21-02-2016 | 21:39 ч.
Димитър Лазаров: Препоръките в доклада на ЕК са ясни и ние ги изпълняваме
Димитър Лазаров: Препоръките в доклада на ЕК са ясни и ние ги изпълняваме
Димитър Лазаров, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС-та и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, председател на Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, член на Комисията по правни въпроси, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Развитието на съдебната реформа.
„Съдебната реформа ли препъна отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок?", попита водещата Илиана Беновска в началото на разговора, Димитър Лазаров отговори, че не би казал, че това е така. Той продължи, че в момента се подготвя меморандум между двете политически формации, той е готов, изявяват се намерения за конкретни дати и срокове за приемането на най-важните закони. Една част от тях засягат именно съдебната реформа, защото тя не е само промени в Конституцията. Това се казва и в докладите на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, например в този от лятото на 2012 се препоръчват конкретни промени в законите, за съжаление обаче тези законодателни промени не са се случили, що се касае до съдебната реформа. На въпроса на водещата „Кой не ги случи, Орешарски ли?", народният представител от ГЕРБ отговори, че не е отговорно само правителството на Пламен Орешарски и добави: „В последния доклад на ЕК от януари 2016 ясно е казано какво трябва да се свърши и ние имаме намерение да го свършим!".
Помолен да коментира изтеклата новина, че България и Румъния могат да бъдат разделени по отношение на доклада на ЕК и северната ни съседка да бъде извадена от тази процедура Димитър Лазаров отговори, че по принцип двете страни никога не са вървели заедно в този доклад и никога не е имало условие, че двете страни трябва да приключат заедно мониторинга. Народният представител от ГЕРБ даде пример с това, че в предприсъединителния период визите за България са отпаднали 6 месеца по-рано. Освен това в докладите за Румъния са констатирани доста проблеми, които у нас са решени. „Някой коварства ли срещу България, защото се наложи Юнкер лично да отговори на Бойко Борисов, че и за двете държави ще бъде премахнат мониторинга до края на мандата на тази ЕК, Жан-Клод Юнкер не отдели Румъния. Неслучайно започнах предаването с молба към Борисов да махне дроновете в политиката, защото Вие знаете, че в Реформаторския блок много се дронства в ЕС и медиите именно по отношение на съдебната реформа?", попита водещата, Димитър Лазаров започна отговора си с това, че Юнкер ясно е заявил „писало каквото писало в докладите, аз съм сигурен, че България и министър-председателят ще покажат ясна политическа воля за осъществяване на препоръките в последния доклад и сваляне на този механизъм за мониторинг". Помолен още веднъж да коментира кой проявява коварство и дали някой не се опитва да настърви българското общество срещу сегашното правителство, отделяйки умишлено Румъния от България, Димитър Лазаров отговори, че не смята, че Жан-Клод Юнкер проявява коварство. Освен това ако човек прочете безпристрастно докладите ще види, че препоръките са изпълнявани и има такива, които са в ход да бъдат изпълнени, а това, че някой представя неговата си гледна точка или невярната гледна точка е друг въпрос. Той продължи, че не иска да персонифицира кой представя тази грешна гледна точка, но тук е много важен и въпросът дали свободата на словото може да бъде абсолютна, несъобразявайки се с журналистическата етика. „Кой заблуди обществеността, че Сотир Цацаров ще бъде проверяван преди да излезе поредния доклад на ЕК?", попита водещата Илиана Беновска, събеседникът й отговори, че тук отново се връщаме към въпроса доколко свободата на словото е безгранична и доколко трябва да има съобразяване с журналистическата етика.
Проблемът с критериите за натовареност на съдиите и бавенето на публикуването на мотивите.
Водещата Илиана Беновска цитира искането на Съюза на съдиите ВСС да предприеме конкретни действия за защита авторитета на съдебната власт срещу водената кампания от страна на политическите сили и средства за масова информация, става въпрос за това имат ли право съдиите да имат своя политическа или идейна ориентация, имат ли право да държат речи, визира се конкретния случай с председателя на ВКС. В този смисъл тя попита дали самата съдебна система и кадровият й състав са годни за провеждането на исканата съдебна реформа. Димитър Лазаров отговори категорично, че като цяло съдебната система е годна. Той продължи, че няма нищо лошо в това организацията на съдиите да взима становища и да отправя препоръки към ВСС, факт е обаче, че 3-4 години се е говорило за конкретни анализи и критерии, за да може да се оценява натовареността на съдиите, но това не се е случило. Липсата на такива критерии за натовареността на съдиите понякога е основание за част от тях да казват, че понеже няма критерии могат да се бавят мотивите по няколко години. В един от докладите на ЕК пише точно това, да се предприемат ясни мерки, за да се избегне бавенето на публикуването на мотивите.
