетелят, замислил се и решил пак да обиколи царството си.

Предрешили се двамата и тръгнали, а навред срещали хора, които се карали, биели, или просели. И така, докато на един кръстопът не видели момче, което плачело, а насреща му идвала кола, която заплашвала да го убие. Хвърлили се и двамата напред и спасили детето. А после владетелят казал на магьосницата:

- Правенето е по-важно от говоренето.

- Да прегърнеш човека до теб и да го утешиш, не е ли това пътят, който търсеше? - попитала тя.