Възможността ВКС да издава тълкувателни решения, които после стават надзаконови.
„Защо се правят законодателите, че не забелязват нещо много порочно, ВКС има право да издава тълкувателни решения, които после стават надзаконови, защо не предвидите в сегашната промяна на Закона за съдебната власт, че всички тълкувателни решения на ВКС трябва да минат през законодаелния орган, за да могат да станат норма за прилагане, Иначе се получава втора власт над законодателната?", попита водещата Илиана Беновска, Димитър Лазаров отговори, че не може да се съгласи, че решенията на ВКС стават надзаконови или дописват закона. Той продължи, че тези решения обикновено уеднаквяват практиката, когато тя е разнородна, но практиката може да бъде разнородна по различно прилагане на закона или може да бъде разнородна поради това, че има решения, които изцяло противоречат на закона. Когато има нужда от законодателни промени е нормално Народното събрание да предприеме такива.
Димитър Лазаров обясни, какви законодателни промени са направени по отношение на казуса когато ВКС връща на въззивния или първоинстанционния съд дело, имало е случаи по 7 пъти да бъде връщано едно дело например. Решено е ако след второто връщане на делото има жалба или протест, ВКС да се произнася по съществото на делото. Димитър Лазаров отбеляза също, че в предишни доклади на ЕК е отбелязано, че при делата, които са стигнали до ВКС, близо половината от актовете на ВКС са отменителни или изменителни. „Защо трябва така правоверно да смятаме, че ВКС е еманацията на съдебната власт, районен, градски или апелативен съд се произнася по един начин, ВКС по друг, ако направите едно изследване, ще видите защо е тази разнородна практика, казвам Ви го с риск да ме осъдят, плащаш добре на последната спирка, няма защо да плащаш на междинните спирки!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Димитър Лазаров отговори, че според изследването на „Евробарометър" усещането сред българите за корупция в съдебната система наистина е високо. Хубаво е обаче отделните случаи да се разглеждат отделно и да се каже, че има и доста съдии, прокурори и следователи, които чесно си вършат работата.
Водещата Илиана Беновска сезира събеседника си за случая „Чапрашикови", става въпрос за това, че Американският университет вследсвие на разнородна практика, първо и второинстанционни решения, различни от третоинстанционните на Касационния съд, Американският университет без да има активна легитимация придобива имоти за 100 милиона евро минимум. Димитър Лазаров отговори, че не е запознат със случая и не може да изрази становище, но поема ангажимент да се запознае.
Предстоящото разглеждане на антикорупционния закон на вицепремиера Меглена Кунева.
Водещата попита дали този закон ще пребори корупцията с анонимните сигнали или напротив, тези сигнали ще доведат до саморазправа, Димитър Лазаров попита, ако лицето Х бъде мотивирано и напише един неанонимен сигнал и се подпише под него с трите си имена, това трябва ли да бъде основание да започне незабавно тази проверка за имуществено състояние и отговори категорично не! По-важно е регламентацията в закона да бъде направена така, че сигналите да бъдат проверявани предварително за тяхната достоверност, преди да се започне истинското производство по проверка на имуществото. Ако те са съотносими към лицето, тогава да започне същинското производство по проверка на конфликт на интереси. В първия вариант на закона, който е бил отхвърлен, също не е било предвидено лицето да бъде отстранявано от длъжност докато няма законодателен акт. В края на разговора Илиана Беновска попита своя събеседник кой е въпросът „защо", който си задава и му е трудно да намери отговор, народният представител от ГЕРБ отговори, че често се пита защо се самобичуваме, а нямаме самочувствието на граждани на една държава, която е в Европа и не се различава кой знае колко от останалите европейски държави. „Ето например с този доклад, защо не си кажем - има конкретни задачи, хайде дайте в определен срок, конкретни въпроси да вземем и да ги решим!", завърши Димитър Лазаров разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2".
